TEXT 12
ТЕКСТ 12
Texte
Текст
jñānād dhyānaṁ viśiṣyate
dhyānāt karma-phala-tyāgas
tyāgāc chāntir anantaram
гя̄на̄д дхя̄нам̇ вишиш̣яте
дхя̄на̄т карма-пхала-тя̄гас
тя̄га̄ч чха̄нтир анантарам
Synonyms
Дума по дума
śreyaḥ: mieux; hi: certes; jñānam: la connaissance; abhyāsāt: la pratique; jñānāt: que la connaissance; dhyānam: la méditation; viśiṣyate: est considérée meilleure; dhyānāt: que la méditation; karma-phala-tyāgaḥ: le renoncement aux fruits des actes; tyāgāt: par ce renoncement; śāntiḥ: la paix; anantaram: par la suite.
шреях̣ – по-добре; хи – несъмнено; гя̄нам – знание; абхя̄са̄т – от практика; гя̄на̄т – от знание; дхя̄нам – медитация; вишиш̣яте – се счита за по-добра; дхя̄на̄т – от медитацията; карма-пхала-тя̄гах̣ – отказване от резултатите на плодоносните дейности; тя̄га̄т – с такова отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; анантарам – след това.
Translation
Превод
Si à la pratique de la conscience de Kṛṣṇa tu ne peux te plier, alors cultive la connaissance. La méditation est cependant bien supérieure et le renoncement aux fruits de l’acte plus élevé encore, car il confère la paix de l’esprit.
Ако не можеш да приемеш тази практика, тогава се заеми с развиване на знание. По-добра от знанието е медитацията, а по-добър от медитацията е отказът от плодовете на дейността, защото чрез този отказ постигаш душевно спокойствие.
Purport
Пояснение
Les versets précédents nous ont montré deux aspects du service de dévotion: la voie de l’attachement total au Seigneur Suprême, par amour pour Lui, et la voie des principes régulateurs. À celui qui se trouve dans l’impossibilité de suivre ces principes de la conscience de Kṛṣṇa, il est conseillé de cultiver la connaissance, laquelle lui permettra de comprendre sa nature véritable. Cette connaissance, en se développant, mènera à la méditation, laquelle, en se développant à son tour, permettra graduellement de comprendre Dieu, la Personne Suprême.
Certaines pratiques conduisent leurs adeptes à se prendre pour Dieu, et cette forme de méditation est préférée de ceux qui sont incapables de se dédier au service de dévotion. Si l’on ne peut méditer, on peut au moins se conformer aux devoirs prescrits dans les Écritures védiques, lesquels concernent les brāhmaṇas, les kṣatriyas, les vaiśyas et les śūdras, dont nous trouverons la liste au dernier chapitre. Mais quel que soit ce devoir, il faut toujours renoncer au fruit de son labeur, c’est-à-dire employer le résultat de ses actes (karma) au service d’une bonne cause.
Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Върховната Божествена Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добре да развиват знание, защото със знание човек може да разбере истинската си природа. Постепенно знанието ще ги издигне до стадия на медитация, а чрез медитация може да се осъзнае Върховната Божествена Личност. Има методи, които водят до разбирането, че човек сам е Върховният и този вид медитация е приемлив, когато някой не е способен да служи предано. На тези, които не могат да медитират по този начин, ведическата литература препоръчва да следват дълга си, изпълнявайки предписаните задължения за бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри, описани в последната глава на Бхагавад-гӣта̄. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използва резултата от своята кармична дейност за някаква добра кауза.
On voit donc, en résumé, que deux voies mènent au but suprême, à Dieu: l’une est directe, l’autre graduelle. La voie directe consiste à pratiquer le service de dévotion dans la conscience de Kṛṣṇa, et la voie indirecte à renoncer aux fruits de ses actes pour arriver à la connaissance, puis à la méditation, puis à la réalisation du Paramātmā et, finalement, à Dieu, la Personne Suprême. On peut donc prendre soit la voie rapide, soit la voie qui oblige à avancer pas à pas. Et parce que tous ne sont pas capables de suivre la première méthode, la seconde est également valable. Toutefois, comprenons bien que Kṛṣṇa ne recommande pas la voie indirecte à Arjuna, car celui-ci a déjà atteint l’étape du service d’amour et de dévotion à Dieu. La voie indirecte ne concerne que ceux qui n’ont pas encore atteint ce niveau. Ils doivent s’élever graduellement du renoncement à la connaissance, puis de la connaissance à la méditation et enfin réaliser l’Âme Suprême et le Brahman. La Bhagavad-gītā, quant à elle, souligne la voie directe, et conseille à tous de s’abandonner directement à Dieu, la Personne Suprême, Kṛṣṇa.
Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел – Върховната Божествена Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е прекият метод, а другият изисква отказ от плодовете на дейността. Тогава човек може да достигне нивото на знание, след това – нивото на медитация, после – нивото на разбиране на Свръхдушата и най-накрая – да постигне Върховната Божествена Личност. Може да се приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всекиго, затова непрекият е също добър. Трябва да се отбележи, че Кр̣ш̣н̣а не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е достигнал нивото на любовно предано служене на Върховния Бог. Непрекият метод е за тези, които не са на това ниво – те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гӣта̄, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.