Skip to main content

Esimene värss

Текст първи

Tekst

Текст

vāco vegaṁ manasaḥ krodha-vegaṁ
jihvā-vegam udaropastha-vegam
etān vegān yo viṣaheta dhīraḥ
sarvām apīmāṁ pṛthivīṁ sa śiṣyāt
ва̄чо вегам̇ манасах̣ кродха-вегам̇
джихва̄-вегам ударопастха-вегам
ета̄н вега̄н йо виш̣ахета дхӣрах̣
сарва̄м апӣма̄м̇ пр̣тхивӣм̇ са шиш̣я̄т

Synonyms

Дума по дума

vācaḥ — kõne; vegam — soovi; manasaḥ — mõistuse; krodha — viha; vegam — soovi; jihvā — keele; vegam — soovi; udara-upastha — kõhu ja genitaalide; vegam — soovi; etān — neid; vegān — soove; yaḥ — igaüks, kes; viṣaheta — suudab taluda; dhīraḥ — tasakaalukas; sarvām — kogu; api — kindlasti; imām — seda; pṛthivīm — maailma; saḥ — see isiksus; śiṣyāt — suudab juhendada õpilasi.

ва̄чах̣ на речта; вегам подтик; манасах̣ на ума; кродха – на гнева; вегам подтик; джихва̄ на езика; вегам подтик; удара-упастха на стомаха и гениталиите; вегам подтик; ета̄н тези; вега̄н подтици; ях̣ всеки, който; виш̣ахета може да търпи; дхӣрах̣ сдържан; сарва̄м всички; апи със сигурност; има̄м този; пр̣тхивӣм свят; сах̣ тази личност; шиш̣я̄т може да приема ученици.

Translation

Превод

Tasakaalukas inimene, kes suudab ohjeldada oma kõnet, mõistuse poolt esitatavaid nõudeid ning keele, kõhu ja genitaalide soove ega tegutse vihast ajendatult, omab vajalikke omadusi selleks, et võtta vastu õpilasi kõikjal maailmas.

Един уравновесен човек, овладял желанието си да говори, безпокойствата на ума, влиянието на гнева и подтиците на езика, стомаха и гениталиите си, е достоен да приема ученици по целия свят.

Purport

Пояснение

„Śrīmad-Bhāgavatamis" (6.1.9 – 10) esitas Parīkṣit Mahārāja Śukadeva Gosvāmīle hulga arukaid küsimusi. Üks nendest küsimustest kõlas: „Mis mõte on inimeste patukahetsustel, kui nad ei suuda kontrollida oma meeli?" Näiteks varas võib väga hästi teada, et varastamise eest pannakse teda vangi, ja ta võib olla isegi vahetult näinud, kuidas politsei varga arreteerib, kuid sellegipoolest jätkab ta varastamist. Kogemusi omandatakse kuulmise ja nägemise kaudu. Inimene, kes omab vähest arukust, omandab kogemusi nägemise kaudu, ning see, kellel on arukust rohkem, kogub neid kuulmise abil. Kui arukas inimene kuuleb seaduseraamatutest ja śāstratest ehk pühakirjadest, et varastamine ei ole hea ning et arreteerimise korral peab varas kandma karistust, siis hoidub ta varastamisest. Vähem aruka inimese puhul on selleks, et õpetada teda vargusest hoiduma, vaja teda esmalt arreteerida ning varastamise eest karistada. Täiesti rumal inimene või lurjus võib aga olla nii kuulnud kui näinud ja võib-olla isegi karistada saanud, kuid sellegipoolest jätkab ta varastamist. Isegi kui selline inimene kahetseb oma pattu ning kui valitsus karistab teda, sooritab ta uue varguse niipea kui ta vanglast vabaneb. Kui vanglas rakendatavat karistust peetakse patukahetsuseks, siis mis kasu on sellisest patukahetsusest? Seetõttu esitas Parīkṣit Mahārāja küsimuse:

