Деваки, майката на Кришна и сестра на цар Камса, била хвърлена в затвора заедно със съпруга си Ва̄судева, защото завистливият цар се уплашил, че ще бъде убити от осмия син на Деваки (Кришна). Царят убил всички синове на Деваки, които са родени преди Кришна, но Кришна избегнал опасността, защото бил прехвърлен в къщата на Нанда Махараджа, приемния му баща. Кунтӣдеви, заедно с децата си, също била спасена от редица опасности. Но Кунтӣдеви била много повече облагодетелствана, защото Бог Кришна не спасил другите деца на Деваки, но запазил всички деца на Кунтӣдеви. Това е станало, защото съпругът на Деваки, Ва̄судева е бил жив, докато Кунтӣдеви е била вдовица и нямало кой да ѝ помогне, освен Кришна. Изводът е, че Кришна дарява повече благо на този предан, който е в по-голяма опасност. Понякога Богът поставя своите чисти предани в големи опасности, защото в това състояние на безпомощност преданият става по-привързан към него. Колкото преданият по-силно се привързва към Бога, толкова повече успех ще постигне.

Деваки, преданата, която е станала майка на Кришна, не е била обикновена жена. В края на краищата, кой може да стане майка на Бога, Върховната Личност? Кришна се съгласява да стане син само на най-напредналите предани. В предишния си живот Деваки и съпругът ѝ извършили тежки отречения и когато в резултат Кришна се появил пред тях, искайки да им даде благословия, те му казали, че желаят син, подобен на него. Но къде може да има човек, равен на Бога? Това не е възможно. Бог е асамаурдхва. Това означава, че никой не може да бъде равен или по-велик от него. Не може да има никаква конкуренция. Човек не може да се каже: „Аз съм Бог, Ти си Бог, Той е Бог, всеки от нас е Бог.“ Не. Човек, който казва, че е Бог, всъщност е куче. (*На английски – игра на думи: God-dog) Защото Бог е велик и никой не е равен на него. Никой не е равен на него, всички други са по-нисши. Екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а а̄ра саба бхр̣тя – единственият господар е Кришна, Богът и всички останали са негови слуги, включително дори и великите полубогове като Брахма, Вишну и Шива, да не говорим за другите. Шива-виринчинутам. В ша̄стра, ведическите писания се казва, че Бог Кришна е обожаван дори от Шива и Брахма, най-великите полубогове.

По-висши от човешките същества са полубогове. Както ние, хората сме по-висши от животните, така над нас има полубогове, най-важните от които са Бог Брахма и Бог Шива. Брахма е създателят на тази вселена, Бог Шива е неговият разрушител, а Бог Вишну, който е Самият Кришна, е този, който поддържа. За поддържането на този материален свят има три гун̣и или качества на материалната природа – саттва-гун̣а (проявлението на доброто), раджа-гун̣а (проявлението на страстта), и тамо-гун̣а (проявлението на невежеството). Бог Вишну, Бог Брахма, и Бог Шива – всеки един от тях управлява по една от тези гуни. Бог Вишну – саттва-гун̣а, Брахма – раджо-гун̣а, и Бог Шива – тамо-гун̣а. Но тези трима контрольори не са под влияние на гун̣ите. Точно както надзирателят на затвора не е затворник, а контрольор в затвора, така Бог Шива, Бог Вишну и Бог Брахма контролират тези три гун̣и, но не са под контрола им.

Но над всички останали върховен контрольор се явява Кришна, който е известен като Хришикеша. Думата хр̣ш̣ӣка означава сетива. Ние се наслаждаваме със сетивата си, но в крайна сметка контрольорът на сетивата е Кришна. Погледнете ръката ми, например. Аз твърдя: „Това е ръката ми.“ Мога да ви ударя с нея. Аз съм много горд. Но не аз съм контрольорът, а Кришна, защото ако Той отнеме способността на ръката ми да действа, ръката ще бъде парализирана. Въпреки че аз твърдя: „Това е ръката ми и аз ще я използвам, когато тя е парализирана“, аз не мога да направя нищо. Поради това, трябва да се разбере, че макар и да притежавам тази ръка по милостта на Кришна, аз не съм неин контрольор. Това е Кришна съзнание.

