TEXT 2
ТЕКСТ 2
Tekstas
Текст
prabhavaṁ na maharṣayaḥ
aham ādir hi devānāṁ
maharṣīṇāṁ ca sarvaśaḥ
прабхавам̇ на махарш̣аях̣
ахам а̄дир хи дева̄на̄м̇
махарш̣ӣн̣а̄м̇ ча сарвашах̣
Synonyms
Дума по дума
на – никога; ме – моите; видух̣ – знаят; сура-ган̣а̄х̣ – полубоговете; прабхавам – произход, съвършенства; на – никога; маха̄-р̣ш̣аях̣ – велики мъдреци; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – произходът; хи – със сигурност; дева̄на̄м – на полубоговете; маха̄-р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ча – също; сарвашах̣ – във всяко отношение.
Translation
Превод
Nei pusdievių pulkai, nei didieji išminčiai nežino Mano kilmės, turtų ir galybės, nes kad ir kaip žvelgsi, Aš esu pusdievių ir išminčių pradžia.
Нито полубоговете, нито великите мъдреци познават моя произход и съвършенства, защото във всяко отношение Аз съм източникът на полубоговете и мъдреците.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: „Brahma-saṁhitoje“ teigiama, kad Viešpats Kṛṣṇa – Aukščiausiasis Viešpats. Nėra už Jį didingesnio, Jis – visų priežasčių priežastis. Šiame posme Pats Viešpats pareiškia, kad Jis – visų pusdievių ir išminčių priežastis. Net pusdieviai ir didieji išminčiai negali pažinti Kṛṣṇos, negali suprasti Kṛṣṇos vardo, suvokti Jo asmenybės, o ką jau kalbėti apie šios menkutės planetos vadinamuosius mokslininkus? Niekas nesuvokia, kodėl Aukščiausiasis Dievas nužengia lyg paprastas žmogus ir atlieka Savo stebuklingus, antžmogiškus žygius. Žinotina, erudicija nėra būtina sąlyga norint suvokti Kṛṣṇą. Jo suvokti nepavyko net ir pusdieviams bei išminčiams, kurie bandė pažinti Kṛṣṇą spekuliatyviais samprotavimais. „Śrīmad- Bhāgavatam“ irgi aiškiai sakoma, kad net didieji pusdieviai neįstengia pažinti Aukščiausiojo Dievo Asmens. Jų mintis tepakyla tiek, kiek leidžia netobulos juslės, ir prieina priešingą sampratą – impersonalizmą, kurio objektas – kažkas, kam trys materialios gamtos guṇos nėra suteikusios išraiškos; arba dar – spekuliatyvių samprotavimų pagalba jie gali kažin ką išgalvoti, tačiau tokiais paikais samprotavimais neįmanoma pažinti Kṛṣṇos.
Както се казва в Брахма сам̇хита̄, Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог. Никой не е по-велик от него; Той е причината на всички причини. А тук Бог лично заявява, че е причина за появата на полубоговете и мъдреците. Дори полубоговете и великите мъдреци не разбират Кр̣ш̣н̣а. Те не могат да разберат неговото име и личност, а какво остава за т.нар. учени от тази мъничка планета. Никой не може да разбере защо Върховният Бог идва на Земята като обикновено човешко същество и извършва такива изключителни, необикновени неща. Така че начетеността не е необходимо условие за осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Дори полубоговете и великите мъдреци са се опитвали да разберат Кр̣ш̣н̣а чрез умозрителни размишления и не са успявали. В Шрӣмад Бха̄гаватам също ясно се казва, че великите полубогове не разбират Върховната Божествена Личност. Разсъждавайки в границите на несъвършените си сетива, те могат да стигнат до имперсонално заключение за нещо непроявено от трите гун̣и на материалната природа или да си въобразяват друго с умозрителни съждения, но да разберат Кр̣ш̣н̣а с такива глупави размишления, е невъзможно.
Norintiems pažinti Absoliučią Tiesą Viešpats posme daro užuominą: „Štai Aš – Aukščiausiasis Dievo Asmuo. Aš esu Aukščiausiasis.“ Tai reikia žinoti. Nors neįmanoma perprasti nesuvokiamo Viešpaties Jam asmeniškai apsireiškus – Jis egzistuoja. Iš tiesų Kṛṣṇą, kuris yra amžinas, kupinas palaimos ir žinojimo, galime pažinti gilindamiesi į Jo žodžius „Bhagavad-gītoje“ ir „Śrīmad-Bhāgavatam“. Dievą, kaip valdančiąją jėgą ar beasmenį Brahmaną gali suvokti ir tie, kuriuos valdo žemesnė Viešpaties energija, tačiau nepasiekus transcendentinės padėties, Dievo Asmens pažinti neįmanoma.
Така Господ косвено казва на желаещия да узнае Абсолютната Истина: „Тук Аз присъствам като Върховната Божествена Личност. Аз съм Върховният“. Това трябва да е ясно. Въпреки че никой не може да разбере невъобразимия, лично представящ се Бог, все пак Той съществува. Всъщност ние можем да разберем Кр̣ш̣н̣а – вечния, изпълнен с блаженство и знание – просто като изучаваме неговите думи в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. До схващането за Бога като за някаква ръководеща сила или безличностен Брахман могат да стигнат личности, намиращи се в неговата по-нисша енергия; но Божествената Личност може да се възприеме само ако човек е на трансцендентална позиция.
Kadangi daugelis žmonių neįstengia suvokti, kas yra Kṛṣṇa ir kokia Jo tikroji padėtis, iš nepriežastinės Savo malonės Jis nužengia parodyti Savo palankumą spekuliatyviems mąstytojams. Nors Aukščiausiojo Viešpaties žygiai yra antžmogiški, vis tiek tie mąstytojai, įtakojami teršiamo materialios energijos poveikio, mano, kad beasmenis Brahmanas yra Aukščiausiasis. Tik bhaktai, visiškai atsidavę Aukščiausiajam Viešpačiui, Aukščiausiojo Asmens malone gali suprasti, kad Aukščiausiasis Viešpats yra Kṛṣṇa. Viešpaties bhaktai nesidomi impersonalia Dievo kaip beasmenio Brahmano sąvoka, jų tikėjimas ir pasiaukojimas leidžia jiems išsyk atsiduoti Aukščiausiajam Viešpačiui, ir nepriežastinė Kṛṣṇos malonė suteikia jiems galimybę suvokti Kṛṣṇą. Niekas kitas pažinti Jo negali. Net ir didieji išminčiai yra vieningos nuomonės: „Kas yra ātmā, kas yra Aukščiausiasis? Tasai, kurį mes turime garbinti.“
Тъй като повечето хора не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а в действителното му положение, поради безпричинната си милост Той идва на Земята, за да покаже благосклонност към такива умозрителни философи. Но въпреки необикновените дейности на Върховния Бог тези мислители, замърсени от материалната енергия, продължават да приемат безличностния Брахман за Върховен. Само преданите, напълно отдадени на Върховния Бог, могат да разберат по негова милост, че Той е Кр̣ш̣н̣а. Преданите не се интересуват от схващането за Бога като за безличностен Брахман. Тяхната вяра и преданост ги води до пряко отдаване на Върховния и по безпричинната милост на Бога те могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Никой друг не може да го разбере. Дори великите мъдреци потвърждават: „Какво е а̄тма̄, какво е Върховният? Върховният е този, когото трябва да обожаваме“.