Skip to main content

TEXT 3

ТЕКСТ 3

Tekstas

Текст

yo mām ajam anādiṁ ca
vetti loka-maheśvaram
asammūḍhaḥ sa martyeṣu
sarva-pāpaiḥ pramucyate
йо ма̄м аджам ана̄дим ча
ветти лока-махешварам
асаммӯд̣хах̣ са мартйеш̣у
сарва-па̄паих̣ прамучяте

Synonyms

Дума по дума

yaḥ — tas, kuris; mām — Mane; ajam — negimusį; anādim — bepradį; ca — taip pat; vetti — pažįsta; loka — planetų; mahā-īśvaram — aukščiausią valdovą; asammūḍhaḥ — nepaklydęs; saḥ — jis; martyeṣu — tarp mirtingųjų; sarva- pāpaiḥ — nuo atoveikio už visas nuodėmes; pramucyate — yra išvaduotas.

ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен; аджам – неродения; ана̄дим – без начало; ча – също; ветти – познава; лока – на планетите; маха̄-ӣшварам – върховният господар; асаммӯд̣хах̣ – незаблуден; сах̣ – той; мартйеш̣у – сред смъртните; сарва-па̄паих̣ – от всички греховни последици; прамучяте – се освобождава.

Translation

Превод

Kas žino Mane kaip negimusį, bepradį, Aukščiausiąjį visų pasaulių Viešpatį, tas vienintelis iš žmonių yra nepaklydęs ir išsivaduoja iš visų nuodėmių.

Този, който ме познава като нероден, безначален, Върховен Бог на всички светове – единствено той, незаблуден сред хората, се освобождава от всички грехове.

Purport

Коментар

KOMENTARAS: Septintame skyriuje (7.3) pasakyta: manuṣyāṇāṁ sahasreṣu kaścid yatati siddhaye – siekiantieji dvasinės savivokos yra nepaprasti žmonės. Jie pranoksta milijonus paprastų žmonių, neturinčių dvasinio žinojimo. O tarp žmonių, kurie tikrai stengiasi suvokti savo dvasinę padėtį, didžiausią sėkmę dvasinės savivokos kelyje yra patyręs tas, kuriam pavyksta suprasti, jog Kṛṣṇa yra Aukščiausiasis Dievo Asmuo, visa ko savininkas ir negimstantis. Tik visiškai suvokus aukščiausią Kṛṣṇos padėtį galima išsivaduoti nuo atoveikio už visas nuodėmes.

ПОЯСНЕНИЕ: Както се казва в седма глава (7.3) мануш̣я̄н̣а̄м сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – тези, които се опитват да се издигнат до нивото на духовно осъзнаване, не са обикновени хора. Те стоят по-високо от милионите обикновени хора, които нямат представа за духовното осъзнаване. А от всички, които наистина се опитват да осъзнаят духовното си положение, най-издигнат духовно е достигналият до разбирането, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, нероденият господар на всичко. Само на това ниво, проумял върховната позиция на Кр̣ш̣н̣а, човек е напълно освободен от всички греховни последици.

Viešpats posme apibūdinamas žodžiu aja, reiškiančiu „negimęs“, tačiau Jis skiriasi nuo gyvųjų esybių, kurios antrame skyriuje irgi vadinamos aja. Viešpats kitoks, nei gyvosios esybės, kurias materialūs potraukiai verčia gimti ir mirti. Sąlygotos sielos keičia savo kūnus, o Jo kūnas – nekinta. Net ir nužengdamas į šį materialų pasaulį, Viešpats yra toks pats, negimęs, todėl ketvirtame skyriuje sakoma, kad Savo vidinės galios dėka Jis nėra įtakojamas žemesnės materialios energijos, ir visad egzistuoja aukštesnėje energijoje.

Тук Бог е описан с думата аджа („нероден“), но Той се различава от живите същества, описани във втора глава също като аджа. Бог се различава от тези, които умират и се раждат поради материална привързаност. Обусловените души сменят телата си, но неговото тяло не се променя. Дори когато идва в този материален свят, Той идва все същият, нероден; затова в четвърта глава се казва, че Бог не е под влияние на нисшата материална енергия; Той винаги е във висшата енергия.

Posmo žodžiai vetti loka-maheśvaram pažymi, kad turime žinoti, jog Viešpats Kṛṣṇa – aukščiausias visatos planetų valdovas. Jis egzistavo prieš sukuriant pasaulį ir skiriasi nuo Savo kūrinijos. Visi pusdieviai buvo sukurti jau materialiame pasaulyje, bet apie Kṛṣṇą pasakyta, kad Jis nėra sukurtas, todėl skiriasi netgi nuo didžiųjų pusdievių – Brahmos ir Śivos. Jis Pats sukūrė Brahmą, Śivą bei visus kitus pusdievius, todėl ir yra Aukščiausioji visų planetų Asmenybė.

Тук думите ветти лока-махешварам означават, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на планетарните системи във Вселената; и това трябва да ни е ясно. Той е съществувал преди творението и се различава от него. Всички полубогове са сътворени в материалния свят, но за Кр̣ш̣н̣а се казва, че не е сътворен. Кр̣ш̣н̣а се различава дори от великите полубогове като Брахма̄ и Шива. И понеже е създателят на Брахма̄, Шива и другите полубогове, Той е Върховната Личност на всички планети.

