Mantra Dix
Мантра десета
Texte
Текст
nyad āhur avidyayā
iti śuśruma dhīrāṇāṁ
ye nas tad vicacakṣire
няд а̄хур авидяя̄
ити шушрума дхӣра̄н̣а̄м̇
йе нас тад вичачакш̣ире
Synonyms
Дума по дума
anyat : différent ; eva : sûrement ; āhuḥ : dit ; vidyayā : en cultivant la connaissance ; anyat : différent ; āhuḥ : dit ; avidyayā : en cultivant la nescience ; iti : ainsi ; śuśruma : j’ai entendu ; dhīrāṇām : des êtres sereins ; ye : qui ; naḥ : à nous ; tat : cela ; vicacakṣire : ont expliqué.
анят – различен; ева – несъмнено; а̄хух̣ – казано; видяя̄ – чрез развиването на знание; анят – различен; а̄хух̣ – казано; авидяя̄ – чрез процеса на невежество; ити – така; шушрума – чух; дхӣра̄н̣а̄м – от здравомислещите; йе – които; нах̣ – на нас; тат – това; вичачакш̣ире – обясниха.
Translation
Превод
Les sages nous ont expliqué que les fruits du vrai savoir spirituel sont d’une autre nature que les fruits de la nescience.
Мъдреците са обяснили, че от процеса на знание следва един резултат, а от процеса на невежество – съвсем друг.
Purport
Пояснение
Le treizième chapitre de la Bhagavad-gītā nous apprend comment conduire notre recherche du vrai savoir. Il faut :
Бхагавад-гӣта̄ (13.8-12) препоръчва следния процес на знание:
1) Devenir un parfait honnête homme et apprendre à respecter autrui.
1. Човек трябва да е благороден и почтен, и да се научи да почита другите.
2) Ne pas se prétendre religieux à seule fin d’acquérir gloire et renom.
2. Той не бива да се представя за религиозен просто заради честта и славата.
3) Ne pas être, par nos pensées, nos paroles ou nos actes, une source d’angoisse pour autrui.
3. Не бива да безпокои другите с действия, мисли или думи.
4) Apprendre à être tolérant, même face aux provocations.
4. Трябва да се научи на търпение и снизхождение дори когато го предизвикват.
5) Éviter la duplicité dans nos rapports avec les autres.
5. Да се научи да избягва двуличието във взаимоотношенията си с другите.
6) Chercher un maître spirituel authentique, capable de mener graduellement son disciple à la réalisation spirituelle et s’en remettre à lui, le servir, et s’instruire auprès de lui par des questions appropriées.
6. Да намери истински духовен учител, който постепенно ще го изведе до равнището на духовното осъзнаване; да се отдаде на този учител, да му служи и да му задава уместни въпроси.
7) Suivre les principes régulateurs enjoints par les Écritures révélées.
7. За да се издигне до себепознание, човек трябва да следва регулиращите принципи, посочени в свещените писания.
8) Assimiler avec conviction les enseignements des Écritures.
8. Непоколебимо да вярва в ученията на свещените писания.
9) S’abstenir rigoureusement de toute pratique susceptible d’entraver notre progrès dans la réalisation spirituelle.
9. Напълно да се откаже от начинания, вредни за себепознанието.
10) Ne pas prendre plus que ce dont le corps a besoin pour sa subsistance.
10. Човек не бива да приема повече от необходимото за поддържане на тялото.
11) Ne pas commettre l’erreur de s’identifier à son corps matériel et de considérer comme siennes sa famille, sa nation, sa race…
11. Не бива да се отъждествява с грубото материално тяло, нито да смята за своя собственост онези, които са свързани с тялото му.
12) Toujours nous souvenir que tant que nous aurons un corps matériel, nous devrons faire face aux souffrances qu’engendrent la naissance, la vieillesse, la maladie et la mort. Il est vain de chercher, par toutes sortes d’artifices, à nous y soustraire ; la meilleure solution est de trouver le moyen de regagner notre identité spirituelle.
12. Винаги трябва да помни, че докато има материално тяло, ще е принуден да се сблъсква със страданията на повтарящите се раждане, болести, старост и смърт. Безполезно е да се кроят планове за избягване на тези телесни материални страдания. Най-добре е да се открият средствата, чрез които човек може да възвърне духовната си същност.
