TEXT 19
ТЕКСТ 19
Texte
Текст
jñeyaṁ coktaṁ samāsataḥ
mad-bhakta etad vijñāya
mad-bhāvāyopapadyate
гйеям̇ чоктам̇ сама̄сатах̣
мад-бхакта етад вигя̄я
мад-бха̄ва̄йопападяте
Synonyms
Дума по дума
iti: ainsi; kṣetram: le champ d’action (le corps); tathā: aussi; jñānam: la connaissance; jñeyam: le connaissable; ca: aussi; uktam: décrits; samāsataḥ: en résumé; mat-bhaktaḥ: Mon dévot; etat: tout ceci; vijnāya: après avoir compris; mat-bhāvāya: Ma nature; upapadyate: atteint.
ити – така; кш̣етрам – полето на дейностите (тялото); татха̄ – също; гя̄нам – знание; гйеям – познаваемото; ча – също; уктам – е описано; сама̄сатах̣ – накратко; мат-бхактах̣ – мой предан; етат – всичко това; вигя̄я – след като разбере; мат-бха̄ва̄я – моята природа; упападяте – достига.
Translation
Превод
Ainsi t’ai-Je brièvement décrit ce que sont le champ d’action [le corps], le savoir et l’objet du savoir. Seuls Mes dévots peuvent comprendre parfaitement ces choses et ainsi participer de Ma nature.
Аз описах накратко полето на дейностите (тялото), знанието и познаваемото. Само моите предани могат да разберат това напълно и така да достигнат до моята природа.
Purport
Пояснение
Le Seigneur a donné une description sommaire du corps, du savoir et de l’objet du savoir. Le savoir comporte trois facteurs: le connaissant, l’objet de la connaissance et le processus qui conduit à la connaissance. Ces trois facteurs réunis constituent ce qu’on appelle la science du savoir, ou vijñāna. Seuls les purs dévots du Seigneur sont à même d’atteindre directement la connaissance parfaite. Nul autre ne le peut. Les monistes prétendent qu’à la fin, ces trois facteurs se confondent pour ne plus faire qu’un, mais les dévots rejettent cette thèse. Le savoir et son développement impliquent la compréhension de notre vraie nature dans le cadre de la conscience de Kṛṣṇa. Nous sommes maintenant guidés par une conscience matérielle, mais si nous devenons conscients des activités de Kṛṣṇa et réalisons que Kṛṣṇa est tout ce qui existe, nous parviendrons au savoir réel. En d’autres termes, le savoir n’est que l’étape préliminaire de la compréhension parfaite du service de dévotion – ce que nous verrons dans le quinzième chapitre.
Бог описа накратко тялото, знанието и познаваемото. Това знание включва в себе си три аспекта: познаващия, обекта на познание и процеса на познание. Взети заедно, те са наричани вигя̄на – наука за знанието. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършено знание. Другите са неспособни да го разберат. Монистите казват, че в крайната фаза тези три аспекта стават едно, но преданите не приемат това. Знание и процес на познание означава да разбереш себе си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние сме ръководени от материално съзнание, но веднага щом го насочим в дейности за Кр̣ш̣н̣а и осъзнаем, че Кр̣ш̣н̣а е всичко, постигаме истинско знание. С други думи, знанието не е нищо друго, освен един предварителен етап към съвършено разбиране на преданото служене. В петнайсета глава това ще бъде подробно обяснено.
Nous dirons, pour résumer, que les versets six et sept, de mahā-bhūtāni jusqu’à cetanā dhṛtiḥ, analysent les éléments matériels et certaines manifestations des symptômes de la vie qui, assemblés, forment le corps (le champ d’action); que les versets huit à douze, de amānitvam jusqu’à tattva-jñānārtha-darśanam, décrivent le processus qui permet de comprendre les deux types de connaissants du champ d’action – l’âme individuelle et l’Âme Suprême; et que les versets treize à dix-huit, de anādi mat-param jusqu’à hṛdi sarvasya viṣṭhitam, décrivent l’âme et le Seigneur Suprême (l’Âme Suprême).
Сега, обобщавайки, можем да разберем, че 6 и 7 стих, от маха̄-бхӯта̄ни до четана̄ дхр̣тих̣, анализират материалните елементи и някои проявления на признаците на живот. Те се съединяват, за да оформят тялото, полето на дейностите. А стиховете от 8 до 12, от ама̄нитвам до таттва-гя̄на̄ртха-даршанам, описват процеса на знанието, чрез което разбираме двата вида познавачи на полето на дейностите – душата и Свръхдушата. След това стиховете от 13 до 18, които започват с а̄нади мат-парам и продължават до хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам, описват душата и Върховния Бог, Свръхдушата.
Trois sujets furent donc décrits: le champ d’action (le corps), le processus d’acquisition du savoir, les âmes individuelle et le Suprême. Il est clairement expliqué ici que seuls les purs dévots du Seigneur peuvent comprendre parfaitement ces trois sujets. La Bhagavad-gītā est pour eux d’une grande utilité, car eux seuls peuvent atteindre le but suprême: participer de la nature du Seigneur, Kṛṣṇa. Autrement dit, seuls les dévots peuvent comprendre la Bhagavad-gītā et en récolter les fruits.
Така тук са описани три предмета: полето на дейността (тялото), процесът на разбиране, душата и Свръхдушата. Специално се подчертава, че само чистите предани на Бога могат да разберат ясно всичко това. За тях Бхагавад-гӣта̄ е особено полезна. Те могат да постигнат най-висшата цел, природата на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. С други думи, само преданите могат да разберат Бхагавад-гӣта̄ и да постигнат желания резултат.