Skip to main content

제2장

ВТОРА ГЛАВА

기따 내용의 요약

Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄

제1절:
산자야가 말했다: 동정심에 마음이 비탄에 잠기고 눈에는 눈물이 가득 고인 아르주나를 보고서, 마두수다나 끄리쉬나께서 다음과 같이 말씀하셨습니다.
ТЕКСТ 1:
Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.
제2절:
최고인격신께서 말씀하셨습니다: 내 소중한 아르주나여, 어떻게 이런 불순함이 너에게 깃들었는가? 삶의 가치를 아는 자에게 불순함은 전혀 어울리지 않느니라. 그런 것들이 너를 더 높은 행성이 아닌 불명예로 이끌 것이다.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
제 3 절:
오 쁘리타의 아들이여, 이 저급한 무능함에 굴하지 말아라. 이것은 네게 어울리지 않는다. 그런 하찮은 심약함을 버리고 일어서라, 오 적을 벌하는 자여.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
제4절:
아르주나가 말했습니다: 오 적을 죽이는 분이시여, 오 마두를 죽인 분이시여, 제가 숭배해야 마땅할 비쉬마와 드로나 같은 분들을 어떻게 전쟁에서 활로 맞쏠수 있겠습니까?
ТЕКСТ 4:
Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
제5절:
위대한 영혼인 제 스승들의 목숨을 대가로 살아가기보다는 차라리 구걸로 이 세상을 살아가는 것이 더 나을 것입니다. 비록 그들이 세속적 이득을 보려 하더라도 그들은 제 윗사람들입니다. 그들이 살해되면 우리가 즐기는 모든 것이 피로 물들게 될 것입니다.
ТЕКСТ 5:
По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
제6절:
그들을 정복하는 것과 그들에게 정복당하는 것 중에서 어느 것이 더 나은지 우리는 알지 못합니다. 우리가 드리따라쉬뜨라의 아들을 모두 죽인다면 우리 또한 살기를 바라면 안 됩니다. 그런데 이들이 지금 전쟁터에서 바로 우리 앞에 서 있습니다.
ТЕКСТ 6:
Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
제7절:
구두쇠 같은 나약함 때문에 이제 저는 제 의무에 관해 혼란스럽습니다. 이 상황에서 제가 어떻게 해야 가장 좋을지 말씀해 주시기를 당신께 간청합니다. 이제 저는 당신의 제자이며 당신께 완전히 항복한 영혼입니다. 제발 저를 가르쳐 주소서.
ТЕКСТ 7:
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
제8절:
제 감각을 타들어 가게 하는 이 비탄을 몰아낼 방도를 찾을 수가 없습니다. 천국의 신들이 가진 권력과 비교할 바 없이 번영하는 왕국을 지상에서 얻는다고 하더라도 저는 이 비탄을 없앨 수 없을 것입니다.
ТЕКСТ 8:
Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
제9절:
산자야가 말했다: 이렇게 말한 후, 적을 벌하는 자, 아르주나가 끄리쉬나께 “고빈다여! 저는 싸우지 않을 것입니다”라고 말한 다음 침묵했습니다.
ТЕКСТ 9:
Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.
제10절:
오 바라따의 후손이여, 바로 그때 끄리쉬나께서 양쪽 군대의 한 가운데에서 비탄에 빠진 아르주나에게 미소를 지으며 다음과 같은 말씀을 하셨습니다.
ТЕКСТ 10:
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
제11절:
최고인격신께서 말씀하셨습니다: 유식한 말을 하고 있지만 너는 비탄할 가치가 없는 것을 두고 애통해하고 있구나. 현명한 자는 산 자를 위해서도, 죽은 자를 위해서도 슬퍼하지 않는다.
ТЕКСТ 11:
Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
제12절:
나와 너, 그리고 여기 모인 모든 왕이 존재하지 않았던 때는 없었고 미래에 우리 중 그 누구도 존재가 멈추지 않을 것이다.
