TEXTS 22-25
ТЕКСТОВЕ 22 – 25
Tekstas
Текст
prakāśaṁ ca pravṛttiṁ ca
moham eva ca pāṇḍava
na dveṣṭi sampravṛttāni
na nivṛttāni kāṅkṣati
прака̄шам̇ ча правр̣ттим̇ ча
мохам ева ча па̄н̣д̣ава
на двеш̣т̣и самправр̣тта̄ни
на нивр̣тта̄ни ка̄н̇кш̣ати
guṇair yo na vicālyate
guṇā vartanta ity evaṁ
yo ’vatiṣṭhati neṅgate
гун̣аир йо на вича̄ляте
гун̣а̄ вартанта итй евам̇
йо 'ватиш̣т̣хати нен̇гате
sama-loṣṭāśma-kāñcanaḥ
tulya-priyāpriyo dhīras
tulya-nindātma-saṁstutiḥ
сама-лош̣т̣а̄шма-ка̄н̃чанах̣
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-нинда̄тма-сам̇стутих̣
tulyo mitrāri-pakṣayoḥ
sarvārambha-parityāgī
guṇātītaḥ sa ucyate
тульо митра̄ри-пакш̣айох̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
гун̣а̄тӣтах̣ са учяте
Synonyms
Дума по дума
śri-bhagavān uvāca — Aukščiausiasis Dievo Asmuo tarė; prakāśam — prašviesėjimo; ca — ir; pravṛttim — prisirišimo; ca — ir; moham — iliuzijos; eva ca — taip pat; pāṇḍava — o Pāṇḍu sūnau; na dveṣṭi — nei neapkenčia; sampravṛttāni — nors išsivysčiusių; na nivṛttāni — nei pranykstančių; kāṅkṣati — trokšta; udāsīna-vat — tarsi neutralus; āsīnaḥ — esantis; guṇaiḥ — ypatybių; yaḥ — tas, kuris; na — niekada; vicālyate — sujaudinamas; guṇāḥ — ypatybės; vartante — veikia; iti evam — tai žinodamas; yaḥ — tas, kuris; avatiṣṭhati — lieka; na — niekada; iṅgate — blaškosi; sama — vienodas; duḥkha — kančioje; sukhaḥ — ir laimėje; sva-sthaḥ — susitelkęs savyje; sama — vienodas; loṣṭa — žemės grumstui; aśma — akmeniui; kāñcanaḥ — auksui; tulya — vienodas; priya — brangiam; apriyaḥ — ir nepageidautinam; dhīraḥ — tvirtas; tulya — vienodas; nindā — pajuokai; ātma-saṁstutiḥ — pagyrimams; māna — garbėje; apamānayoḥ — ir negarbėje; tulyaḥ — vienodas; tulyaḥ — vienodas; mitra — draugų; ari — ir priešų; pakṣayoḥ — grupėms; sarva — visų; ārambha — pastangų; parityāgī — atsižadėjęs; guṇa-atītaḥ — virš materialios gamtos guṇų; saḥ — jis; ucyate — sakoma, yra.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; прака̄шам – просветление; ча – и; правр̣ттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на двеш̣т̣и – не мрази; самправр̣тта̄ни – въпреки че са развили; на нивр̣тта̄ни – нито спира развитието; ка̄н̇кш̣ати – желае; уда̄сӣна-ват – сякаш е безучастен; а̄сӣнах̣ – установен; гун̣аих̣ – от качествата; ях̣ – този; на – никога; вича̄ляте – е обезпокоен; гун̣а̄х̣ – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; ях̣ – този, който; аватиш̣т̣хати – остава; на – никога; ин̇гате – трепва; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; сва-стхах̣ – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣т̣а – буца пръст; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априях̣ – и нежеланото; дхӣрах̣ – устойчиво; туля – еднакъв; нинда̄ – в позор; а̄тма-сам̇стутих̣ – и възхвала; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие; тулях̣ – еднакво; тулях̣ – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айох̣ – на групите; сарва – от всички; а̄рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гун̣а-атӣтах̣ – трансцендентален към гун̣ите; сах̣ – той; учяте – се казва.
