TEXT 27
ТЕКСТ 27
Texte
Текст
dhruvaṁ janma mṛtasya ca
tasmād aparihārye ’rthe
na tvaṁ śocitum arhasi
дхрувам̇ джанма мр̣тася ча
тасма̄д апариха̄рйе 'ртхе
на твам̇ шочитум архаси
Synonyms
Дума по дума
jātasya: de celui qui a pris naissance; hi: certes; dhruvaḥ: un fait; mṛtyuḥ: la mort; dhruvam: c’est aussi un fait; janma: la naissance; mṛtasya: de celui qui est mort; ca: aussi; tasmāt: donc; aparihārye: ce qui est inévitable; arthe: en matière de; na: ne pas; tvam: toi; śocitum: te lamenter; arhasi: tu mérites.
джа̄тася – за родения; хи – несъмнено; дхрувах̣ – факт; мр̣тюх̣ – смърт; дхрувам – това също е факт; джанма – раждане; мр̣тася – от умрелия; ча – също; тасма̄т – следователно; апариха̄рйе – за неизбежното; артхе – всъщност; на – не; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.
Translation
Превод
La mort est certaine pour qui naît, et certaine la naissance pour qui meurt. Aussi, puisque tu ne peux te soustraire à ton devoir, tu ne devrais pas t’affliger de la sorte.
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
Purport
Пояснение
À la fin d’une vie, il nous faut mourir pour renaître, et ce sont les actes accomplis dans cette vie qui déterminent les conditions de notre renaissance. Ainsi la roue des morts et des renaissances tourne sans que nul n’y échappe. La loi des morts et des renaissances n’encourage toutefois pas les meurtres, les massacres et les guerres inutiles, même si parfois, afin de préserver la loi et l’ordre dans la société, l’homme doit faire usage de violence.
Дейностите на човек предопределят следващото му раждане. След като завърши поредния етап от дейности, той трябва да срещне смъртта, за да се роди отново и да започне нов етап. Така се върти в безкраен цикъл на раждане и смърт без надежда за освобождение. Този кръговрат не оправдава войните и ненужното избиване на хора и животни. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване реда и законността в човешкото общество.
La bataille de Kurukṣetra est inévitable, car elle est souhaitée par le Suprême; par ailleurs, le devoir du kṣatriya exige qu’il combatte pour une juste cause. Pourquoi donc Arjuna, en s’acquittant simplement de son devoir, devrait-il être effrayé ou chagriné à l’idée que la mort puisse frapper ses proches lors d’un tel combat ? Il ne mérite pas d’enfreindre le code des kṣatriyas et de s’exposer ainsi aux conséquences fâcheuses qu’il redoute tant. En manquant à son devoir, il ne pourrait, de toute manière, empêcher la mort des membres de sa famille, et connaîtrait de surcroît la déchéance pour avoir choisi la mauvaise voie.
По волята на Върховния сражението при Курукш̣етра е било неизбежно, а да се сражава за справедлива кауза, е дълг на всеки кш̣атрия. Защо Арджуна се плаши от смъртта и оплаква роднините си, щом изпълнява дълга си? Той не нарушава закона и не извършва грях, от чиито последствия толкова се страхува. Дори да не изпълни дълга си, пак не би могъл да предотврати смъртта на своите роднини, а грешният избор би го довел до падение.