Skip to main content

제18장

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

결론: 버림의 완성

Съвършенството на отречението

제1절:
아르주나가 말했습니다: 오 강력한 힘을 가진 분이시여, 저는 버림(띠아가)과 버리는 삶 (산냐사)의 목적을 알고 싶습니다, 오 께시 악마를 죽이신 분이여, 오 감각의 주인이시여.
ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.
제2절:
최고인격신께서 말씀하셨습니다: 물질적 욕망에 기초한 행위를 그만두는 것을 학식있는 자들은 버리는 삶(산냐사)이라고 한다. 그리고 행위의 결과를 버리는 것을 현인들은 버림(띠아가)이라고 하느니라.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: Изоставянето на дейностите, основани на материално желание, великите образовани хора наричат оттегляне от света (сання̄са). А отказването от резултата на всяка дейност мъдрите наричат отречение (тя̄га).
제3절:
일부 학식 있는 자는 모든 종류의 결실적 행위는 헛된 것이어서 버려야 한다고 하지만 다른 현인들은 희생, 자선, 고행의 행위는 절대 버려서는 안 된다고 주장하느니라.
ТЕКСТ 3:
Според някои мъдреци всички плодоносни дейности трябва да бъдат изоставени като несъвършени. Но други твърдят, че жертвоприношението, благотворителността и въздържанието никога не трябва да бъдат пренебрегвани.
제4절:
오 바라따 중의 최고여, 이제 버림에 관한 내 판단을 들어라. 오 인간 중의 호랑이여, 여러 경전에서 버림은 세 가지 종류가 있다고 선언한다.
ТЕКСТ 4:
О, най-добър сред Бха̄ратите, сега чуй мнението ми за отречението. О, тигър сред хората, в писанията се заявява, че отречението е три вида.
제5절:
희생, 자선, 고행의 행위는 버려서는 안 되느니라, 이것들을 반드시 실천하여라. 실제로, 희생, 자선, 고행은 위대한 영혼들조차 정화하느니라.
ТЕКСТ 5:
Жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не бива да се изоставят. Те трябва да се извършват, защото пречистват дори великите души.
제6절:
이 모든 행위는 어떠한 집착이나 결과에 대한 기대 없이 행해야 하느니라. 오 쁘리타의 아들아, 의무로서 이것들은 행하거라. 이것이 나의 최종 의견이니라.
ТЕКСТ 6:
Всички тези дейности трябва да се извършват без привързаност или очакване на резултат. Те трябва да се изпълняват от чувство за дълг, о, сине на Пр̣тха̄. Това е окончателното ми мнение.
제7절:
규정된 의무를 절대 저버려서는 안 된다. 환영에 사로잡혀 자신의 규정된 의무를 지키지 않는다면, 그러한 버림은 암성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 7:
Предписаните задължения никога не бива да се изоставят. Ако поради илюзия човек престане да ги изпълнява, такова отречение е в гун̣ата на невежеството.
제8절:
귀찮다고 해서, 또는 육체적 불편함을 두려워해서 자신의 규정된 의무를 저버리는 것을 동성의 양태에 있는 버림이라고 한다. 이러한 행위는 결코 진정한 버림에 이르지 못하느니라.
ТЕКСТ 8:
Този, който изостави предписания си дълг, защото е труден или поради страх от телесни неудобства, се отрича в гун̣ата на страстта. Такова действие никога не води до целта на отречението.
제9절:
오 아르주나, 자신의 규정된 의무를 오직 해야 된다는 의무감에서, 그리고 그 결과에 수반되는 모든 물질적 교류와 모든 집착을 버릴 때, 이러한 버림을 선성에 있는 것이라고 하느니라.
ТЕКСТ 9:
О, Арджуна, когато някой изпълнява предписания си дълг само защото трябва да бъде изпълнен, като се отказва от материално общуване и привързаност към резултата, неговото отречение е в гун̣ата на доброто.
