Skip to main content

TEXT 18

ТЕКСТ 18

Texte

Текст

jyotiṣām api taj jyotis
tamasaḥ param ucyate
jñānaṁ jñeyaṁ jñāna-gamyaṁ
hṛdi sarvasya viṣṭhitam
джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам гйеям гя̄на-гамям
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам

Synonyms

Дума по дума

jyotiṣām: dans tous les objets lumineux; api: aussi; tat: cela; jyotiḥ: la source de la lumière; tamasaḥ: de l’obscurité; param: au-delà; ucyate: est dit; jñānam: la connaissance; jñeyam: ce qu’il faut connaître; jnāna-gamyam: ce qu’on doit approcher par la connaissance; hṛdi: dans le cœur; sarvasya: de chacun; viṣṭhitam: situé.

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

Translation

Превод

Source de lumière de tout ce qui est lumineux, non manifestée et toujours située au-delà des ténèbres de la matière, l’Âme Suprême réside dans le cœur de chaque être et constitue le savoir, son objet et son but.

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Purport

Коментар

L’Âme Suprême, Dieu, est la source de lumière de tous les corps célestes lumineux que sont le soleil, la lune et les étoiles. Les Écritures védiques nous apprennent que le monde spirituel, éclairé par la radiance du Seigneur Suprême, n’a nul besoin du soleil ou de la lune. Dans l’univers matériel cependant, ce brahmajyoti, la radiance spirituelle du Seigneur, est voilé par le mahat-tattva – l’ensemble des éléments matériels. Aussi, diverses sources lumineuses, telles que le soleil, la lune ou l’énergie électrique, sont donc nécessaires. Les Textes védiques établissent clairement que dans le monde spirituel toute chose est éclairée par la brillante radiance du Seigneur. Il est donc aisé d’en conclure qu’Il n’habite pas le monde matériel. De fait, Il vit dans le monde spirituel, bien au-delà de notre univers. Les Écritures védiques (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8) confirment qu’ll est comparable au soleil, éternellement rayonnant, mais qu’Il Se trouve bien au-delà des ténèbres matérielles: āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt.

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

Le Seigneur dispose d’un savoir transcendantal. Les Écrits védiques attestent que le Brahman est le concentré du pur savoir spirituel. Celui qui désire ardemment atteindre le monde spirituel reçoit du Seigneur, présent dans le cœur de chacun, la connaissance nécessaire pour y parvenir. Un mantra védique (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.18) ajoute que quiconque aspire vraiment à la libération doit s’abandonner à Dieu, la Personne Suprême: taṁ ha devam ātma-buddhi-prakāśaṁ mumukṣur vai śaraṇam ahaṁ prapadye. Quant à l’objet ultime de la connaissance, on le trouve également décrit dans les Écritures (Śvetāśvatara Upaniṣad 3.8): tam eva viditvāti mṛtyum eti – « Seul celui qui Le connaît peut franchir les frontières de la naissance et de la mort. »

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.18) казва: там ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8).

Le Seigneur, en tant que maître suprême, vit dans le cœur de tous les êtres. Il a des jambes et des bras, partout déployés, ce qui ne saurait être le cas, répétons-le, de l’âme infinitésimale. On doit donc admettre qu’il y a bien deux connaissants du champ d’action: l’âme infinitésimale et l’Âme Suprême. L’être distinct n’étend ses bras et ses jambes que dans un cercle relativement restreint, alors que Kṛṣṇa les déploie dans toutes les directions. La Śvetāśvatara Upaniṣad (3.17) le certifie: sarvasya prabhum iśānaṁ sarvasya śaraṇaṁ bṛhat. Dieu, la Personne Suprême, est le maître (prabhu) de toutes les entités vivantes, Il en est le refuge ultime. Ainsi, on ne saurait contester que l’âme infinitésimale et l’Âme Suprême sont toujours distinctes l’une de l’autre.

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам сарвася шаран̣ам бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.