TEXT 9
ТЕКСТ 9
Texte
Текст
bodhayantaḥ parasparam
kathayantaś ca māṁ nityaṁ
tuṣyanti ca ramanti ca
бодхаянтах̣ параспарам
катхаянташ ча ма̄м̇ нитям̇
туш̣янти ча раманти ча
Synonyms
Дума по дума
mat-cittāḥ: leurs pensées totalement absorbées en Moi; mat-gata-prāṇāḥ: leurs vies consacrées à Moi; bodhayantaḥ: prêchant; parasparam: entre eux; kathayantaḥ: parlant; ca: aussi; mām: de Moi; nityam: perpétuellement; tuṣyanti: deviennent satisfaits; ca: aussi; ramanti: jouissent d’une joie transcendantale; ca: aussi.
мат-читта̄х̣ – с мисли насочени към мен; мат-гата-пра̄н̣а̄х̣ – техният живот, посветен на мен; бодхаянтах̣ – като проповядват; параспарам – един на друг; катхаянтах̣ – като разговарят; ча – също; ма̄м – за мен; нитям – постоянно; туш̣янти – стават удовлетворени; ча – също; раманти – се наслаждават на трансцендентално блаженство; ча – също.
Translation
Превод
Mes purs dévots absorbent en Moi leurs pensées et consacrent leur existence à Mon service. À toujours s’éclairer les uns les autres et s’entretenir de Moi, ils trouvent une satisfaction et une joie immenses.
Мислите на моите чисти предани са насочени към мен, животът им е посветен на служене на мен; те изпитват висше удовлетворение и блаженство да се просвещават един друг в разговори за мен.
Purport
Пояснение
Ce verset décrit spécifiquement les caractéristiques des purs dévots. Ils se dédient pleinement au service d’amour du Seigneur. Rien ne peut détourner leurs pensées des pieds pareils-au-lotus de Kṛṣṇa. Ils n’abordent que des sujets purement spirituels. Vingt-quatre heures par jour, ils louent Ses qualités et Ses hauts faits. L’âme et le cœur constamment absorbés en Kṛṣṇa, ils éprouvent une joie immense à parler de Lui en compagnie d’autres dévots.
Чистите предани, чиито характерни качества са споменати тук, са напълно заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Мислите им не могат да бъдат отклонени от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Разговорите им са само на трансцендентални теми. В този стих са описани типичните признаци на чистите предани. Те са заети двайсет и четири часа в денонощието с възхвала на качествата и забавленията на Върховния Бог. Сърцата и душите им са постоянно потопени в Кр̣ш̣н̣а и те изпитват удоволствие да разговарят за него с другите предани.
Au stade préliminaire du service de dévotion, le dévot goûte un bonheur spirituel provenant du service lui-même. Quand son service arrive à maturité, il baigne dans le pur amour de Dieu. Une fois situé à ce niveau transcendantal, il savoure la perfection suprême que le Seigneur manifeste en Son royaume. Śrī Caitanya compare le service de dévotion à une graine plantée dans le cœur de l’être. Parmi les innombrables entités vivantes qui évoluent sur les différentes planètes de l’univers, quelques-unes seulement ont la bonne fortune de rencontrer un pur dévot et l’opportunité de comprendre le service de dévotion. Si, une fois la graine du service de dévotion plantée dans son cœur, l’homme écoute et récite avec persévérance Hare Kṛṣṇa Hare Kṛṣṇa Kṛṣṇa Kṛṣṇa Hare Hare / Hare Rāma Hare Rāma Rāma Rāma Hare Hare, cette semence fructifiera, comme une graine régulièrement arrosée. La plante spirituelle du service de dévotion commencera à pousser, à grandir, jusqu’à percer l’enveloppe de l’univers matériel et à entrer dans l’éclat du brahmajyoti. Dans le monde spirituel, elle continuera de croître jusqu’à atteindre la planète la plus élevée, Goloka Vṛndāvana, où vit le Seigneur, Kṛṣṇa. Alors, elle prendra refuge à Ses pieds de lotus pour y demeurer. Graduellement, elle fleurira, puis donnera des fruits, et le dévot continuera de l’arroser en écoutant et en récitant les gloires de Kṛṣṇa. Le Caitanya-caritāmṛta (Madhya-līlā, chap.19), qui donne une description détaillée de cette plante de la dévotion, explique comment, une fois que la plante entièrement épanouie trouve refuge aux pieds du Seigneur Suprême, le dévot s’abîme totalement dans l’amour de Dieu. Comme un poisson qui ne peut vivre hors de l’eau, il ne saurait vivre, fût-ce un instant, sans Kṛṣṇa et il acquiert à Son contact toutes les qualités spirituelles.
