3. VERS
ТЕКСТ 3
Szöveg
Текст
sarva-kṣetreṣu bhārata
kṣetra-kṣetrajñayor jñānaṁ
yat taj jñānaṁ mataṁ mama
сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата
кш̣етра-кш̣етрагяйор гя̄нам̇
ят тадж гя̄нам̇ матам̇ мама
Szó szerinti jelentés
Дума по дума
kṣetra-jñam – a mező ismerőjeként; ca – is; api – bizony; mām – Engem; viddhi – ismerj; sarva – minden; kṣetreṣu – testi mezőben; bhārata – ó, Bharata leszármazottja; kṣetra – a tettek mezejéről (a testről); kṣetra-jñayoḥ – és a mező ismerőjéről; jñānam – szóló tudás; yat – ami; tat – az; jñānam – a tudás; matam – vélemény; mama – Enyém.
кш̣етра-гям – познавача на полето; ча – също; апи – несъмнено; ма̄м – мен; виддхи – зная; сарва – всички; кш̣етреш̣у – телата, които са като полета; бха̄рата – о, сине на Бхарата; кш̣етра – полето за дейностите (тялото); кш̣етра-гяйох̣ – и този, който познава полето; гя̄нам – знанието за; ят – това, което; тат – това; гя̄нам – знание; матам – мнение; мама – моето.
Fordítás
Превод
Ó, Bharata sarja, értsd meg, hogy Én is jelen vagyok minden testben a mező ismerőjeként, s a tudás nem más, mint megérteni, hogy mi ez a test és ki annak ismerője. Ez az Én véleményem.
О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговия познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение.
Magyarázat
Пояснение
A test és ismerője, valamint a lélek és a Felsőlélek tárgyalása három különböző témát érint, melyek: az Úr, az élőlény és az anyag. Minden cselekvési mezőben, minden testben két lélek van: az egyéni lélek és a Felsőlélek. Mivel az utóbbi Kṛṣṇának, az Istenség Legfelsőbb Személyiségének teljes értékű kiterjedése, Kṛṣṇa azt mondja: „Én is ismerő vagyok, de nem a test egyéni ismerője, hanem a legfelsőbb ismerő. Paramātmāként, azaz Felsőlélekként jelen vagyok minden testben.”
Обсъждайки въпросите, свързани с тялото и познавача на тялото, душата и Свръхдушата, ние откриваме три различни обекта на изследване: Бог, живото същество и материята. Във всяко поле на дейност, т.е. във всяко тяло, съществуват две души – индивидуалната душа и Свръхдушата. Тъй като Свръхдушата е пълна експанзия на Бога, Той казва: „Аз съм също и познавачът, но не индивидуалният познавач. Аз съм върховният познавач. Аз присъствам във всяко тяло като Парама̄тма̄, Свръхдуша“.
Aki a Bhagavad-gītā alapján nagyon alaposan tanulmányozza a tett mezejét és a mező ismerőjét, az tudásra tehet szert.
Всеки, който внимателно изучава същността на полето на дейност и познавача на полето от гледна точка на Бхагавад-гӣта̄, може да постигне знание.
Az Úr kijelenti: „Én minden egyes egyéni testben a tettek mezejének ismerője vagyok.” Az élőlény ismerheti a saját testét, de másokét nem. A Felsőlélekként minden testben jelen lévő Istenség Személyisége azonban tökéletesen ismeri mindegyik testet, minden fajban. Egy közönséges ember tudhat mindent a saját kis földjéről, de a király nemcsak a saját palotájáról, hanem minden egyes alattvalója minden tulajdonáról is tud. Ehhez hasonlóan az élőlény csak a saját testének egyéni birtokosa, a Legfelsőbb Úr azonban minden testnek. A király az ország eredeti tulajdonosa, a polgárok pedig csupán másodlagos tulajdonosok. Éppen így a Legfelsőbb Úr valamennyi test legfelsőbb birtokosa.
Бог казва: „Аз съм познавачът на полето на дейност във всяко тяло“. Индивидът може да познава собственото си тяло, но няма знание за другите тела. Бог, Върховната Личност, който присъства като Свръхдуша във всички тела, знае всичко за всяко едно от тях. Той познава различните тела в разнообразните им форми на живот. Един поданик на държавата може да знае всичко само за своето парче земя, докато царят познава не само двореца си, но и всичко, което притежават поданиците му. По същия начин човек е собственик на индивидуалното си тяло, но притежателят на всички тела е Върховният Бог. Царят е истинският владетел на царството, а поданиците му са второстепенни владетели. И Върховният Бог е върховният владетел на всички тела.
