TEXT 2
ТЕКСТ 2
Texte
Текст
dehe ’smin madhusūdana
prayāṇa-kāle ca kathaṁ
jñeyo ’si niyatātmabhiḥ
дехе 'смин мадхусӯдана
прая̄н̣а-ка̄ле ча катхам̇
гйейо 'си нията̄тмабхих̣
Synonyms
Дума по дума
adhiyajñaḥ: le Seigneur du sacrifice; katham: comment; kaḥ: qui; atra: ici; dehe: dans le corps; asmin: ce; madhusūdana: ô Kṛṣṇa, vainqueur de Madhu; prayāṇa-kāle: au moment de la mort; ca: et; katham: comment; jñeyaḥ asi: peux-Tu être connu; niyata-ātmabhiḥ: par ceux qui sont maîtres de soi.
адхиягях̣ – Господ на жертвоприношението; катхам – как; ках̣ – който; атра – тук; дехе – в тялото; асмин – това; мадхусӯдана – о, Мадхусӯдана; прая̄н̣а-ка̄ле – в мига на смъртта; ча – и; катхам – как; гйеях̣ аси – Ти можеш да бъдеш опознат; нията-а̄тмабхих̣ – от себеовладения.
Translation
Превод
Qui est le Seigneur du sacrifice, et comment vit-Il dans le corps, ô Madhusūdana ? Enfin comment, au moment de la mort, ceux qui pratiquent le service de dévotion peuvent-ils Te connaître ?
О, Мадхусӯдана, кой е Господ на жертвоприношението и как живее Той в тялото? И как могат заетите в предано служене да те разберат в мига на смъртта?
Purport
Пояснение
« Seigneur du sacrifice » peut désigner soit Indra, le chef des devas régissant le monde, soit Viṣṇu, le maître des principaux devas, tels Brahmā et Śiva. Tous deux, Viṣṇu et Indra, sont adorés au moyen des yajñas. C’est pourquoi Arjuna désire savoir ici lequel d’entre eux doit être considéré comme le Seigneur du sacrifice, et comment ce Seigneur vit dans le corps de chaque être.
„Господ на жертвоприношението“ може да се отнася до Индра или до Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е главният сред основните полубогове като Брахма̄ и Шива, докато Индра оглавява управляващите полубогове. И Индра, и Виш̣н̣у са почитани с жертвени церемонии, ягя. Но тук Арджуна пита кой е истинският господар на ягя (жертвоприношението) и как Той присъства в тялото на живото същество.
Les interrogations d’Arjuna trahissent certains doutes, lesquels n’auraient pas dû germer dans son esprit puisqu’il est un dévot conscient de Kṛṣṇa. De tels doutes sont comparables à des démons; aussi Arjuna fait-il appel à Madhusūdana, Kṛṣṇa, le vainqueur du démon Madhu, pour qu’Il élimine tous ces doutes monstrueux, Lui qui est si habile à tuer les êtres maléfiques.
Арджуна се обръща към Бога с името Мадхусӯдана, защото някога Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху. Всъщност тези въпроси, породени от съмнение, не би трябвало да възникнат в ума на Арджуна, защото той е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Съмненията са като демони. И тъй като Кр̣ш̣н̣а е известен унищожител на демони, Арджуна го нарича Мадхусӯдана с надеждата Кр̣ш̣н̣а да унищожи демоничните съмнения, възникнали в ума му.
Le mot prayāṇa-kāle a ici une signification importante parce qu’il traduit le fait que tout ce que nous avons fait dans notre vie sera mis à l’épreuve au moment de la mort. Arjuna est très désireux de connaître le destin de ceux qui se sont toujours dédiés à la conscience de Kṛṣṇa. Ne risquent-ils pas d’oublier le Seigneur à cet instant décisif, quand les fonctions physiques du corps sont complètement bouleversées et le mental désemparé. Mahārāja Kulaśekhara, un grand dévot du Seigneur, priait ainsi: « Mon cher Seigneur, je préférerais mourir maintenant, quand mon corps est encore sain, afin que tel un cygne, mon mental glisse jusqu’au lotus de Tes pieds. » La métaphore signifie que, tout comme le cygne aime à folâtrer parmi les fleurs de lotus, le mental du pur dévot éprouve une attirance pour les pieds pareils-au-lotus du Seigneur. Aussi Mahārāja Kulaśekhara explique-t-il: « Actuellement, mon corps est sain et mon esprit paisible. Si je meurs maintenant, absorbé dans la pensée de Tes pieds de lotus, mon service de dévotion aura atteint sa plus parfaite expression. Mais si j’attends ma mort naturelle, qu’arrivera-t-il ? Serai-je capable, lorsque toutes les fonctions du corps seront perturbées et que ma voix s’étranglera dans ma gorge, de chanter Ton nom ? Mieux vaut mourir sur-le-champ. » Arjuna demande donc comment il est possible, en de telles circonstances, de fixer le mental sur les pieds pareils-au-lotus de Kṛṣṇa.
В този стих думата прая̄н̣а-ка̄ле е много важна, защото всичко, което правим през живота си, ще бъде подложено на изпитание в мига на смъртта. Арджуна искрено се интересува от тези, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Какво ще стане с тях в последния момент? В мига на смъртта телесните функции се нарушават и умът е объркан. Така разстроен от състоянието на тялото си, човек може да е неспособен да помни Върховния Бог. Един велик предан, Маха̄ра̄джа Кулашекхара, се моли: „Мой скъпи Господи, сега съм напълно здрав и по-добре да умра веднага, така че лебедът на моя ум да намери цвета на твоите лотосови нозе“. Използваната метафора е свързана с лебеда, защото във водата той си играе, като пъха човката си в цветовете на лотоса; това е неговото забавление – да влиза в лотосовия цвят. Маха̄ра̄джа Кулашекхара казва на Бога: „Сега умът ми е спокоен и съм напълно здрав. Ако умра веднага, мислейки за лотосовите ти нозе, сигурен съм, че преданото служене, което извърших за теб, ще стане съвършено. Но ако трябва да чакам естествената си смърт, не зная какво ще се случи; тогава телесните ми функции ще бъдат разстроени, гърлото ми ще бъде сковано от спазми и не знам дали ще мога да повтарям твоето име. По-добре да умра веднага“. Въпросът на Арджуна е как може в такъв момент умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.