В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.9-10) Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа задава на Шукадева Госва̄мӣ редица разумни въпроси. Един от тях е: „Защо хората търсят изкупление, ако не могат да владеят сетивата си?“. Крадецът например, знае много добре, че може да бъде арестуван за кражба. Той дори вижда, че полицията арестува крадците, и въпреки това продължава да краде. Опитът се придобива със слушане и гледане. По-неинтелигентният придобива опит, като гледа, а по-интелигентният – като слуша. Ако един интелигентен човек чуе от книгите със закони и от ша̄стрите (писанията), че да се краде не е хубаво, и че крадците ги арестуват и наказват, той се въздържа от кражби. За да се научи, че трябва да спре да краде, един по-неинтелигентен човек първо трябва да бъде арестуван и наказан. Обаче негодникът, глупакът, дори и да е чул и видял, дори и да е бил наказван, пак продължава да краде. Заплатил с наказанието си, веднага щом излезе от затвора, той отново краде. Ако хвърлянето в затвора се счита за изкупление, какъв смисъл има то? – Това пита Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа:

dṛṣṭa-śrutābhyāṁ yat pāpaṁ
jānann apy ātmano ’hitam
karoti bhūyo vivaśaḥ
prāyaścittam atho katham


kvacin nivartate ’bhadrāt
kvacic carati tat punaḥ
prāyaścittam atho ’pārthaṁ
manye kuñjara-śaucavat
др̣ш̣т̣а-шрута̄бхя̄м̇ ят па̄пам̇
джа̄нанн апй а̄тмано 'хитам
кароти бхӯйо вивашах̣
пра̄яшчиттам атхо катхам


квачин нивартате 'бхадра̄т
квачич чарати тат пунах̣
пра̄яшчиттам атхо 'па̄ртхам̇
манйе кун̃джара-шаучават

Ta võrdles patukahetsust elevandi suplemisega. Elevant võib end jões väga kenasti puhtaks pesta, kuid niipea kui ta kaldale astub, heidab ta üle kogu keha tolmu. Mis kasu ta pesemisest sedasi saab? Analoogsel moel kordavad paljud vaimse praktikaga tegelevad inimesed Hare Kṛṣṇa mahā-mantrat, loobumata seejuures mitmete keelatud tegevuste sooritamisest, arvates, et mahā-mantra kordamine heastab nende solvangud. Eksisteerib kümme solvangut, mida inimene võib Jumala püha nime korrates sooritada ning antud solvang kannab nimetust nāmno balād yasya hi pāpa-buddhiḥ – patuste tegevuste sooritamine lootuses Hare Kṛṣṇa mahā-mantra kordamise puhastavale jõule. Mõningad kristlased käivad kirikus oma patte pihtimas, arvates, et pattude pihtimine preestrile ja teatud askeeside sooritamine vabastab neid nädala jooksul sooritatud pattude järelmõjudest. Seetõttu alustavad nad taas patuseid tegevusi niipea kui laupäev on möödas ja saabunud on pühapäev, eeldades, et järgmisel laupäeval antakse neile taas andeks. Mahārāja Parīkṣit, oma aja kõige arukam kuningas, mõistis sedalaadi prāyaścitta ehk patukahetsuse hukka. Śukadeva Gosvāmī, kes oli samavõrd arukas, nagu Mahārāja Parīkṣiti vaimsele õpetajale kohane, vastas kuningale ning kinnitas, et viimase arusaam patukahetsusest on õige. Patust tegu ei ole võimalik heastada jumalakartliku teoga. Tõeline prāyaścitta ehk patukahetsus tähendab meis uinunud Kṛṣṇa teadvuse äratamist.