13) Ne pas s’attacher à plus de biens matériels qu’il n’en faut pour son évolution spirituelle.
13. Той не бива да се привързва към нищо повече от необходимото за духовния му напредък.
14) Ne pas s’attacher à sa femme, à ses enfants et à son foyer plus que ne le recommandent les Écritures.
14. Не бива да е прекомерно привързан към съпругата, децата и дома си извън препоръчаното в писанията.
15) Rester d’humeur égale dans la peine ou le plaisir, sachant que ces sensations naissent dans notre mental.
15. Не трябва да се чувства щастлив или нещастен заради желаните и нежелани неща, създавани от ума.
16) Devenir un pur dévot de la Personne Suprême, Śrī Kṛṣṇa, et Le servir de tout son être.
16. Трябва да стане безкористен предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, и да му служи с неотклонно внимание.
17) Préférer habiter un endroit solitaire, calme et tranquille, favorable à la recherche spirituelle et éviter les lieux congestionnés où se rassemblent les non-dévots.
17. Да развие склонност към живот на уединено място, сред спокойствие и тишина, благоприятни за духовен напредък; да избягва пренаселените места, в които се събират неотдадени.
18) Rechercher en tant que savant ou philosophe le savoir spirituel plutôt que le savoir matériel, en sachant que le premier est permanent tandis que le second périt avec le corps.
18. Човек трябва да стане учен или философ и да изследва духовното, а не материалното, осъзнавайки, че духовното знание е вечно, а материалното приключва със смъртта на тялото.
Ces dix-huit principes permettent d’acquérir graduellement le savoir véritable. Tout autre mode d’éducation entre dans la catégorie de la nescience. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura, un grand ācārya, disait à ce propos que la connaissance matérielle, sous toutes ses formes, est une simple manifestation de l’énergie illusoire et ne peut qu’abêtir l’homme. La Śrī Īśopaniṣad conclut de même en avançant que l’homme se dégrade au fur et à mesure que s’accroissent ses connaissances matérielles. Sous le couvert d’une « conscience spirituelle », certains politiciens matérialistes dénoncent le caractère diabolique de la civilisation actuelle, mais ils ne font malheureusement aucun effort pour cultiver la connaissance parfaite donnée dans la Bhagavad-gītā, et restent donc incapables de remédier à cette situation infernale.
Тези осемнайсет точки описват постепенния процес за навлизане в истинското знание. Всичко останало е в категорията на невежеството. Един велик а̄ча̄ря, Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, е казал, че всички форми на материално знание са просто външни черти на илюзорната енергия и този, който се занимава с тях, не стои по-високо от едно магаре. Същия принцип намираме и в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Напредъкът в материалното знание превръща съвременния човек в магаре. Някои политици материалисти, надянали духовна маска, отричат настоящата цивилизация като сатанинска, но, за съжаление, не се стремят към истинското знание, описано в Бхагавад-гӣта̄, и естествено не могат да променят това сатанинско положение.
De nos jours, même les enfants se croient indépendants et ne montrent plus aucun respect pour leurs aînés. Les universités ne leur offrant plus qu’une éducation faussée, ils deviennent une cause d’inquiétude pour leurs parents et leurs professeurs. La Śrī Īśopaniṣad nous avertit de bien faire la distinction entre ces deux éducations, matérielle et spirituelle. Les universités sont pour ainsi dire de véritables temples de l’ignorance, et par conséquent les savants qu’elles produisent s’absorbent dans l’invention d’armes létales capables d’anéantir les autres nations. Aujourd’hui, les étudiants ne reçoivent aucune instruction sur les principes régulateurs du brahmacarya (période de célibat et d’étude sous la tutelle d’un maître spirituel) et n’ont aucune foi en les règles prescrites par les Écritures. On n’enseigne plus la religion que pour le renom et non pas pour une application pratique dans la vie. De là toutes sortes de conflits, non seulement à l’échelle politique et sociale, mais aussi sur le plan religieux.
