Mantra Dix-huit
Мантра осемнадесета
Texte
Текст
viśvāni deva vayunāni vidvān
yuyodhy asmaj juhurāṇam eno
bhūyiṣṭhāṁ te nama-uktiṁ vidhema
вишва̄ни дева ваюна̄ни видва̄н
юйодхй асмадж джухура̄н̣ам ено
бхӯйиш̣т̣ха̄м̇ те нама уктим̇ видхема
Synonyms
Дума по дума
agne : ô mon Seigneur, puissant comme le feu ; naya : aie la bonté de conduire ; supathā : sur le droit chemin ; rāye : pour T’atteindre ; asmān : nous ; viśvāni : toutes ; deva : ô mon Seigneur ; vayunāni : actions ; vidvān : celui qui connaît ; yuyodhi : s’il Te plaît, écarte ; asmat : de nous ; juhurāṇam : tous les obstacles sur la voie ; enaḥ :tous les vices ; bhūyiṣṭhām : très nombreux ; te : à Toi ; namaḥ-uktim : mots d’hommages ; vidhema : je fais.
агне – о, Господи, могъщ като огъня; ная – милостиво ме изведи; супатха̄ – на верния път; ра̄йе – за да те достигна; асма̄н – нас; вишва̄ни – всички; дева – о, Господи; ваюна̄ни – дейности; видва̄н – знаещият; юйодхи – освободи; асмат – нас; джухура̄н̣ам – всички препятствия по пътя; енах̣ – всички грехове; бхӯйиш̣т̣ха̄м – многобройни; те – на теб; намах̣ уктим – думи на почит; видхема – отдавам.
Translation
Превод
Ô Seigneur omnipotent, Toi qui es puissant comme le feu, je me prosterne maintenant à Tes pieds et T’offre mon hommage. Toi qui connais mes actions passées, guide-moi sur le sentier qui conduit vers Toi et libère-moi des conséquences de mes péchés, afin que mon progrès ne rencontre aucun obstacle.
О, Господи, могъщ като огъня, о, всесилна личност, сега ти отдавам цялата си почит, падайки на земята в нозете ти. О, Господи, моля те, води ме по верния път, който ще ме изведе при теб. Ти знаеш всичко, което съм извършил в миналото. Затова те моля, освободи ме от последиците на моите грехове, така че да няма пречки за напредъка ми.
Purport
Пояснение
L’appel à la miséricorde immotivée du Seigneur ainsi que l’abandon à Dieu conduisent le bhaktavers la pleine réalisation spirituelle. On compare ici le Seigneur au feu car comme lui, Il peut tout réduire en cendres et consumer les péchés de l’âme soumise. Les mantras précédents ont établi que la Personne Suprême est l’aspect ultime de l’Absolu, et Son aspect impersonnel, le brahmajyoti, rien d’autre que l’éblouissante radiance voilant Sa face. Sur la voie de la réalisation spirituelle, le stade le plus bas est celui du karma-kāṇḍa, c’est-à-dire des activités vertueuses mais centrées sur soi. En effet, dès que ces actions dévient un tant soit peu de la réglementation des Vedas, elles se transforment en vikarma, en actes mauvais accomplis au détriment de leur auteur. Ce vikarma est le résultat du désir de jouissance matérielle des êtres victimes de l’illusion, et il devient un rude obstacle sur le chemin spirituel.
Преданият напредва по пътя на себепознанието, като се отдава на Бога и го моли за безпричинната му милост. Тук Бог е сравнен с огъня, защото може да изпепели всичко, включително и греховете на отдалата се душа. Както бе обяснено в предишните мантри, Личността на Бога е истинският, изначалният аспект на Абсолюта. Безличностният му аспект брахма-джьоти е едно ослепително було, което покрива лицето му. Плодоносната дейност, пътят за постигане на себепознание чрез карма-ка̄н̣д̣а, е най-ниското стъпало в това начинание. Веднага щом се отклони дори съвсем незначително, от регулиращите принципи на Ведите, тази дейност се превръща във викарма, т.е. насочена срещу интересите на действащия. Заблуденото живо същество извършва викарма единствено за да задоволява сетивата си. Така дейността му се превръща в препятствие по пътя към себепознанието.
