Skip to main content

第61節

ТЕКСТ 61

テキスト

Текст

タニサルヴァニサムヤムヤ
ユクターシタマトパラー
ヴァセヒヤスエンドリヤニ
タスヤプラギャープラティスティター
та̄ни сарва̄н̣и самямя
юкта а̄сӣта мат-парах̣
ваше хи ясйендрия̄н̣и
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Synonyms

Дума по дума

tāni —感覚; sarvāṇi — すべて; saḿyamya —制御する; yuktaḥ —引き付ける; āsīta —位置すべきである;mat-paraḥ — 私と交流する; vaśe — 完全に征服; hi —確かに; yasya — その人; indriyāṇi — senses; tasya—彼の; prajñā —意識; pratiṣṭhitā —固定された

та̄ни – тези сетива; сарва̄н̣и – всички; самямя – контролира; юктах̣ – зает; а̄сӣта – трябва да се установи; мат-парах̣ – свързан с мен; ваше – в пълно подчинение; хи – сигурно; яся – човек, който; индрия̄н̣и – сетивата; тася – неговото; прагя̄ – съзнание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.

Translation

Превод

肉体の感覚を統御して意識を私にしっかりと固定できた人を不動智を得た聖者と呼ぶ

Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.

Purport

Коментар

 ヨーガ完成についての最高概念は、ほかならぬクリシュナ意識です。このことが本節に明言されています。事実、クリシュナ意識にならなくては、人間が感覚を統御することなど不可能と言ってよいでしょう。前節に出した大聖者ドゥルヴァーサー・ムニの場合ですが、彼はマハラージ・アンバリーシャに論争を挑みました。ところが彼はプライドのために不必要な思いを発してしまいました。つまり感覚を制御できなかったのです。一方アンバリーシャ王は、ヨーギーとしてはその聖者ほど優れてはいませんでしたが、主の献身者だったので、聖者の不法を静かに耐えていました。その結果、王の勝利はだれの眼にも明らかになりました。王は『シュリーマド・バーガヴァタム』に書いてある次のような資格によって、諸感覚を統御することが出来ました。

ПОЯСНЕНИЕ:<~>В този стих ясно е обяснено, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е висшето съвършенство на йога и без съзнание за Кр̣ш̣н̣а е невъзможно да се контролират сетивата. Както беше споменато, веднъж великият мъдрец Дурва̄са̄ Муни се разсърдил на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Горделивият Дурва̄са̄ без причина се ядосал и не могъл да овладее чувствата си. От друга страна, царят, който не бил толкова могъщ йогӣ, колкото мъдреца, но бил предан на Бога, мълчаливо понесъл несправедливите му упреци и победил. Царят бил в състояние да владее себе си, защото притежавал следните качества, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):

sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayor
vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane
karau harer mandira-mārjanādiṣu
śrutiṁ cakārācyuta-sat-kathodaye
са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор
вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
mukunda-liṅgālaya-darśane dṛśau
tad-bhṛtya-gātra-sparśe ’ṅga-saṅgamam
ghrāṇaṁ ca tat-pāda-saroja-saurabhe
śrīmat-tulasyā rasanāṁ tad-arpite
мукунда-линга̄лая-даршане др̣шау
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'нга-сангамам
гхра̄н̣ам ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м тад-арпите
pādau hareḥ kṣetra-padānusarpaṇe
śiro hṛṣīkeśa-padābhivandane
kāmaṁ ca dāsye na tu kāma-kāmyayā
yathottama-śloka-janāśrayā ratiḥ
па̄дау харех̣ кш̣етра-пада̄нусарпан̣е
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттамашлока-джана̄шрая̄ ратих̣

  「アンバリーシャ王は、心を主クリシュナの蓮華の御足にしっかりと結びつけ、言葉で主の御国の荘厳を語り、両手で主の御寺を清め、耳では主の遊戯(リーラ)について聞き、目は常に主の御姿を眺め、体で主の献身者たちと触れ合い、鼻で主に供えられた花々の香りを嗅ぎ、舌で主に供えられたトゥラシーの葉を味わい、足で主の御寺のある土地を旅し、頭を下げて主を礼拝し、そして彼は主の御心を満足させることだけを願っていた……これらすべての徳によって、彼は主のマト・パラ献身者になったのである。」

„Цар Амбарӣш̣а съсредоточаваше ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, използваше думите си, за да описва обителта на Бога, ръцете си – за да чисти храма на Бога, ушите си – за да слуша за забавленията на Бога, очите си – за да гледа формата на Бога, тялото си – за да докосва телата на преданите, ноздрите си – за да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите нозе на Бога, езика си – за да вкусва листата туласӣ, предложени на Бога, краката си – за да отива до святото място, където е храмът на Бога, главата си – за да отдава почит на Бога и желанията си – за да изпълнява желанията на Бога. И всички тези качества го направиха способен да стане мат-пара предан на Бога.“

 この“マト・パラ”という言葉が最も重要なのである。人はどうすればマト・パラになれるのか――それはアンバリーシャ大王の一生を見るとわかる。シュリーラ・バラデーヴァ・ヴィッデャーブーシャナは優れた大学者であり、また、マト・パラ正統のアーチャーリヤだが、彼はこう言っている。「ただクリシュナに対する献身奉仕の力によってのみ、諸感覚は完全に統御し得る」と。また時折“火”の例をとって説明した――「室内にある小さな火が、部屋の中のものを全部焼いてしまうように、ヨーギーの胸に宿る主ヴィシュヌは、あらゆる種類の不浄を焼き尽くす」と。『ヨーガ・スートラ』でも、「ヴィシュヌを瞑想せよ。“空”を瞑想するな」と指導している。いわゆるヨーギーたちのなかで、ヴィシュヌ以外の何かを瞑想している人々は、無駄に時間の浪費をしている。彼らは幻影を追い求めているのである。私たちはバガヴァーンにひたむきに仕え、クリシュナ意識になるべきである。これが真実のヨーガの目的なのである。

Думата мат-пара заслужава особено внимание. Как човек може да стане мат-пара, е описано в живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик учен и а̄ча̄ря във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабха̄вена сарвендрия-виджая-пӯрвика̄ сва̄тма-др̣ш̣т̣их̣ су-лабхети бха̄вах̣ – „Сетивата могат да бъдат напълно обуздани единствено чрез силата на преданото служене на Кр̣ш̣н̣а“. В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в стаята огън изгаря всичко, така и Бог Виш̣н̣у, който се намира в сърцето на един йогӣ, изгаря всички замърсявания. В Йога сӯтра също се препоръчва медитация върху Виш̣н̣у, а не върху пустотата. Така наречените йогӣ, които медитират върху нещо различно от формата на Виш̣н̣у, напразно губят времето си в преследване на миражи. Трябва да бъдем Кр̣ш̣н̣а осъзнати – да се посветим на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.