Mantra Neuf
Мантра девета
Texte
Текст
ye ’vidyām upāsate
tato bhūya iva te tamo
ya u vidyāyāḿ ratāḥ
йе 'видя̄м упа̄сате
тато бхӯя ива те тамо
я у видя̄я̄м̇ рата̄х̣
Synonyms
Дума по дума
andham : l’ignorance grossière ; tamaḥ : les ténèbres ; praviśanti : entrent dans ; ye : ceux qui ; avidyām : la nescience ; upāsate : vénèrent ; tataḥ : que cela ; bhūyaḥ : plus encore ; iva : certes ; te : ils ; tamaḥ : ténèbres ; ye :ceux qui ; u : aussi ; vidyāyām : à cultiver la connaissance ; ratāḥ : engagés.
андхам – грубо невежество; тамах̣ – мрак; правишанти – влизат в; йе – тези, които; авидя̄м – незнание; упа̄сате – обожават; татах̣ – от това; бхӯях̣ – още повече; ива – като; те – те; тамах̣ – мрак; йе – онези; у – също; видя̄я̄м – в занимание със знание; рата̄х̣ – заети.
Translation
Превод
Ceux qui cultivent la nescience [le savoir profane] s’enfonceront dans les plus profondes ténèbres de l’ignorance, mais pire encore sont ceux qui cultivent un prétendu savoir.
Тези, които упорстват в безпросветните си действия, ще пропаднат до най-мрачните области на невежеството. Но още по-лошо е положението на онези, които са се отдали на така нареченото знание.
Purport
Пояснение
On compare dans ce mantra la valeur de la vidyā à celle de l’avidyā. L’avidyā, l’ignorance, est sans aucun doute dangereuse, mais la vidyā, la connaissance, l’est encore plus lorsqu’elle est corrompue ou mal orientée. Ce passage s’applique à l’époque actuelle plus qu’à aucune autre. La civilisation moderne a certes fait de très grands progrès dans l’éducation des masses, mais le résultat en est que les gens sont plus malheureux qu’avant, à cause de l’importance capitale donnée à la prospérité matérielle, à l’exclusion de l’essentiel, l’aspect spirituel de la vie.
В тази мантра се сравняват две понятия: видя̄ и авидя̄. Несъмнено авидя̄ (невежеството) е много опасно, но видя̄ (знанието), когато е объркано или погрешно насочено, е още по-опасно. Тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад е по-актуална в днешно време, отколкото когато и да било преди. Съвременната цивилизация бележи значителен напредък по отношение на общото образование, но в резултат хората никога не са били така нещастни, защото на материалното развитие се отделя прекалено внимание, за сметка на най-важният аспект в живота – духовния.
Le premier mantra de la Śrī Īśopaniṣad a clairement expliqué que la vidyā (la connaissance pure) consiste à savoir que le Seigneur Suprême est le possesseur de tout ce qui existe, et que l’avidyā (l’ignorance) consiste, elle, à l’oublier ; et plus on l’oublie plus on s’enfonce dans les ténèbres. De là, nous pouvons affirmer qu’une civilisation sans Dieu, tournée vers un prétendu développement de l’éducation, est plus redoutable qu’une civilisation où les gens sont moins « instruits ».
Що се отнася до видя̄, в първата мантра много ясно се обясни, че собственик на всичко е Върховният Бог и пренебрегването на този факт е невежество. Колкото повече човек забравя тази житейска истина, толкова повече затъва в мрака. От тази гледна точка атеистичната цивилизация, насочена към така наречения напредък в образованието, е много по-опасна от цивилизацията, в която повечето хора са слабо „образовани“.
Parmi les trois catégories d’hommes, karmīs, jñānīs et yogīs, les karmīs sont ceux qui recherchent les plaisirs terrestres, et dans la civilisation moderne, 99,9% des gens appartiennent à cette catégorie, courant après les plaisirs sous l’étendard de l’industrialisation, du progrès économique, de l’activisme politique, de l’altruisme, etc. Leurs actes sont tous plus ou moins motivés par un désir de satisfaction des sens, en excluant la conscience divine telle que la décrit le premier mantra de cet ouvrage.
Има различни категории хора – кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ. Кармӣте се занимават с дейности, целящи сетивно наслаждение. Под флага на индустриализацията, икономическото развитие, алтруизма, политическата активност и пр. почти 99,9 процента от хората на съвременната цивилизация са погълнати от дейности за сетивно наслаждение. В основата им, повече или по-малко, стои удовлетворение на сетивата, а не съзнанието за Бога, описано в първа мантра.