Il existe 8 400 000 espèces vivantes, mais parmi elles, seul l’homme connaît la voie de la réalisation spirituelle ; seul l’homme peut, en recevant une éducation brahmanique, avoir connaissance de la Transcendance. L’éducation brahmanique a pour but de développer en lui les qualités du brāhmaṇa : probité, simplicité, maîtrise de soi, longanimité, connaissance et foi en Dieu, mais pour cela une haute parenté brahmanique n’est pas tout. L’enfant né dans une famille de brāhmaṇas a grande chance de devenir lui-même un brāhmaṇa, tout comme le fils d’un riche a toute opportunité de devenir riche à son tour. Mais il ne suffit pas de naître dans une telle famille, encore faut-il acquérir par soi-même les qualités brahmaniques. Celui qui tire orgueil de son titre de brāhmaṇamais néglige d’en cultiver les qualités, se dégrade et dévie du sentier de la réalisation spirituelle. Il manque alors d’atteindre le vrai but de la vie humaine.
Себепознанието е постижимо само в човешката форма на живот. Има 8 400 000 вида или форми на живот, от които човешката форма, притежаваща брахмински качества, е единствената възможност за получаване на трансцендентално знание. Брахминската култура включва честност, контрол над сетивата, търпение, простота, пълно знание и пълна вяра в Бога. Знатният произход не е повод за гордост. Синовете на бра̄хман̣ите имат възможност да станат бра̄хман̣и, както и синовете на високопоставените хора имат възможност да станат високопоставени. Това наследство, получено с раждането, не е всичко; човек сам трябва да развие у себе си брахмински качества. Ако се възгордее със своя произход и пренебрегне постигането на истинските брахмински качества, той деградира и отпада от пътя на себепознанието; по този начин проваля мисията на човешкия си живот.
Dans la Bhagavad-gītā (6.41–42), le Seigneur nous assure que les yoga-bhraṣṭas (ceux qui déchoient du sentier de la réalisation spirituelle) renaîtront au sein d’une famille de brāhmaṇas ou d’une famille aisée, recevant ainsi une chance de corriger leurs erreurs et une meilleure possibilité de progresser vers la réalisation spirituelle. Mais si, aveuglés par l’illusion, ils n’en profitent pas, la précieuse vie humaine que leur a accordée le Seigneur tout-puissant sera de nouveau gaspillée.
В Бхагавад-гӣта̄ (6.41-42) Кр̣ш̣н̣а ни уверява, че йога-бхраш̣т̣a – душите, отпаднали от пътя на себепознанието, получават възможност да поправят грешката си, като се родят в семейства на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Такова раждане благоприятства постигането на себепознание. Ако заблуденото човешко същество пропусне и този шанс, то се лишава от добрата възможност на човешкия живот, предоставен му от Всемогъщия Бог.
Les règles de la vie religieuse sont destinées à permettre aux hommes d’accéder graduellement du niveau des activités matérielles à celui de la connaissance transcendantale. À partir de là, l’individu peut atteindre la perfection lorsque, après de nombreuses existences passées à cultiver ce savoir, il se donne entièrement au Seigneur. Tel est généralement le cours de l’évolution spirituelle, mais celui qui dès le début s’abandonne à Dieu (comme le recommande ce mantra) et se dévoue à Son service, dépasse immédiatement ces étapes préliminaires.