Здравомислещият човек ще каже: „Ако тази ръка, в крайна сметка, се контролира от Кришна, това значи, че тя е предназначена за Кришна.“ Това е разумно. Аз твърдя: „Това е ръката ми, това е моят крак, това е ухото ми.“ Дори едно дете може да го потвърди. Ако го попитаме: „Какво е това?“, то ще каже: „Това е ръката ми.“ Но независимо от нашето твърдение, всъщност ръката не е наша, тя ни е дадена. Защото имах желание да използвам ръка за толкова много неща, Кришна ми я даде: „Добре, вземи я и я използвай.“ Така че това е дар от Кришна и следователно нормалният човек съзнателно си мисли: „Каквото и да притежавам, като се започне с това тяло и сетивата ми, всъщност не е мое. Те са ми дадени, за да ги използвам и ако всичко в крайна сметка принадлежи на Кришна, защо не използвам всичко за Кришна?“ Това е интелигентност, това е Кришна съзнание.

Всеки е неделима част от Кришна (мамаивам̇шо джӣва-локе джӣва бхутах̣) и следователно сетивата на всички също принадлежат на Кришна. Когато използваме сетивата за служене на Кришна, достигаме съвършенството на живота. Ето защо: хр̣ш̣ӣкена хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте: когато с нашите сетива (хр̣ш̣ӣкена) служим на Хр̣ш̣ӣкеша, истинският господар на сетивата, това служене се нарича бхакти. Това е една много проста дефиниция на бхакти. Хр̣ш̣ӣкеша севанам, а не хр̣ш̣ӣка-севанам – служене на Върховния господар на сетивата, не на самите сетива. Когато използваме сетивата си за наслаждение, ние сме в ма̄я̄, илюзия, но ако ги използваме за удовлетворение на господаря на сетивата, това служене се нарича бхакти.

В този материален свят обикновено всеки използва сетивата си за сетивно наслаждение. Това е ма̄я̄, илюзия, това е причината за човешкото робство. Но когато някой дойде в Кришна съзнание, когато се пречисти и разбере, че тези сетива всъщност са предназначени за удовлетворяване на Кришна, той е освободен човек (мукта-пуруш̣а).

„Човек, който действа в служене на Кришна с тяло, ум, интелигентност и слова е освободен човек, дори в този материален свят.“ Човек трябва да разбере, че сетивата му са предназначени да служат на господаря им, Хршикеша, който се намира в сърцето на всеки. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Богът казва – сарвася ча̄хам хр̣ди саннивищо: „Аз се намирам в сърцето на всеки.“ Маттах̣ смр̣тир джнйнам апоханам̇ ча: „От мен идват помненето, знанието и забравянето.“

Кришна е толкова милостив, че ако искаме да използваме сетивата си по определен начин, Той ще ни даде възможност да го направим. Сетивата не са наши, те са на Кришна, но Кришна ни дава възможност да ги използваме според нашите желания. Например, всеки от нас има език и да предположим, че ние искаме да ядем изпражнения. Можем да кажем: „Кришна, искам да вкуся изпражнения.“ и Кришна ще каже: „Да, да, вземи това тяло на прасе и яж това, което искаш.“ Кришна е господарят. Той ще ни даде подходящо тяло и ще ни напомни: „Скъпо мое живо същество, ти искаше да ядеш изпражнения, сега имаш подходящо тяло, с което да го направиш.“ По същия начин, ако някой иска да се превърне в полубог, Кришна ще даде шанс за това. Има 8 400 000 форми на живот и ако някой иска да ангажира сетивата си в определен вид тяло, Кришна ще даде такава възможност: „Хайде. Това е тялото, което искаш. Вземи го.“ Но в крайна сметка душата ще се пресити от използване на сетивата си и ще стане безчувствена. Следователно Кришна казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа: „Не прави това. Сетивата ти са предназначени за служене на мен.“ Ти злоупотребяваш със сетивата си и затова биваш поставен в различни видове тела. Ето защо, за да почувстваш облекчение от тази досадна смяна на едно тяло с друго и да сложиш край на това материално съществуване, просто се откажи от удовлетворяване на сетивата си и ми се отдай. Тогава ще бъдеш спасен. Това е Кришна съзнание.