제10절:
선성에 있는 총명한 버리는 자는 상서롭지 못한 일이라고 싫어하지 않고, 상서로운 일이라고 집착하지 않으며, 일에 대한 의심이 없느니라.
ТЕКСТ 10:
Отреченият мъдрец в гун̣ата на доброто не мрази неблагоприятната работа, нито се привързва към благоприятната; той няма съмнения относно работата.
제11절:
육신에 갇힌 존재가 모든 행위를 버린다는 것은 실제로 불가능하다. 그러나 행위의 결실을 버린다면 그러한 자를 진정으로 버리는 자라고 하느니라.
ТЕКСТ 11:
За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.
제12절:
버리지 않은 자에게 행위의 세 가지 결과, 즉 바람직하고, 바람직하지 않고, 그 둘이 섞인 결과가 죽고 난 다음에 일어나느니라. 그러나 버리는 삶의 질서에 있는 자들에게는 그러한 즐겁거나 고통받아야 하는 결과가 없다.
ТЕКСТ 12:
Неотречените получават след смъртта плодовете от дейността – желаното, нежеланото и смесеното. Но няма резултат, който да причинява страдание или радост на отреклите се от света.
제13절:
오 강력한 힘을 지닌 아르주나여, 베단따에 따르면 모든 행위를 완성하는 다섯 가지 구성요소가 있다. 이제 나에게서 이것을 들어라.
ТЕКСТ 13:
О, силноръки Арджуна, според Веда̄нта има пет причини за извършването на всяка дейност. Сега научи за тях от мен.
제14절:
행위의 장소(몸), 행위자, 다양한 감각, 여러 종류의 노력, 그리고 궁극적으로 초영혼, 이것이 행위의 다섯 요소이니라.
ТЕКСТ 14:
Мястото на действие (тялото), извършителят, сетивата, различните усилия и накрая Свръхдушата – това са петте фактора на дейността.
제15절:
옳든 그르든 인간이 몸과 마음 혹은 말로 행하는 모든 것은 이 다섯 가지 요소에 의해 초래된다.
ТЕКСТ 15:
Тези пет фактора са причина за всяка правилна или неправилна дейност, която човек извършва с тяло, ум или слово.
제16절:
그러므로 이 다섯 가지 요소를 고려하지 않고 자기가 유일한 행위자라고 생각하는 자는 어리석음이 틀림없고, 사물을 있는 그대로 볼 수 없느니라.
ТЕКСТ 16:
Затова този, който се мисли за единствен извършител, като не взема под внимание петте фактора, със сигурност не е много интелигентен и не вижда нещата такива, каквито са.
제17절:
거짓 자아에 휘둘리지 않고, 지성이 얽히지 않은 자는 이 세상 사람을 죽이더라도 죽이는 것이 아니다. 또한 그는 자기 행위에 구속되지 않느니라.
ТЕКСТ 17:
Този, който не е подтикван от фалшиво его и интелигентността му не е объркана, даже и да убива в този свят, не извършва убийство. Той не е обвързан от дейностите си.
제18절:
지식, 지식의 대상, 지식을 아는 자가 행위를 유발하는 세 가지 요인이고, 감각, 행위, 행위자는 행위의 세 가지 구성 요소이니라.
ТЕКСТ 18:
Знанието, обектът на знанието и познавачът са трите фактора, мотивиращи действието, а сетивата, работата и извършителят са трите съставни части на действието.
제19절:
물질적 본성의 세 가지 양태에 따라 세 가지 종류의 지식, 행위, 그리고 행위자가 있느니라. 이제 나로부터 이것에 관해 들어라.
ТЕКСТ 19:
В съответствие с трите гун̣и на материалната природа има три вида знание, дейност и извършители на дейността. Сега чуй за тях от мен.
제20절:
수없이 많은 형상으로 나누어진 모든 생명체 안에 나누어지지 않은 하나의 영적 본성을 보게 하는 지식, 바로 그것이 선성의 지식임을 이해하여라.
ТЕКСТ 20:
Трябва да разбереш, че знанието, с което се вижда една и съща неделима духовна природа в безбройните форми на живите същества, се намира в гун̣ата на доброто.