Śrī Kṛṣṇa skiriasi nuo visos kūrinijos, ir kas Jį tokį pažįsta, tas tučtuojau išsivaduoja nuo atoveikio už visas nuodėmes. Norėdami pažinti Aukščiausiąjį Viešpatį, turime nusiplauti visas nuodėmes. „Bhagavad-gītoje“ teigiama, kad suvokti Viešpatį galima tik pasiaukojimo tarnystės dėka – kito būdo nėra.

Следователно Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се различава от всичко сътворено и всеки, който го познава като несътворен, незабавно се освобождава от греховните последици. Освобождението от греховни дейности осигурява знание за Върховния Бог. Според Бхагавад-гӣта̄ Той може да бъде опознат само с предано служене, а не с други методи.

Nemėginkime pamatyti Kṛṣṇoje žmogų. Jau buvo sakyta, kad tik neišmanėliai laiko Jį žmogumi. Dabar tai išreikšta kitais žodžiais. Nekvailas žmogus, kuriam pakanka išminties suprasti tikrąją Dievo padėtį, visada laisvas nuo atoveikio už nuodėmes.

Не би трябвало да приемаме Кр̣ш̣н̣а за човешко същество. Както вече се каза, само глупакът го смята за човешко същество. По друг начин това се потвърждава и тук. Който не е глупак и е достатъчно интелигентен да разбере истинската позиция на Бога, винаги е свободен от греховни последици.

Tačiau jei Kṛṣṇa yra Devakī sūnus, kaip Jis gali būti negimstantis? Tai taip pat paaiškinta „Śrimad-Bhāgavatam“: Devakī ir Vāsudevai Jo pasirodymas buvo neįprastas. Iš pradžių Jis apsireiškė pirminiu Savo pavidalu, o tik paskui atsimainė į paprastą vaiką.

Кр̣ш̣н̣а е известен като син на Девакӣ, тогава как е възможно да бъде нероден? Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам: когато се явява пред Девакӣ и Васудева, Той е роден не като обикновено дете. Той се появява в първоначалната си форма и едва след това се превръща в обикновено дете.

Visi poelgiai, kai vadovauja Kṛṣṇa, yra transcendentalūs, jų neteršia materialios reakcijos, kurios gali būti palankios ir nepalankios. Iš tikrųjų tai protas pagimdo mintį, kad materialiame pasaulyje egzistuoja kažkas palanku ir nepalanku, nes materialiame pasaulyje nieko, kas būtų palanku, nėra. Viskas jame nepalanku, kadangi pati materiali būtis lemia bloga. Mums tik atrodo, kad ji ką nors gera gali suteikti. Tikrąjį gėrį teikia veikla su Kṛṣṇos sąmone, visiškas pasiaukojimas ir tarnystė. Todėl jei išties norime, kad veikla būtų mums palanki, ji turi būti atliekama pagal Aukščiausiojo Viešpaties nurodymus. Viešpaties nurodymai pateikiami autoritetinguose šventraščiuose – „Śrimad-Bāgavatam“ ir „Bhagavad-gītoje“, taip pat juos galima perimti iš bona fide dvasinio mokytojo. Dvasinis mokytojas yra Aukščiausiojo Viešpaties atstovas, tad jo nurodymai išeina tiesiog iš Aukščiausiojo Viešpaties. Dvasinis mokytojas, šventieji ir šventraščiai kreipia tuo pačiu keliu, šie trys šaltiniai vienas kitam neprieštarauja. Tokiais nurodymais paremta veikla nesukelia atoveikio, kurį sukeltų doringa ar nedora materialaus pasaulio veikla. Transcendentinė bhakto nuostata, su kuria atliekama veikla, turi atsižadėjimo bruožą ir vadinama sannyāsa. Šešto „Bhagavad-gītos“ skyriaus pirmame posme teigiama, kad tikrai atsižadėjęs yra tas žmogus, kuris veikia iš pareigos, vykdydamas Aukščiausiojo Viešpaties paliepimą, ir nesiekia savo veiklos vaisių (anāśritaḥ karma-phalam). Tikras sannyāsis ir yogas yra žmogus, besivadovaujantis savo veikloje Aukščiausiojo Viešpaties nurodymais, o ne tas, kuris rengiasi kaip sannyāsis arba yogas.

Всичко, извършено под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, е трансцендентално. То не се замърсява от материални последици, които може да са благоприятни или неблагоприятни. Схващането, че в материалния свят има благоприятни и неблагоприятни неща, е в известна степен умозрително, защото в материалния свят няма нищо благоприятно. В него всичко е неблагоприятно, самата материална природа е неблагоприятна. Ние само си въобразяваме, че тя е благоприятна. Истинската благоприятност зависи от дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание в дух на преданост и служене. Затова, ако въобще искаме дейностите ни да бъдат благоприятни, трябва да действаме съобразно наставленията на Върховния Бог. Тези наставления са изложени в авторитетни писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или се дават от истински духовен учител. Духовният учител е представител на Бога и неговото наставление е пряко наставление на Върховния Бог. Духовният учител, святите личности и писанията напътстват по един и същ начин. Няма противоречие между тези три източника. Всяко действие, извършено под такова ръководство, е освободено от последиците на благочестивите или неблагочестиви дейности в материалния свят. Трансценденталното отношение на един предан към дейността е всъщност отношение на отречение и се нарича сання̄са. Както се казва в първия стих от шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, този, който действа от чувство за дълг, защото това му е наредено от Върховния Бог, и който не се възползва от плодовете на своите дейности (ана̄шритах̣ карма-пхалам), е наистина в отречение. Истински сання̄сӣ и йогӣ е този, който действа под ръководството на Върховния Бог, а не просто е облякъл дрехата на сання̄сӣ или е псевдо-йогӣ.