В момента нашите сетива са замърсени. Човек мисли: „Аз съм американец, така че сетивата ми трябва да бъдат използвани в служба на моята страна, моето общество, моята нация.“ Или пък: „Аз съм индиец и сетивата ми са индийски сетива, следователно те трябва да се използват за Индия.“ В своето невежество човек не знае, че сетивата принадлежат на Кришна. Вместо това той си мисли, че някой има американски сетива, индийски или африкански. Това се нарича ма̄я̄, илюзия. В материалния живот сетивата са обхванати от наименования като американски, индийски, и африкански, но когато сетивата ни вече не са замърсени от всички тези обозначения (сарвопа̄дхи-винирмуктам), започва бхакти.

Глупаво е да се ​​мисли: „Аз съм американец. Защо трябва да приема Кришна съзнание и да обожавам хиндуистки бог?“ Човек е в илюзия, ако мисли: „Аз съм мохамеданин, аз съм християнин, или аз съм индус“. Човек трябва да пречисти сетивата си, така че да може да разбере: „Аз съм душа, а върховната душа е Кришна. Аз съм неделима част от Кришна и поради това е мой дълг да служи на Кришна.“ Когато човек мисли по този начин, той веднага става свободен. Той вече не е американец, индиец, африканец, това или онова. Той вече е Кришнаизиран или Кришна осъзнат. Това е, което се иска. Затова Кунтӣдеви казва: „Скъпи мой Кришна, Хршикеша, Ти си господар на сетивата.“

Заради сетивното наслаждение сме в това материално състояние и страдаме, сменяйки различни форми на живот. Тъй като това е материалният свят, дори майката на Кришна страда. Деваки е много напреднала, тя е станала майка на Кришна, но все пак е поставена в затвора от собствения си брат, Камса. Това е същността на материалния свят, в който живите същества са толкова завистливи, че ако техният личен интерес е засегнат, веднага са готови да причинят страдание на другите, дори и да са техни близки роднини.

Думата кхала означава ревнив. Този материален свят е свят на ревност и завист. Аз завиждам на вас, а вие – на мен. Движението за Кришна съзнание обаче е предназначено за някой, който вече не е ревнив и завистлив. Освобождавайки се от тези качества, човек става по-съвършен. Дхармах̣ проджджхита-каитаво 'тра парамо нирматсара̄н̣а̄м̇ сата̄м (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.1.2). Тези, които са ревниви и завистливи живеят в този материален свят, а тези, които не са – в духовния. Ето защо, ние можем да проверим себе си. Ако сме ревниви или завиждаме на нашите приятели и близки, ние сме в материалния свят, а ако не – вече сме в духовния свят. Не е необходимо да се запитваме дали сме духовно напреднали или не. Можем да се проверим. Бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.11.42). Когато ядем, ние сами можем да разберем за себе си дали сме нахранени или не. Не е нужно да питаме за това другите. По същия начин можем да проверим себе си.

Ако човек не е ревнив, може да служи на Кришна много добре, защото ревността и завистта започват с това, че ние завиждаме на Кришна. Например, някои философи мислят: „Защо трябва Кришна да е Бог? Аз също съм Бог.“ Да се завижда на Кришна – това е началото на материалния живот. Те мислят: „Защо трябва Кришна да се наслаждава? Аз трябва да се наслаждавам. Защо трябва Кришна да се наслаждава на гопӣте? Аз ще стана Кришна, ще направя общество от гопи и ще се наслаждавам.“ Това е ма̄я̄. Никой освен Кришна не може да бъде наслаждаващ се. Затова Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: бхокта̄рам̇ ягяна – „Аз съм единственият наслаждаващ се.“ Ако ние правим всичко за удоволствието на Кришна, достигаме съвършенството на живота. Но ако искаме да подражаваме на Кришна, мислейки: „Аз ще стана Бог и ще се наслаждавам като него“, тогава ние сме в ма̄я̄. Нашата естествена позиция е да осигурим наслада за Кришна. В духовния свят, например, Кришна се наслаждава, а гопӣте, трансценденталните пастирки, правят всичко за удоволствието на Кришна. Това е бхакти.

