TEXT 14
ТЕКСТ 14
Texte
Текст
yatantaś ca dṛḍha-vratāḥ
namasyantaś ca māṁ bhaktyā
nitya-yuktā upāsate
ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣
намасянташ ча ма̄м̇ бхактя̄
нитя-юкта̄ упа̄сате
Synonyms
Дума по дума
satatam: toujours; kīrtayantaḥ: chantant; mām: à Mon sujet; yatantaḥ: s’efforçant pleinement; ca: aussi; dṛḍha-vratāḥ: avec détermination; namasyantaḥ: offrant leur hommage; ca: et; mām: Moi; bhaktyā: dans la dévotion; nitya-yuktāḥ: engagés perpétuellement; upāsate: adorent.
сататам – винаги; кӣртаянтах̣ – възпяват; ма̄м – за мен; ятантах̣ – напълно устремени; ча – също; др̣д̣ха-врата̄х̣ – с решителност; намасянтах̣ – отдават почит; ча – и; ма̄м – мен; бхактя̄ – с преданост; нитя-юкта̄х̣ – постоянно заети; упа̄сате – обожават.
Translation
Превод
Chantant toujours Mes gloires, se prosternant devant Moi, grandement déterminées dans leur effort spirituel, ces âmes élevées M’adorent à tout jamais dans la dévotion.
Тези велики души постоянно възпяват моето величие, действат решително и целеустремено, покланят ми се и ме обожават с преданост.
Purport
Пояснение
Il ne suffit pas d’apposer une étiquette sur un homme ordinaire pour que celui-ci devienne un mahātmā. Il doit répondre à la description qu’en donne ce verset: ne pas se soucier d’autre chose que de chanter constamment les gloires du Seigneur Suprême, Kṛṣṇa. Le mahātmā n’est donc évidemment pas un impersonnaliste. Louer Dieu, c’est exalter Son saint nom, Sa forme éternelle, Ses attributs transcendantaux et Ses divertissements extraordinaires. Il faut ainsi glorifier le Seigneur sous tous ces aspects. Le mahātmā est par conséquent l’être qui s’attache à Dieu, la Personne Suprême.
Обикновеният човек не може да стане маха̄тма̄ просто като му се удари печат за това. Качествата на един маха̄тма̄ са описани тук: той винаги възпява величието на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Той няма други занимания. Постоянно е зает с възхвала на Бога. Казано другояче, той не е имперсоналист. Когато става дума за възхвала, тя е насочена към Върховния Бог, към неговото свято име, неговата вечна форма, трансценденталните му качества и необикновени забавления. Маха̄тма̄ възхвалява всичко това и така се привързва към Върховната Божествена Личност.
En aucun cas la Gītā ne présente comme un mahātmā un homme que séduit l’aspect impersonnel du Seigneur, le brahmajyoti. Comme nous le verrons dans le prochain verset, les caractéristiques du mahātmā sont bien différentes. Il prend toujours part aux diverses activités du service de dévotion que décrit le Śrīmad-Bhāgavatam, c’est-à-dire écouter et chanter les gloires de Viṣṇu (et non celles de quelque deva ou être humain), ainsi que Le garder toujours en mémoire (śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ smaraṇam). Le mahātmā est fermement déterminé à atteindre le but ultime, c’est-à-dire gagner la compagnie du Seigneur Suprême dans le cadre de l’un des cinq rasas spirituels. Dans cet objectif, il met son mental, son corps et sa voix au service du Seigneur Suprême, Śrī Kṛṣṇa. C’est ce qu’on appelle la conscience de Kṛṣṇa.
Този, който е привързан към безличностния аспект на Бога, брахмаджьоти, не е описан като маха̄тма̄ в Бхагавад-гӣта̄. Той е описан по друг начин в следващия стих. Един маха̄тма̄ извършва различни дейности в преданото служене, разяснени в Шрӣмад Бха̄гаватам. Той слуша и възхвалява Виш̣н̣у, а не някой полубог или човешко същество. Това е преданост: шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ и смаран̣ам, да помним Виш̣н̣у. Маха̄тма̄ притежава непоколебима решителност да постигне общуване с Върховния в някоя от петте трансцендентални раси. За целта той подчинява дейностите на ума, тялото, гласа си и всичко друго в служене на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Le service de dévotion comporte des activités bien définies: par exemple, jeûner certains jours, comme le onzième jour après la nouvelle et la pleine lune (ekādaśī), ou le jour commémorant l’avènement de Kṛṣṇa sur terre. Les grands ācāryas recommandent l’observance de ces règles à quiconque désire sérieusement être admis auprès du Seigneur Suprême, dans le monde spirituel. Les mahātmās les observent strictement, et sont ainsi assurés d’atteindre le but recherché.
В преданото служене някои дейности изискват решителност; например постене в определени дни, като единайсетия лунен ден, Ека̄дашӣ, както и на рождения ден на Бога. Тези правила и предписания са наложени от великите а̄ча̄рии за желаещите истинско общуване с Върховната Божествена Личност, в трансценденталния свят. Маха̄тма̄, великите души, стриктно следват тези предписания и затова е сигурно, че ще постигнат желания резултат.
Comme l’expliquait le second verset de ce chapitre, non seulement la pratique du service de dévotion est aisée, mais elle est aussi joyeuse. Il n’est pas nécessaire de recourir à des austérités sévères. Que l’on soit gṛhastha, sannyāsī ou brahmacārī, quel que soit notre lieu de résidence en ce monde, on peut, sous la direction d’un maître spirituel qualifié, dédier sa vie au service dévotionnel de la Personne Suprême, et ainsi devenir un mahātmā, une grande âme.
Както се каза във втория стих на настоящата глава, преданото служене не само че е лесно, но и носи радост; не са необходими строги отречения и въздържания. Човек може да изживее този живот в преданост, воден от опитен духовен учител, независимо от положението си на семеен, сання̄сӣ или брахмача̄рӣ; може да служи на Бога, Върховната Личност, навсякъде по света и по такъв начин да стане наистина маха̄тма̄, велика душа.