TEXT 5
ТЕКСТ 5
Texte
Текст
jātu tiṣṭhaty akarma-kṛt
kāryate hy avaśaḥ karma
sarvaḥ prakṛti-jair guṇaiḥ
джа̄ту тиш̣т̣хатй акарма-кр̣т
ка̄ряте хй авашах̣ карма
сарвах̣ пракр̣ти-джаир гун̣аих̣
Synonyms
Дума по дума
na: ne pas; hi: certes; kaścit: quiconque; kṣaṇam: un instant; api: aussi; jātu: à aucun moment; tiṣṭhati: demeure; akarma-kṛt: sans rien faire; kāryate: est forcé de faire; hi: certes; avaśaḥ: inéluctablement; karma: des actions; sarvaḥ: toutes; prakṛti-jaiḥ: nés des modes d’influence de la nature matérielle; guṇaiḥ: par les traits caractéristiques.
на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣ан̣ам – миг; апи – също; джа̄ту – във всеки момент; тиш̣т̣хати – остава; акарма-кр̣т – без да прави нищо; ка̄ряте – принуден да прави; хи – несъмнено; авашах̣ – безпомощно; карма – работа; сарвах̣ – всички; пракр̣ти-джаих̣ – родени от проявленията на материалната природа; гун̣аих̣ – от качествата.
Translation
Превод
Inéluctablement, l’homme est contraint d’agir en fonction des caractères acquis au contact des modes d’influence de la nature. Nul ne peut demeurer inactif, même pour un instant.
Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.
Purport
Пояснение
Qu’elle soit incarnée ou non, de par sa nature, l’âme est toujours active. Sans la présence de l’âme spirituelle, le corps de matière ne peut se mouvoir. Il n’est qu’un véhicule inerte conduit par l’âme. Celle-ci est continuellement active et ne s’arrête jamais. Il est donc préférable qu’elle agisse dans la conscience de Kṛṣṇa, plutôt que sous l’emprise de l’énergie illusoire. En effet, au contact de cette dernière, l’âme subit l’ascendant des modes d’influence de la nature, et doit pour s’en défaire adhérer aux devoirs prescrits dans les śāstras (les Écritures révélées). Mais si elle est directement engagée dans la conscience de Kṛṣṇa, ce qui est sa fonction naturelle, tout ce qu’elle accomplit lui est alors profitable. Le Śrīmad-Bhāgavatam (1.5.17) le confirme en disant:
Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от ша̄стрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кр̣ш̣н̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
« Celui qui adopte la conscience de Kṛṣṇa n’a rien à perdre ou à craindre, même s’il n’exécute pas les devoirs prescrits dans les śāstras, n’accomplit pas le service de dévotion convenablement, ou choit de sa pratique. Par contre, à quoi bon suivre tous les rites de purification recommandés dans les śāstras si l’on n’est pas conscient de Kṛṣṇa ? »
„Ако някой се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на ша̄стрите, но не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова сання̄са или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.