TEXT 41
ТЕКСТ 41
Texte
Текст
kula-ghnānāṁ kulasya ca
patanti pitaro hy eṣāṁ
lupta-piṇḍodaka-kriyāḥ
кула-гхна̄на̄м̇ кулася ча
патанти питаро хй еш̣а̄м̇
лупта-пин̣д̣одака-крия̄х̣
Synonyms
Дума по дума
saṅkaraḥ: cette progéniture non désirée; narakāya: rend la vie infernale; eva: certes; kula-ghnānām: pour ceux qui détruisent la famille; kulasya: pour la famille; ca: aussi; patanti: tombent; pitaraḥ: les ancêtres; hi: certes; eṣām: à eux; lupta: interrompues; piṇḍa: d’offrandes de nourriture; udaka: et d’eau; kriyāḥ: les pratiques.
сан̇карах̣ – нежелано потомство; нарака̄я – в адски живот; ева – несъмнено; кула-гхна̄на̄м – за тези, които рушат семейството; кулася – за семейството; ча – също; патанти – пропадат; питарах̣ – предци; хи – без съмнение; еш̣а̄м – на тях; лупта – прекратено; пин̣д̣а – предлагане на храна; удака – и вода; крия̄х̣ – обреди.
Translation
Превод
L’accroissement du nombre de ces indésirables plonge la famille et ceux qui en ont détruit les traditions dans une existence infernale. Les ancêtres de ces familles dépravées choient, car on cesse de leur faire des oblations d’eau et de nourriture.
Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.
Purport
Пояснение
Selon la tradition védique, ceux qui recherchent des bienfaits matériels doivent régulièrement faire des oblations d’eau et de nourriture aux ancêtres de la famille. Cette nourriture est d’abord offerte à Viṣṇu, puis les reliefs sanctifiés de l’offrande (prasādam) sont présentés aux ancêtres car le prasādam a le pouvoir de délivrer tout homme des conséquences de ses actes coupables. Il est possible en effet que nos ancêtres souffrent encore des conséquences de leurs péchés, que certains d’entre eux ne puissent obtenir un corps physique et soient obligés de vivre dans un corps subtil, comme des fantômes. Leur offrir ce prasādam, c’est leur permettre de sortir des conditions misérables dans lesquelles ils se trouvent. Il appartient à la tradition familiale de garantir cette assistance. Ceux qui ne se vouent pas pleinement à Dieu doivent impérativement exécuter ce rituel. Le dévot du Seigneur n’a pas ce devoir car il lui est donné, par la seule force de ses actes dévotionnels, de libérer des milliers d’ancêtres de toutes sortes de souffrances. Le Śrīmad-Bhāgavatam (11.5.41) dit à ce propos:
Съгласно предписанията на карма-ка̄н̣д̣а е необходимо периодично да се предлага храна и вода на прадедите в семейството. Това предлагане се извършва чрез обожание на Виш̣н̣у, защото всеки, който яде остатъците от храна, предложена на Бог Виш̣н̣у, се освобождава от всички грехове. Понякога прадедите страдат от различни греховни последици, а някои от тях дори не получават грубо материално тяло и са принудени да останат във фини тела като духове. И ако се предлага на предците храна – праса̄дам, това им помага да се освободят от призрачния живот и от много други страдания. Такава помощ на прадедите е семейна традиция и всеки, който не е отдаден на Бога, трябва да спазва тези предписания. Но посветилият живота си на Бога не е длъжен да ги следва. Просто чрез предано служене човек може да избави стотици и хиляди прадеди от всякакви страдания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:
na kiṅkaro nāyam ṛṇī ca rājan
sarvātmanā yaḥ śaraṇaṁ śaraṇyaṁ
gato mukundaṁ parihṛtya kartam
на кин̇каро на̄ям р̣н̣ӣ ча ра̄джан
сарва̄тмана̄ ях̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
гато мукундам̇ парихр̣тя картам
« Celui qui a pris refuge aux pieds pareils-au-lotus de Mukunda, le pourvoyeur de la libération, qui s’est défait de tout engagement et suit sérieusement la voie de la dévotion, n’a plus ni devoirs ni obligations envers les devas, les sages, la famille, les ancêtres, l’humanité et les êtres en général. » Il lui suffit de servir Dieu, la Personne Suprême, pour s’en acquitter automatiquement.
„Всеки, който приема подслон в лотосовите нозе на Мукунда (даряващият освобождение), като изоставя различните си задължения и с решителност следва този път, няма дълг към полубоговете, мъдреците, обикновените живи същества, членовете на семейството, човечеството или прадедите.“ Като служи на Върховната Божествена Личност, човек естествено изпълнява задълженията си към всички.