Comme il est dit dans la Bhagavad-gītā (18.66), le Seigneur prend instantanément soin de l’être qui s’abandonne à Lui et Il le libère de toutes les conséquences de ses péchés. Celui qui suit la voie du karma-kāṇḍa(actions intéressées sanctionnées par les Écritures) commet malgré tout nombre d’actes coupables et doit en subir les répercussions. Celui qui suit la voie du jñāna-kāṇḍa (la recherche spéculative de la Vérité) se trouve déjà moins sujet au péché ; mais celui qui a adopté la voie de l’upāsanā-kāṇḍa (le service de dévotion) est pratiquement à l’abri de toute faute. Non seulement le bhakta gagne de devenir un brāhmaṇa qualifié, même s’il ne l’est pas de naissance, mais il acquiert en outre toutes les qualités spirituelles du Seigneur. Si puissant est le Seigneur, qu’Il peut dégrader un fils de brāhmaṇa au niveau le plus vil, et vice versa, Il peut élever l’être le plus abject au niveau d’un brāhmaṇa, grâce au seul pouvoir du service de dévotion.
Този, който следва регулиращите принципи, се издига от равнището на плодоносните дейности до равнището на трансценденталното знание. След много, много раждания и натрупване на трансцендентално знание, човек постига съвършенство, като се отдаде на Бога. Това е обичайният път. Но тази мантра посочва, че ако се отдаде още от самото начало, той прескача наведнъж всички стъпала в развитието просто с отношението си на преданост. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Бог веднага поема грижата за тази отдала се душа и я освобождава от последиците на греховните ѝ действия. Дейностите по пътя на карма-ка̄н̣д̣а водят след себе си много греховни последици; при гяна-ка̄н̣д̣а, пътя на философското развитие, греховните последствия са по-малко. Но в преданото служене на Бога, пътя на бхакти, всъщност няма никакви греховни последици. Преданият постига всички добри качества на самия Бог, какво да говорим за брахмински качества. Дори и да не произхожда от семейство на бра̄хман̣и, той постига качествата на опитен бра̄хман̣а. Такова е могъществото на Бога: Той може да срине човек с брахмински произход по-долу и от нисшите кучеядци, а само със силата на преданото служене – да издигне кучеядците по-високо и от най-достойните бра̄хман̣и.
Le Seigneur tout-puissant habite le cœur de chacun et peut donner à Son dévot sincère toutes les instructions nécessaires à son progrès spirituel ; Il les lui prodigue même s’il manifeste parfois des désirs divergents. Quant aux autres, Dieu sanctionne leurs actes, mais à leurs risques et périls, alors qu’Il guide le dévot de façon à lui éviter les fautes. Il est dit en effet dans le Śrīmad-Bhāgavatam (11.5.42) :
Всемогъщият Бог, намиращ се във всяко сърце, дава на искрените си предани указания, които ги извеждат на верния път. Преданите получават такива наставления дори когато желаят нещо друго. На останалите Върховният дава разрешение да вършат нещата на свой риск. Но когато става дума за предан, Бог го напътства по такъв начин, че той никога да не действа погрешно. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) се казва:
tyaktānya-bhāvasya hariḥ pareśaḥ
vikarma yac cotpatitaṁ kathañcid
dhunoti sarvaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ
тякта̄ня-бха̄вася харих̣ парешах̣
викарма яч чотпатитам̇ катхан̃чид
дхуноти сарвам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣
« Le Seigneur est si miséricordieux envers le dévot entièrement soumis à Ses pieds pareils-au-lotus que, du fond du cœur, Il le rectifie s’il lui arrive de tomber dans les rets du vikarma (actes contraires aux injonctions védiques). Il le fait car Ses dévots Lui sont très chers. »
„Господ е толкова милостив към предания, отдаден на лотосовите му нозе, че дори ако понякога той се оплете в мрежите на викарма – дейности против наставленията на Ведите – Бог веднага поправя грешките отвътре, от сърцето, защото преданият му е много скъп.“
Par le présent mantra de l’Īśopaniṣad, le bhakta demande au Seigneur de le rectifier. L’erreur est humaine ; l’être conditionné commet, qu’il le veuille ou non, des erreurs. Le seul remède à ces péchés involontaires est de se livrer en tout au Seigneur pour qu’Il nous guide et nous en préserve. Du fait que le Seigneur prend soin en personne des âmes complètement abandonnées à Lui, tous les problèmes de l’existence se dissipent. Kṛṣṇa guide de deux façons celui qui s’abandonne à Lui : sous Sa forme de Paramātmā sis dans le cœur, ou par l’intermédiaire des sages, des Écritures et du maître spirituel. Le dévot illuminé par le savoir védique est ainsi protégé de toutes parts.
