TEXT 6
ТЕКСТ 6
Tekstas
Текст
prakāśakam anāmayam
sukha-saṅgena badhnāti
jñāna-saṅgena cānagha
прака̄шакам ана̄маям
сукха-сан̇гена бадхна̄ти
гя̄на-сан̇гена ча̄нагха
Synonyms
Дума по дума
татра – там; саттвам – гун̣ата на доброто; нирмалатва̄т – като най-чистото; прака̄шакам – като осветява; ана̄маям – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сан̇гена – с общуване; бадхна̄ти – условия; гя̄на – със знание; сан̇гена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.
Translation
Превод
O nesusitepęs nuodėme, dorybės guṇa, kuri yra skaistesnė už kitas, apšviečia ir atleidžia nuo atoveikio už visas nuodėmes. Dorybės guṇos veikiamą žmogų sąlygoja laimės ir žinojimo jausmas.
О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Materialios gamtos sąlygojamos gyvosios esybės yra labai įvairios. Vienos jų – laimingos, kitos labai aktyvios, trečios – bejėgės. Tie psichologinių būsenų tipai nulemia sąlygotos esybės statusą gamtoje. Šioje „Bhagavad-gītos“ dalyje aiškinami sąlygoto būvio variantai. Pirmiausiai nagrinėjama dorybės guṇa. Materialiame pasaulyje dorybės guṇą puoselėjantis žmogus tampa išmintingesnis už kitų guṇų įtakojamus žmones. Dorybės guṇos įtakojamą žmogų mažiau veikia materialaus pasaulio nelaimės, jis pasijunta darąs pažangą materialaus žinojimo srityje. Šiam tipui atstovauja brahmanai, kurie turėtų būti įtakojami dorybės guṇos. Laimės jausmas, apie kurį kalbama posme, atsiranda supratus, kad dorybės guṇos veikiamas žmogus yra didesniu ar mažesniu mastu laisvas nuo atoveikio už nuodėmes. Iš teisybės, Vedų raštuose rašoma, kad dorybės guṇa – tai platesnės žinios ir stipresnis laimės jausmas.
Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гун̣ата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гун̣а в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един бра̄хман̣а – за него се предполага, че е в гун̣ата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гун̣ата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гун̣ата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.
Tačiau štai kur problema – dorybės guṇos veikiama gyvoji esybė linkusi manyti, jog ji toli pažengusi žinojimo srityje ir yra geresnė už kitus. Taip ji susaistoma. Akivaizdus pavyzdys – mokslininkai ir filosofai. Ir vieni, ir kiti puikuojasi savo žiniomis, o kadangi jie dažnai pagerina savo gyvenimo sąlygas, tai patiria savotišką materialios laimės jausmą. Sąlygotos būties aplinkybėmis patiriamas stipresnis laimės jausmas susaisto juos su materialios gamtos dorybės guṇa. Dėl to juos traukia dorybės gunos įtakojama veikla, ir kol jiems tokia veikla patinka, tol jie pagal gamtos guṇas gauna tam tikro tipo kūną. Tokioje situacijoje jiems nelieka šansų išsivaduoti ir patekti į dvasinį pasaulį. Nuolat gimdamas filosofu, mokslininku ar poetu, toks žmogus kaskart patenka į tas pačias pinkles – patiria gimimo ir mirties nepatogumus. Tačiau paveiktas materialios energijos iliuzijos, jis mano, kad toks gyvenimas malonus.
Проблемът е в това, че намирайки се в гун̣ата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гун̣ата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гун̣а и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гун̣ите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.