TEXT 48
ТЕКСТ 48
Texte
Текст
sa-doṣam api na tyajet
sarvārambhā hi doṣeṇa
dhūmenāgnir ivāvṛtāḥ
са-дош̣ам апи на тяджет
сарва̄рамбха̄ хи дош̣ен̣а
дхӯмена̄гнир ива̄вр̣та̄х̣
Synonyms
Дума по дума
saha-jam: né simultanément; karma: le travail; kaunteya: ô fils de Kuntī; sa-doṣam: avec des fautes; api: bien que; na: jamais; tyajet: on ne doit abandonner; sarva-ārambhāḥ: toute entreprise; hi: certes; doṣeṇa: avec des fautes; dhūmena: de fumée; agniḥ: le feu; iva: comme; āvṛtāḥ: couvert.
саха-джам – родени заедно; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; са-дош̣ам – с грешки; апи – въпреки; на – никога; тяджет – трябва да се изоставя; сарва-а̄рамбха̄х̣ – всички начинания; хи – несъмнено; дош̣ен̣а – с грешки; дхӯмена – с дим; агних̣ – огън; ива – както; а̄вр̣та̄х̣ – покрит.
Translation
Превод
Tout comme un feu est toujours couvert par de la fumée, toute entreprise est toujours ternie par quelque faute. Néanmoins, ô fils de Kuntī, nul ne doit abandonner le travail conforme à sa nature, fût-il entaché de fautes.
Както огънят е покрит от дим, така всяко усилие е придружено от грешки. Затова работата, породена от собствената природа, не бива да се изоставя, о, сине на Кунтӣ, дори ако е пълна с грешки.
Purport
Пояснение
Dans l’existence conditionnée, tout acte est entaché par l’influence des trois guṇas. Le brāhmaṇa lui-même doit parfois accomplir des sacrifices qui exigent l’immolation d’animaux. Pareillement, le kṣatriya, fût-il d’une grande piété, n’a pas d’autre choix que de combattre l’ennemi. Le vaiśya, le marchand, aussi pieux soit-il lui aussi, peut parfois se voir dans l’obligation, pour que son commerce survive, de cacher certains profits ou faire un peu de marché noir. Ce sont là des pratiques inévitables. De même, le śūdra employé par un mauvais maître devra suivre les ordres parfois condamnables de ce dernier. Cependant, malgré ces imperfections, chacun doit continuer à se plier à son devoir, car il procède de sa nature propre.
В обусловения живот всяка работа е замърсена от материалните гун̣и на природата. Дори един бра̄хман̣а трябва да извършва жертвоприношения, при които се налага убийство на животни. Един кш̣атрия, колкото и благочестив да е, трябва да се сражава с враговете. Той не може да избегне това. Търговецът, колкото и благочестив да е, понякога трябва да крие доходите си или да търгува на черния пазар. Тези неща са необходимост; не могат да се избегнат. Ако един шӯдра служи на лош господар, трябва да изпълнява заповедите му, дори да са неправилни. Независимо от тези недостатъци човек би трябвало да следва предписаните си задължения, защото те са породени от собствената му природа.
Ce verset nous offre une belle analogie. Bien que le feu soit pur en soi, il est toujours couvert de fumée. Mais la fumée ne souille pas le feu. Bien que le feu produise de la fumée, il est considéré comme le plus pur de tous les éléments. Le kṣatriya qui préfère abandonner ses fonctions pour adopter celles du brāhmaṇa n’est en rien assuré qu’elles ne lui imposeront pas également des tâches désagréables. Nous en concluons donc que nul dans l’univers matériel ne peut échapper entièrement aux souillures que lui impose la nature matérielle. L’exemple du feu et de la fumée est fort approprié pour illustrer ce point. Ainsi, lorsqu’en plein hiver on retire une pierre chaude du feu, la fumée peut bien piquer les yeux ou le nez, on est tout de même obligé, malgré ces désagréments, de continuer à faire usage du feu. Pareillement, nul ne doit délaisser son occupation naturelle sous prétexte qu’elle lui occasionne une certaine gêne. Bien plutôt doit-on rester déterminé à servir le Seigneur Suprême en persévérant dans la tâche qui nous est assignée au sein de la conscience de Kṛṣṇa. Telle est la perfection. Lorsqu’un travail particulier est accompli pour la satisfaction du Seigneur Suprême, il se trouve purifié de toutes ses imperfections. Et lorsqu’au contact du service de dévotion, les fruits de l’acte sont aussi purifiés, on développe une vision parfaite du soi, objet de la réalisation spirituelle.
Тук е даден прекрасен пример. Огънят е чист, но край него има дим. Димът обаче не го прави нечист. Макар и с дим, огънят е считан за най-чистия от всички елементи. Ако някой предпочита да изостави работата на кш̣атрия и да се заеме със занятието на бра̄хман̣а, никак не е сигурно, че и в занятието на един бра̄хман̣а няма неприятни задължения. Заключението е, че в материалния свят никой не може да се освободи напълно от замърсяването на материалната природа. В това отношение примерът с огъня и дима е много подходящ. Когато през зимата извадим камък от огъня, димът дразни очите и други части на тялото, но независимо от неприятните условия, огънят трябва да се използва. По същия начин не бива да се изоставя собственото занимание само защото в него има някои неприятни елементи. Напротив, човек би трябвало да използва професионалния си дълг, за да служи на Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е съвършената позиция. Ако определена професия се упражнява за удовлетворение на Върховния Бог, всички недостатъци на тази специфична дейност се пречистват. Когато резултатите от работата се пречистят, като се свържат с предано служене, човек вижда ясно аз-а вътре в себе си и това е себепознание.