A test érzékszervekből áll. A Legfelsőbb Úr Hṛṣīkeśa, ami azt jelenti, hogy Ő „az érzékek irányítója”. Ő az érzékek eredeti irányítója, pontosan úgy, mint ahogyan az állam tetteinek is a király a legfőbb irányítója, míg a polgárok csak másodlagos irányítók. Amikor az Úr azt mondja: „Én is ismerő vagyok”, az annyit jelent, hogy Ő a felsőbbrendű tudó, míg az egyéni lélek csak a saját testét ismeri. A védikus irodalomban a következőt olvashatjuk:
Тялото е изградено от сетива. Върховният Бог е Хр̣ш̣ӣкеша, което означава „повелител на сетивата“. Той е истинският господар на сетивата, както царят е истинският повелител на всички дейности в държавата, а властта на поданиците е вторична. Бог казва: „Аз съм също и познавачът“. Това означава, че Той е върховният познавач, докато индивидуалната душа познава само своето тяло. В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти парва, 339.6) се казва следното:
bījaṁ cāpi śubhāśubhe
tāni vetti sa yogātmā
tataḥ kṣetra-jña ucyate
бӣджам̇ ча̄пи шубха̄шубхе
та̄ни ветти са йога̄тма̄
татах̣ кш̣етра-гя учяте
Ezt a testet kṣetrának hívják, s ezen belül lakozik a test tulajdonosa, valamint a Legfelsőbb Úr, aki ismeri a testet és annak tulajdonosát is. Éppen ezért Őt minden mező ismerőjének nevezik. A tettek mezeje, a tettek ismerője és a tettek legfelsőbb ismerője közötti különbségről a következőket mondhatjuk el: A test, az egyéni lélek és a Felsőlélek természetéről szóló tökéletes tudást a védikus irodalom jñānának nevezi. Ez Kṛṣṇa véleménye. A tudás azt jelenti, hogy megértjük: a lélek és a Felsőlélek egy, mégis különböző. Aki nem érti meg a tettek mezejét és a tettek ismerőjét, az nem rendelkezik tökéletes tudással. Meg kell értenünk a prakṛti (a természet), a puruṣa (a természet élvezője) és az īśvara (a természetet és az egyéni lelket irányító ismerő) helyzetét. Ezt a hármat nem szabad összetévesztenünk egymással, ahogyan nem szabad összetévesztenünk a festőt, a festményt és a festőállványt sem. Természeten ezt az anyagi világot értjük, ami a tettek mezeje, a természet élvezője pedig az élőlény. Mindkettő felett a legfelsőbb irányító áll, az Istenség Személyisége. Ezzel kapcsolatban így írnak a Védák (Śvetāśvatara-upaniṣad 1.12): bhoktā bhogyaṁ preritāraṁ ca matvā / sarvaṁ proktaṁ tri-vidhaṁ brahmam etat. Három brahman-felfogás van: brahman a prakṛti, a tettek mezeje; brahman a jīva (az egyéni lélek), aki megpróbál uralkodni az anyagi természeten, és Brahman mindkettőjük irányítója, de Ő a valódi irányító.
Материалното тяло се нарича кш̣етра и вътре в него обитават собственикът на тялото и Върховният Бог, който познава както тялото, така и собственика на тялото. Затова Той се нарича познавач на всички полета. Разликата между полето и дейностите, познавача на дейностите и върховния познавач на дейностите се съдържа в следното. Съвършеното знание за природата на тялото, душата и Свръхдушата е известно от гледна точка на ведическата литература като гя̄на. Това е мнението на Кр̣ш̣н̣а. Да бъдат разбрани душата и Свръхдушата като тъждествени и въпреки това различни, е знание. Този, който не разбира полето на дейността и познавача на дейността, не притежава съвършено знание. Човек трябва да разбере позицията на пракр̣ти (природата), на пуруш̣а (наслаждаващия се) и на ӣшвара (познавача, който управлява и контролира природата и индивидуалната душа). Необходимо е правилно да бъдат разбрани различните им функции. Не трябва да объркваме художника, рисунката и статива. Материалният свят – полето на дейността – е природата, наслаждаващият се на природата е живото същество и над тях стои върховният повелител, Божествената Личност. Във ведическата литература (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 1.12) се казва: бхокта̄ бхогям̇ прерита̄рам̇ ча матва̄ / сарвам̇ проктам̇ три видхам̇-брахмам етат. Има три проявления на Брахман: пракр̣ти е Брахман като поле на дейността; джӣва (индивидуалната душа), която се опитва да властва над материалната природа, също е Брахман; и този, който ги управлява, е Брахман, но единствено Той е истинският повелител.
Ez a fejezet azt is kifejti, hogy a két ismerő közül az egyik tévedhetetlen, míg a másik esendő, az egyik felsőbbrendű, míg a másik alárendelt. Aki a mező két ismerőjéről azt gondolja, hogy egy és ugyanaz, az ellentmond az Istenség Legfelsőbb Személyiségének, aki itt egyértelműen kijelenti: „Én is ismerem a cselekvés mezejét.” Aki a kötelet kígyónak véli, az nem rendelkezik tudással. Különféle testek vannak, s a testeknek különféle tulajdonosai. Mivel az egyéni lelkek mind más és más mértékben kívánnak uralkodni az anyagi természet felett, ennek érdekében más és más testet kapnak. A Legfelsőbb azonban irányítóként minden testben jelen van. A ca szó fontos, mert valamennyi test összességére utal. Ez Śrīla Baladeva Vidyābhūṣaṇa véleménye. Kṛṣṇa a Felsőlélek, aki az egyéni lélektől függetlenül jelen van minden egyes testben. E versben Kṛṣṇa egyértelműen kijelenti, hogy valódi tudás az, amikor valaki tudja, hogy a Felsőlélek irányítja a tettek mezejét és a parányi élvezőt is.
От тази глава разбираме също, че единият от двамата познавачи допуска грешки, а другият е непогрешим. Единият е господар, а другият – подчинен. Човек, който схваща познавачите на полето като тъждествени един с друг, влиза в противоречие с Бога, Върховната Личност, който казва тук много ясно: „Аз съм също и познавачът на полето на дейността“. Този, който погрешно взема въжето за змия, е лишен от знание. Има различни видове тела и различни собственици на телата. Понеже всяка индивидуална душа е способна в различна степен да властва над материалната природа, съществуват и различни тела. Но във всички тях присъства Върховният като повелител. Тук думата ча е важна, защото с нея се обозначава общият брой тела. Такова е мнението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а. Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата, която отделно от индивидуалната душа присъства във всяко тяло. Кр̣ш̣н̣а категорично заявява, че истинско знание означава да се разбере как Свръхдушата е повелител и на полето на дейностите, и на ограниченото живо същество, наслаждаващо се на полето.