제21절:
서로 다른 육체에 각기 다른 생명체가 존재한다고 보는 지식은 동성에 있는 것이니라.
ТЕКСТ 21:
Знанието, чрез което се вижда различен вид живо същество във всяко отделно тяло, е в гун̣ата на страстта.
제22절:
한 가지 일에 집착하고 그것이 전부라고 하는 지식, 그리고 진리를 외면하는 아주 가치 없는 지식을 암성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 22:
А знанието, чрез което човек се привързва към някакъв вид работа като единствено важна, без да познава истината, е много оскъдно и е в гун̣ата на мрака.
제23절:
규제되었고, 집착과 사랑, 미움 없이, 그리고 결과에 대한 기대 없이 한 행위는 선성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 23:
Казва се, че регулираното действие, извършвано без привързаност, без обич или омраза, и без желание за плодоносни резултати, е в гун̣ата на доброто.
제24절:
그러나 자기 욕망을 채우고자 하고, 거짓 자아의 개념에서 기인하며, 무척 애써서 한 행위를 동성에 있는 행위라고 하느니라.
ТЕКСТ 24:
Но действието, извършвано с голямо усилие за удовлетворение на собствените желания и продиктувано от фалшиво его, се счита за действие в гун̣ата на страстта.
제25절:
경전적 지시 사항을 무시하고 환영에 빠져 행동하고, 다가올 속박을 생각하지 않고, 다른 사람을 괴롭히거나 폭력을 가하는 행위를 암성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 25:
Действието, извършвано в илюзия, с пренебрежение към препоръките на писанията, без грижа за последиците или за насилието и страданието, причинени на другите, е в гун̣ата на невежеството.
제26절:
물질적 본성의 여러 양태와의 교류 없이, 거짓 자아 없이, 굳은 결심과 열정으로 성공과 실패에 흔들림 없이 자기 의무를 수행하는 자는 선성에 있는 행위자라고 하느니라.
ТЕКСТ 26:
Човек, изпълняващ дълга си, необвързан с гун̣ите на материалната природа, без фалшиво его, с голяма решителност и ентусиазъм, еднакво устойчив и в успех, и в провал, действа в гун̣ата на доброто.
제27절:
일과 일의 결과에 집착해 그 결실을 즐기고자 하며, 욕심 많고, 항상 시기하며, 불결하고, 기쁨과 슬픔에 좌우되는 행위자는 동성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 27:
За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гун̣ата на страстта.
제28절:
항상 경전의 지시 사항에 어긋난 일을 하며, 물질주의적이고, 완고하며, 남을 속이고, 쉽게 남을 모욕하며, 게으르고, 항상 침울하며, 일을 미루는 행위자는 암성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 28:
За работника, постоянно зает с дейности, противоречащи на наставленията от писанията; който е материалист, твърдоглавец и мошеник; който харесва да оскърбява другите; мързелив е, винаги е мрачен и отлага нещата – за него се казва, че действа в гун̣ата на невежеството.
제29절:
오 부의 정복자여, 이제 세 가지 물질적 본성의 양태에 따른 여러 종류의 이해와 결심에 관해 내가 자세히 설명할 테니 잘 들어라.
ТЕКСТ 29:
О, завоевателю на богатства, моля те, чуй подробното ми обяснение на различните видове интелигентност и решителност в съответствие с гун̣ите на материалната природа.
제30절:
오 쁘리타의 아들이여, 반드시 해야 하는 것과 하지 말아야 할 것, 두려워해야 할 것과 두려워해서는 안 되는 것, 구속하는 것과 해방시키는 것을 알게 하는 이해는 선성에 있는 것이니라.
ТЕКСТ 30:
О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, с която човек знае какво трябва и какво не трябва да се прави, от какво трябва и от какво не трябва да се страхува, кое обвързва и кое освобождава, е в гун̣ата на доброто.
제31절:
오 쁘리타의 아들이여, 종교와 비종교를 분별하지 못하고, 무엇을 해야 하며, 무엇을 하지 말아야 하는지 구분할 수 없는 이해는 동성에 있느니라.
