Skip to main content

TEXT 26

ТЕКСТ 26

Tekstas

Текст

māṁ ca yo ’vyabhicāreṇa
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
ма̄м ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате

Synonyms

Дума по дума

mām — Man; ca — taip pat; yaḥ — tas, kuris; avyabhicāreṇa — nenukrypdamas; bhakti-yogena — pasiaukojimo veiksmais; sevate — tarnauja; saḥ — jis; guṇān — materialios gamtos guṇų; samatītya — iškildamas aukščiau; etān — visų šių; brahma-bhūyāya — Brahmano lygmenį pasiekusiu; kalpate — tampa.

ма̄м – на мен; ча – също; ях̣ – този, който; авябхича̄рен̣а – непременно; бхакти-йогена – чрез предано служене; севате – служи; сах̣ – той; гун̣а̄нгун̣ите на материалната природа; саматӣтя – преодолявайки; ета̄н – всички тези; брахма-бхӯя̄я – издигнат до нивото на Брахман; калпате – става.

Translation

Превод

Kas visiškai atsideda pasiaukojimo tarnystei nenukrypdamas jokiomis aplinkybėmis, tas išsyk iškyla aukščiau materialios gamtos guṇų ir pasiekia Brahmano lygmenį.

Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман.

Purport

Коментар

KOMENTARAS: Posmas atsako į trečiąjį Arjunos klausimą, kaip galima pasiekti transcendentinę padėtį. Jau buvo aiškinta, kad materialus pasaulis juda apkerėtas materialios gamtos guṇų. Žmogaus neturėtų trikdyti gamtos guṇų veikla. Užuot kreipęs savo sąmonę į materialią veiklą, jis gali kreipti ją į veiklą, susijusią su Kṛṣṇa. Veikla, susijusi su Kṛṣṇa, vadinama bhakti-yoga – nuolatine veikla Kṛṣṇos labui. Ji gali būti skirta ne tik Kṛṣṇai, bet ir įvairioms pilnutinėms Jo ekspansijoms: Rāmai, Nārāyaṇai ir t.t. Jo ekspansijų yra nesuskaičiuojama daugybė. Žmogus, tarnaujantis bet kuriam Kṛṣṇos pavidalui ar pilnutinei Jo ekspansijai, laikomas pasiekusiu transcendentinę padėtį. Be to, būtina pažymėti, kad visi Kṛṣṇos pavidalai – absoliučiai transcendentalūs, sklidini palaimos bei žinojimo ir amžini. Dievo Asmens ekspansijos visagalės, visa žinančios ir turi visas transcendentines savybes. Taigi, jei žmogus su neišsenkamu ryžtu tarnauja Kṛṣṇai ar pilnutinėms Jo ekspansijoms, jis lengvai iškyla aukščiau materialios gamtos guṇų, nors šiaip jau pakilti virš jų labai sunku. Tai jau buvo aiškinta septintame skyriuje. Kas atsiduoda Kṛṣṇai, tas išsyk iškyla aukščiau materialios gamtos guṇų poveikio. Įsisąmoninti Kṛṣṇą, arba pasiaukojamai tarnauti – tai prilygti Kṛṣṇai. Viešpats sako, kad Jo prigimtis – amžina, palaiminga ir kupina žinojimo, o gyvoji esybė yra neatskiriama Aukščiausiojo dalelė, lygiai kaip gabalėlis aukso – aukso rūdyno dalis. Todėl gyvoji esybė pagal savo dvasinę padėtį yra gryna kaip auksas ir kokybiškai tapati Kṛṣṇai. Aukščiausiasis Dievo Asmuo ir gyvoji esybė visada yra skirtingos individualybės, kitaip negalėtų būti nė kalbos apie bhakti-yogą. Bhakti- yoga reiškia, kad egzistuoja Viešpats, egzistuoja Jo bhaktas ir kad tarp jų vyksta abipusiai meilės mainai. Taigi išlieka ir Aukščiausiojo Asmens, ir bhakto individualumas, antraip bhakti-yoga neturėtų prasmės. Jei žmogaus transcendentinė padėtis ne tokia pati, kaip Viešpaties, tarnauti Aukščiausiajam jis negalėtų. Norint tapti karaliaus asmeniniu tarnu, reikia įgyti tam tikrą kvalifikaciją. Šiuo atveju, įgyti kvalifikaciją – tai tapti Brahmanu, nusiplauti visas materijos nešvarybes. Vedų raštuose sakoma: brahmaiva san brahmāpy eti. Aukščiausiasis Brahmanas pasiekiamas tapus Brahmanu. Tai reiškia, kad kokybės prasme reikia susivienyti su Brahmanu. Pasiekę Brahmano lygį mes neprarandame savo amžino dvasinio identiškumo, visada liekame individualios sielos.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих дава отговор на третия въпрос на Арджуна: „Как се достига трансценденталното ниво?“. Както вече беше обяснено, материалният свят действа под омаята на природните гун̣и. Дейностите на тези материални гун̣и не бива да ни безпокоят; вместо да се занимаваме с тях, можем да насочим вниманието си към Кр̣ш̣н̣а дейности. Тези дейности се наричат бхакти йога – винаги да се действа за Кр̣ш̣н̣а. Това се отнася не само за Кр̣ш̣н̣а, но и за различните му пълни експанзии, като Ра̄ма и На̄ра̄ян̣а. Той има безброй експанзии. Този, който служи на която и да е от формите на Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии, е трансцендентално установен. Добре е да се има предвид, че всички форми на Кр̣ш̣н̣а са напълно трансцендентални, вечни, изпълнени със знание и блаженство. Тези личностни проявления на Бога са всемогъщи и всезнаещи и притежават всички трансцендентални качества. Затова този, който служи на Кр̣ш̣н̣а или на пълните му експанзии с непоколебима решителност, би могъл да преодолее гун̣ите на материалната природа, макар те да се преодоляват много трудно. Това вече беше обяснено в седма глава. Отдавайки се на Кр̣ш̣н̣а, човек веднага превъзмогва влиянието на гун̣ите. Да бъдеш в Кр̣ш̣н̣а съзнание или да служиш предано, означава да постигнеш еднаквост с Кр̣ш̣н̣а. Бог казва, че неговата природа е вечна, блажена, изпълнена със знание, а живите същества са неделими частици от Върховния, както късовете злато са част от златната жила. Затова и в своето духовно състояние живото същество качествено е като златото, като Кр̣ш̣н̣а. Разликата в индивидуалността се запазва, иначе не би могло да се говори за бхакти йога. Бхакти йога предполага съществуването на Бога, съществуването на предания и обмяната на любов между тях. Тоест налице са две личности – Върховната Божествена Личност и индивидуалната личност; без това бхакти йога не би имала смисъл. Ако човек не се намира на една и съща трансцендентална позиция с Бога, не би могъл да му служи. За да си част от царската свита, трябва да притежаваш подходящите качества. В случая необходимото качество е да станеш Брахман, т.е. свободен от материално замърсяване. Във ведическата литература се казва: брахмаива сан брахма̄пй ети. Да достигне Върховния Брахман може само този, който самият е станал Брахман. Това означава в качествено отношение да стане еднакъв с Брахман. С постигането на Брахман човек не изгубва вечната си Брахман идентичност като индивидуална душа.