В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад преданият се моли на Бога да пречисти сърцето му. Да се греши е човешко. Обусловената душа много често е склонна да допуска грешки. Единственото средство срещу такива непредумишлени грехове е човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, защото тогава Той ще го води. Господ поема грижата за отдадената душа; така всички трудности се отстраняват просто с отдаденост и действие съгласно наставленията на Бога. Искреният предан получава подобни наставления по два начина: единият е чрез святите личности, писанията и духовния учител; а другият е чрез самия Бог, който се намира във всяко сърце. По този начин преданият, просветлен от ведическо знание, е защитен от всички страни.
La connaissance védique est purement transcendantale, et aucun système d’éducation profane ne peut nous la faire acquérir. Seule la grâce du Seigneur et du maître spirituel nous permettent de comprendre les mantrasvédiques (yasya deve parā bhaktir yathā deve tathā gurau). On doit comprendre que celui qui a pris refuge auprès d’un maître spirituel a reçu la grâce du Seigneur, car c’est sous la forme du maître spirituel qu’Il apparaît à Son dévot. Ainsi, le maître spirituel, les Écrits védiques et le Seigneur Lui-même, de l’intérieur, guident tous ensemble le bhakta et l’empêchent de se laisser à nouveau fasciner par l’illusion. Protégé de la sorte, le dévot est assuré d’atteindre la perfection de l’existence. Le Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.17–20) approfondit ce point, ici à peine ébauché.
Ведическото знание е трансцендентално и не може да бъде получено с методите на материалното светско образование. Човек може да разбере ведическите мантри единствено по милостта на Бога и на духовния си учител (ясе деве пара̄ бхактир ятха̄ деве татха̄ гурау). Ако някой приеме подслон при истински духовен учител, то той е получил милостта на Бога. За предания Бог се явява под формата на духовния учител. Така духовният учител, ведическите наставления и самият Бог отвътре заедно ръководят предания. Ето защо той не е застрашен от опасността отново да затъне в тресавището на материалната илюзия. Защитен от всички страни, той без съмнение ще достигне крайната съвършена цел. В настоящата мантра този процес е само загатнат, а в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17-20) са дадени по-подробни обяснения.
Écouter et chanter les gloires du Seigneur sont en eux-mêmes des actes de piété. Si Dieu désire que chacun s’y consacre, c’est qu’Il est soucieux au plus haut point du bien de tous les êtres. Le fait d’écouter et de chanter les louanges du Seigneur nous purifie de toutes souillures et permet à notre dévotion de s’affermir. À ce stade, le bhakta acquiert les qualités brahmaniques, capables d’anéantir complètement les effets des modes d’influence matérielle les plus bas, la passion et l’ignorance. Le service d’amour illumine sa conscience en éclairant sa voie vers Dieu, et au fur et à mesure que ses doutes disparaissent, il s’élève jusqu’à la pure dévotion.
„Слушането на разказите за Бога и възпяването на величието му са сами по себе си благочестива дейност. Бог иска всеки да прави това, защото е доброжелател на живите същества. Като слуша и възпява величието на Бога, човек се пречиства от нежеланите неща и предаността му към Бога укрепва. На това равнище той постига брахмински качества, а въздействието на нисшите проявления на природата (страст и невежество) изчезва. Чрез преданото служене той получава пълно просветление и научава пътя към Бога и начина, по който да го достигне. Съмненията се разсейват и човек става чист предан“.
C’est ainsi que prennent fin les enseignements de Bhaktivedanta sur la Śrī Īśopaniṣad, la connaissance qui nous rapproche de Kṛṣṇa, Dieu, la Personne Suprême.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху Шрӣ Ӣшопаниш̣ад – знанието, което доближава човек до Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.