Dans la Bhagavad-gītā (7.15), on appelle mūḍhas (ânes) ceux qui recherchent les plaisirs matériels les plus grossiers, car l’âne est symbole de bêtise. Selon la Śrī Īśopaniṣad, une civilisation à la recherche vaine du seul plaisir honore l’avidyā, la nescience ; mais ceux qui renforcent ce genre de civilisation au nom du progrès de l’éducation font plus de tort encore que ceux qui en jouissent vulgairement. Le développement du savoir chez des impies est aussi redoutable qu’un joyau sur la tête d’un cobra, car un cobra coiffé d’une pierre précieuse est plus dangereux encore qu’un serpent ordinaire. Le Hari-bhakti-sudhodaya (3.11) compare également l’élévation du niveau d’éducation chez les incroyants à des ornements sur un cadavre. En Inde et en d’autres pays, des gens suivent la coutume de parer les cadavres et de les porter ensuite en procession pour contenter la famille éplorée. Dans le même esprit on peut dire que la civilisation moderne masque, avec tout un assortiment d’activités axées sur les plaisirs sensoriels, les souffrances perpétuelles qu’inflige l’existence matérielle. Mais au-dessus des sens se trouve le mental, puis l’intelligence, et au-delà de tous, l’âme. Le but de l’éducation devrait être la réalisation spirituelle, la réalisation des valeurs spirituelles de l’âme. Tout enseignement qui n’y mène pas relève de l’avidyā,la nescience, et cultiver cette nescience mène aux plus profondes ténèbres.
На езика на Бхагавад-гӣта̄ (7.15) хората, отдали се на грубото сетивно наслаждение, са мӯд̣ха – магарета; магарето е олицетворение на глупостта. Според Шрӣ Ӣшопаниш̣ад устремените в безполезно преследване на сетивното наслаждение, обожават авидя̄. И поддръжниците на такава цивилизация в името на образователния прогрес причиняват много повече злини от простите преследвачи на грубото сетивно наслаждение. Напредъкът в знанието на безбожните хора е опасен като скъпоценен камък върху качулката на кобра. Кобрата, украсена със скъпоценен камък, е по-отровна от всяка друга кобра. А според Хари-бхакти судходая (3.11.12) напредъкът в образованието, осъществяван от невярващите, е като украшения по труп. В Индия, както и в много други страни някои хора спазват обичая да устройват процесия с мъртвото тяло, украсено за удовлетворение на скърбящите роднини. В този смисъл съвременната цивилизация е шарена черга от най-различни дейности, предназначена да прикрива непрестанните страдания в материалното съществуване. Тези дейности са насочени към сетивното наслаждение; но над сетивата се намира умът, над ума е интелигентността, а над интелигентността стои душата. И целта на истинското образование би трябвало да е себепознанието, осъзнаването на духовната стойност на душата. Всяко образование, което не води до подобно осъзнаване, трябва да се смята за авидя̄, за незнание. С такива безпросветни занимания човек пропада до най-мрачните области на невежеството.
La Bhagavad-gītā (2.42, 7.15) donne aux faux maîtres les noms de veda-vāda-ratas et māyayāpahṛta-jñānas.Les veda-vāda-ratas se présentent comme de grands érudits védiques, mais ils ont complètement dévié de l’objectif ultime des Vedas. La Bhagavad-gītā (15.15) déclare que le but des Vedas est de connaître la Personne Divine, alors que les veda-vāda-ratas ne s’y intéressent nullement ; ils sont au contraire fascinés par les planètes édéniques et autres promesses de bonheur matériel.
Според Бхагавад-гӣта̄ (2.42, 7.15) обърканите педагози са известни като веда-ва̄да-рата и ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на. Те могат да бъдат и атеистични демони, най-нисшите измежду хората. Веда-ва̄да-рата се представят за големи познавачи на ведическата литература, но за нещастие, напълно са се отклонили от целта на Ведите. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва, че целта на Ведите е да се познае Божествената Личност. Но тези веда-ва̄да-рата не проявяват никакъв интерес към Божествената Личност. Тъкмо обратното, те са запленени от стремежи за достигане на райските планети.
Comme il est dit dans le premier mantra, nous devons savoir que Dieu, la Personne Suprême, est le possesseur de tout, et qu’il faut nous contenter de la part qu’Il nous accorde pour satisfaire aux besoins de notre existence. L’objet de toutes les Écritures védiques est de raviver cette conscience de Dieu dans le cœur de l’être oublieux, et ce principe, sous différentes formes, se retrouve dans les Écritures révélées du monde entier. Le but ultime de toutes les religions est de ramener à Dieu l’humanité plongée dans l’ignorance.
Както вече стана ясно от първата мантра, трябва да знаем, че Божествената Личност е собственик на всичко, и да сме доволни от отреденото ни за задоволяване на жизнените потребности. Целта на ведическите писания е да пробудят това съзнание за Бога у потъналите в забрава живи същества. Същият принцип е отразен по различни начини в различните писания по света, за да може глупавото човечество да го разбере. Така крайната цел на всички религии е да ни върне при Бога.
