Mantra Un
Мантра първа
Texte
Текст
yat kiñca jagatyāṁ jagat
tena tyaktena bhuñjīthā
mā gṛdhaḥ kasya svid dhanam
ят кин̃ча джагатя̄м̇ джагат
тена тяктена бхун̃джӣтха̄
ма̄ гр̣дхах̣ кася свид дханам
Synonyms
Дума по дума
īśa : du Seigneur ; āvāsyam : sous la domination ; idam : ceci ; sarvam : tout ; yat kiñca : quoi que ce soit ; jagatyām : dans l’univers ; jagat : tout ce qui est animé ou inanimé ; tena : par Lui ; tyaktena : la part assignée ; bhuñjīthāḥ : tu dois accepter ; mā : ne pas ; gṛdhaḥ : essayer d’acquérir ; kasya svit : de quelqu’un d’autre ; dhanam : les biens.
ӣша – от Бога; а̄ва̄сям – под контрола; идам – това; сарвам – всичко; ят кин̃ча – каквото и да е; джагатя̄м – във Вселената; джагат – всичко одушевено и неодушевено; тена – от него; тяктена – отреден дял; бхун̃джӣтха̄х̣ – трябва да приемеш; ма̄ – не; гр̣дхах̣ – усилие да спечелиш; кася свит – на някой друг; дханам – богатство.
Translation
Превод
De tout ce qui existe en cet univers, de l’animé comme de l’inanimé, le Seigneur est maître et possesseur. Chacun doit donc prendre uniquement la part qui lui est assignée, sachant bien à qui tout appartient.
Всичко одушевено и неодушевено, намиращо се във Вселената, е собственост на Бога и е под неговия контрол. Затова човек трябва да приема само необходимите неща, отредени му като негов дял, и нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи всичко.
Purport
Пояснение
La connaissance védique est infaillible car elle est transmise par une filiation spirituelle authentique dont le Seigneur est l’origine. La source de ce savoir est transcendantale puisqu’Il en formula Lui-même les prémices. Ces paroles du Seigneur sont apauruṣeya, car Celui qui les a émises n’appartient pas à l’univers matériel. Tout être vivant en ce monde a quatre imperfections : 1) il est doté de sens imparfaits, 2) il est astreint à l’illusion, 3) il est sujet à l’erreur, 4) il est porté à tromper autrui. Ces quatre imperfections l’empêchent de donner une connaissance parfaite. Mais les Vedas ne viennent pas d’un être aussi imparfait. À l’origine, Brahmā, le premier être créé, reçut de Dieu Lui-même la connaissance des Vedas en son cœur ; il la transmit à ses fils et à ses disciples, qui la perpétuèrent à travers les âges.
Ведическото знание е непогрешимо, защото се предава по съвършената ученическа приемственост от духовни учители, водеща началото си от самия Бог. След като Той е произнесъл първата дума на ведическото знание, изворът на това знание е трансцендентален. Словата, изговорени от Бога, се наричат апауруш̣ея – те не са произнесени от обикновена, материална личност. В материалния свят живото същество притежава четири недостатъка: 1) със сигурност допуска грешки, 2) постоянно е в илюзия, 3) склонно е да мами другите и 4) има несъвършени сетива. С тези четири несъвършенства никой не може да предаде съвършено знание. Ведите не са създадени от подобно несъвършено същество. Първоначално Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄, първото сътворено живо същество, той го разпространил сред синовете и учениците си, а те продължили този процес през вековете.
Contrairement aux êtres vivants et aux objets inanimés, le Seigneur étant pūrṇam (infiniment parfait), Il ne peut être sujet aux lois de la nature matérielle dont Il est Lui-même le législateur. L’Īśopaniṣad, qui est une partie du Yajur Veda, traite du droit de propriété divin sur tout ce qui est, droit confirmé dans le septième chapitre de la Bhagavad-gītā (7.4–5) où sont définies la parā et l’aparā prakṛti.
Тъй като Бог е пӯрн̣ам, т.е. всесъвършен, Той не е подчинен на законите на управляваната от него материална природа. Но живите същества и неодушевените обекти са управлявани от тези закони и в крайна сметка – от енергията на Бога. Ӣшопаниш̣ад е част от Яджур Веда; в него се казва кой е собственикът на всичко съществуващо във Вселената.