ТЕКСТ 31:
О, сине на Пр̣тха̄, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гун̣ата на страстта.
제32절:
환영과 어둠의 영향으로 비종교를 종교로, 종교를 비종교로 생각하고, 항상 잘못된 방향으로 나아가려고 애쓰는 이해는, 오 빠르타여, 암성에 있다.
ТЕКСТ 32:
Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Па̄ртха, е в гун̣ата на невежеството.
제33절:
오 쁘리타의 아들이여, 요가 수행을 통해 확고함을 꾸준히 지속하며, 마음과 생명, 그리고 감각 활동을 다스리는, 절대 흔들리지 않는 결심을 선성에 있는 결심이라고 하느니라.
ТЕКСТ 33:
О, сине на Пр̣тха̄, непоколебимата решителност, поддържана с помощта на йога практика и контролираща дейностите на ума, живота и сетивата, е решителност в гун̣ата на доброто.
제34절:
종교적 결실과 경제 발전, 그리고 감각 만족을 추구하는 결심은 동성에 있는 것이니라, 오 아르주나여.
ТЕКСТ 34:
Но решителността, с която човек силно се стреми към плодоносни резултати в религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение, е в природата на страстта, о, Арджуна.
제35절:
그리고 꿈꾸는 것을 넘어서지 못하고, 두려움, 비탄, 침울함과 환영에 빠진 결심, 즉 어리석은 결심은, 오 쁘리타의 아들이여, 암성에 있는 것이니라.
ТЕКСТ 35:
А решителността, която остава в рамките на съня, страха, скръбта, мрачността и илюзията – тази неинтелигентна решителност, о, сине на Пр̣тха̄, е в гун̣ата на мрака.
제36절:
오 바라따 중 최고여, 이제 나에게서 속박된 영혼들이 즐기지만, 가끔은 오직 고통으로 끝을 맺게 되는 세 가지 종류의 행복에 관해 들어라.
ТЕКСТ 36:
О, най-добър сред Бха̄ратите, сега те моля да чуеш за трите вида щастие, на които се наслаждава обусловената душа и с чиято помощ понякога се освобождава от страданията.
제37절:
처음에는 독약과 같지만 결국에는 감로수 같고 우리를 자아 인식에 이르게 하는 것은 선성에 있는 행복이라고 한다.
ТЕКСТ 37:
Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гун̣ата на доброто.
제38절:
감각과 그 대상과의 접촉에서 초래되며 처음에는 감로수 같지만 결국에는 독약과 같은 행복은 동성에 있다고 하느니라.
ТЕКСТ 38:
Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.
제39절:
자아 인식에 관해 무지하고, 처음부터 끝까지 망상에 빠져 있으며, 잠과 게으름, 그리고 환영에서 비롯된 행복은 암성에 있는 행복이라고 하느니라.
ТЕКСТ 39:
А щастието, което е сляпо за себепознанието, от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията – то е в природата на невежеството.
제40절:
이 지상에도, 더 높은 행성계에 있는 데바 중에서도, 물질적 본성에서 생겨난 이 세 가지 양태에서 벗어난 존재는 없다.
ТЕКСТ 40:
Няма живо същество нито тук, нито сред полубоговете на висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три гун̣и на материалната природа.
제41절:
브라흐마나, 끄샤뜨리야, 바이샤, 그리고 슈드라는 물질적 양태에 따라 그들의 고유한 본성이 가진 자질에 따라 구분된다, 오 적을 무찌르는 자여.
ТЕКСТ 41:
О, победителю на врагове, разликата между бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри се определя от качествата, придобити от собствената им природа в съответните материални гун̣и.
제42절:
평화로움, 자기 통제, 고행, 순수함, 인내심, 정직함, 지식, 지혜, 그리고 깊은 신앙심 이러한 것은 브라흐마들이 가진 본성이니라.