Той сравнява това изкупление с къпането на слона. Слонът се изкъпва в реката много добре, но щом излезе на брега, целият се обсипва с прах. Тогава какъв смисъл има да се къпе? По подобен начин много хора, заели се с духовна практика, повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра и същевременно вършат множество забранени неща, като мислят, че възпяването на святите имена ще неутрализира прегрешенията им. От десетте вида оскърбления, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога, тази грешка се нарича на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣  – човек да върши греховни дейности, като се уповава на силата, която повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра има. По същия начин някои християни ходят на църква, за да изповядват греховете си, и мислят, че изповедта пред свещеника и разкаянието ще ги освободят от последиците на ежеседмичните им грехове. Щом мине събота и дойде неделя, те отново започват да вършат греховни дейности, като очакват следващата събота да им се прости. Този вид пра̄яшчитта, т.е. изкупление, се осъжда от Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, най-мъдрия цар в ония времена. Шукадева Госва̄мӣ, също толкова просветлен, както подобава на негов духовен учител, отговаря на царя и потвърждава, че разсъждението му за изкуплението е правилно. Греховната дейност не може да се неутрализира с благочестива дейност. Пра̄яшчитта (изкупление) в действителност означава пробуждане на спящото у нас съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Tõeline patukahetsus seisneb tõeliste teadmisteni jõudmises ning selle eesmärgi saavutamiseks eksisteerib üldtunnustatud protsess. On teada, et kui inimene peab kinni hügieenireeglitest, ei jää ta haigeks. Selleks, et taastada oma algsed teadmised, peab inimene läbi tegema koolituse, järgides samuti teatud printsiipe. Nendele printsiipidele tuginevat elu nimetatakse tapasyaks. Inimene saab järkhaaval tõusta tõeliste teadmiste ehk Kṛṣṇa teadvuse tasandile, kui ta sooritab askeese ja järgib tsölibaati (brahmacaryat), kontrollib mõistust ja meeli, annetab oma vara, kõneleb üksnes tõtt, peab kinni puhtusest ning praktiseerib yoga- āsanaid. Kui inimesele langeb aga osaks õnn suhelda puhta pühendunuga, siis võib ta tõusta kergesti kõrgemale kõikidest müstilises joogas antud ettekirjutustest mõistuse kontrollimiseks, tingimusel, et ta järgib lihtsalt Kṛṣṇa teadvuse reguleerivaid printsiipe, hoidudes ebaseaduslikust seksist, liha söömisest, uimastavate ainete tarbimisest ja hasartmängudes osalemisest ning kui ta rakendab end Kõigekõrgema Jumala teenimisse autoriteetse vaimse õpetaja juhendamise all. Sellist lihtsat protsessi soovitab meile Śrīla Rūpa Gosvāmī.

Истинското изкупление включва постигане на истинско знание, а за това има утвърден начин. Като водим регулиран, чист живот, не се разболяваме. За да съживим изначалното си съзнание трябва да преминем обучение в установена практика. Такъв редовен живот се описва като тапася. Човек може постепенно да развие истинско знание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, като практикува отречение и целомъдрие (брахмачаря), контролира ума и сетивата си, раздава притежанията си за благотворителност, живее почтено, поддържа се чист и практикува йога а̄сани. Но ако някой има щастието да общува с чист предан лесно може да надмине техниките на мистичната йога за контрол над ума – просто като следва регулиращите принципи на Кр̣ш̣н̣а съзнание (въздържане от извънбрачен полов живот, месоядство, хазарт и интоксиканти) и отдава служене на Върховния Бог под ръководството на авторитетен духовен учител. Този лесен метод е препоръчан от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

Esiteks peab inimene kontrollima oma kõnevõimet. Igaühel meist on võime kõneleda – niipea kui meile avaneb võimalus, hakkame me rääkima. Kui me ei kõnele Kṛṣṇa teadvust puudutavatel teemadel, kõneleme me kõiksugu rumalusi. Samamoodi nagu kärnkonn kõneleb põllul krooksudes, soovib igaüks, kellel on keel, kõneleda isegi juhul kui tal ei ole midagi arukat öelda. Ometigi on kärnkonna krooksumine vaid kutse mao jaoks: „Palun tule siia ja söö mind ära." Ehkki ta kutsub sedasi enda juurde surma, jätkab konn krooksumist. Materialistide ja impersonalistidest māyāvāda filosoofide kõnelemist võib võrrelda taolise konnade krooksumisega. Nad räägivad alati rumalusi ning kutsuvad sedasi enda juurde surma, mis neid oma haardesse võtab. Kõne kontrollimine ei tähenda aga põhimõttelist vaikimist (mauna välist protsessi), nagu arvavad māyāvāda filosoofid. Selline vaikimine võib teatud aja jooksul näida kasulikuna, kuid lõppkokkuvõttes ei anna see midagi. Kõne kontrollimine, mida soovitab Śrīla Rūpa Gosvāmī, seisneb kṛṣṇa-kathā positiivses protsessis – oma kõne rakendamises Kõigekõrgema Jumala Śrī Kṛṣṇa ülistamisse. Keelt võib kasutada Jumala nime, kuju, omaduste ja mängude ülistamiseks. Neid, kes jutlustavad kṛṣṇa-kathād, ei suuda surm kunagi oma küüniste vahele haarata. Selline on kõnelemissoovi ohjeldamise tähtsus.