ТЕКСТ 12:
Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
제13절:
육체에 갇힌 영혼이 어린 시절에서 청년기, 노년기로 계속 지나는 것처럼 죽음의 순간, 영혼은 다른 육체로 옮겨간다. 분별 있는 자는 이러한 변화에 당황해하지 않는다.
ТЕКСТ 13:
Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
제14절:
오 꾼띠의 아들이여, 영원하지 않은 행복과 불행의 교차는 여름과 겨울의 계절이 오고 가는 것과 같다. 오 바라따의 후손이여, 행복과 불행은 감각의 인식에서 생기므로 그에 좌우되지 말고 참는 법을 배워야 한다.
ТЕКСТ 14:
О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
제15절:
오 최고의 인간이여(아르주나), 행복과 불행에 흔들림 없이 한결같은 자는 분명 해방을 얻을 자격이 있다.
ТЕКСТ 15:
О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
제16절:
진리를 꿰뚫어 보는 사람들은 영원하지 않은 것(물질적 육신)은 내구성이 없고, 영원한 것(영혼)은 변화가 없다고 결론 내렸다. 그들은 이 둘의 본성을 연구함으로써 이러한 결론을 내린 것이다.
ТЕКСТ 16:
Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
제17절:
몸 전체에 퍼져 있는 이것은 결코 파괴될 수 없다는 것을 알아야 한다. 소멸하지 않는 영혼을 그 누구도 파괴할 수 없다.
ТЕКСТ 17:
Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.
제18절:
파괴될 수 없고 측정 불가하며 영원한 생명체의 물질적 육신은 반드시 소멸하기 마련이다. 그러므로 일어나 싸워라, 오 바라따의 후손이여.
ТЕКСТ 18:
Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
제19절:
생명은 죽일 수도 없고 죽지도 않기에 생명체를 죽인다고 생각하거나 생명체가 죽는다고 생각하는 자 모두 지식이 없는 자이다.
ТЕКСТ 19:
Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
제20절:
어느 때에도 영혼에게 생과 사란 존재하지 않는다. 영혼은 과거에 태어난 것이 아니며, 현재에 태어나는 것 또한 아니며, 미래에 태어나지도 않을 것이다. 그것은 태어나는 것이 아니라 영원하고, 항상 존재하며 원초적이다. 육신이 살해될 때 영혼은 절대 살해되지 않는다.
ТЕКСТ 20:
За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
제21절:
오 빠르타여, 영혼은 파괴될 수 없고 영원하며 태어나지 않고 변하지 않는다는 것을 아는 자가 어떻게 누구를 죽일 수 있으며, 또 누구를 죽게 할 수 있단 말인가?
ТЕКСТ 21:
О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
제22절:
헌 옷을 버리고 새 옷을 입듯이 영혼은 늙고 쓸모없는 육신을 버리고 새로운 육신을 얻는다.
ТЕКСТ 22:
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
제23절:
영혼은 어떠한 무기로도 조각낼 수 없고 불에 타지도 않을뿐더러 물에 젖지도, 바람에 시들지도 않는다.
ТЕКСТ 23:
Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
제24절:
이 개별 영혼은 부서지지 않고 녹지 않으며 타지도, 마르지도 않는다. 영혼은 영원하고 모든 곳에 존재하며 변하지 않고 움직이지 않으며 영원히 똑같다.
ТЕКСТ 24:
Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
제25절:
영혼은 보이지 않고 상상 불가하며 변하지 않는다고 한다. 너는 이것을 잘 이해하여 육신을 두고 비통해하지 말아라.
ТЕКСТ 25:
Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
제26절:
설령 영혼(생명의 징후)이 항상 태어나고 죽는다고 생각하더라도 네가 슬퍼할 이유는 없다. 오 강력히 무장한 자여.
ТЕКСТ 26:
Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
제27절:
태어난 자는 반드시 죽기 마련이며 죽은 다음에는 분명 다시 태어난다. 그러므로 피할 수 없는 네 의무를 수행하는 것을 두고 슬퍼하지 말아라.