ТЕКСТ 42:
Умиротворение, себеконтрол, въздържание, чистота, търпимост, честност, знание, мъдрост и религиозност – това са природните качества, с които действат бра̄хман̣ите.
제43절:
영웅다움, 힘, 결심, 지략, 용기, 관대함, 그리고 지도력은 끄샤뜨리야가 지니는 본성이니라.
ТЕКСТ 43:
Героизъм, сила, решителност, находчивост, смелост в битка, великодушие и умение да се ръководи – това са природните качества за действие на кш̣атриите.
제44절:
농업과 소보호, 그리고 사업은 바이샤의 자연스러운 일이며, 슈드라는 다른 사람들을 위해 노동하고 봉사하느니라.
ТЕКСТ 44:
Земеделие, покровителство на кравите и търговия, това е естествената дейност за вайшите, а за шӯдрите – физически труд и служене на другите.
제45절:
자신이 타고난 자질에 맞는 일을 함으로써 모든 사람이 완벽해질 수 있다. 이제 나에게서 어떻게 그러할 수 있는지 들어라.
ТЕКСТ 45:
Всеки може да стане съвършен, когато работи според качествата си. Сега те моля, чуй от мен как става това.
제46절:
모든 존재의 원천이며 모든 곳에 계시는 주를 숭배함으로써 인간은 자기에게 부여된 고유한 일을 통해 완성의 경지에 이를 수 있다.
ТЕКСТ 46:
Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.
제47절:
비록 잘하지 못하더라도 자기에게 규정된 의무를 다하는 것이 타인의 의무를 완벽히 수행하는 것보다 훨씬 바람직하다. 자기 본성에 따라 규정된 의무를 다하면 절대 죄업에 영향받지 않느니라.
ТЕКСТ 47:
По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
제48절:
불이 연기에 덮이듯, 모든 노력은 어떠한 잘못으로 덮이기 마련이다. 그러므로 자기 본성에 맞는 일을 하는 데 무수한 잘못이 따르더라도 그 일을 포기해서는 안 되느니라, 오 꾼띠의 아들이여.
ТЕКСТ 48:
Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.
제49절:
자기를 통제할 줄 알고, 집착이 없으며, 모든 물질적 즐거움을 버린 자는 버림을 실천함으로써 반작용에서 벗어난 가장 높은 완성의 경지를 달성할 수 있다.
ТЕКСТ 49:
Със самоконтрол и непривързаност, чрез отречение и без стремеж към материални наслаждения може да се постигне висшето съвършенство на освобождение от последиците.
제50절:
오 꾼띠의 아들이여, 이 완성의 경지에 이른 자가 어떻게 가장 높은 완성의 경지, 브라흐만, 즉 가장 높은 지식의 단계에 이를 수 있는지 나에게서 들어라. 내가 이제 그것을 요약할 것이다.
ТЕКСТ 50:
О, сине на Кунтӣ, научи от мен как човек, постигнал това съвършенство, може да достигне Брахман, нивото на висше знание, действайки по начин, който сега ще изложа накратко.
제51~53절:
지성으로 정화되고, 굳은 결심으로 마음을 다스리고, 감각 만족의 대상을 포기하고, 집착과 증오에서 벗어나며, 한적한 곳에 살며, 적게 먹고, 몸과 마음과 말을 통제하며, 항상 삼매경에 있고, 초연하며, 거짓 자아, 헛된 힘과 자만, 욕망, 성냄, 그리고 물질적인 것에서 벗어나 헛된 소유의식을 가지지 않으며 평온한 사람은 분명 자아 인식의 경지에 오른 것이니라.
ТЕКСТОВЕ 51 – 53:
Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
제54절:
따라서 초월적 경지에 오른 자는 즉시 지고한 브라흐만을 깨닫게 되며 완전한 즐거움을 누리게 된다. 그는 어떠한 것에도 더는 한탄하지 않고 무엇을 바라지도 않으며 모든 생명체를 똑같이 대하느니라. 바로 이러한 경지에 올라야 나를 향한 순수한 봉헌을 하게 되느니라.
ТЕКСТ 54:
Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен.