Най-напред човек трябва да овладее речта си. Всеки от нас притежава дар-слово. Щом получим възможност, веднага започваме да говорим. Ако не говорим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, говорим всякакви глупости. Жабата в полето „говори“ като кряка, и по същия начин всеки, който има език, иска да говори, дори ако всичко, което има да каже, е безсмислица. Крякането на жабата обаче просто вика змията: „Ела, моля те, и ме изяж!“. Макар така да предизвиква смъртта си, жабата въпреки това продължава да кряка. Словата на материалистите и на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ) могат да се сравнят с крякането на жабите. Те постоянно говорят глупости и предизвикват смъртта да ги сграбчи. Контролът върху речта обаче не означава самоналожено мълчание (пасивната практика мауна), както мислят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Такова мълчание може да изглежда от полза за известно време, но в крайна сметка се проваля. Контролирането на речта, според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, се състои в положителния процес на кр̣ш̣н̣а катха̄, т.е. възхвала на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Така езикът може да слави името, формата, качествата и забавленията на Бога. Проповедникът на кр̣шн̣а катха̄ е винаги отвъд хватката на смъртта. Затова контролът върху импулса на словото е много важен.

Mõistuse rahutust või tujukust (mano-vega) on võimalik allutada kontrollile, kui inimene suudab keskendada oma mõistuse Kṛṣṇa lootosjalgadele. „Caitanya-caritāmṛtas" (Madhya 22.31) öeldakse:

Неспокойният и непостоянен ум (мано вега) се овладява чрез съсредоточаване върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31) гласи:

kṛṣṇa – sūrya-sama; māyā haya andhakāra
yāhāṅ kṛṣṇa, tāhāṅ nāhi māyāra adhikāra
кр̣ш̣н̣а – сӯря-сама, ма̄я̄ хая андхака̄ра
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра

Kṛṣṇa on just nagu päike ja māyā on kui pimedus. Seal, kus paistab päike, ei saa eksisteerida pimedust. Samamoodi ei ole võimalik, et māyā mõju ärritaks mõistust, milles viibib Kṛṣṇa. Kõiki materiaalseid mõtteid keelav joogaprotsess ei aita meid. Püüd luua mõistuses vaakum on kunstlik. Seda vaakumit ei ole võimalik säilitada. Kui inimene mõtleb aga pidevalt Kṛṣṇast ja sellest, kuidas Teda võimalikult hästi teenida, siis saavutab ta automaatselt kontrolli mõistuse üle.

Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а ма̄я̄ – като мрака. Ако има слънце, не може да има тъмнина. По същия начин, ако Кр̣ш̣н̣а е в ума, умът не попада под влиянието на ма̄я̄. Йогийският метод на отричане от всички материални мисли няма да помогне. Изкуствено е да се опитваме да създадем вакуум в ума си. Вакуумът няма да се задържи дълго. Но ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и за това как по-добре да му служим, умът ни съвсем естествено ще бъде контролиран.

Analoogsel viisil on võimalik ohjeldada ka viha. Me ei saa viha täielikult maha suruda, ent kui me vihastame nende peale, kes teotavad Jumalat või Jumala pühendunuid, siis me ohjeldame oma viha Kṛṣṇa teadvuses. Jumal Caitanya Mahāprabhu vihastas kahe kaabaka, vendade Jagāi ja Mādhāi peale, kes teotasid Nityānanda Prabhud ja lõid Teda. Jumal Caitanya kirjutas Oma „Śikṣāṣṭakas": tṛṇād api sunīcena taror api sahiṣṇunā. „Inimene peab olema alandlikum kui rohulible ja sallivam kui puu." Seda kuuldes võib tekkida küsimus, miks siis Jumal ilmutas Oma viha. Antud värsi mõte seisneb aga selles, et inimene peab olema valmis taluma kõiki solvanguid iseenda aadressil, ent kui teotatakse Kṛṣṇat või Tema puhast pühendunut, muutub tõeline pühendunu vihaseks ja käitub kui tuli solvajate vastu. Krodhast, vihast, ei ole võimalik vabaneda, kuid seda on võimalik rakendada õigel moel. Just viha tõttu süütas Hanumān Laṅkā saare, ometigi kummardatakse teda kui Jumal Rāmacandra suurimat pühendunut. See tähendab, et ta kasutas oma viha õigel moel. Veel üheks näiteks on Arjuna. Ta ei soovinud võidelda, kuid Kṛṣṇa õhutas temas viha: „Sa pead võitlema!" Ilma vihata ei ole võimalik võidelda, kuid viha allub kontrollile, kui seda kasutada Jumala teenimiseks.