ТЕКСТ 27:
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
제28절:
창조된 모든 것은 태초에는 발현되지 않은 상태에 있었으나 중간에 발현했다가 소멸의 시기에 다시 비발현의 상태가 된다. 따라서 비탄할 필요가 어디 있는가?
ТЕКСТ 28:
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
제 29 절:
어떤 사람은 영혼을 경이롭게 바라보고 어떤 사람은 영혼을 경이롭게 묘사하며 어떤 사람은 영혼을 경이롭게 듣지만, 어떤 사람들은 영혼에 관해 듣고 난 후에도 전혀 이해하지 못한다.
ТЕКСТ 29:
Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
제30절:
오 바라따의 후손이여, 육신 안에 거주하고 있는 영혼은 결코 살해될 수 없기에 어떠한 생명체를 두고도 비탄할 필요가 없느니라.
ТЕКСТ 30:
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
제31절:
끄샤뜨리야로서 네게 주어진 의무를 생각한다면 종교 원칙에 따른 전투보다 네게 더 나은 일은 없다는 것을 알아야 한다. 따라서 망설일 필요가 없느니라.
ТЕКСТ 31:
Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
제32절:
오 빠르타여, 청하지도 않은 싸움의 기회가 끄샤뜨리야에게 온 것은 천국의 문이 활짝 열린 것과 같은 행복이다.
ТЕКСТ 32:
О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
제33절:
그러나 만약 종교적 의무인 싸움을 하지 않으면 너는 분명 의무를 소홀히 하는 죄를 짓는 것이며, 따라서 전사로서의 명성을 잃게 될 것이다.
ТЕКСТ 33:
Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
제34절:
사람들은 항상 너를 악평할 것이며 세간에 인정받을 만한 사람에게 불명예는 죽음보다 더 나쁜 것이다.
ТЕКСТ 34:
Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.
제35절:
너의 이름과 명성을 높이 사던 장군들은 네가 오직 두려움으로 전장을 떠났다고 생각할 것이고, 따라서 그들은 너를 하찮은 자로 여길 것이다.
ТЕКСТ 35:
Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
제36절:
적들이 여러 좋지 않은 말로 너에 관해 이야기할 것이고 네 능력을 업신여길 것이다. 네게 이보다 더 고통스러운 것이 무엇이 있겠느냐?
ТЕКСТ 36:
Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?
제37절:
오 꾼띠의 아들이여, 너는 이 전쟁에서 살해되어 천상의 행성으로 가거나, 그것이 아니면 적을 정복하고 지상의 왕국을 즐기게 될 것이다. 그러므로 결심하고 일어나 싸워라.
ТЕКСТ 37:
О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
제38절:
행복과 불행, 이익과 손실, 승리와 패배를 생각하지 말고 싸움 그 자체를 위해서 싸워라. 그러면 너는 어떠한 죄도 짓지 않을 것이다.
ТЕКСТ 38:
Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
제39절:
지금까지 분석적 연구를 통해 이 지식을 네게 설명했다. 이제부터는 결과를 바라지 않고 일하는 것에 관해 설명할 테니 잘 들어라. 오 쁘리타의 아들이여, 그런 지식으로 일하면 너는 일의 속박에서 벗어날 수 있다.
ТЕКСТ 39:
До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
제 40 절:
여기에 기울이는 노력으로 인해 어떠한 손실이나 감소도 없으며, 이 길에서 이룬 아주 작은 발전이 인간을 가장 위험한 종류의 두려움에서 보호할 수 있다.
ТЕКСТ 40:
Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове.
제41절:
이 길에 들어선 자들은 목표를 향해 굳은 결심을 하고 그들의 목표는 오직 하나이다. 오 소중한 꾸루 가문의 자손이여, 결단력 없는 자들의 지성은 여러 가지로 갈라지느니라.
ТЕКСТ 41:
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
제42~43절:
지식이 부족한 자들은 천상의 행성들로 올라가는 것, 내생(來生)의 좋은 출생, 권력 등을 위해 다양한 결과를 낳는 행위를 추천하는 베다의 미사여구에 매우 집착한다. 감각 만족과 부유한 삶을 갈망하는 그들은 이것 이상의 것은 없다고 말한다.
ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
제44절:
감각 만족과 물질적 풍요에 지나치게 집착하고, 그것으로 당혹한 자의 마음에는 지고한 주를 향한 봉헌의 굳은 결심이 서지 않느니라.
ТЕКСТ 44:
В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
제45절:
베다는 물질적 본성의 세 가지 양태에 관한 주제를 주로 다룬다. 오 아르주나, 이 세 가지 양태를 초월하여라. 모든 이원성과 이득, 안위에 관한 근심에서 벗어나 자아를 확립하라.
ТЕКСТ 45:
Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
제46절:
작은 우물이 성취해야 하는 목적은 큰 저수지의 물로 단번에 해결될 수 있다. 마찬가지로 베다의 근본 취지를 아는 자는 베다의 모든 목적을 달성할 수 있느니라.
ТЕКСТ 46:
Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
제47절:
너는 네게 규정된 의무를 수행할 권리는 있지만 그 행위의 결과에 대한 권리는 없다. 너 자신을 네 행위가 낳는 결과의 원인이라 절대 생각지 말아라. 그렇다고 네 의무를 수행하지 않아서도 안 되느니라.
ТЕКСТ 47:
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
제48절:
오 아르주나여, 성공과 실패에 대한 모든 집착을 버리고 평정한 마음으로 네 의무를 다하여라. 그러한 평정을 요가라 하느니라.
ТЕКСТ 48:
О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.
제49절:
오 다난자야, 봉헌을 통해 모든 끔찍한 행위를 멀리하고 그런 의식으로 주께 항복하라. 자기 일의 결과를 즐기고자 하는 자는 구두쇠이니라.
ТЕКСТ 49:
О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
제50절:
봉헌에 종사하는 자는 현생에서조차 좋고 나쁜 반작용에서 벗어난다. 그러므로 모든 일의 기술인 요가를 위해 노력하라.
ТЕКСТ 50:
Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
제51절:
그러므로 주를 향한 봉헌에 종사함으로써 위대한 현자들과 헌애자들은 물질계에서 생겨난 일의 결과에서 벗어난다. 이렇게 그들은 생사의 순환에서 벗어나 주의 왕국으로 들어감으로써 모든 불행을 초월한 경지에 이르느니라.
ТЕКСТ 51:
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
제52절:
너의 지성이 깊은 환영의 숲에서 빠져나오면 지금까지 들은 모든 것과 앞으로 들을 모든 것에 무관심하게 될 것이다.
ТЕКСТ 52:
Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.
제53절:
너의 마음이 베다의 미사여구에 더는 방해받지 않고, 자아 인식의 삼매경으로 확고할 때, 신성한 의식을 갖게 될 것이다.
ТЕКСТ 53:
Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.
제54절:
아르주나가 말했습니다: 오 끄리쉬나, 의식이 초월성에 몰입한 사람은 어떠한 징후를 나타냅니까? 그는 어떻게 말하고 어떤 언어를 구사합니까? 그는 어떻게 앉고, 어떻게 걷습니까?
ТЕКСТ 54:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
제55절:
최고인격신께서 말씀하셨습니다: 오 빠르타여, 마음에서 생겨나는 감각 만족을 위한 모든 욕망을 포기하여 정화된 마음으로 오직 자기 안에서 만족을 찾게 될 때, 순수한 초월적 의식에 이르렀다고 한다.
ТЕКСТ 55:
Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
제56절:
세 겹의 고통 속에서조차 마음의 동요가 없고 행복으로 들뜨지 않으며 집착과 두려움, 분노에서 벗어난 자를 한결같은 마음을 지닌 성인이라고 하느니라.
ТЕКСТ 56:
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
제 57 절:
물질계에서 일어나는 어떠한 선과 악에도 좌우되지 않으며 선을 칭찬하지도 악을 경멸하지도 않는 자는 완벽한 지식으로 확고한 자이다.