В съвременното общество дори децата се мислят за независими и не уважават по-възрастните. Неправилното образование в нашите университети води дотам, младежите по целия свят да създават проблеми на възрастните. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява категорично, че процесът на невежество се различава от процеса на знание. Може да се каже, че университетите не са нищо друго, освен средища на невежеството; в резултат учените се занимават с разработване на смъртоносни оръжия, за да унищожат другите страни. Днешните студенти не получават наставления относно принципите на брахмача̄ря, въздържанието от полов живот, нито вярват в препоръките на писанията. Религиозните принципи се преподават единствено за евтина популярност, а не за да се прилагат на практика. Затова враждебността и омразата се ширят не само сред социалните и политически кръгове, но и в областта на религията.
Le nationalisme n’a connu son essor dans le monde qu’à cause de l’éducation matérialiste des peuples. Personne ne tient plus compte du fait que la petite planète Terre n’est qu’une masse de matière qui flotte dans un espace sans mesure en compagnie d’innombrables autres. Ces masses de matière se perdent dans l’immensité du cosmos comme des particules de poussière dans l’air. Elles possèdent néanmoins tout ce qu’il faut pour se maintenir dans l’espace, car Dieu les a chacune entièrement pourvue de tout le nécessaire. Les astronautes sont très fiers de leurs exploits, mais ils oublient le pilote suprême, maître de vaisseaux spatiaux beaucoup plus grands, ces vaisseaux gigantesques que sont les planètes.
Национализмът в различните части на света се е развил пак по причина на погрешното образование, което получават хората. Те не знаят, че тази малка земя е само къс материя, плуващ в безкрайния космос заедно с много други късове. В сравнение с необятния космос тези материални късове са като прашинки във въздуха. Тъй като Бог милостиво е създал късовете материя напълно съвършени, те притежават всичко необходимо, за да се носят в пространството. Навигаторите на нашите космически кораби са много горди с постиженията си, но не си дават сметка за Върховния навигатор на огромните величествени кораби, наречени планети.
Il existe d’innombrables Soleils et d’innombrables systèmes planétaires. Et pourtant, nous, créatures minuscules, infimes parties du Seigneur Suprême, essayons vie après vie de dominer cette infinité de planètes, alors que nous sommes constamment vaincus dans nos efforts par la vieillesse et la maladie. La longévité maximale de l’homme est généralement de cent ans et elle va graduellement décroître pour ne plus être un jour que de vingt ou trente ans. Par suite d’une éducation fondée sur l’ignorance, l’homme égaré a divisé la planète en différentes nations dans l’espoir de jouir plus efficacement de ces quelques années de vie, et essaye en vain de rendre ces démarcations toujours plus rigoureuses. L’angoisse qui en découle fait que chaque pays investit, et gaspille, la moitié de ses forces dans la défense nationale, tandis qu’on ne voit, de la part des dirigeants, aucun effort pour développer la connaissance pure. Les peuples ne s’en flattent pas moins d’être à la pointe du progrès du point de vue tant matériel que spirituel.
В космоса съществуват безброй слънца и безброй планетарни системи. Ние, мъничките създания, нищожните неотделими частици от Върховния Бог, се опитваме да господстваме над тези неизброими планети. Затова отново и отново се раждаме и умираме, дълбоко разочаровани от старостта и болестите. Отредената продължителност на човешкия живот е около сто години, въпреки че постепенно ще намалява до двайсет или трийсет. С натрупването на невежество заблудените хора са създали на различните планети отделни нации, за да извлекат максимално сетивно наслаждение за това кратко време. Опитват се да прокарват строго определени национални граници – нещо безсмислено и невъзможно. Но в името на тази цел всяка нация е източник на безпокойства за останалите. Повече от петдесет процента от националната енергия се изразходва и прахосва за отбрана. Никой не полага грижи за истинския образователен процес, но всички са преизпълнени с неоснователна гордост от напредъка си и в материално, и в духовно отношение.
La Śrī Īśopaniṣad nous met en garde contre l’aberration que représente un tel système d’éducation et la Bhagavad-gītā nous apprend comment acquérir un savoir véritable. Ce mantra déclare que seul le dhīra peut nous donner la connaissance pure (vidyā). Le dhīra est celui qui demeure toujours serein et que l’illusion n’affecte pas. Or, seul l’être conscient de son identité spirituelle peut devenir dhīra, car ce n’est qu’une fois cette réalisation atteinte qu’on peut cesser de convoiter ce qu’on n’a pas et de pleurer ce qu’on n’a plus. Le dhīra sait que le corps et le mental acquis lors de son contact avec la matière sont totalement étrangers à son vrai moi, son moi spirituel, et qu’il doit faire contre mauvaise fortune bon cœur en faisant le meilleur usage de ce pesant fardeau.
Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава за този погрешен начин на образование, а Бхагавад-гӣта̄ дава наставления, как да се развива истинско знание. От тази мантра става ясно, че наставленията за видя̄, знанието, трябва да се получат от дхӣра. Дхӣра е този, който не е смущаван от материалната илюзия. Всеки е смущаван, докато не постигне съвършено духовно съзнание. А тогава, той не копнее и не скърби за нищо. Дхӣра осъзнава, че материалното му тяло и ум, случайно получени в резултат на съприкосновение с материята, са несвойствени за него елементи. Затова той се стреми да извлече възможно най-голяма полза от тази лоша сделка.
Le corps et le mental matériels sont en effet une mauvaise affaire pour l’être spirituel, fait pour vivre dans un monde vivant, spirituel. Contrairement au monde spirituel, l’univers matériel est un monde mort, et il ne semble vivre que lorsque la matière inerte s’anime au contact des êtres, étincelles spirituelles vivantes, parties intégrantes de Dieu. Le dhīra est l’homme qui a reçu cette connaissance des lèvres d’autorités spirituelles compétentes et qui l’a parfaitement comprise en suivant les principes régulateurs de la vie spirituelle.
Материалното тяло и умът са лоша сделка за духовното живо същество. Живото същество извършва най-различни дейности в живия, духовен свят, но този материален свят е мъртъв. Когато живите духовни искри боравят с късовете мъртва материя, мъртвият свят също изглежда жив. Всъщност живите души, неотделимите частици от Върховното живо същество, движат света. Дхӣра са научили всички тези истини от по-висши авторитети и са осъзнали това знание, следвайки регулиращи принципи.
Or, pour pouvoir suivre ces principes, l’aide d’un maître authentique est essentielle. Le message transcendantal et les principes régulateurs doivent donc se transmettre de maître à disciple, et non pas dépendre des aléas d’une éducation profane. Pour devenir dhīra nous devons écouter avec soumission un maître authentique. Arjuna, par exemple, devint un dhīraen écoutant humblement Śrī Kṛṣṇa, la Personne Suprême. Le disciple parfait doit donc être semblable à Arjuna, et le maître spirituel parfait, aussi qualifié que Kṛṣṇa Lui-même. C’est ainsi que l’on acquiert la vidyā, la connaissance pure, auprès d’un dhīra empli de sérénité.
За да следва тези принципи, човек трябва да приеме подслон при истински духовен учител. Учителят предава на ученика трансценденталното послание заедно с регулиращите принципи; то не идва по рискования път на невежественото образование. За да станеш дхӣра трябва смирено да слушаш духовния си учител. Например Арджуна станал дхӣра, слушайки Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност. Съвършеният ученик е като Арджуна, а духовният учител – като самия Бог. Това е процесът на получаване на видя̄ (знание) от дхӣра (несмутимия).
L’adhīra, celui qui, au contraire du dhīra, n’a pas reçu d’éducation spirituelle, n’est apte ni à instruire, ni à diriger. Les dirigeants d’aujourd’hui prétendent être des dhīras, mais ils ne sont en fait que des adhīras, et nul ne peut espérer recevoir d’eux la connaissance parfaite. Ne se souciant que de s’enrichir, comment pourraient-ils guider les masses sur la voie juste de la réalisation spirituelle ? Une véritable éducation ne peut s’obtenir qu’auprès d’un dhīra, par une écoute soumise.
Един адхӣра, личност без качествата на дхӣра, не може да бъде мъдър водач. Съвременните политици, които се представят за дхӣра, са всъщност адхӣра; от тях не може да се очаква съвършено знание. Те са загрижени единствено за паричното си възнаграждение. Нима биха могли да изведат обикновените хора на верния път към себепознанието? За да получи истинско образование, човек трябва да слуша смирено един дхӣра.