제55절:
오직 봉헌으로써 나, 최고인격신을 있는 그대로 이해할 수 있다. 그리고 그러한 봉헌으로 나에 관한 의식으로 가득할 때 절대신의 왕국으로 들어갈 수 있느니라.
ТЕКСТ 55:
Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога.
제56절:
나의 보호 안에 있는 순수한 헌애자는 어떠한 일을 하더라도, 나의 은총으로 영원하며 소멸하지 않는 내 보금자리로 올 것이다.
ТЕКСТ 56:
Макар да е зает с всякакви дейности, чистият предан, под мое покровителство и по моята милост, достига вечната ми обител.
제57절:
모든 행위를 하는 데 오직 나에게만 의존할 것이며 항상 나의 보호 안에서 일하라. 그러한 봉헌 속에서 나를 완전히 의식하라.
ТЕКСТ 57:
Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.
제58절:
네가 나를 의식하게 되면 내 은총으로 속박된 삶의 모든 장애를 극복할 수 있다. 그러나 나를 의식하지 않고 네 거짓 자아를 통해 행동하며 나를 듣지 않으면 너는 길을 잃을 것이다.
ТЕКСТ 58:
Ако ме осъзнаеш, по моята милост ще преодолееш всички препятствия на обусловения живот. Но ако не се вслушаш в думите ми и не действаш с такова съзнание, а се влияеш от фалшивото его, ще се погубиш.
제 59 절:
네가 만약 나의 지시대로 행동하지 않고 싸우지 않는다면, 너는 잘못된 길을 가는 것이다. 네 본성에 따라 너는 전쟁에 가담해야 하느니라.
ТЕКСТ 59:
Ако не действаш под мое ръководство и не се биеш, ще направиш погрешен избор. Съгласно твоята природа, ти трябва да се сражаваш.
제60절:
환영에 이끌려 너는 지금 내 가르침에 따라 행동하기를 거부하고 있다. 그러나 네가 타고난 고유한 본성의 힘에 이끌려 너는 똑같은 행동을 하게 되어 있느니라, 오 꾼띠의 아들이여.
ТЕКСТ 60:
Сега, повлиян от илюзията, ти отказваш да действаш под мое ръководство. Но все едно, ще трябва да действаш, подтикван от собствената си природа, о, сине на Кунтӣ.
제61절:
지고한 주께서는 모든 사람의 가슴속에 계시며, 오 아르주나, 물질적 에너지로 만들어진 기계 위에 자리하고 있는 모든 생명체의 움직임을 감독하느니라.
ТЕКСТ 61:
Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия.
제62절:
오 바라따의 자손이여, 그에게 완전히 항복하여라. 그의 은총으로 너는 초월적 평화와 최상의, 그리고 영원한 보금자리를 얻을 것이니라.
ТЕКСТ 62:
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
제63절:
이로써 나는 너에게 더 비밀스러운 지식을 설명하였다. 이것을 완전히 숙고한 후, 네가 원하는 바대로 하여라.
ТЕКСТ 63:
И така, Аз ти разкрих още по-поверително знание. Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш.
제64절:
너는 나의 아주 소중한 친구이기에 최상의 가르침, 즉 모든 것 중에서 가장 비밀스러운 지식을 네게 지금 말하고 있느니라. 이것은 네게 득이 되므로 나에게서 잘 들어라.
ТЕКСТ 64:
Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.
제65절:
항상 나를 생각하고 내 헌애자가 되어 나를 숭배하며, 내게 경의를 표하라. 그러면 너는 틀림없이 나에게로 올 것이다. 너는 나의 아주 소중한 친구이기에 내가 이것을 약속하느니라.
ТЕКСТ 65:
Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.
제66절:
모든 형태의 종교를 버리고 그저 나에게 항복하여라. 내가 모든 죄업에서 너를 구할 것이니라. 두려워 말라.
ТЕКСТ 66:
Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай.
제67절:
이 비밀스러운 지식은 고행하지 않거나 헌애하지 않거나 봉헌에 종사하지 않거나 나를 시기하는 자에게는 절대 설명될 수 없느니라.