Mais les veda-vāda-ratas, plutôt que de reconnaître le vrai sens des Vedas, leur prêtent comme but ultime des effets d’ordre secondaire, comme l’accès aux plaisirs édéniques. Ils ne réalisent pas que ce désir de jouir sans restriction des sens est la cause première de leur enchaînement au monde matériel. Ils égarent les autres en interprétant faussement les Écritures védiques, allant même parfois jusqu’à rejeter les Purāṇas, qui sont d’authentiques commentaires védiques destinés à faciliter la compréhension des profanes. Les veda-vāda-ratas forgent leurs propres explications des Vedas et négligent l’autorité des grands maîtres. D’ordinaire, ils choisissent parmi eux une personne sans scrupule qu’ils présentent comme le plus grand exégète de la connaissance védique. Les mots sanskrits vidyāyāṁ ratāḥ, utilisés dans ce mantra, condamnent avec justesse ces insensés. Vidyāyām se rapporte à l’étude des Vedas, car les Vedas sont à l’origine de toute connaissance (vidyā) et ratāḥ veut dire « engagé » ; vidyāyāṁ ratāḥ signifie donc « ceux qui sont engagés dans l’étude des Vedas ». Ces prétendus érudits sont ici condamnés parce que, pour avoir désobéi aux ācāryas, ils ignorent le véritable objet des Vedas. Ces veda-vāda-ratās cherchent pour chaque mot des Vedas une signification justifiant leurs propres vues. Ils ignorent que les Écritures védiques ne sont pas une simple collection de livres ordinaires et qu’elles ne peuvent être comprises qu’à travers une filiation spirituelle remontant au Seigneur Lui-même.
Но вместо да проумеят смисъла на Ведите, веда-ва̄да-рата приемат за даденост, че крайната им цел са такива странични резултати като постигане на райско сетивно наслаждение. Всъщност похотливият стремеж към това наслаждение е основна причина за материалното робство на тези хора. Те заблуждават другите, тълкувайки погрешно ведическата литература. Понякога те дори осъждат Пура̄н̣ите, автентичните обяснения на Ведите, предназначени за обикновени хора. Веда-ва̄да-рата обясняват Ведите по собствен начин, пренебрегвайки авторитета на великите учители, а̄ча̄риите. Те са склонни да издигат някоя безскрупулна личност от своите среди и да я представят за водещ познавач на ведическото знание. Тези веда-ва̄да-рата са осъдени в настоящата мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад с много подходящите санскритски думи видя̄я̄м-рата. Видя̄я̄м се отнася до изучаването на Ведите, защото те са източника на цялото знание (видя̄), а рата означава „зает“. Тоест Видя̄я̄м-рата е „този, който се занимава с изучаване на Ведите“. Така наречените „изучаващи“ се порицават тук, защото, пренебрегвайки а̄ча̄риите, те остават невежи за целта на Ведите. Свикнали да откриват във всяка ведическа дума изгодния за себе си смисъл, те не разбират, че ведическите писания са необикновени книги и могат да бъдат проумени единствено в системата на ученическата приемственост.
La Muṇḍaka-Upaniṣad (1.2.12) recommande d’approcher un véritable maître spirituel si l’on veut comprendre le message transcendantal des Vedas. Les veda-vāda-ratas, eux, ont leurs propres « ācāryas » n’appartenant à aucune filiation spirituelle authentique. Par leur fausse interprétation des Écritures védiques, ils s’enfoncent plus encore dans les ténèbres de l’ignorance que ceux qui ne connaissent rien des Vedas.
Човек трябва да се обърне към истински духовен учител, за да разбере трансценденталното послание на Ведите. Това е наставление от Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (1.2.12). Но веда-ва̄да-рата си имат свои а̄ча̄рии, извън трансценденталната ученическа приемственост. По този начин, като тълкуват погрешно ведическите писания, те са се устремили към най-тъмното невежество. И ще пропаднат дори повече от ония, които нямат никаква представа за Ведите.
Les māyayāpahṛta-jñānas, pour leur part, se proclament eux-mêmes Dieu, et ne voient donc pas la nécessité d’en adorer un autre. Ils accepteront de vénérer un homme ordinaire, s’il est riche, mais jamais d’adorer la Divine Personne. Dans leur sottise, ils ne voient pas l’absurdité qu’il y a à croire que Dieu puisse être captif de l’illusion, māyā, Sa propre énergie. Si Dieu était sujet à l’illusion, il faudrait concevoir l’illusion comme plus puissante que Dieu ; or, ils affirment par ailleurs que Dieu est tout-puissant. Si Dieu est tout-puissant, comment peut-Il être dominé par l’illusion ? Incapables de résoudre ces questions, ils se satisfont de se croire Dieu.
Хората от категорията ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на сами се обявяват за „богове“. Те смятат себе си за Бог и мислят, че не е необходимо да се обожава никакъв друг Бог. Биха приели да се кланят на кой да е обикновен човек, стига да е богат, но никога няма да обожават Божествената Личност. Без да съзнават собствената си глупост, те никога не се замислят над въпроса, как така Бог ще попадне в плен на ма̄я̄, собствената си илюзорна енергия. Ако това беше възможно, илюзията би била по-могъща от него. Те твърдят, че Бог е всесилен, но щом е всесилен, как тогава бива победен от ма̄я̄? Тези самопровъзгласили се „богове“ не могат да дадат много ясен отговор на такива въпроси, те просто са доволни, че са станали „богове“.