Les éléments de la nature, soit la terre, l’eau, le feu, l’air, l’éther, le mental, l’intelligence et l’ego matériel, appartiennent tous à l’énergie inférieure du Seigneur (aparā-prakṛti) qu’on appelle également l’énergie matérielle, tandis que l’âme spirituelle, le principe vital, constitue Son énergie supérieure (parā-prakṛti). Ces énergies (prakṛtis) émanent toutes deux du Seigneur, qui est donc le maître ultime de tout ce qui existe. Il n’est rien dans l’univers qui n’appartienne pas à la prakṛti, qu’elle soit parā ou aparā, et par conséquent, tout est la propriété de l’Être Suprême.
Това се потвърждава в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.4-5), където се говори за пара̄ и апара̄ пракр̣ти. Природните елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и его – принадлежат на нисшата, материалната енергия на Бога (апара̄ пракр̣ти), докато живите същества, органичната енергия, са негова висша енергия (пара̄ пракр̣ти). И двете пракр̣ти, енергии, произлизат от Бога, затова в крайна сметка Той е повелителят на всичко съществуващо. Нищо във Вселената не е извън пара̄ или апара̄ пракр̣ти, следователно всичко е собственост на Върховното същество.
L’Être Suprême, Dieu, la Personne Absolue, étant en tout point complet, Il possède une intelligence parfaite et totale grâce à laquelle Il peut tout organiser par la voie de Ses diverses puissances. On compare souvent l’Être Suprême au feu, et tout ce qui existe, l’organique comme l’inorganique, à la chaleur et à la lumière du feu. De même que le feu dispense son énergie sous forme de chaleur et de lumière, le Seigneur déploie Ses énergies de diverses façons. Il demeure ainsi le maître et le soutien ultime de tout ce qui est. Il est omniscient, tout-puissant et le bienfaiteur de tous. Il détient à leur plus haut degré de perfection la puissance, la gloire, la beauté, la fortune, le savoir et le renoncement.
Върховното същество, Абсолютната Божествена Личност, е цялостна личност, притежаваща пълна и съвършена интелигентност, с която урежда всичко чрез различните си енергии. Често сравняват Върховния с огън, а всичко останало – органично и неорганично – с топлината и светлината на огъня. Както огънят излъчва енергията си под формата на топлина и светлина, така и Бог проявява енергията си по различни начини като остава крайният повелител, поддръжник и властелин. Той притежава всички могъщества, Той знае всичко, Той е и благодетелят на всекиго. Той е изпълнен с невъобразими съвършенства: богатства, сила, слава, красота, знание и отречение.
Soyons donc assez intelligents pour comprendre qu’excepté le Seigneur, nul ne possède quoi que ce soit. Par conséquent, il ne faut accepter que la part qu’Il nous a assignée. La vache, par exemple, donne du lait mais ne le boit pas ; elle mange de l’herbe et du foin, et son lait est destiné à nourrir les humains car tel est le dessein du Seigneur. Nous devons nous satisfaire des choses qu’Il nous a accordées sans jamais oublier à qui appartient en réalité tout ce dont nous disposons.
Така че, би било добре да проявим малко интелигентност и да разберем, че никой друг освен Бога, не е собственик на нищо. Човек трябва да приема само нещата, отредени му от Бога като негов дял. Кравата например дава мляко, но не го пие. Тя яде трева и слама. Млякото ѝ е предназначено за храна на човешките същества. Такава е божествената подредба. Ние би трябвало да сме доволни от това, което Той милостиво ни е отредил. И винаги да помним на кого всъщност принадлежат нещата, които имаме.
Prenons comme autre exemple la maison où nous habitons. Si nous regardons les choses du point de vue de l’Īśopaniṣad, nous devons reconnaître que nous n’avons créé aucune des matières premières (bois, pierre, fer, etc.) ayant servi à sa construction ; nous n’avons fait que modifier leur forme originelle et les assembler par notre travail. Or, l’ouvrier peut-il se dire le propriétaire d’un objet parce qu’il a travaillé dur à le façonner ?
Живеем в къща, построена от пръст, дърво, камъни, желязо, цимент и много други материални неща. Ако разсъждаваме от гледна точка на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, ще разберем, че сами не можем да произведем нито един от изброените по-горе материали. Единственото, което можем да направим, е да ги съберем заедно и да им придадем различни форми. Работникът не може да твърди, че е собственик на нещо само защото е вложил в него много труд, за да го произведе.
