TEXT 16
ТЕКСТ 16
Tekstas
Текст
maunam ātma-vinigrahaḥ
bhāva-saṁśuddhir ity etat
tapo mānasam ucyate
маунам а̄тма-виниграхах̣
бха̄ва-сам̇шуддхир итй етат
тапо ма̄насам учяте
Synonyms
Дума по дума
manaḥ-prasādaḥ — proto pasitenkinimas; saumyatvam — nedviveidiškumas kitų atžvilgiu; maunam — rimtis; ātma — savojo „aš“; vinigrahaḥ — suvaldymas; bhāva — savo prigimties; saṁśuddhiḥ — apvalymas; iti — taip; etat — ši; tapaḥ — askezė; mānasam — proto; ucyate — sakoma, yra.
манах̣-праса̄дах̣ – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; а̄тма – на себето; виниграхах̣ – контрол; бха̄ва – на собствената природа; сам̇шуддхих̣ – пречистване; ити – така; етат – това; тапах̣ – въздържание; ма̄насам – на ума; учяте – се казва.
Translation
Превод
O pasitenkinimas, paprastumas, rimtis, savitvarda ir savo būties apvalymas yra proto askezė.
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Disciplinuoti protą – tai atitraukti jį nuo juslinių malonumų. Protą reikia išlavinti taip, kad jis nuolat galvotų apie tai, ką gera padaryti kitiems. Geriausias tokio lavinimo būdas – minčių rimtis. Reikia nenukrypti nuo Kṛṣṇos sąmonės ir visada vengti juslinių malonumų. Apvalyti savąją prigimtį – tai išsiugdyti Kṛṣṇos sąmonę. Protas pajunta pasitenkinimą tik tada, kai vengiama minčių apie juslinius malonumus. Kuo daugiau galvosime apie juslinius malonumus, tuo labiau būsime nepatenkinti. Šiais laikais mes be jokio reikalo leidžiame protui nevaržomai ieškoti įvairiausių malonumų, todėl jis negali pajusti pasitenkinimo. Geriausia išeitis šiuo atveju – užimti protą Vedų raštų studijomis, nes juose, pavyzdžiui, Purānose bei „Mahābhāratoje“, pasakojama daug teikiančių džiaugsmą istorijų. Pasinaudojus jų žiniomis, galima apsivalyti. Mintyse neturi likti vietos dviveidiškumui, reikia galvoti apie kitų gerovę. Tylėti – tai nuolat mąstyti apie dvasinę savivoką. Šia prasme, Kṛṣṇą įsisąmoninęs žmogus yra visiškai tylus. Suvaldyti protą – tai atitraukti mintis nuo juslinių malonumų. Turime būti tiesūs savo poelgiais ir tuo būdu apvalyti savo būtį. Visos tos savybės kartu paėmus ir sudaro proto veiklos askezę.
Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.