TEXT 23
ТЕКСТ 23
Tekstas
Текст
brahmaṇas tri-vidhaḥ smṛtaḥ
brāhmaṇās tena vedāś ca
yajñāś ca vihitāḥ purā
брахман̣ас три-видхах̣ смр̣тах̣
бра̄хман̣а̄с тена веда̄ш ча
ягя̄ш ча вихита̄х̣ пура̄
Synonyms
Дума по дума
oṁ — nuoroda į Aukščiausiąjį; tat — tas; sat — amžinas; iti — taip; nirdeśaḥ — požymis; brahmaṇaḥ — Aukščiausiojo; tri-vidhaḥ — trigubas; smṛtaḥ — yra laikomas; brāhmaṇāḥ — brahmanai; tena — jį; vedāḥ — Vedų raštuose; ca — taip pat; yajñāḥ — atnašaujant aukas; ca — taip pat; vihitāḥ — naudojo; purā — anksčiau.
ом̇ – обозначаване на Върховния; тат – това; сат – вечно; ити – така; нирдешах̣ – обозначаване; брахман̣ах̣ – на Върховния; три-видхах̣ – тристранно; смр̣тах̣ – се считат; бра̄хман̣а̄х̣ – бра̄хман̣ите; тена – с това; веда̄х̣ – ведическата литература; ча – също; ягя̄х̣ – жертвоприношение; ча – също; вихита̄х̣ – използвани; пура̄ – някога.
Translation
Превод
Nuo tada, kai sukurtas pasaulis, Aukščiausiajai Absoliučiai Tiesai pažymėti vartojami trys žodžiai – oṁ tat sat. Šiais trimis simboliniais įvaizdžiais naudojosi brahmanai, kai giedodavo Vedų himnus ir atnašaudavo aukas Aukščiausiojo patenkinimui.
От началото на сътворението трите думи ом̇ тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Jau buvo aiškinta, kad askezės, aukos, labdara ir maistas skirstomi į tris kategorijas pagal tai, kokiai guṇai – dorybės, aistros, ar neišmanymo – jie priklauso. Tačiau kiekvieną šių kategorijų: pirmą, antrą, trečią – sąlygoja ir teršiamą įtaką daro materialios gamtos guṇos. Kai askezė, aukos, labdara ir maistas skiriami Aukščiausiajam – oṁ tat sat, Aukščiausiajam Dievo Asmeniui, amžinajam – jie yra dvasinio tobulėjimo priemonė. Šį tikslą ir nurodo šventraščiai. Trys žodžiai oṁ tat sat pažymi Absoliučią Tiesą, Aukščiausiąjį Dievo Asmenį. Žodį oṁ visada rasite Vedų himnuose.
Вече бе обяснено, че въздържанието, жертвоприношението, благотворителността и храните се разделят на три вида – в гун̣ите на доброто, страстта и невежеството. Но независимо дали са първа, втора или трета класа, всички те са обусловени, замърсени от материалните гун̣и на природата. Когато са насочени към Върховния – ом̇ тат сат, Божествената Личност, Вечния, – те стават средство за духовно издигане. В писанията е посочена същата цел. Трите думи ом̇ тат сат обозначават специално Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Във ведическите химни винаги можем да открием думата ом̇.
Kas nesilaiko šventraščių nurodymų, Absoliučios Tiesos nepasieks. Jis tegali pasiekti laikiną rezultatą, bet ne galutinį gyvenimo tikslą. Išvada: labdara, aukos ir askezė turi būti atliekamos dorybės guṇos lygiu. Aistros ar neišmanymo guṇų įtaka, be abejonės, pablogina labdaros, aukų ir askezės kokybę. Trys žodžiai oṁ tat sat tariami siejant juos su šventuoju Aukščiausiojo Viešpaties vardu, pvz.: oṁ tad viṣṇoḥ. Kai giedamas Vedų himnas, ar ištariamas šventasis Aukščiausiojo Viešpaties vardas, visada pridedamas skiemuo oṁ. Taip nurodo Vedų raštai, o tie trys žodžiai – iš Vedų himnų. Oṁ ity etad brahmaṇo nediṣṭhaṁ nāma („Ṛg Veda“) nusako pirmąjį tikslą. Tat tvam asi („Chāndogya Upaniṣada“ 6.8.7) nurodo antrąjį tikslą. O sad eva saumya („Chāndogya Upaniṣada“ 6.2.1) nurodo trečiąjį tikslą. Drauge jie sudaro oṁ tat sat. Kitados, kai Brahmā, pirmoji sukurta gyvoji esybė, atnašavo aukas, jis šiais trimis žodžiais įvardindavo Aukščiausiąjį Dievo Asmenį. Todėl tuo pačiu principu visada vadovavosi Brahmos mokinių sekos nariai. Žodžiu, šis himnas yra labai svarbus. Todėl „Bhagavad-gītā“ pataria bet kurią veiklą skirti oṁ tat sat, Aukščiausiajam Dievo Asmeniui. Kas atlieka askezę, atnašauja auką ir teikia labdarą su šiais trimis žodžiais lūpose, veikia įsisąmoninęs Kṛṣṇą. Kṛṣṇos sąmonė – moksliškai pagrįsta transcendentinė veikla, kuri įgalina grįžti namo, atgal pas Dievą. Atliekant tokią transcendentinę veiklą, jėgos veltui neeikvojamos.
Ако действа, без да следва правилата на писанията, човек няма да постигне Абсолютната Истина. Той ще постигне някакъв временен резултат, но не крайната цел на живота. В заключение – благотворителност, жертвоприношение и въздържание трябва да се извършват в гун̣ата на доброто. Извършени в гун̣ата на страстта или невежеството, те несъмнено са от по-ниско качество. Трите думи ом̇ тат сат се произнасят заедно със святото име на Върховния Господ, т.е. ом̇ тат виш̣н̣ох̣. Винаги, когато се изрича ведически химн или святото име на Върховния Бог, се добавя ом̇. Това е указание на ведическата литература. Тези три думи са взети от ведическите химни. Ом̇ итй етад брахман̣о недиш̣т̣хам̇ на̄ма посочва първата цел. След това тат твам аси (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.8.7) посочва втората цел. А сад ева саумя (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 6.2.1) посочва третата цел. Взети заедно, те стават ом̇ тат сат. В миналото, когато Брахма̄, първото сътворено живо същество, извършвал жертвоприношения, той обозначавал с тези три думи Бога, Върховната Личност. Затова същият принцип е следван от ученическата приемственост. Този химн има огромно значение. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ препоръчва всяка работа да се посвещава на ом̇ тат сат, т.е. на Бога, Върховната Личност. Когато някой извършва въздържание, благотворителност и жертвоприношение с тези три думи, той действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание – това са научно обосновани трансцендентални дейности, които ни дават възможност да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Няма загуба на енергия, когато се действа по този трансцендентален начин.