Skip to main content
Library » 바가바드 기따 있는 그대로

제5장

ПЕТА ГЛАВА

까르마 요가, 끄리쉬나 의식으로 하는 행위

Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание

제1절:
아르주나가 말했습니다: 오 끄리쉬나, 처음 당신께서는 저에게 일을 버리라고 하시고는, 이제 다시 헌애심으로 일하라고 권하십니다. 이 두 가지 중에서 어느 것이 더 나은지 제게 분명히 말씀해 주십시오.
ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.
제2절:
최고인격신께서 대답하셨습니다: 일을 버리는 것과 헌애심으로 일하는 것 모두 해방을 위해 좋은 것이다. 그러나 이 두 가지 중에서 봉헌으로 일하는 것이 일을 그만두는 것보다 더 낫다.
ТЕКСТ 2:
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
제3절:
자기 행위의 결과를 바라지도, 싫어하지도 않는 자는 항상 버리는 자이다. 이렇게 모든 이원성에서 벗어나면 물질적 속박을 쉽게 극복하고 완전한 해방을 이루게 되느니라, 오 강력히 무장한 자여.
ТЕКСТ 3:
Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.
제4절:
오직 무지한 자들만이 봉헌(까르마 요가)과 물질계에 관한 분석적 학습(상캬)이 서로 다르다고 생각하느니라. 진정 배운 자들은 이 두 가지 길 중 하나를 잘 적용해 두 가지 결과를 전부 얻느니라.
ТЕКСТ 4:
Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄н̇кхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.
제5절:
분석적 연구로 도달할 수 있는 위치를 봉헌으로 달성할 수 있다는 것을 깨닫고, 분석적 연구와 봉헌을 같은 것으로 보는 자는 사물을 있는 그대로 보는 자이다.
ТЕКСТ 5:
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
제6절:
모든 일을 버리기만 하고 주를 향한 봉헌에 종사하지 않으면 절대 행복할 수 없다. 그러나 봉헌에 종사하는 사려 깊은 자는 즉시 절대자를 구할 수 있느니라.
ТЕКСТ 6:
Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.
제7절:
헌애심으로 일하면서 자기 마음과 감각을 통제하는 순수한 영혼은 모든 사람을 존중하며, 다른 사람들 또한 그를 존중하느니라. 이들은 항상 일하더라도, 결코 그 일에 얽매이지 않느니라.
ТЕКСТ 7:
Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
제8~9절:
신성한 의식을 가진 자는 비록 보고, 듣고, 만지고, 냄새 맡고, 먹고, 돌아다니고, 자고, 호흡하는 데 열중하더라도 실제로 자기는 아무것도 하지 않는다는 것을 자기 안에서 항상 인지하고 있다. 이는 먹고, 배출하고, 받고, 눈을 뜨고 감는 동안, 오직 물질적 감각이 그 대상에 몰두하는 것일 뿐, 자기는 그것들에서 초연하다는 것을 알기 때문이니라.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9:
Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.
제10절:
연꽃 잎에 물이 스며들지 않듯이, 집착 없이 자기 의무를 수행하여 그 결과를 지고한 주께 바치는 자는 죄업에 영향받지 않는다.
ТЕКСТ 10:
Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.
제11절:
집착을 버린 요기들이 몸과 마음, 지성, 그리고 심지어 감각을 통해 행위를 함은 오직 정화를 위해서이다.
ТЕКСТ 11:
Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.
제12절:
꾸준히 헌애하는 영혼은 내게 모든 행위의 결과를 바치므로 완벽한 평화를 얻는다. 반면에 신성성과 결합하지 않고, 일의 결과에 욕심내는 자는 얽매이게 되느니라.
ТЕКСТ 12:
Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.
제13절:
육체에 갇힌 생명체가 자기 본성을 다스려 정신적으로 모든 행위를 버릴 때, 그는 일하지도, 일의 원인이 되지도 않으며 아홉 개의 문을 가진 도시(물질적 육신)에서 행복하게 거주하느니라.
ТЕКСТ 13:
Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.
제14절:
육신이라는 도시의 주인, 즉 육체에 갇힌 영혼은 행동하지도, 다른 사람에게 행동을 시키지도, 행위의 결과를 만들어 내지도 않느니라. 이 모든 것은 물질적 본성의 양태들로 일어나는 것이다.