Така бихме могли да управляваме и гнева. Не можем да спрем гнева напълно, но ако се гневим на тези, които хулят Бога или преданите му, владеем гнева си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня Маха̄прабху се разгневил на двама злодеи, братята Джага̄и и Ма̄дха̄и, които богохулствали и ударили Нитя̄нанда Прабху. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня пише: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – „Човек трябва да е по-смирен от тревичката и по-търпелив от дървото“. Може да се запитаме защо Богът е дал воля на гнева си. Въпросът е в това, че човек трябва да е готов да търпи всякакви обиди, насочени към него, но ако някой оскърбява Кр̣ш̣н̣а или чистите му предани, истинският предан се разгневява и действа като пожар срещу хулителите. Кродха, гневът, не може да бъде спрян, но може да бъде правилно прилаган. Ханума̄н подпалил Лан̇ка̄ с гняв, но той е обожаван като най-великия предан на Бог Ра̄мачандра. Това значи, че е употребил гнева си правилно. Друг пример е Арджуна. Той не бил склонен да се бие, но Кр̣ш̣н̣а насърчил гнева му: „Трябва да се сражаваш!“. Не е възможно да се води бой без гняв. Гневът обаче е под контрол, когато се използва в служене на Бога.

Mis puutub keele soovidesse, siis me kõik kogeme, et keel tahab süüa maitsvaid toite. Me ei tohiks lubada keelel süüa vastavalt selle valikule, vaid peaksime keelt kontrollima, süües prasādamit. Pühendunu on seisukohal, et ta sööb üksnes juhul, kui Kṛṣṇa annab talle prasādamit. See on viis, kuidas saavutada kontroll keele nõudmiste üle. Prasādamit tuleb süüa ettenähtud aegadel, vältides einestamist restoranides või kohvikutes lihtsalt keele või kõhu kapriiside rahuldamiseks. Kui me peame kinni põhimõttest süüa üksnes prasādamit, suudame me saavutada kontrolli kõhu ja keele nõudmiste üle.

Колкото до желанията на езика – той иска вкусни ястия. Но не бива да си позволяваме безразборно ядене, а трябва да обуздаваме езика, като се храним с праса̄да (предложена на Бога храна). Нагласата на предания е да яде само когато Кр̣ш̣н̣а му осигури праса̄да. Това е начинът, по който се овладяват желанията на езика. Човек трябва да яде праса̄да в определено време и не бива да се храни в ресторанти и сладкарници само за да удовлетвори капризите на езика и стомаха си. Ако се придържаме към принципа да приемаме само праса̄да, ще можем да овладеем тези подтици.

Analoogselt saab kontrollile allutada ka genitaalide nõuded – seksuaalse impulsi – kui me ei kasuta genitaale asjatult. Neid tuleb kasutada üksnes Kṛṣṇat teadvustavate laste sigitamiseks ja mitte mingil muul eesmärgil. Kṛṣṇa teadvuse liikumine pooldab abielu, mis on suunatud Kṛṣṇat teadvustavate laste sigitamisele, mitte genitaalide rahuldamisele. Niipea kui lapsed on pisut suuremaks kasvanud, saadetakse nad meie gurukula koolidesse, kus neid õpetatakse saama täies Kṛṣṇa teadvuses viibivateks pühendunuteks. Sellised Kṛṣṇat teadvustavad lapsed on väga vajalikud ning seepärast on neil, kes suudavad ilmale tuua Kṛṣṇat teadvustavaid järglasi, lubatud oma genitaale kasutada.

