Skip to main content

TEXT 6

ТЕКСТ 6

Texte

Текст

tatra sattvaṁ nirmalatvāt
prakāśakam anāmayam
sukha-saṅgena badhnāti
jñāna-saṅgena cānagha
татра саттвам нирмалатва̄т
прака̄шакам ана̄маям
сукха-сангена бадхна̄ти
гя̄на-сангена ча̄нагха

Synonyms

Дума по дума

tatra: là; sattvam: la vertu; nirmalatvāt: le plus pur de la création matérielle; prakāśakam: illuminant; anāmayam: sans réaction pécheresse; sukha: avec le bonheur; saṅgena: par le contact; badhnāti: conditionne; jñāna: avec la connaissance; saṅgena: par le contact; ca: aussi; anagha: ô toi qui es sans péché.

татра – там; саттвамгун̣ата на доброто; нирмалатва̄т – като най-чистото; прака̄шакам – като осветява; ана̄маям – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сангена – с общуване; бадхна̄ти – условия; гя̄на – със знание; сангена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.

Translation

Превод

Ô toi qui es sans péché, sache que la vertu, le plus pur des guṇas, illumine l’être et l’affranchit des suites de tous ses actes coupables. Sous son influence, il s’attache au bonheur et à la connaissance.

О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.

Purport

Коментар

Les êtres ne sont pas tous conditionnés de la même façon par la nature matérielle. Certains sont heureux, d’autres très actifs, et d’autres sans recours. Ces différents états psychologiques attestent de leur conditionnement. Ce chapitre explique les diverses manières dont les êtres sont conditionnés. L’homme conditionné par la vertu développera une sagesse supérieure à celle de l’homme dont le conditionnement est différent. Les souffrances de ce monde ne l’affecteront pas beaucoup et il sera enclin à progresser dans la voie de la connaissance matérielle. Le brāhmaṇa, en principe, en est l’exemple type. Si l’homme influencé par la vertu éprouve un sentiment de bonheur, c’est parce qu’il a conscience d’être plus ou moins affranchi des conséquences de ses actes coupables. Les Écritures védiques confirment en outre que la vertu se caractérise par le fait qu’elle permet d’obtenir une connaissance plus approfondie et qu’elle génère un sens du bonheur plus fort.

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гун̣ата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гун̣а в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един бра̄хман̣а – за него се предполага, че е в гун̣ата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гун̣ата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гун̣ата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.

Toutefois, l’être vertueux aura tendance à se considérer avancé dans la connaissance et donc supérieur à autrui – ce qui constitue en soi une forme de conditionnement. Ainsi des philosophes et hommes de science qui sont tous très fiers de leur savoir. Et du fait que leurs conditions d’existence généralement s’améliorent, ils ressentent ce bonheur matériel dont nous avons parlé. C’est ce sentiment de bonheur profond dans la vie conditionnée qui les attache, par le biais de la vertu, à l’existence matérielle. Ils sont donc attirés par les actes que génère ce guṇa. Néanmoins, tant que durera cet attrait, ils devront revêtir de nouveaux corps matériels. Il est donc peu probable qu’ils puissent obtenir la libération ou atteindre le monde spirituel. Vie après vie, ils seront philosophe, homme de science ou poète, mais ils seront toujours confrontés aux affres de la naissance et de la mort. Illusionnés par l’énergie matérielle, ils continueront toutefois de croire qu’une telle existence est agréable.

Проблемът е в това, че намирайки се в гун̣ата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гун̣ата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гун̣а и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гун̣ите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.