TEXT 10
ТЕКСТ 10
Texte
Текст
prahasann iva bhārata
senayor ubhayor madhye
viṣīdantam idaṁ vacaḥ
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам̇ вачах̣
Synonyms
Дума по дума
tam: à lui; uvāca: dit; hṛṣīkeśaḥ: Kṛṣṇa, le maître des sens; prahasan: en souriant; iva: de cette façon; bhārata: ô Dhṛtarāṣṭra, descendant de Bharata; senayoḥ: des armées; ubhayoḥ: des deux camps; madhye: au milieu; viṣīdantam: à celui qui est en proie à la lamentation; idam: suivantes; vacaḥ: les paroles.
там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.
Translation
Превод
Ô descendant de Bharata, Kṛṣṇa, souriant, S’adresse alors, entre les deux armées, au malheureux Arjuna.
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
Purport
Пояснение
Il s’agissait jusqu’ici du dialogue de deux amis intimes: Hṛṣīkeśa et Guḍākeśa. Comme tels, ils se trouvaient sur un pied d’égalité, mais à présent, l’un d’eux se fait volontairement l’élève de l’autre. Kṛṣṇa sourit parce que Son ami souhaite devenir Son disciple. En tant que Seigneur de tous les êtres, Sa position est toujours supérieure, mais Il accepte d’être l’ami, le fils, ou l’amant du dévot qui désire Le voir jouer un tel rôle. À partir du moment où Arjuna fait de Kṛṣṇa son maître spirituel, Celui-ci en assume tout de suite le rôle et parle comme un maître à un disciple, c’est-à-dire gravement. Notons que cet échange entre maître et disciple se déroule ouvertement devant les combattants des deux armées, de sorte que tous en bénéficient. Les enseignements de la Bhagavad-gītā ne sont pas réservés à une personne, une société ou une communauté en particulier, mais s’adressent à tous sans discrimination. Amis et ennemis y ont également droit.
Разговорът бил между двама близки приятели – Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.