По подобен начин, когато гениталиите не се използват ненужно, може да се контролира сексуалния импулс. Гениталиите трябва да се използват само за зачеване на дете в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание поощрява брака не за удовлетворяване на гениталиите, а за зачеване на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а деца. Щом децата пораснат достатъчно, могат да отидат в Гурукула училище, където ще ги обучават да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Нужни са много такива деца със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и способният да създаде осъзнато за Кр̣ш̣н̣а потомство, може да използва гениталиите си.

Kui inimene on saavutanud täieliku edu Kṛṣṇa teadvuse praktikas meelte ja mõistuse kontrollimiseks ettenähtud meetodite järgimises, omab ta kõiki vajalikke omadusi selleks, et saada autoriteetseks vaimseks õpetajaks.

Когато стане напълно опитен в методите за владеене на сетивата в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек е достоен да бъде духовен учител.

Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura kirjutab oma „Anuvṛtti" nime kandvas selgituses „Upadeśāmṛtale", et samastades end mateeriaga, tekivad meis kolme laadi soovid – soov kõneleda, mõistuse soovid või nõudmised ja kehalised nõudmised. Kui elusolend langeb nende kolme iha ohvriks, muutub tema elu kasutuks. Seda, kes osutab neile nõudmistele või ihadele vastupanu, nimetatakse tapasvīks ehk inimeseks, kes praktiseerib askeese. Tänu sellisele askeesile (tapasyale) suudab inimene hoiduda materiaalse energia, Jumala Kõrgeima Isiksuse välise energia ohvriks langemisest.

В коментара си Анувр̣тти към Упадеша̄мр̣та Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише, че отъждествяването ни с материята поражда три вида пориви: желанието да говорим, желанията на ума и желанията на тялото. Когато живото същество се подчини на тези три вида импулси, животът му става неблагоприятен. Този, който се стреми да овладее тези пориви, се нарича тапасвӣ, т.е. практикуващ въздържание. Чрез такава тапася може да се преодолее робството на материалната природа, външната енергия на Върховната Божествена Личност.

Kui me räägime soovist kõneleda, peame me siinkohal silmas mõttetut juttu, mida kõnelevad impersonalistidest māyāvādī filosoofid või inimesed, kes sooritavad karmalisi tegevusi (mida tähistatakse terminiga karma-kaṇḍa) või materialistid, kes tahavad lihtsalt nautida elu ilma igasuguste piiranguteta. Kõik selleteemalised kõned ja kirjutised on kõnelemissoovi praktilised avaldumised. Paljud inimesed räägivad rumalusi ja kirjutavad köidete kaupa kasutuid raamatuid. Kõik see on kõnelemissoovi tagajärg. Osutamaks vastupanu sellisele kalduvusele, peame me muutma oma kõne teemaks Śrī Kṛṣṇa. Seda selgitatakse „Śrīmad-Bhāgavatamis" (1.5.10 – 11):

Когато става дума за говорния импулс, имаме предвид безполезното говорене, като това на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ), на хората, заети с плодоносни дейности (карма ка̄н̣д̣а) или на материалистите, желаещи безгранични наслаждения. Подобни разговори или книги са практическо проявление на говорния импулс. Много хора говорят безсмислици и пишат томове безполезни книги и всичко това е резултат от подтика за говорене. За да преодолеем тази си склонност, трябва да насочим разговорите си към теми, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Това е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11):

na yad vacaś citra-padaṁ harer yaśo
jagat-pavitraṁ pragṛṇīta karhicit
tad vāyasaṁ tīrtham uśanti mānasā
na yatra haṁsā niramanty uśik-kṣayāḥ
на яд вачаш читра-падам̇ харер яшо
джагат-павитрам̇ прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄ясам̇ тӣртхам ушанти ма̄наса̄
на ятра хам̇са̄ нирамантй ушик-кш̣ая̄х̣

„Üksnes Jumal suudab pühitseda kogu universumi atmosfääri, ning sõnad, mis ei kirjelda Tema hiilgust, sarnanevad pühakute arvates vareste palverännaku paigale. Täiuslikud isiksused ei leia sellisest paigast mitte mingeid naudinguid, sest nende elukohaks on transtsendentaalne maailm."