Бхакти е взаимоотношение между господар и слуга. Дългът на слугата е да служи на господаря, а господарят дава на слугата всичко, от което той се нуждае.

Ведическата литература ни дава информация, че Кришна може да осигури всичко необходимо за живота. Не съществува недостиг и икономически проблеми. Ние просто трябва да се опитаме да служим на Кришна и тогава всичко ще бъде съвършено.

Ако Кришна желае, ще имаме достатъчно от всичко необходимо. В Америка, например, има достатъчно от всичко необходимо, но това не е така в други страни. Когато отидох в Швейцария видях, че там всичко е внасяно отвън. Единственото местно нещо е снегът. Всичко е под контрола на Кришна. Ако някой стане предан, ще бъде напълно осигурен с храна, а този, който не стане, ще бъде покрит със сняг. Всичко е под контрола на Кришна, така че всъщност няма недостиг. Единственото, което недостига е Кришна съзнание.

Разбира се, светът е пълен с опасности. Но Кунтӣдеви казва: „Защото Деваки е твоя предана, Ти я спаси от мъките, причинени от завистливия ѝ брат.“ Веднага след като братът на Деваки чул, че осмият син на сестра му ще го убие, той веднага бил готов да убие Деваки. Но съпругът на Деваки го спрял. Това е задължението на мъжа – да защити съпругата си и затова съпругът на Деваки казал: „Скъпи мой зете, защо завиждаш на сестра си? В края на краищата няма да те убие тя, а нейният син. Това е проблемът. Така че аз ще ти давам всички синове, а ти можеш да правиш каквото си искаш с тях. Защо трябва да убиеш това невинно момиче, което току-що се е омъжило? Тя е по-малката ти сестра и ти трябва да я защитаваш така, както би защитавал дъщеря си. Защо трябва да я убиваш?“ По този начин той успокоил Камса, които повярвал на думите на Ва̄судева, че той ще даде всичките си синове, така че ако Камса иска, ще може да ги убие. Ва̄судева си помислил: „Нека да спасим настоящата ситуация. В края на краищата, ако Камса по-късно получава племенниците си, той може да забрави своята завист.“ Но Камса никога не я е забравил. Вместо това той хвърлил Деваки и Ва̄судева в затвора за дълго време (ати-чирам) и убил всичките им синове. Накрая Кришна се появил и спасил Ва̄судева и Деваки.

Ето защо ние трябва да зависим от Кришна като Деваки и Кунтӣ. След като Кунтӣ останала вдовица, завистливият Дхритаращра започнал да планира начини да убие синовете ѝ, петимата Пандави. „Тъй като по случайност съм роден сляп, – мислил си той – аз не мога да се наслаждавам на престола на царството, затова той беше взет от по-малкия ми брат. Сега той е мъртъв, така че поне синовете ми трябва да получат трона.“ Това е най-материалистичният егоизъм. Човек си мисли: „Аз ще бъда щастлив. Моите синове ще бъдат щастливи. Моята общност ще бъде щастлива. Моят народ ще бъде щастлив.“ Това е егоизъм. Никой не мисли за Кришна и как Кришна ще бъде щастлив. Напротив, всеки се мисли от гледна точка на собственото си щастие: „Как да бъда щастлив? Как децата ми, моята общност, общество и нация ще бъдат щастливи?“ Всички мислят така. Всеки се бори за съществуване без да мисли за това как Кришна да бъде щастлив. Кришна съзнание е много възвишено. Ние трябва да се опитаме да го разберем от Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ и да се опитваме да ангажираме сетивата си в служене на господаря на сетивата (хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкешасеванам). Тогава ние наистина ще бъдем щастливи.