Skip to main content

TEXT 1

ТЕКСТ 1

Texte

Текст

śrī-bhagavān uvāca
imaṁ vivasvate yogaṁ
proktavān aham avyayam
vivasvān manave prāha
manur ikṣvākave ’bravīt
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
имам вивасвате йогам
проктава̄н ахам авяям
вивасва̄н манаве пра̄ха
манур икш̣ва̄каве 'бравӣт

Synonyms

Дума по дума

śrī-bhagavān uvāca: Dieu, la Personne Suprême, dit; imam: cette; vivasvate: au deva du soleil; yogam: science qui traite de la relation unissant l’être distinct à l’Absolu; proktavān: instruisis; aham: Je; avyayam: impérissable; vivasvān: Vivasvān, le deva du soleil; manave: au père de l’humanité (nommé Vaivasvata); prāha: dit; manuḥ: le père de l’humanité; ikṣvākave: au roi Ikṣvāku; abravīt: dit.

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; имам – това; вивасвате – на бога на Слънцето; йогам – науката за връзката на човек с Върховния; проктава̄н – предадох; ахам – Аз; авяям – нетленна; вивасва̄н – Вивасва̄н (име на бога на Слънцето); манаве – на бащата на човечеството (на име Ваивасвата); пра̄ха – разказах; манух̣ – бащата на човечеството; икш̣ва̄каве – на цар Икш̣ва̄ку; абравӣт – каза.

Translation

Превод

Dieu, la Personne Suprême, Śrī Kṛṣṇa, dit: J’ai donné cette impérissable science du yoga à Vivasvān, le deva du soleil, qui la transmit à Manu, le père de l’humanité, lequel à son tour l’enseigna à Ikṣvāku.

Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: Аз разкрих на бога на Слънцето Вивасва̄н тази вечна наука за йога, Вивасва̄н я предаде на Ману – бащата на човечеството, а Ману на свой ред я предаде на Икш̣ва̄ку.

Purport

Коментар

Ce verset relate l’histoire de la Bhagavad-gītā, depuis les temps très anciens où son enseignement fut dispensé aux rois de chaque planète, et en premier lieu, au roi du soleil. Les rois, qui ont pour devoir de protéger le peuple, sont tenus de connaître la science de la Bhagavad-gītā afin d’être aptes à gouverner les citoyens et à les préserver de la concupiscence qui les enchaîne à la matière. La vie humaine est faite pour cultiver la connaissance spirituelle, en relation éternelle avec Dieu, la Personne Suprême. Sur toutes les planètes et dans chaque nation, il incombe aux dirigeants de transmettre ce savoir, cette science de la conscience de Kṛṣṇa, à leurs concitoyens par le biais de l’éducation, de la culture et de la dévotion, afin que tous puissent tirer le meilleur parti de la forme humaine en suivant la voie qui mène à la réussite spirituelle.

Тук е изложена историята на Бхагавад-гӣта̄, която в дълбока древност е била предадена първо на бога на Слънцето, а после на царете на всички планети. Основен дълг на царете е да защитават поданиците си; те трябва да усвоят науката на Бхагавад-гӣта̄, за да могат да управляват хората и да ги предпазват от материалното робство на похотта. Човешкият живот е предназначен за развитие на духовно знание във вечна връзка с Върховната Божествена Личност и управляващите на всички държави и планети са длъжни да посочват това предназначение на поданиците си със средствата на образованието, културата и предаността. С други думи, правителствата трябва да спомагат за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че с помощта на тази велика наука хората да използват правилно човешката форма на живот.

Sur le soleil, source de toutes les planètes du système solaire, le deva majeur porte, dans notre ère, le nom de Vivasvān. Brahmā, dans sa Brahma-saṁhitā (5.52), nous dit:

В тази епоха богът на Слънцето, от което произлизат всички планети в слънчевата система, е известен под името Вивасва̄н. В Брахма самхита̄ (5.52) се казва:

yac-cakṣur eṣa savitā sakala-grahāṇāṁ
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

« J’adore Govinda [Kṛṣṇa], Dieu, la Personne Suprême et originelle. C’est Lui qui donne au soleil, roi de tous les astres, son immense pouvoir et son intense chaleur. Le soleil représente l’œil du Seigneur, et s’il parcourt son orbite, c’est pour répondre à Son ordre. »

„Покланям се – казва Брахма̄ – на Върховната Божествена Личност, Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който е изначалната личност и по чиято заповед Слънцето, царят на всички планети, излъчва огромна сила и топлина. Слънцето символизира окото на Бога и се движи в орбитата си по неговата воля.“

Le soleil est le roi de toutes les planètes, car il donne à chacune chaleur et lumière. C’est sur l’ordre de Kṛṣṇa qu’il parcourt son orbite. Au deva du soleil, Vivasvān, Kṛṣṇa enseigna originellement la science de la Bhagavad-gītā, faisant de lui Son premier disciple. La Bhagavad-gītā n’est donc pas un recueil de spéculations destiné à quelque érudit profane, mais un ouvrage authentique présentant une connaissance spirituelle transmise depuis des temps immémoriaux.

Слънцето е царят на планетите, а богът на Слънцето Вивасва̄н е повелител на слънчевата планета, която контролира останалите планети, като им предоставя топлина и светлина. Слънцето се върти в орбита по заповед на Кр̣ш̣н̣а; Бог Кр̣ш̣н̣а прави Вивасва̄н свой пръв ученик и му предава науката на Бхагавад-гӣта̄. Така че Гӣта̄ не е философски трактат, предназначен за незначителни светски учени, а авторитетна книга, в която е изложено знание, идващо от незапомнени времена.

