TEXT 2
ТЕКСТ 2
Texte
Текст
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
Synonyms
Дума по дума
evam: ainsi; paramparā: par la succession disciplique; prāptam: reçue; imam: cette science; rāja-ṛṣayaḥ: les saints rois; viduḥ: comprirent; saḥ: cette connaissance; kālena: au fil du temps; iha: en ce monde; mahatā: grande; yogaḥ: la science qui traite de la relation unissant l’être à l’Absolu; naṣṭaḥ: dissipée; param-tapa: ô Arjuna, vainqueur de l’ennemi.
евам – така; парампара̄ – чрез ученическа приемственост; пра̄птам – получиха; имам – тази наука; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святите царе; видух̣ – разбраха; сах̣ – това знание; ка̄лена – с течение на времето; иха – в този свят; махата̄ – голямата; йогах̣ – науката за връзката с Върховния; наш̣т̣ах̣ – изчезнала; парам-тапа – о, Арджуна, покорителю на враговете.
Translation
Превод
Cette science suprême fut transmise à travers une succession disciplique, et les saints rois la reçurent ainsi. Mais au fil du temps, la filiation s’est rompue, et cette science, dans son intégrité originelle, semble maintenant perdue.
Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.
Purport
Пояснение
Il apparaît clairement ici que la Bhagavad-gītā était spécialement destinée aux saints rois, auxquels incombait le devoir d’en appliquer les principes pour gouverner le peuple. Son but n’a certes jamais été de servir les intérêts d’êtres démoniaques qui iraient l’interpréter sans retenue et la dénaturer au détriment de tous. Quand, à des fins personnelles, des commentateurs sans scrupule la détournèrent de son objectif premier, il devint nécessaire de rétablir l’authentique succession disciplique. Il y a 5000 ans, le Seigneur en personne constata que la filiation spirituelle s’était rompue, et déclara que le véritable objectif de la Bhagavad-gītā semblait avoir été perdu.
De même aujourd’hui, on trouve une multitude de traductions de la Bhagavad-gītā (particulièrement en anglais), dont presque aucune n’est en accord avec la succession disciplique authentique. De nombreux érudits profanes ont fait l’exégèse de la Bhagavad-gītā, sans reconnaître véritablement, pour la plupart, que Kṛṣṇa est Dieu, la Personne Suprême. Ils savent néanmoins se servir de Ses paroles pour leur propre profit. Cette attitude est démoniaque, car ils nient l’existence de Dieu tout en jouissant de ce qui Lui appartient.
Le présent ouvrage tente de répondre au besoin pressant d’une édition de la Gītā conforme à la paramparā (succession disciplique). Si on l’accepte telle qu’elle est, la Bhagavad-gītā apportera le plus grand bien à l’humanité, mais si on l’étudie comme un simple recueil de spéculations philosophiques, on perdra son temps.
Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.