La société souffre d’incessants conflits entre prolétaires et capitalistes qui, arrivés à un niveau international, mettent le monde en danger. Les hommes s’affrontent comme chiens et chats. La Śrī Īśopaniṣad ne peut aider des chiens ou des chats ; transmise par les purs ācāryas, c’est à l’homme véritable qu’elle donne le message de Dieu. La race humaine doit donc tirer parti de la sagesse qu’elle enseigne et cesser de se battre pour des possessions matérielles. Il faut se contenter des privilèges que le Seigneur nous octroie dans Sa miséricorde. Nulle paix n’est possible aussi longtemps que communistes, capitalistes ou tout autre parti se diront propriétaires des ressources naturelles qui, en fait, n’appartiennent qu’à Dieu.
Le capitaliste ne peut pas subjuguer le communiste par de simples manœuvres politiques, pas plus que le communiste ne peut vaincre le capitaliste simplement en combattant pour le pain volé. Si l’un et l’autre ne reconnaissent pas le droit de propriété absolu de la Personne Suprême, tout ce qu’ils clament comme leur appartenant est en fait volé et ils seront passibles de châtiment par les lois de la nature. La bombe atomique est entre les mains des communistes comme des capitalistes, et s’ils se refusent à reconnaître le droit de propriété du Seigneur Suprême, il est évident qu’un jour ou l’autre, elle détruira les deux partis. S’ils veulent être épargnés et donner la paix au monde, il leur faut suivre les enseignements de la Śrī Īśopaniṣad.
В съвременното общество не стихва конфликтът между работници и капиталисти. Този конфликт е придобил международни мащаби и светът се намира в опасност. Хората се гледат с омраза и като кучета и котки ръмжат и се зъбят един на друг. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад не може да съветва котките и кучетата, но може да предаде на хората духовното послание чрез истинските а̄ча̄рии, святите учители. Човечеството би трябвало да приеме ведическата мъдрост на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, а не да враждува заради материални притежания. Човек трябва да бъде доволен от придобивките, отредени му по милостта на Бога. Никога няма да има мир, докато комунистите, капиталистите или която и да е друга прослойка твърди, че е собственик на природните богатства, които всъщност са изцяло собственост на Бога. Капиталистите няма да могат да подчинят комунистите с хитри политически ходове, нито пък комунистите ще победят капиталистите само като се бият за откраднатия им залък хляб. Ако не признаят правото на собственост на Върховната Божествена Личност, имуществото, което приемат за тяхно, всъщност е крадено и те ще понесат полагащото им се наказание от природните закони. Атомното оръжие е в ръцете и на комунистите, и на капиталистите и ако те не признаят правото на собственост на Върховния Бог, неминуемо ще се унищожат взаимно. Ето защо, ако искат да се спасят и да осигурят мир на света, и двете групи трябва да следват наставленията на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.
Les hommes ne sont pas faits pour se quereller comme chiens et chats. Ils doivent être assez clairvoyants pour réaliser l’importance de l’existence humaine et en comprendre le but. La littérature védique est destinée aux hommes, pas aux animaux. Pour se nourrir, un animal peut en tuer un autre, sans que ce soit un péché ; mais si un homme abat un animal pour le seul plaisir de ses papilles gustatives incontrôlées, il est responsable d’avoir brisé les lois de la nature et doit être puni en conséquence.
Човешките същества не са се родили, за да враждуват помежду си като котки и кучета. Те трябва да са достатъчно разумни, за да осъзнаят важността и целта на човешкия живот. Ведическите писания са предназначени за хората, а не за котките и кучетата. Котките и кучетата могат да убиват други животни, за да се хранят, и с това не извършват грях. Но ако един човек убие животно, за удоволствие на неконтролираните си вкусови сетива, той носи отговорност за нарушаването на природните закони и ще трябва да бъде наказан.
Il y a certaines normes à respecter pour les êtres humains, mais qui ne s’appliquent pas aux animaux. Si le tigre ne mange ni riz, ni blé et ne boit pas de lait, c’est qu’il est fait pour se nourrir de chair animale. Ainsi, certains animaux sont herbivores et d’autres carnivores, mais aucun d’entre eux ne transgresse les lois de la nature, qui ont été établies par la volonté du Seigneur. Tous les représentants de la gent animale — mammifères, oiseaux, reptiles et autres — respectent rigoureusement les lois de la nature et ne commettent donc nul péché ; par conséquent, les enseignements védiques ne leur sont pas destinés. Seule la vie humaine comporte des responsabilités.