Le Mahābhārata (Śānti-parva 348.51–52) retrace ainsi l’histoire de la Bhagavad-gītā:

В Маха̄бха̄рата (Ша̄нти-парва 348.51 – 52) за произхода на Гӣта̄ се казва следното:

tretā-yugādau ca tato
vivasvān manave dadau
manuś ca loka-bhṛty-arthaṁ
sutāyekṣvākave dadau
ikṣvākuṇā ca kathito
vyāpya lokān avasthitaḥ
трета̄-юга̄дау ча тато
вивасва̄н манаве дадау
мануш ча лока-бхр̣тй-артхам
сута̄йекш̣ва̄каве дадау
икш̣ва̄кун̣а̄ ча катхито
вя̄пя лока̄н авастхитах̣

« Au début du Tretā-yuga, Vivasvān enseigna à Manu la science de la relation qui unit l’homme à Dieu. À son tour, Manu, père de l’humanité, la transmit à son fils, Mahārāja Ikṣvāku, roi de la terre et ancêtre de la dynastie Raghu où Se manifesta le divin avatāra, Rāmacandra. » L’homme connaît donc la Bhagavad-gītā depuis l’époque de Mahārāja Ikṣvāku.

„В началото на Трета̄-юга науката за връзката с Върховния Бог беше предадена от Вивасва̄н на Ману. Ману, прародителят на човечеството, я предаде на сина си Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, цар на тази планета и основател на династията Рагху, в която се появява Бог Ра̄мачандра.“ Следователно Бхагавад-гӣта̄ съществува в човешкото общество от времето на Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку.

Nous vivons à présent dans le Kali-yuga, âge d’une durée de 432000 ans, dont 5000 seulement se sont écoulés. Avant cet âge, il y eut le Dvāpara-yuga (864000 ans) et le Tretā-yuga (1296000 ans). Manu enseigna donc la Bhagavad-gītā à son fils et disciple, Mahārāja Ikṣvāku, roi de la terre, il y a plus de 2000000 d’années. La longévité du Manu de notre ère est d’environ 305300000 ans, dont 120400000 années sont déjà passées. Puisque le Seigneur énonça la Bhagavad-gītā à Son disciple, Vivasvān, le deva du soleil, avant la naissance de Manu, on peut estimer que cet enseignement fut donné il y a approximativement 120400000 ans. L’humanité quant à elle bénéficie de cette connaissance depuis plus de 2000000 d’années. Et le Seigneur la transmit de nouveau à Arjuna il y a 5000 ans. Tel est donc, sommairement, d’après l’écrit lui-même et selon Son auteur, Kṛṣṇa, l’origine historique de la Bhagavad-gītā.

Parce qu’il était un kṣatriya et l’ancêtre originel des kṣatriyas sūrya-vaṁśas – descendants du deva du soleil – Vivasvān fut choisi en premier pour recevoir cette sagesse. La Bhagavad-gītā ayant la même authenticité que les Védas puisqu’elle fut énoncée par le Seigneur Lui-même, elle est dite apauruṣeya, « au-delà du savoir humain ». Il convient donc de la recevoir comme on le fait pour toute instruction védique, c’est-à-dire sans l’interpréter. Les ergoteurs ont beau spéculer à leur façon sur la Gītā, les conclusions qu’ils en tirent n’ont rien à voir avec le livre originel. On doit en effet accepter la Bhagavad-gītā telle qu’elle est, par le biais d’une filiation spirituelle authentique, à la manière dont Ikṣvāku la reçut de son père Manu, et Manu de son propre père Vivasvān, qui lui-même l’avait reçue de Kṛṣṇa.

В момента са изминали пет хиляди години от началото на Кали-юга, която продължава 432   000 години. Преди това е била Два̄пара-юга (800   000 години), а преди нея – Трета̄-юга (1   200   000 години). Тоест преди около 2   005   000 години Ману разказва Бхагавад-гӣта̄ на своя ученик и син Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку, царя на Земята. Епохата на сегашния Ману се изчислява на 305   300   000 години, от които 120   400   000 години вече са отминали. Ако приемем, че преди раждането на Ману Гӣта̄ е била разказана от Върховния Бог на неговия ученик, бога на Слънцето – Вивасва̄н, то по една приблизителна преценка става ясно, че Гӣта̄ съществува най-малко отпреди 120   400   000 години, а на човешкото общество тя е известна поне от два милиона години. Тя е разказана отново от Господ на Арджуна преди около пет хиляди години. Такава е приблизителната датировка на Гӣта̄ според самата книга и според нейния разказвач, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя е разкрита пред бога на Слънцето – Вивасва̄н, защото той е кш̣атрия и прародител на всички кш̣атрии, които са негови потомци, сӯря-вамша кш̣атрии. Тъй като Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Върховната Божествена Личност, тя не се отличава от Ведите и знанието в нея е апауруш̣ея, свръхчовешко. Ведическите наставления се приемат такива, каквито са, без човешки тълкувания; би трябвало и Гӣта̄ да се приема такава, каквато е, без да се подлага на светско тълкувание. Светските личности могат да разясняват Гӣта̄ посвоему, но това няма да е истинската Бхагавад-гӣта̄. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ трябва да се възприема така, както е предадена по ученическата приемственост. Тук се описва, че Господ я разказва на бога на Слънцето; той от своя страна я предава на Ману, а Ману – на сина си Икш̣ва̄ку.