Skip to main content

TEXT 15

ТЕКСТ 15

Texte

Текст

sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭo
mattaḥ smṛtir jñānam apohanaṁ ca
vedaiś ca sarvair aham eva vedyo
vedānta-kṛd veda-vid eva cāham
сарвася ча̄хам хр̣ди саннивиш̣т̣о
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам ча
ведаиш ча сарваир ахам ева ведьо
веда̄нта-кр̣д веда-вид ева ча̄хам

Synonyms

Дума по дума

sarvasya: de tous les êtres; ca: et; aham: Je; hṛdi: dans le cœur; sanniviṣṭaḥ: situé; mattaḥ: de Moi; smṛtiḥ: le souvenir; jñānam: la connaissance; apohanam: l’oubli; ca: et; vedaiḥ: par les Védas; ca: aussi; sarvaiḥ: tous; aham: Je suis; eva: certes; vedyaḥ: connaissable; vedānta-kṛt: Celui qui a composé le Vedānta; veda-vit: Celui qui connaît les Védas; eva: certes; ca: et; aham: Je.

сарвася – на всички живи същества; ча – и; ахам – Аз; хр̣ди – в сърцето; саннивиш̣т̣ах̣ – установен; маттах̣ – от мен; смр̣тих̣ – помнене; гя̄нам – знание; апоханам – забрава; ча – и; ведаих̣ – от Ведите; ча – също; сарваих̣ – всички; ахам – Аз съм; ева – несъмнено; ведях̣ – познаваем; веда̄нта-кр̣т – съставителят на Веда̄нта; веда-вит – този, който знае Ведите; ева – несъмнено; ча – и; ахам – Аз.

Translation

Превод

Je Me tiens dans le cœur de chaque être, et de Moi viennent le souvenir, le savoir et l’oubli. Le but de tous les Védas est de Me connaître. En vérité, Je suis Celui qui connaît les Védas et Celui qui composa le Vedānta.

Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата. Ведите съществуват, за да бъда опознат Аз. В действителност Аз съм съставителят на Веда̄нта и този, който знае Ведите.

Purport

Коментар

Le Seigneur Suprême Se trouve dans le cœur de chaque être sous la forme du Paramātmā, et Il est à l’origine de chacun de ses actes. L’être conditionné a tout oublié de sa vie passée, aussi doit-il agir conformément aux directives du Seigneur, témoin de toutes ses œuvres. Grâce au Seigneur, qui lui donne la connaissance nécessaire, mais aussi bien le souvenir et l’oubli, il peut agir, dans le juste prolongement des actes qu’il a accomplis dans sa vie passée. Non seulement le Seigneur S’épand partout, mais Il réside aussi dans le cœur de chaque être et lui accorde les fruits de ses actes intéressés.

On ne L’adore pas seulement en tant que Brahman impersonnel, en tant que Dieu, la Personne Suprême, ou en tant que Paramātmā localisé, on L’adore aussi dans Sa forme des Védas. Les Védas donnent à l’homme la juste orientation qui lui permettra de façonner sa vie pour retourner à Dieu, en son séjour éternel. Ils offrent la connaissance de Dieu, Śrī Kṛṣṇa, qui, en tant que l’avatāra Vyāsadeva, a compilé le Vedānta-sūtra. Le Śrīmad-Bhāgavatam, où ce même Vyāsadeva commente son propre Vedānta-sūtra, permet d’ailleurs de Le comprendre parfaitement. Le Seigneur Suprême n’est en rien limité, tant et si bien que pour permettre à l’âme conditionnée de se libérer, Il pourvoit et veille à la digestion de sa nourriture, est le témoin de ses actes, donne la connaissance sous la forme des Védas, et en tant que la Personne Suprême, Kṛṣṇa, enseigne la Bhagavad-gītā. Ainsi Dieu est-Il infiniment bon et miséricordieux, et digne de l’adoration de l’âme conditionnée.

ПОЯСНЕНИЕ: Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄ и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парама̄тма̄, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веда̄нта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бха̄гаватам предлага истинското разбиране на Веда̄нта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е учителят в Бхагавад-гӣта̄. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.

Antaḥ-praviṣṭaḥ śāstā janānām. Dès qu’il quitte le corps, l’être vivant oublie tout, mais par la grâce du Seigneur Suprême, il reprend ses activités lors de sa nouvelle existence. Bien qu’il ne se souvienne pas de sa vie passée, le Seigneur lui donne l’intelligence nécessaire pour reprendre ses actes là où il les a laissés dans sa vie précédente. L’être conditionné ne reçoit pas seulement les directives qui lui font connaître en ce monde le plaisir ou la souffrance, mais il reçoit également la possibilité de comprendre les Védas. En effet, qu’il manifeste une réelle volonté de comprendre le savoir védique, et Kṛṣṇa lui accordera l’intelligence requise.

Pourquoi donne-t-Il la connaissance védique ? Parce que chacun a besoin de comprendre Dieu. Les Textes védiques le confirment: yo ’sau sarvair vedair gīyate. Du reste, toutes les Écritures védiques (les quatre Védas, le Vedānta-sūtra, les Upaniṣads, les Purāṇas, etc.) célèbrent les gloires du Seigneur Suprême. On peut donc atteindre Kṛṣṇa en accomplissant des rites védiques, en s’entretenant de la philosophie védique, ou encore en L’adorant dans le cadre du service de dévotion. Les Védas, nous venons de le voir, doivent nous permettre de comprendre Kṛṣṇa. Ils nous donnent pour cela les directives qui s’imposent, ainsi que la méthode appropriée. Le but ultime est Dieu, la Personne Suprême. Ce que confirme à son tour le Vedānta-sūtra (1.1.4): tat tu samanvayāt. On peut atteindre la perfection en trois étapes: comprendre les Écrits védiques pour savoir quelle relation nous unit à Dieu, la Personne Suprême; L’approcher en ayant recours à différents processus; et enfin, L’atteindre, Lui, le but suprême. Ce verset définit donc clairement l’objet, la teneur et le but des Védas.

Антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄ джана̄на̄м. Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си от там, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кр̣ш̣н̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веда̄нта сӯтра, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кр̣ш̣н̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веда̄нта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.