ТЕКСТ 57:
В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
제58절:
거북이가 등딱지 안으로 사지를 오그려 넣듯이 감각의 대상으로부터 자기 감각을 거두어들일 수 있는 자는 완벽한 의식으로 확고한 자이다.
ТЕКСТ 58:
Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
제59절:
육체에 갇힌 영혼이 감각의 즐거움을 절제하더라도 감각 대상을 향한 맛은 남는다. 그러나 고차원적 맛을 경험함으로써 그러한 기호를 버린 자는 의식이 확고하게 된다.
ТЕКСТ 59:
Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
제60절:
감각은 너무도 강하고 충동적이기에 오 아르주나, 그것을 다스리려고 노력하는 분별 있는 자의 마음도 강제로 데려가 버린다.
ТЕКСТ 60:
Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.
제61절:
감각을 절제하여 완전히 통제하고 의식을 나에게 전념하는 자를 일컬어 한결같은 지성을  지닌 자라고 하느니라. 
ТЕКСТ 61:
Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
제62절:
감각의 대상을 두고 곰곰이 생각하는 동안, 그것에 대한 집착이 생기고, 그 집착으로부터 욕망이 생기며, 그 욕망에서 분노가 일어난다.
ТЕКСТ 62:
Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
제63절:
분노에서 완전한 망상이 일어나고, 망상에서 기억의 혼란이 생긴다. 기억이 혼란해지면 지성이 사라지고, 지성이 사라지면 물질계의 늪으로 다시 떨어진다.
ТЕКСТ 63:
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
제64절:
그러나 모든 집착과 혐오에서 벗어나 규정 원칙이라는 자유를 통해 자신의 감각을 통제할 수 있는 자는 주의 완전한 자비를 받을 수 있다.
ТЕКСТ 64:
Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
제65절:
따라서 (끄리쉬나 의식으로) 만족한 자에게 물질계의 세 가지 고통은 더는 존재하지 않는다. 그러한 만족한 의식 안에 지성은 곧 확립된다.
ТЕКСТ 65:
За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
제66절:
(끄리쉬나 의식으로) 절대자와 연결되지 않은 자는 초월적 지성도, 꾸준한 마음도 가질 수 없으며 이러한 지성과 마음 없이 평온할 수 없다. 그리고 평온하지 않고 어떻게 행복할 수 있겠는가?
ТЕКСТ 66:
Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
제67절:
강한 바람으로 수면에 떠 있는 배가 흔들리듯, 배회하는 감각 중 단 하나에도 마음을 뺏기면 지성은 멀리 사라지느니라.
ТЕКСТ 67:
Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
제68절:
그러므로, 오 강력히 무장한 자여, 감각의 대상으로부터 감각을 억제하는 자는 분명 꾸준한 지성을 가진 자이다.
ТЕКСТ 68:
Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.
제69절:
절제하는 자에게 모든 생명이 잠든 밤은 깨어있는 시간이고 모든 존재가 깨어있는 시간은 자기 성찰의 성인에게는 밤이니라.
ТЕКСТ 69:
Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
제70절:
항상 채워져도 늘 그대로 있는 대양으로 흘러가는 강물처럼, 끊임없이 흘러드는 욕망에 동요하지 않는 자만이 평온을 얻을 수 있지만, 이러한 욕망을 충족시키려 애쓰는 자는 평온하지 못하다.
ТЕКСТ 70:
Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
제71절:
감각 만족을 위한 모든 소원을 버리고, 욕망 없이 생활하며, 모든 소유 의식을 버리고, 거짓 자아가 없는 자, 오직 그러한 자만이 진정한 평화를 얻을 수 있다.
ТЕКСТ 71:
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
제72절:
그것이 영적이고 신성한 삶의 길이며, 그 경지에 이른 다음에는 결코 당황하지 않는다. 이로써 죽음의 순간에 이르면 절대신의 왕국에 들어갈 수 있느니라.
ТЕКСТ 72:
Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.