Skip to main content

TEXT 17

ТЕКСТ 17

Tekstas

Текст

uttamaḥ puruṣas tv anyaḥ
paramātmety udāhṛtaḥ
yo loka-trayam āviśya
bibharty avyaya īśvaraḥ
уттамах̣ пуруш̣ас тв анях̣
парама̄тметй уда̄хр̣тах̣
йо лока-траям а̄вишя
бибхартй авяя ӣшварах̣

Synonyms

Дума по дума

uttamaḥ — geriausia; puruṣaḥ — asmenybė; tu — tačiau; anyaḥ — kita; parama — aukščiausias; ātmā — savasis „aš“; iti — taip; udāhṛtaḥ — yra sakoma; yaḥ — kuris; loka — į visatos; trayam — tris dalis; āviśya — įeidamas; bibharti — palaiko; avyayaḥ — neišsenkamas; īśvaraḥ — Viešpats.

уттамах̣ – най-добрата; пуруш̣ах̣ – личност; ту – но; анях̣ – друга; парама – върховното; а̄тма̄ – себе; ити – така; уда̄хр̣тах̣ – се казва; ях̣ – който; лока – на Вселената; траям – в трите части; а̄вишя – като влиза; бибхарти – поддържа; авяях̣ – неизчерпаем; ӣшварах̣ – Господ.

Translation

Превод

Be šių dviejų kategorijų būtybių egzistuoja dar ir didžiausia gyvoji asmenybė, Aukščiausioji Siela, Patsai amžinasis Viešpats, kuris įeina į tris pasaulius ir juos palaiko.

Освен тях съществува и най-великата личност, Върховната Душа, вечният Бог, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.

Purport

Коментар

KOMENTARAS: Posmo idėja labai gerai išreikšta „Kaṭha Upaniṣadoje“ (2.2.13) ir „Śvetāśvatara Upaniṣadoje“ (6.13). Ten yra aiškiai pasakyta, kad už gyvąsias esybes, kurių yra nesuskaičiuojama daugybė (vienos jų sąlygotos, o kitos išsivadavusios), aukštesnė yra Aukščiausioji Asmenybė, Parāmātma. Upaniṣadų posmas skelbia: nityo nityānāṁ cetanaś cetanānām. Jo prasmė ta, kad tarp visų gyvųjų esybių, sąlygotų ir išsivadavusių, yra viena aukščiausia gyvoji asmenybė, Aukščiausiasis Dievo Asmuo, kuris jas palaiko ir sudaro joms galimybę gauti pasitenkinimą priklausomai nuo jų veiklos. Šis Aukščiausiasis Dievo Asmuo glūdi kiekvieno širdy Parāmātmos pavidalu. Tik išminčius, galintis Jį suvokti, tėra vertas visiškos ramybės.

ПОЯСНЕНИЕ: Идеята на този стих е много добре обяснена в Кат̣х̣а Упаниш̣ад (2.2.13) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои – обусловени, а други – освободени, съществува Върховната Личност, която е Парама̄тма̄. Един стих от Упаниш̣адите гласи следното: нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м. Смисълът е, че сред всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има едно върховно същество – Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Върховен Бог се намира в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄. Мъдрецът, който може да го разбере, е способен да постигне съвършен мир; другите не могат.