Когато Бог Чайтаня разпространявал в Бенарес повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, хиляди хора го следвали. Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ, много влиятелен и образован учен от Бенарес по онова време, се присмивал на Бог Чайтаня за неговата сантименталност. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ философите критикуват преданите, смятайки, че повечето от тях са в мрака на невежеството и във философско отношение са наивни сантименталисти. В действителност това не е истина. Високообразовани учени са обяснили философията на предаността. Ако един предан не се възползва от тяхната литература или от духовния си учител, но е искрен в преданото служене, той е подпомаган от самия Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. Следователно чистият предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание не може да остане без знание. Единственото необходимо качество е да служи предано в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ма̄я̄ва̄дӣ философите мислят, че без аналитично разграничаване няма чисто знание. За тях Върховният дава следния отговор: заетите в чисто предано служене, дори без достатъчно образование или знание за ведическите принципи, са подпомагани от Бога, както се посочва в този стих.

Бог казва на Арджуна, че всъщност Върховната Истина, Абсолютната Истина, Божествената Личност, не може да бъде разбрана просто чрез размишления; Върховната Истина е толкова велика, че не може да бъде осъзната или достигната с помощта на умствени усилия. Човек може да разсъждава в продължение на милиони години, но ако не е отдаден, ако не обича Върховната Истина, никога няма да разбере Кр̣ш̣н̣а – Върховната Истина. Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, е удовлетворен само от предано служене. И тогава чрез невъобразимата си енергия Той се разкрива в сърцето на чистия предан. Чистият предан носи Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. В присъствието на Кр̣ш̣н̣а, който е като слънце, мракът на невежеството се разсейва веднага. Това е особената милост на Кр̣ш̣н̣а към чистия предан.

Поради замърсяване от материално общуване в течение на милиони раждания човешкото сърце е постоянно покрито с прахта на материализма, но когато човек се заеме с предано служене и непрестанно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, прахта бързо изчезва и той се издига до нивото на чистото знание. Крайната цел, Виш̣н̣у, може да бъде постигната единствено чрез това повтаряне и с предано служене, а не с умозрителни разсъждения или аргументи. Чистият предан не бива да се безпокои за жизнените си потребности; когато отстрани мрака от сърцето си, той естествено получава всичко от Върховния Бог, който е удовлетворен от любовното служене на предания. Това е същността на учението на Бхагавад-гӣта̄. Чрез изучаване на Бхагавад-гӣта̄ човек може да стане душа, напълно отдадена на Върховния, и да се заеме с чисто предано служене. И тъй като Бог се грижи за него, той се освобождава от всички материални стремежи.