Думата ср̣джа̄ми в този стих е от особено значение. Ср̣джа̄ми не може да се употреби в смисъла на сътворение, защото, както стана ясно в предишния стих, тялото на Бога никога не е било сътворено, а всяка от формите му съществува вечно. Затова ср̣джа̄ми означава, че Бог се разкрива такъв, какъвто е. Въпреки че идва точно в определено време, а именно в края на Два̄пара-юга, в двайсет и осмата епоха на седмия Ману, в деня на Брахма̄, Той не е задължен да се придържа строго към тези срокове, бидейки напълно свободен да постъпва, както пожелае. Така че Той се появява по собствена воля, когато безбожието вземе връх и истинската религия западне. Религиозните принципи са изложени във Ведите и всяко отклонение от правилното следване на ведическите правила превръща хората в безбожници. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че тези принципи са закони на Бога. Само Бог може да създава религиозна система. Известно е, че първоначално Ведите са произнесени от него в сърцето на Брахма̄. Ето защо законите на дхарма, религията, са преки заповеди на Върховната Божествена Личност (дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагавад-пран̣ӣтам). Тези принципи са ясно посочени в Бхагавад-гӣта̄. Предназначението на Ведите е да утвърдят религиозните принципи в съответствие с волята на Върховния и в края на Бхагавад-гӣта̄ Бог открито заявява, че висшият принцип на религията е да му се отдадем, и нищо повече. Предписанията на Ведите насърчават човек безрезервно да се отдаде на Бога. И когато тези принципи са нарушени от демоните, Господ се появява. От Бха̄гаватам научаваме, че Бог Буда, едно от въплъщенията на Кр̣ш̣н̣а, се появява на земята, когато материализмът започва да преобладава и демоните използват за оправдание авторитета на Ведите. Във Ведите съществуват строги правила и ограничения за принасянето на животни в жертва с определена цел, но хората с демонични наклонности жертват животните, без да се съобразяват с ведическите предписания. Бог Буда се появява, за да спре този произвол и да установи ведическите принципи на ненасилие. Затова всяка авата̄ра, въплъщение на Върховния Бог, идва с определена мисия. Всички авата̄ри са описани в свещените писания. Никой не трябва да бъде приеман за авата̄ра, ако за него не се споменава в писанията. Не бива да мислим, че Бог се появява само на индийска земя. Той може да се появи навсякъде и по всяко време според желанието си. Чрез всяко свое въплъщение Той говори за религията толкова, колкото могат да разберат конкретните хора при съответните обстоятелства. Но мисията е една и съща – да води хората към съзнание за Бога и към следване принципите на религията. Понякога Той идва лично, понякога изпраща някой верен представител като свой син или като слуга, а понякога се появява сам под прикрита форма.

Принципите на Бхагавад-гӣта̄ са изложени пред Арджуна, а по този начин и пред други възвишени души, защото в сравнение с обикновените хора по света Арджуна е бил високоразвита личност. Това, че две и две прави четири, е математически принцип, валиден както за началната аритметика, така и за висшата математика. И все пак, освен аритметиката, съществува и висша математика. Аналогично всички въплъщения на Бога ни учат на едни и същи принципи, но външно те изглеждат по-висши или по-нисши в зависимост от обстоятелствата. Висшите религиозни принципи започват с приемането на четирите подразделения и четирите стъпала в социалния живот, както ще бъде обяснено по-нататък. Целта на божествените въплъщения е да събудят Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Това съзнание е проявено или непроявено в зависимост от обстоятелствата.