„Според святите личности, словата, които не възхваляват Бога, способен сам да пречисти атмосферата на цялата вселена, приличат на място за поклонение на гарги. Тъй като съвършените личности са жители на трансцеденталната обител, те не изпитват никакво удоволствие на такова място“.

tad-vāg-visargo janatāgha-viplavo
yasmin prati-ślokam abaddhavaty api
nāmāny anantasya yaśo ’ṅkitāni yat
śṛṇvanti gāyanti gṛṇanti sādhavaḥ
тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
ясмин прати-шлокам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантася яшо 'н̇кита̄ни ят
шр̣н̣ванти га̄янти гр̣н̣анти са̄дхавах̣

„Samal ajal on selline kirjandus, mis on täis piiritu ja kõigekõrgema Jumala nime, kuulsuse, kuju ja mängude transtsendentaalse hiilguse kirjeldusi, teistlaadi looming. See on täis transtsendentaalseid sõnu, mille eesmärgiks on tekitada revolutsioon selle maailma eksiteele sattunud tsivilisatsioonis, kus elatakse jumalakartmatut elu. Isegi juhul, kui sellised transtsendentaalsed teosed ei oma täiuslikku vormilist teostust, kuulavad, laulavad ja tunnustavad neid puhastunud isiksused, kes on läbinisti ausad."

„А литературата, описваща трансцеденталното великолепие на името, славата, формите, забавленията и т.н. на безкрайния Върховен Бог, е нещо различно – творение, пълно с трансцедентални слова, целящи да предизвикат революция в неблагочестивия живот на заблудената световна цивилизация. Такива трансцендентални произведения, дори и несъвършено съчинени, се слушат, пеят и приемат от чистите, добродетелни хора“.

Sellest võib järeldada, et üksnes juhul, kui me kõneleme Jumala Kõrgeima Isiksuse pühendunud teenimisest, suudame me hoiduda mõttetust jutust. Me peame alati püüdma kasutada kõnevõimet üksnes eesmärgiga saavutada Kṛṣṇa teadvus.

Изводът е, че само когато говорим за предано служене на Върховната Божествена Личност, ще избегнем безполезните и безсмислени разговори. Винаги трябва да се стремим да използваме дар-словото си единствено с цел да развиваме съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Mis puudutab püsimatule mõistusele omast rahutust, siis see jaguneb kaheks. Esimene jaotus kannab nimetust avirodha-prīti ehk piiramatu kiindumus ning teine jaotus on virodha-yukta-krodha ehk viha, mis tekib pettumusest. Māyāvādīde filosoofia tunnistamine, karma-vādīde usk oma tegevuse viljadesse ja usk materiaalsetele soovidele tuginevatesse plaanidesse moodustavad avirodha-prīti jaotuse. Jñānīd, karmīd ja materialistlikud planeerijad köidavad tavaliselt tingimustest sõltuvate hingede tähelepanu, ent kui materialistid ei suuda oma plaane täide viia ning nende projektid kohtavad ebaedu, muutuvad nad vihaseks. Materiaalsete soovide täitumata jäämine tekitab viha.

А колкото до вълненията на трепкащия ум, те се разделят на две. Първата група се нарича авиродха прӣти, т.е. неограничена привързаност, а другата – виродха-йукта-кродха, гняв, роден от разочарование. Придържането към философията на ма̄я̄ва̄дӣте, вярата в плодоносните резултати на карма ва̄дӣте и упованието в плановете, основани на материални желания, се наричат авиродха прӣти. Гя̄нӣте, кармӣте и материалистите с грандиозни планове, обикновено привличат вниманието на обусловените души, но когато материалистите не успеят да осъществят плановете си и замислите им се провалят, те се разгневяват. Осуетяването на материалните желания предизвиква гняв.

Samamoodi võib keha nõudmised jagada kolme kategooriasse – nõudmised, mida esitavad keel, magu ja genitaalid. Pole raske märgata, et need kolm organit asuvad kehas füüsiliselt ühel joonel. Kehalised nõudmised saavad alguse keelest. Kui inimene suudab ohjeldada keele nõudmisi, piirates selle tegevust prasādami söömisega, saavutab ta automaatselt kontrolli ka mao ja genitaalide nõudmiste üle. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura on antud teemal kirjutanud järgmist:

