TEXT 12
ТЕКСТ 12
Texte
Текст
jagad bhāsayate ’khilam
yac candramasi yac cāgnau
tat tejo viddhi māmakam
джагад бха̄саяте 'кхилам
яч чандрамаси яч ча̄гнау
тат теджо виддхи ма̄макам
Synonyms
Дума по дума
yat: cette, qui; āditya-gatam: dans la lumière du soleil; tejaḥ: splendeur; jagat: le monde entier; bhāsayate: illumine; akhilam: entièrement; yat: cette, qui; candramasi: dans la lune; yat: cette, qui; ca: aussi; agnau: dans le feu; tat: cette; tejaḥ: splendeur; viddhi: comprends; māmakam: de Moi.
ят – това, което; а̄дитя-гатам – в слънчевата светлина; теджах̣ – блясък; джагат – целият свят; бха̄саяте – осветява; акхилам – изцяло; ят – това, което; чандрамаси – в луната; ят – това, което; ча – също; агнау – в огъня; тат – този; теджах̣ – блясък; виддхи – разбират; ма̄макам – от мен.
Translation
Превод
La splendeur du soleil qui dissipe les ténèbres de l’univers entier, comme celle de la lune et du feu, émane de Ma Personne.
Сиянието на Слънцето, разсейващо мрака в целия свят, се излъчва от мен. И блясъкът на Луната, и блясъкът на огъня идват също от мен.
Purport
Пояснение
Il est impossible pour un homme dénué d’intelligence de comprendre comment les choses se produisent. Mais s’il saisit le sens des paroles du Seigneur, la connaissance viendra l’éclairer. Chacun a la possibilité de voir le soleil, la lune, le feu ou l’électricité. Il faut simplement essayer de comprendre que la splendeur du soleil, celle de la lune, celle de l’énergie électrique ou du feu, viennent de Dieu, la Personne Suprême. Car lorsque l’âme conditionnée acquiert une telle compréhension de la vie – compréhension qui est au fondement de la conscience de Kṛṣṇa – elle réalise un progrès considérable en ce monde. Les êtres distincts faisant partie intégrante de Sa personne, le Seigneur Suprême leur donne ici une indication sur la façon dont ils peuvent retourner à Lui, en leur demeure éternelle.
Неинтелигентните хора не могат да разберат как се случват нещата. Но човек може да тръгне по пътя към знанието, като разбере това, което Кр̣ш̣н̣а обяснява тук.
Всеки вижда Слънцето, Луната, огъня и електричеството. Трябва само да вникнем във факта, че блясъкът на Слънцето, на Луната, на електричеството и на огъня идва от Върховната Личност. Именно в това схващане за живота – началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание – се намира изключителната възможност за напредък на обусловената душа в материалния свят. Живите същества по своята същност са неразделно свързани с Върховния частици и тук Той загатва как те могат да се върнат обратно при него, обратно вкъщи.
Ce verset nous indique que le soleil illumine à lui seul l’ensemble du système solaire. Il y a différents univers, différents systèmes solaires, et donc de nombreux soleils, lunes et planètes. La Bhagavad-gītā (10.21) nous dit d’ailleurs que la lune est une étoile (nakṣatrāṇām ahaṁ śaśī). La lumière du soleil provient originellement de la radiance spirituelle du royaume du Seigneur Suprême. On sait qu’au lever du soleil, les hommes s’activent, et que grâce au feu, ils peuvent accomplir une multitude de choses: la préparation des aliments, la mise en marche des usines, etc. Ainsi, l’être vivant apprécie le soleil, le feu, les rayons de la lune, qui lui sont d’une grande utilité. D’ailleurs, sans eux, nul ne pourrait vivre. Si, donc, on comprend que la lumière et la splendeur du soleil, de la lune et du feu, émanent de Kṛṣṇa, Dieu, la Personne Suprême, on verra la conscience de Kṛṣṇa s’éveiller en soi.
Par ses rayons, la lune nourrit tous les végétaux. Elle est si utile et si plaisante à l’homme qu’il lui est facile de comprendre qu’il ne vit qu’en vertu de la miséricorde du Seigneur Suprême, Kṛṣṇa. Sans cette miséricorde, il ne pourrait y avoir de soleil, de lune ou de feu. Et sans lune, soleil ou feu, il serait impossible de vivre. Ce sont là quelques réflexions destinées à raviver la conscience de Kṛṣṇa chez l’âme conditionnée.
От този стих разбираме, че Слънцето осветява цялата Слънчева система. Съществуват различни вселени и слънчеви системи, различни слънца, луни и планети, но във всяка Вселена има само едно Слънце. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.21), Луната е една от звездите (накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ). Слънчевата светлина се дължи на духовното сияние на Бога в духовното небе. С изгрева на Слънцето започват дейностите на всички. Хората палят огън, за да приготвят храната си; палят огън, за да движат машините във фабриките и т.н. – толкова много неща се осъществяват с помощта на огъня. Затова човешките същества много обичат изгрева на Слънцето, огъня и лунната светлина. Без тях не може да живее нито едно живо същество. Когато разбере, че светлината и великолепието на Слънцето се излъчват от Върховната Божествена Личност, човек пробужда своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Лунната светлина подхранва зеленчуците; тя е много приятна и хората лесно могат да разберат, че живеят по милостта на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. Без неговата милост не може да има Слънце, без неговата милост няма Луна, без неговата милост няма огън, а без Слънце, Луна и огън никой не може да живее. Това са някои от мислите, които могат да събудят Кр̣ш̣н̣а съзнание в една обусловена душа.