ТЕКСТ 67:
Това поверително знание не бива никога да се обяснява на тези, които не са аскети, не са отдадени, не се занимават с предано служене; нито на личност, която ми завижда.
제68절:
이 최고의 비밀을 헌애자에게 설명하는 자에게는 순수한 봉헌이 보장되며 결국 나에게 돌아올 것이니라.
ТЕКСТ 68:
Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен.
제69절:
이 세상에서 그보다 나에게 더 소중한 종은 없으며 앞으로도 없을 것이다.
ТЕКСТ 69:
В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него.
제70절:
그리고 너와 나의 이 신성한 대화를 공부하는 자는 그의 지성으로 나를 숭배하는 것임을 내가 선언하노라.
ТЕКСТ 70:
И Аз заявявам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, ме обожава с интелигентността си.
제71절:
시기심 없이 믿음을 가지고 듣는 자는 죄업에서 벗어나며, 경건한 자들이 거주하는 상서로운 행성들에 이를 것이니라.
ТЕКСТ 71:
А всеки, който слуша с вяра и без завист, се освобождава от греховните последици и достига благочестивите планети на праведните.
제72절:
오 쁘리타의 아들이여, 오 부의 정복자여, 너는 이것을 주의 깊게 들었느냐? 이제 너의 무지와 환영이 사라졌느냐?
ТЕКСТ 72:
О, сине на Пр̣тха̄, о, завоевателю на богатства, изслуша ли всичко внимателно? Разсеяха ли се сега невежеството и илюзията ти?
제73절:
아르주나가 말했습니다: 나의 소중한 끄리쉬나여, 오 오류 없는 분이시여, 제 환영은 이제 사라졌습니다. 당신의 자비로 저는 기억을 되찾았습니다. 저는 이제 의심에서 벗어나 확고하며 당신의 가르침에 따라 행동할 준비가 되어 있습니다.
ТЕКСТ 73:
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, непогрешими, илюзията ми изчезна. По твоята милост аз възвърнах паметта си. Сега съм непоколебим, свободен от съмнения и готов да действам според твоите наставления.
제74절:
산자야가 말했다: 두 위대한 영혼 끄리쉬나와 아르주나의 이러한 대화를 들었습니다. 그리고 그 메시지는 너무나 훌륭해 제 머리카락이 쭈뼛 서고 있습니다.
ТЕКСТ 74:
Сан̃джая каза: Така аз чух разговора между двете велики души, Кр̣ш̣н̣а и Арджуна. И толкова удивително е това послание, че косата ми настръхва.
제75절:
비아사의 자비로 모든 신비주의 최고 스승인 끄리쉬나께서 친히 아르주나에게 말씀하시는 이 가장 비밀스러운 대화를 직접 들었습니다.
ТЕКСТ 75:
По милостта на Вя̄са аз чух този най-поверителен диалог непосредствено от господаря на целия мистицизъм, Кр̣ш̣н̣а, който разговаряше лично с Арджуна.
제76절:
오 왕이시여, 저는 끄리쉬나와 아르주나의 이 경이롭고 신성한 대화를 거듭 떠올림으로써 매 순간 전율하는 듯한 기쁨을 느낍니다.
ТЕКСТ 76:
О, царю, когато отново и отново си припомням този удивителен свещен диалог между Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, аз се разтрепервам от вълнение и безгранично щастие.
제 77 절:
오 왕이시여, 저는 주 끄리쉬나의 경이로운 형상을 기억할수록 점점 더 경탄하게 되며, 계속해서 기쁨을 느낍니다.
ТЕКСТ 77:
О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.
제78절:
모든 신비론자의 최고 스승, 끄리쉬나가 계신 곳은 어디에나, 그리고 최고의 궁수 아르주나가 가는 곳은 어디에나 반드시 풍요, 승리, 놀라운 힘과 도덕성이 함께 따릅니다. 이것이 제 의견입니다.
ТЕКСТ 78:
Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.