Житейските норми на човешките същества не могат да се прилагат към животните. Тигърът не яде ориз, пшеница или краве мляко, защото отредената за него храна е животинска плът. Измежду различните видове животни и птици някои са тревопасни, други хищници, но никой от тях не нарушава установените от Бога природни закони. Животните, птиците, влечугите и другите нисши форми на живот стриктно следват законите на природата и затова не извършват грях. Ведическите наставления не са предназначени за тях. Само човешкият живот е живот, изпълнен с отговорност.
Toutefois, il ne faudrait pas se croire en parfaite harmonie avec les lois de la nature simplement parce qu’on a adopté un régime végétarien ; les végétaux sont aussi des êtres vivants. Une forme de vie doit en nourrir une autre, telle est la loi de la nature. Être un végétarien strict ne doit pas être un sujet de fierté ; ce qui importe, c’est de reconnaître Dieu comme le possesseur suprême. La conscience des animaux n’est pas suffisamment développée pour qu’ils se rendent compte de l’existence du Seigneur Suprême, mais l’être humain, lui, est assez intelligent pour comprendre, à la lumière des Écritures védiques, comment fonctionnent les lois de la nature, et en retirer de grands bénéfices. L’homme s’expose à de grands risques en négligeant les enseignements védiques ; il est donc essentiel pour lui de reconnaître la souveraineté du Seigneur et de devenir Son dévot.
Dans la Bhagavad-gītā (9.26), le Seigneur dit clairement qu’Il accepte les aliments végétariens que Lui offrent Ses purs dévots. Par suite, l’homme doit non seulement devenir végétarien, mais doit aussi devenir un dévot du Seigneur. Il doit servir Dieu avec amour et Lui offrir tous ses aliments pour n’en partager que les reliefs, appelés prasāda, la miséricorde de Dieu. Seul celui qui agit ainsi s’acquitte convenablement de ses responsabilités humaines. Celui qui n’offre pas sa nourriture au Seigneur ne mange que du péché et s’expose à toutes sortes de malheurs, conséquences de ses actes coupables. (Bhagavad-gītā, 3.13)
Погрешно е да се смята, че просто като стане вегетарианец, човек ще избегне нарушаването на природните закони. Растенията също имат живот. Всяко живо същество е предназначено за храна на друго – такъв е природният закон. И не е голяма гордост, че сме стриктни вегетарианци. Същественото е да признаваме върховенството на Бога. Животните не притежават развито съзнание и не могат да осъзнаят Бога, но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да се поучат от ведическите писания, да разберат как действат природните закони и да се възползват от това знание. Ако пренебрегваме наставленията на ведическите писания, животът става опасен и несигурен. Затова от човешкото същество се изисква да признае авторитета на Върховния Бог и да стане негов предан. То трябва да отдава всичко в служене на Върховния и да приема само остатъците от храна, предложена на Бога. Това ще му помогне да изпълнява правилно дълга си. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) Бог заявява, че приема вегетарианска храна от ръцете на чист предан. Ето защо човек би трябвало да бъде не просто стриктен вегетарианец, но и предан на Бога, да му предлага храната си и едва тогава да приема праса̄дам, Божията милост. Такъв предан успешно ще изпълнява задълженията на човешкия живот. Тези, които не предлагат храната си на Бога, ядат само грях и ще търпят най-различни страдания в резултат от този грях (Бхагавад-гӣта̄ 3.13).
La racine du péché est la désobéissance délibérée aux lois de la nature, manifestée par le refus de reconnaître le droit de propriété absolu du Seigneur. La transgression des lois de la nature, de l’ordre du Seigneur, entraîne la ruine de l’homme. Au contraire, si l’on est sensé, si l’on connaît les lois de la nature, et si l’on reste libre de l’attachement comme de l’aversion, on est certain de retrouver la considération du Seigneur et de devenir digne de retourner vers Lui, dans Son royaume éternel.
Основната причина за греха се корени в преднамереното неподчинение на природните закони и непризнаване собствеността на Бога. Неподчинението на природните закони, т.е. на божествения ред, е пагубно за човешкото същество. Но ако има трезв ум, познава природните закони и не се влияе от излишна привързаност или неприязън, човек ще бъде приет от Бога и ще стане достоен да се върне при него, обратно във вечния си дом.