TEXT 19
ТЕКСТ 19
Texte
Текст
jñānavān māṁ prapadyate
vāsudevaḥ sarvam iti
sa mahātmā su-durlabhaḥ
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣
Synonyms
Дума по дума
bahūnām: nombreuses; janmanām: morts et naissances répétées; ante: après; jñāna-vān: celui qui a la connaissance totale; mām: à Moi; prapadyate: s’abandonne; vāsudevaḥ: la Personne Souveraine, Kṛṣṇa; sarvam: tout; iti: ainsi; saḥ: cette; mahā-ātmā: grande âme; su-durlabhaḥ: très rarement vue.
бахӯна̄м – много; джанмана̄м – повтарящо се раждане и смърт; анте – след; гя̄на-ва̄н – човек, с пълно знание; ма̄м – на мен; прападяте – се отдава; ва̄судевах̣ – Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а; сарвам – всичко; ити – така; сах̣ – това; маха̄-а̄тма̄ – велика душа; су-дурлабхах̣ – много рядко се среща.
Translation
Превод
Après de nombreuses morts et renaissances, l’homme au vrai savoir s’abandonne à Moi, parce qu’il sait que Je suis la cause de toutes les causes et tout ce qui est. Une si grande âme est infiniment rare.
След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.
Purport
Пояснение
Après de nombreuses vies, l’homme vient à la pratique du service de dévotion et de rites spirituels grâce auxquels il atteint la connaissance transcendantale pure et voit Dieu, la Personne Suprême comme le but ultime de la réalisation spirituelle. Au début, le néophyte, luttant pour se défaire de ses attaches matérielles, a tendance à se tourner vers l’impersonnalisme; mais en progressant, il comprend qu’il existe aussi des activités au niveau spirituel, lesquelles constituent le service de dévotion. Dès lors, il commence à s’attacher à l’aspect personnel du Seigneur Suprême, pour finalement s’en remettre entièrement à Lui. Il réalise alors qu’il n’y a rien de plus important que la miséricorde de Kṛṣṇa, que Kṛṣṇa est la cause de toutes les causes et que l’univers matériel n’a aucune indépendance. Il comprend que ce monde n’est qu’un reflet perverti de la diversité spirituelle et que tout est lié au Seigneur Suprême. Il voit tout en relation avec Vāsudeva (Kṛṣṇa), et cette vision universelle le projette vers le but ultime, l’abandon total au Seigneur Suprême, Kṛṣṇa. Mais une si grande âme est infiniment rare.
Като служи предано или извършва трансцендентални ритуали в продължение на много, много раждания, живото същество може наистина да постигне чистото трансцендентално знание, че Върховната Божествена Личност е крайната цел на духовната реализация. В началото на духовния път, докато се опитва да изостави материалните си привързаности, човек има известна склонност към имперсонализъм, но когато напредне, той разбира, че в духовния живот също има дейности и тези дейности представляват предано служене. Осъзнал това, той се привързва към Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и му се отдава. Постепенно той проумява, че милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всичко, че Той е причината на всички причини и че това материално проявление не е независимо от него. Човек възприема материалния свят като изкривено отражение на духовното многообразие и разбира, че всичко има отношение с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Така той мисли за всичко във връзката му с Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Това всеобхватно възприемане на Ва̄судева води до пълно отдаване на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като най-висшата цел. Такива велики отдадени души се срещат много рядко.
Ce verset est expliqué dans le troisième chapitre de la Śvetāśvatara Upaniṣad (14–15):
Този стих е много добре обяснен в трета глава (стихове 14 и 15) на Швета̄шватара Упаниш̣ад:
sahasrākṣaḥ sahasra-pāt
sa bhūmiṁ viśvato vṛtvā-
tyātiṣṭhad daśāṅgulam
сахасра̄кш̣ах̣ сахасра-па̄т
са бхӯмим̇ вишвато вр̣тва̄-
тятиш̣т̣хад даша̄н̇гулам
yad bhūtaṁ yac ca bhavyam
utāmṛtatvasyeśāno
yad annenātirohati
яд бхӯтам̇ яч ча бхавям
ута̄мр̣татвасйеша̄но
яд аннена̄тирохати
« Le Seigneur Viṣnu possède des milliers de têtes, des yeux par milliers et des milliers de pieds. Englobant complètement l’univers, Il S’étend encore bien au-delà; Il est en fait cet univers dans son entier. Il est tout ce qui a été et tout ce qui sera. Il est le Seigneur de l’immortalité et de tous ceux qui se nourrissent. » Il est dit aussi dans la Chāndogya Upaniṣad (5.1.15): na vai vāco na cakṣūṁṣi na śrotrāṇi na manāṁsīty ācakṣate prāṇa iti evācakṣate prāṇo hy evaitāni sarvāṇi bhavanti – « Dans le corps se trouve le pouvoir de parler, de voir, d’entendre, de penser même, mais ce pouvoir ne constitue pas le facteur primordial. C’est la vie qui est le centre de toute activité. » De même Vāsudeva, Kṛṣṇa, la Divine Personne, est l’être primordial qui est au centre de tout. Les facultés du corps, c’est-à-dire parler, voir, entendre, penser, etc., n’ont aucune valeur si elles ne sont pas reliées au Seigneur Suprême. Parce que Vāsudeva est omniprésent, et parce que tout est Vāsudeva, le dévot s’abandonne à Lui en toute connaissance (cf. Bhagavad-gītā 7.17 et 11.40).
„Бог Виш̣н̣у има хиляди глави, хиляди очи и хиляди нозе. Обхващайки в себе си цялата Вселена, Той се простира на десет пръста ширина отвъд. В действителност Той е вира̄т̣ пуруш̣а – цялата Вселена. Той е всичко, което е било, и всичко, което ще бъде. Той е господарят на безсмъртието и на всичко, поддържано с храна.“
В Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.1.15) се казва: на ваи ва̄чо на чакш̣ӯм̇ш̣и на шротра̄н̣и на мана̄м̇сӣти а̄чакш̣ате пра̄н̣а ити ева̄чакш̣ате пра̄н̣о хй еваита̄ни сарва̄н̣и бхаванти – „В тялото на живото същество нито способността му да говори, нито способността му да вижда, нито способността му да чува, нито способността му да мисли са главният фактор; жизненият въздух е този, който стои в центъра на всички дейности“. По същия начин Бог Ва̄судева – Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – е изначалната същност във всичко. И понеже Ва̄судева е всепроникващ и всичко е Ва̄судева, преданият му се отдава в пълно знание (вж. Бхагавад-гӣта̄, 7.17 и 11.40).