Translation
Превод
Aukščiausiasis Dievo Asmuo tarė: O Pāṇḍu sūnau, kas nejaučia neapykantos prašviesėjimui, prisirišimui ar iliuzijai, kai jie pasireiškia, ir kas nesiilgi jų, kai jie išnyksta; kas veikiant materialioms guṇoms nepalūžta ir nesutrinka, išlieka neutralus ir transcendentiškas, žinodamas, kad iš tiesų veikia tik guṇos; kas susitelkęs savajame „aš“ ir vienodai vertina tiek laimę, tiek kančią; kas vienodai žvelgia į žemės grumstą, akmenį ir auksą; kas vienodai vertina tai, kas pageidautina ir kas nepageidautina; kas yra tvirtas, vienodai priimdamas pagyrimus bei patyčias, garbę ir gėdą; kas vienodai elgiasi su draugu ir priešu; kas atsižadėjo bet kokios materialios veiklos – tas laikomas iškilusiu aukščiau materialios gamtos guṇų.
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Arjuna pateikė tris klausimus, ir Viešpats iš eilės į juos atsako. Šiuose posmuose Kṛṣṇa visų pirma nurodo, kad transcendentinį lygmenį pasiekęs žmogus niekam nepavydi ir nieko netrokšta. Materialų kūną materialiame pasaulyje įgijusią gyvąją esybę valdo viena iš trijų materialios gamtos guṇų. Kai gyvoji esybė atsiskiria nuo kūno, ji ištrūksta iš materialios gamtos guṇų gniaužtų. Tačiau kol ji dar čia, materialiame kūne, ji turi būti neutrali. Gyvoji esybė turi atsidėti pasiaukojimo tarnystei Viešpačiui, kad galiausiai liautųsi tapatinusi save su materialiu kūnu. Kol ji suvokia save kaip materialų kūną, ji siekia tik juslinių malonumų, o kai tik nukreipia sąmonę į Kṛṣṇą, juslių tenkinimas savaime nutrūksta. Materialus kūnas nereikalingas, ir nėra jokio reikalo paklusti jo diktatui. Materialios guṇos kūne veiks kaip veikusios, tačiau savasis „aš“, kaip dvasinė siela, liks nuošaly. Kaip gyvoji esybė atsiriboja nuo guṇų veiklos? Nenorėdama iš kūno semtis džiaugsmo ir nenorėdama kūno atsikratyti. Todėl bhaktas, pasiekęs tokią transcendentinę būseną, savaime išsivaduoja. Jam nereikia dėti papildomų pastangų kad išsivaduotų iš materialios gamtos guṇų įtakos.
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кр̣ш̣н̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гун̣ите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гун̣и. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кр̣ш̣н̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гун̣и в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гун̣и.
Kitas klausimas susijęs su transcendentinį lygmenį pasiekusiojo elgsena. Materialistas neabejingas vadinamai šlovei ir nešlovei, kuri rodoma jo kūnui, tuo tarpu transcendentinį lygį pasiekusio žmogaus tokia netikra šlovė ir nešlovė nejaudina. Savo pareigą Kṛṣṇos sąmonės srityje jis atlieka nekreipdamas dėmesio į žmonių pagyras ar patyčias. Jis pasinaudoja tuo, kas padeda atlikti pareigą su Kṛṣṇos sąmonės dvasia, o šiaip jam nereikia jokių materialių dalykų – nesvarbu, ar tai akmuo, ar auksas. Kiekvieną, kuris padeda jam veikti Kṛṣṇos sąmonės srityje, jis laiko brangiu savo draugu, o vadinamiesiems priešams jis nejaučia jokios neapykantos. Jis lygiai vertina viską, kas jį supa, nes puikiai žino, kad jis ir materiali būtis neturi nieko bendra. Transcendentalisto nejaudina socialiniai ir politiniai ginčai, nes jis suvokia laikinų perversmų ir suiručių esmę. Sau jis nieko netrokšta. Jis viską daro dėl Kṛṣṇos, bet asmeniškai sau nesiekia nieko. Taip elgdamasis žmogus pasiekia tikrą transcendentinę padėtį.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кр̣ш̣н̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.