Skip to main content

제16절

ТЕКСТ 16

원문

Текст

나사또 비댜떼 바보 nāsato vidyate bhāvo
나바보 비댜떼 사따하 nābhāvo vidyate sataḥ
우바요라삐 드리쉬똔따스 ubhayor api dṛṣṭo ’ntas
뜨바나요스 땃뜨바-다르시비히 tv anayos tattva-darśibhiḥ
на̄сато видяте бха̄во
на̄бха̄во видяте сатах̣
убхайор апи др̣ш̣т̣о 'нтас
тв анайос таттва-даршибхих̣

동의어

Дума по дума

나: 결코 하지 않다, 아사따하: 영원하지 않은 것들, 비댜떼: 있다, 바바하: 인내, 나: 결코, 아바바하: 질적 변화, 비댜떼: 있다, 사따하: 영원한 것들, 우바요호: 두 개의, 아삐: 진실로, 드리쉬따하: 준수하다, 안따하: 결론, 뚜: 정말로, 아나요호: 그들 중, 땃뜨바: 진리의, 다르시비히: 보는 자들에 의해.

на – никога; асатах̣ – на несъществуващото; видяте – има; бха̄вах̣ – трайност; на – никога; абха̄вах̣ – променливо; видяте – има; сатах̣ – вечно; убхайох̣ – двете; апи – наистина; др̣ш̣т̣ах̣ – видели; антах̣ – заключение; ту – дори; анайох̣ – от тях; таттва – на истината; даршибхих̣ – пророците.

번역

Превод

진리를 꿰뚫어 보는 사람들은 영원하지 않은 것(물질적 육신)은 내구성이 없고, 영원한 것(영혼)은 변화가 없다고 결론 내렸다. 그들은 이 둘의 본성을 연구함으로써 이러한 결론을 내린 것이다.

Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.

주석

Пояснение

변하는 육체는 내구성이 없다. 육체가 여러 세포의 작용과 반작용으로 매 순간 변하고 있다는 사실은 현대 의학도 인정한 바이며 성장과 노화의 과정은 우리 몸에서 지속해서 일어나고 있다. 그러나 영혼은 몸과 마음의 모든 변화에도 불구하고 항상 똑같고, 계속해서 존재한다. 이것이 바로 물질과 영혼의 차이다. 본질적으로 몸은 항상 변하지만 영혼은 영원하다. 이 결론은 인성주의자든 비인성주의자든 진리를 통찰하는 모든 단계의 사람들이 확립했다. 비쉬누 뿌라나(2.12.38)에서 “비쉬누와 그의 모든 거처에는 스스로 빛나는 영적 존재가 있다(죠띰쉬 비쉬누르 부바나니 비쉬누 jyotīṁṣi viṣṇur bhuvanāni viṣṇuḥ)”라고 했다. 존재와 비존재라는 말은 오직 영혼과 물질을 의미한다. 그것이 바로 진리를 통찰한 모든 사람의 결론이다.

Променящото се тяло не е вечно. То се изменя всеки миг от действията и взаимодействията на различните клетки и това се признава от съвременната медицина. Така се осъществяват процесите на растеж и стареене на тялото. Но душата съществува вечно, като остава неизменна, независимо от промените на тялото и ума. В това се състои разликата между материята и духа. По своята природа тялото е променливо, а душата вечна. До този извод са стигнали всички, прозрели истината – имперсоналисти и персоналисти. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (2.12.38) се казва, че Виш̣н̣у и обителта му имат сияйно духовно съществуване (джьотӣм̇ш̣и виш̣н̣ур бхувана̄ни виш̣н̣ух̣). Понятията „съществуващ“ и „несъществуващ“ се отнасят за духа и материята. И прозрелите истината го потвърждават.

이것이 주께서 무지로 당황하는 생명체들에게 주시는 가르침의 시작이다. 무지의 제거는 숭배하는 자와 숭배 대상과의 영원한 관계가 재정립되는 것을 포함하고 결과적으로 부분인 생명체와 전체인 최고인격신의 차이를 이해하는 것을 뜻한다. 전체와 부분의 관계를 이해하는 것처럼 우리 자신과 지고한 존재와의 차이에 대한 이해, 즉 우리 자신을 철저히 연구함으로써 절대자의 본성을 이해할 수 있다. 스리마드 바가바땀은 물론 베단따 수뜨라에서도 절대자가 모든 발생의 기원이라고 인정되었다. 그러한 발생은 고등하거나 열등한 자연의 귀결로 경험된다. 생명체는 고등한 자연에 속하는데, 이것은 제7장에서 설명될 것이다. 비록 에너지와 에너지원(源)의 차이가 없을지라도 에너지원(源)은 절대자로 인정되고, 에너지 혹은 자연은 종속된 것으로 받아들여진다. 그러므로 주인과 종, 스승과 제자의 관계처럼 생명체는 항상 지고한 주께 종속되어 있다. 이 명백한 지식을 무지에 빠진 상태에서는 이해할 수 없기에 주께서 이 무지를 없애고, 모든 시대의 모든 생명체를 교화하시려고 바가바드 기따를 설파하신다.

Това е начало на наставленията на Бога към живите същества, объркани от влиянието на невежеството. С премахване на невежеството се възстановява вечната връзка между поклонника и обекта на поклонение и се изяснява разликата между индивидуалните живи същества и Върховната Божествена Личност. Човек може да разбере природата на Бога чрез задълбочено изучаване на самия себе си: разликата между индивидуалното живо същество и Върховния – това е отношението между частта и цялото. Веда̄нта сӯтра и Шрӣмад Бха̄гаватам посочват Върховния за първоизточник на всички проявления. Тези проявления се възприемат като части от висшата или нисшата природа. Живите същества принадлежат към висшата природа – това ще бъде пояснено в седма глава. Естествено е да няма разлика между енергията и енергоизточника, но енергоизточникът е приеман за Върховен, а енергията, т.е. природата – за подчинена. Следователно живите същества винаги са подчинени на Върховния Бог, както слугата е подчинен на господаря, а ученикът – на учителя. Това чисто знание не може да се разбере под влияние на невежеството и за да разсее това невежество, Бог изговаря Бхагавад-гӣта̄ – за просветление на всички живи същества за вечни времена.