В началния етап на предано служене те се наслаждават на трансцендентално удоволствие от самото служене, а в зрелия стадий действително изпитват любов към Бога. От тази трансцендентална позиция те могат да вкусят висшето съвършенство, което Бог проявява в своята обител. Бог Чайтаня сравнява трансценденталното предано служене със семе в сърцето на живото същество. От безбройните живи същества, пътуващи по различните планети на Вселената, малцина са щастливи да срещнат чист предан и така да разберат преданото служене. Преданото служене е като семе; ако бъде посято в сърцето на човек и той непрестанно слуша и повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, то дава плодове, както семето на едно дърво дава плодове, когато се полива редовно. Духовното растение на преданото служене постепенно израства, преминава през покривалото на материалната вселена и влиза в брахмаджьоти сиянието на духовното небе. В духовното небе това растение израства все повече и повече, докато стигне най-висшата планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, върховната планета на Кр̣ш̣н̣а. Най-накрая растението приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и остава там. Както едно растение дава цветове и плодове, така и растението на преданото служене ражда плодове и поливането му под формата на възпяване и слушане продължава. Растението на преданото служене е изцяло описано в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄, деветнайсета глава). Там е обяснено, че когато то се подслони в лотосовите нозе на Върховния, човек бива напълно погълнат от любов към Бога. Тогава той не може да живее дори миг без досег с Върховния Бог, също както рибата не може да живее без вода. В такова състояние преданият наистина постига трансцендентални качества, общувайки с Върховния Бог.
Le Śrīmad-Bhāgavatam regorge de passages décrivant la relation qui unit le Seigneur Suprême à Ses dévots. C’est pourquoi cet ouvrage leur est très cher. Le Bhāgavatam (12.13.18) lui-même le confirme: śrīmad-bhāgavataṁ purāṇam amalaṁ yad vaiṣṇavānāṁ priyam. Il n’y a rien dans ce récit qui concerne les actes matériels, la prospérité économique, les plaisirs sensoriels ou même la libération. C’est le seul ouvrage qui décrive de manière exhaustive la nature absolue du Seigneur Suprême et de Ses dévots. C’est pourquoi, tout comme au niveau matériel un jeune homme et une jeune fille ressentent une grande joie lorsqu’ils sont ensemble, au niveau spirituel, les êtres réalisés conscients de Kṛṣṇa éprouvent une joie constante à entendre les narrations de ces écrits transcendantaux.
Шрӣмад Бха̄гаватам е пълен с разкази за отношенията между Върховния и неговите предани, затова е много скъп на преданите, както се казва в самия Бха̄гаватам (12.13.18). Шрӣмад-бха̄гаватам̇ пура̄н̣ам амалам̇ яд ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ приям. В него не се говори нищо за материални дейности, икономическо развитие, сетивно наслаждение или освобождение. Шрӣмад Бха̄гаватам е единственото произведение, в което изцяло се описва трансценденталната природа на Върховния Бог и неговите предани. Себеосъзналите се души в Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато изпитват удоволствие, слушайки тази трансцендентална литература, както един младеж и една девойка се наслаждават на общуването си.