TEXT 12
ТЕКСТ 12
Texte
Текст
kuru-vṛddhaḥ pitāmahaḥ
siṁha-nādaṁ vinadyoccaiḥ
śaṅkhaṁ dadhmau pratāpavān
куру-вр̣ддхах̣ пита̄махах̣
сим̇ха-на̄дам̇ винадьоччаих̣
шан̇кхам̇ дадхмау прата̄пава̄н
Synonyms
Дума по дума
tasya: sa; sañjanayan: augmentant; harṣam: joie; kuru-vṛddhaḥ: l’aïeul de la dynastie des Kurus (Bhīṣma); pitāmahaḥ: le grand-père; siṁha-nādam: un son tonitruant, semblable au rugissement d’un lion; vinadya: émettant; uccaiḥ: très fort; śaṅkham: la conque; dadhmau: souffla; pratāpa-vān: le vaillant.
тася – негово; сан̃джанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вр̣ддхах̣ – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); пита̄махах̣ – дядото; сим̇ха-на̄дам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаих̣ – много силно; шан̇кхам – раковина; дадхмау – надува; прата̄па-ва̄н – доблестният.
Translation
Превод
À cet instant, Bhīṣma, l’illustre et vaillant aïeul de la dynastie des Kurus, grand-père des combattants, souffle très fort dans sa conque qui résonne comme le rugissement d’un lion et réjouit le cœur de Duryodhana.
Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.
Purport
Пояснение
L’aïeul de la dynastie Kuru devine le sentiment caché de son petit-fils Duryodhana et ressent pour lui une compassion bien naturelle. Répondant à sa renommée de lion, il souffle impétueusement dans sa conque avec l’espoir de le réconforter. La façon dont il fait sonner la conque montre indirectement à son petit-fils abattu que bien qu’il n’ait aucune chance de victoire puisque le Seigneur Suprême, Kṛṣṇa, Se trouve dans le camp adverse, il n’épargnera aucun effort, d’autant que son devoir lui commande de diriger les manœuvres.
Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.