ТЕКСТ 14:
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
제15절:
지고한 주는 누구의 죄 많은 행위와 경건한 행위도 떠맡지 않는다. 그러나 진정한 지식을 가리는 무지로 인해 육체에 갇힌 존재들은 당혹하느니라.
ТЕКСТ 15:
И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.
제16절:
그러나 지식으로 깨어날 때 무지는 사라지며, 태양이 낮에 모든 것을 밝게 비추듯 지식은 모든 것을 드러나게 하느니라.
ТЕКСТ 16:
Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
제17절:
자기의 지성과 마음, 믿음, 그리고 안식을 모두 절대자에게 두면 완전한 지식을 통해 걱정을 말끔히 씻게 되어 해방의 길로 곧장 나아가느니라.
ТЕКСТ 17:
Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.
제18절:
겸허한 성인들은 진정한 지식의 힘으로 학식과 교양이 있는 브라흐마나, 소, 코끼리, 개, 그리고 개를 먹는 자(카스트 밖의 사람)를 차별 없이 같은 눈으로 보느니라.
ТЕКСТ 18:
Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).
제19절:
마음이 공평하며 평정에 달한 자는 이미 삶과 죽음의 조건을 넘어섰다. 그들은 브라흐만처럼 결함이 없기에 이미 브라흐만 안에 있느니라.
ТЕКСТ 19:
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
제20절:
기쁜 것을 얻었으나 기뻐하지 않고, 싫어하는 것을 얻었으나 슬퍼하지 않고, 현명하여 당황하지 않으며, 절대신의 과학을 아는 자는 이미 초월성 안에 있는 자이다.
ТЕКСТ 20:
Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
제21절:
그러한 해방된 자는 물질적 감각 만족에 이끌리지 않고, 항상 내면의 기쁨을 즐기며 삼매경(황홀경)에 빠져있다. 이런 식으로 자아를 깨달은 자는 절대자에 마음을 집중하므로 무한한 행복을 누린다.
ТЕКСТ 21:
Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
제22절:
지성 있는 자는 물질적 감각과 접촉함으로써 생기는 불행의 원인에 동참하지 않는다. 오 꾼띠의 아들이여, 그러한 즐거움은 시작과 끝이 있어 현명한 자는 그러한 것에 기뻐하지 않느니라.
ТЕКСТ 22:
За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.
제23절:
현재의 이 육신을 버리기 전에 여러 감각의 충동을 참고, 욕망과 화를 억제할 수 있는 자는 제대로 사는 것이며 이 세상에서 행복하다.
ТЕКСТ 23:
Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.
제24절:
내면에서 행복하고, 내면에서 활발하고 기쁨을 누리며, 내면에 자기 목표를 두는 자가 진정으로 완벽한 요기다. 그는 절대자 안에서 해방을 이룬 것이며 궁극적으로 절대자에게 이른다.
ТЕКСТ 24:
Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.
제25절:
의심에서 생기는 이원성을 초월하여 자신의 마음을 내면에 열중하고, 모든 생명체의 행복을 위해 항상 분주하며 어떤 죄도 짓지 않는 자들은 절대자 안에서 해방을 이룬다.
ТЕКСТ 25:
Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.
제26절:
성냄과 모든 물질적 욕망에서 벗어나 자아를 깨닫고, 스스로 규율을 지키며, 완벽함을 위해 꾸준히 노력하는 자들은 아주 가까운 미래에 절대자 안에서의 해방이 분명 보장된다.
ТЕКСТ 26:
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
제27~28절:
외적 감각의 대상을 닫아버리고, 눈과 시야를 두 눈썹 사이에 집중하고, 들숨과 날숨을 콧구멍 안에 두면서 마침내 마음과 감각, 지성을 다스리고, 해방을 목표로 하는 초월주의자는 욕망, 두려움, 화에서 벗어난다. 항상 이러한 경지에 있는 자는 분명 해방된 것이니라.
ТЕКСТОВЕ 27 – 28:
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
제29절:
모든 희생과 고행은 궁극적으로 나를 위한 것이고, 내가 모든 행성과 데바들의 가장 높은 주인이며, 내가 모든 생명체들에게 자비와 은혜를 베푸는 것임을 깨달아 항상 나를 생각하는 자는 물질적 고통에서 벗어나 평화를 얻는다.
ТЕКСТ 29:
Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.