TEXT 28
ТЕКСТ 28
Texte
Текст
dṛṣṭvemaṁ sva-janaṁ kṛṣṇa
yuyutsuṁ samupasthitam
sīdanti mama gātrāṇi
mukhaṁ ca pariśuṣyati
др̣ш̣т̣вемам̇ сва-джанам̇ кр̣ш̣н̣а
юютсум̇ самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам̇ ча паришуш̣яти
Synonyms
Дума по дума
arjunaḥ uvāca: Arjuna dit; dṛṣṭvā: après avoir vu; imam: tous ses; sva-janam: proches; kṛṣṇa: ô Kṛṣṇa; yuyutsum: tous animés d’un sentiment belliqueux; samupasthitam: présents; sīdanti: tremblent; mama: mes; gātrāṇi: membres; mukham: bouche; ca: aussi; pariśuṣyati: se dessèche.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видях; имам – всички тези; сва-джанам – роднини; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; юютсум – всички с боен дух; самупастхитам – присъстващи; сӣданти – треперят; мама – моите; га̄тра̄н̣и – крайници на тялото; мукхам – уста; ча – също; паришуш̣яти – пресъхва.
Translation
Превод
Arjuna dit: Cher Kṛṣṇa, de voir les miens animés d’une flamme guerrière, mes membres tremblent et ma bouche se dessèche.
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.
Purport
Пояснение
L’être qui éprouve une dévotion véritable pour le Seigneur a toutes les qualités des saints et des devas. Inversement, l’être qui n’est pas illuminé par cet amour est dépourvu de telles qualités, quels que soient les mérites d’ordre matériel que lui ont conférés sa culture et son éducation. Maintenant qu’il a vu ses parents et amis sur le champ de bataille, Arjuna ressent une grande compassion pour eux qui ont décidé de lutter les uns contre les autres. Il éprouve depuis le début beaucoup de sympathie pour ses propres soldats, mais voilà qu’il s’apitoie sur le sort des guerriers du camp ennemi dont il prévoit la mort imminente. À cette pensée, ses membres tremblent et sa bouche se dessèche. Il s’étonne de les voir aussi belliqueux. Pratiquement tous ceux qui sont venus combattre sont du même sang que lui. Cela bouleverse un dévot aussi bienveillant qu’Arjuna, et bien qu’on ne le mentionne pas ici, il est facile d’imaginer que non seulement ses membres tremblent et sa bouche se dessèche, mais encore qu’il pleure de pitié. Ces symptômes ne sont certes pas des signes de faiblesse. Il s’agit plutôt de la tendresse de cœur d’un pur bhakta. Le Śrīmad-Bhāgavatam (5.18.12) dit à ce sujet:
Истинските предани на Бога притежават добродетели, присъщи на светците и полубоговете, докато хората без преданост, дори да са образовани и културни от материална гледна точка, нямат свят характер. Арджуна бил обхванат от състрадание към своите роднини и приятели, когато ги видял на бойното поле, готови да се сражават помежду си. Той съчувствал на войниците си още от самото начало, но сега изпитал състрадание и към бойците от противниковата армия, защото виждал неизбежната им смърт. Докато мислел така, крайниците на тялото му се разтреперили и устата му пресъхнала. Донякъде той бил изненадан от войнствения дух на всички. Почти цялата общност, почти всичките му кръвни роднини дошли да се сражават срещу него. Това било съкрушително за такъв добросърдечен предан като Арджуна. Въпреки че тук не е споменато, човек лесно може да си представи как не само ръцете и краката на Арджуна треперят и устата му пресъхва, но и как той плаче от състрадание. Всичко това свидетелства не за слабостта му, а за неговата доброта, присъща на чистия предан на Бога. Затова се казва:
sarvair guṇais tatra samāsate surāḥ
harāv abhaktasya kuto mahad-guṇā
mano-rathenāsati dhāvato bahiḥ
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
« L’homme qui éprouve une dévotion constante pour la Personne Suprême possède toutes les qualités des devas. Celui qui n’en ressent aucune, par contre, n’a que des atouts matériels de peu de prix, car il erre sur le plan mental et subit la fascination de l’énergie matérielle. »
„Този, който има безрезервна преданост към Бога, е надарен с всички достойнства на полубоговете. Но човек, който не е предан на Бога, притежава само маловажни, светски качества, защото постоянно се води по ума си и не може да устои на изкушенията на материалната природа“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12).