TEXT 13
ТЕКСТ 13
Tekstas
Текст
yaj jñātvāmṛtam aśnute
anādi mat-paraṁ brahma
na sat tan nāsad ucyate
ядж гя̄тва̄мр̣там ашнуте
ана̄ди мат-парам̇ брахма
на сат тан на̄сад учяте
Synonyms
Дума по дума
jñeyam — pažinimo objektą; yat — kurį; tat — tą; pravakṣyāmi — Aš dabar paaiškinsiu; yat — kurį; jñātvā — pažinęs; amṛtam — nektarą; aśnute — ragauja; anādi — neturinti pradžios; mat-param — pavaldi Man; brahma — dvasia; na — nei; sat — priežastis; tat — ta; na — nei; asat — pasekmė; ucyate — sakoma, yra.
гйеям – познаваемото; ят – което; тат – това; правакш̣я̄ми – ще обясня; ят – което; гя̄тва̄ – като знае; амр̣там – нектара; ашнуте – човек опитва; ана̄ди – това, което няма начало; мат-парам – подчинен на мен; брахма – дух; на – нито; сат – причина; тат – тази; на – нито; асат – следствие; учяте – се казва.
Translation
Превод
Dabar Aš tau paaiškinsiu, kas yra pažinimo objektas, kurį pažinęs tu patirsi amžinybę. Brahmanas, dvasia, neturinti pradžios ir pavaldi Man, plyti anapus šio materialaus pasaulio priežasčių bei pasekmių.
Сега ще ти обясня обекта на познание и когато го разбереш, ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Viešpats jau nusakė veiklos lauką ir lauką pažįstantį subjektą. Jis taip pat išaiškino ir veiklos lauką pažįstančio subjekto pažinimo procesą. Dabar Jis prabyla apie pažinimo objektą, visų pirma apie sielą, o vėliau – ir apie Supersielą. Žinios apie pažįstantį subjektą – sielą ir Supersielą – suteikia galimybę paragauti gyvybės nektaro. Kaip buvo aiškinta antrame skyriuje, gyvoji esybė yra amžina. Tai patvirtina ir šis posmas. Neįmanoma nustatyti jīvos tikslios gimimo datos. Niekas negali atsekti istorijoje ir to momento, kada jīvātmā atsirado iš Aukščiausiojo Viešpaties. Taigi ji neturi pradžios. Vedų raštai apie tai liudija: na jāyate mriyate vā vipaścit („Kaṭha Upaniṣada“ 1.2.18). Kūną pažįstantis subjektas niekada negimsta ir nemiršta, jis kupinas žinojimo.
Господ обясни полето на дейностите и познавача на полето. Обясни също и метода за изучаване на познавача на полето. Сега Той започва да описва обекта на познание – най-напред душата, а след това – Свръхдушата. Посредством знанието за познавача, т.е. за душата и Свръхдушата, човек може да вкуси от нектара на безсмъртието. Както се обяснява във втора глава, живото същество е вечно. Това се потвърждава и тук. Никой не може да посочи деня, в който джӣвата се е родила, нито да проследи времето, когато джӣва̄тма̄ се е отделила от Върховния Бог. Тоест тя е без начало. Ведическата литература потвърждава това: на джа̄яте мрияте ва̄ випашчит (Кат̣ха Упаниш̣ад, 1.2.18). Познавачът на тялото никога не се ражда, никога не умира и е изпълнен със знание.
Vedų raštai („Śvetāśvatara Upaniṣada“ 6.16) dar nurodo, kad Aukščiausias Viešpats, kaip Supersiela, yra pradhāna-kṣetrajña-patir guṇeśaḥ – svarbiausias kūną pažįstantis subjektas ir trijų materialios gamtos guṇų valdovas. Smṛti sako: dāsa-bhūto harer eva nānyasvaiva kadācana. Gyvosios esybės – amžini Aukščiausiojo Viešpaties tarnai. Tai Savo pamokymuose skelbia ir Viešpats Caitanya. Todėl šiame posme pateiktas Brahmano apibūdinimas siejasi su individualia siela. O kai žodis Brahmanas taikomas gyvajai esybei, reikia suprasti, kad ji yra vijñāna-brahma, o ne ānanda- brahma. Ānanda-brahma – tai Aukščiausiasis Brahmanas, Dievo Asmuo.
Върховният Бог, който е Свръхдушата, също е описан във ведическата литература (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.16) като прадха̄на-кш̣етрагя-патир гун̣ешах̣ – върховен познавач на тялото и господар на трите гун̣и на материалната природа. В смр̣ти се казва: да̄са-бхӯто харер ева на̄нясяива када̄чана. Живите същества служат вечно на Върховния Бог. Това се потвърждава и от ученията на Бог Чайтаня. Следователно описанието на Брахман, дадено в този стих, се отнася до индивидуалната душа и когато думата Брахман се използва за живото същество, това означава, че то е вигя̄на-брахма, а не а̄нанда-брахма. А̄нанда-брахма е Върховният Брахман, Божествената Личност.