Желанията на тялото се разделят в три категории: желания на езика, на стомаха и на гениталиите. Човек може да забележи, че тези три сетива са разположени едно под друго в тялото и че плътските желания започват от езика. Ако човек може да обуздава подтиците на езика си, като се храни с праса̄да, импулсите на стомаха и на гениталиите могат да бъдат автоматично управлявани. В тази връзка Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

śarīra avidyā jāla,     jaḍendriya tāhe kāla,
jīve phele viṣaya-sāgare
tā’ra madhye jihvā ati,     lobhamāyā sudurmati,
tā’ke jetā kaṭhina saṁsāre
шарӣра авидя̄-джа̄ладжад̣ендрия та̄хе ка̄ла,
джӣве пхеле виш̣ая-са̄гаре
та̄'ра мадхйе джихва̄ ати,
 лобхамая судурмати,
та̄'ке джета̄ кат̣хина сам̇са̄ре
kṛṣṇa baḍa dayāmaya,     karibāre jihvā jaya,
sva-prasāda-anna dila bhāi
sei annāmṛta khāo,     rādhā-kṛṣṇa-guṇa gāo,
preme ḍāka caitanya-nitāi
кр̣ш̣н̣а бад̣а дая̄мая, кариба̄ре джихва̄ джая,
сва-праса̄да-анна дила бха̄и
сеи анна̄мр̣та кха̄о, ра̄дха̄-кр̣шн̣а-гун̣а га̄о,
преме д̣а̄ка чайтаня-нита̄и

„Oo, Jumal! See materiaalne keha on tükk teadmatust ning meeled on teerajad, mis viivad surma. Ühel või teisel põhjusel oleme me langenud sellesse materiaalsete meeleliste naudingute ookeani ning kõikidest meeltest kõige täitmatum ja kontrollimatum on keel. Selles maailmas on keele alistamine väga raske. Kuid Sina, kallis Kṛṣṇa, oled sedavõrd lahke meie vastu, et oled andnud meile selle suurepärase prasādami, et aidata meil oma keelt kontrollida. Nüüd söögem prasādamit kuni täieliku rahulduseni ja ülistagem Nende Kõrgeaususi Śrī Rādhāt ja Śrī Kṛṣṇat ning palugem armastusega Jumal Caitanya ja Prabhu Nityānanda abi."

„О, Господи! Това материално тяло е възел от невежество, а сетивата са мрежа от пътеки, които водят към смъртта. По един или друг начин сме паднали в океана на материалното сетивно наслаждение и от всички сетива езикът е най-ненаситен и неуправляем. В този свят е много трудно да бъде победен езика, но ти, скъпи Кр̣ш̣н̣а, си много милостив към нас. Ти си ни изпратил този хубав праса̄да да ни помогне да покорим езика. Затова нека приемем този праса̄да до пълното ни удовлетворение, да славим Ваши Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и да молим с любов за помощта на Бог Чайтаня и Прабху Нитя̄нанда“.

Eksisteerib kuus rasat (maitset) ning kui inimene laseb end mõnel neist rasadest mõjutada, langeb ta keele nõudmiste kontrolli alla. Mõnedele inimestele meeldib süüa liha, kala, krabisid, mune ja teisi toite, mis on tekkinud seemnest ja verest ning mida süüakse surnud kehade kujul. Teised on seevastu kiindunud juurviljade, ronitaimede, spinati või piimatoodete söömisse, kuid seda kõike siiski vaid oma keele nõudmiste rahuldamiseks. Kṛṣṇa teadvust praktiseeriv inimene peab loobuma söömisest oma meelelise rahulduse nimel, sealhulgas liialt suure koguse selliste maitseainete nagu ts̆illi ja tamarind kasutamisest. Beetlilehtede ning -pähklite ning nendest valmistatavas närimissegus kasutatavate maitseainete, haritakī, tubaka, LSD, marihuaana, oopiumi, alkoholi, kohvi ja tee tarbimine tähendab keelatud kalduvuste rahuldamist. Kui me suudame teha oma harjumuseks süüa üksnes Kṛṣṇale pakutud toitu, siis on meil võimalik pääseda māyā ohvriks langemisest. Jumal Kṛṣṇa Ise on andnud meile ettekirjutuse, milliseid toite sobib Temale pakkuda – nendeks on juurviljad, teraviljad, puuviljad, piimasaadused ja vesi. Kui inimene sööb aga prasādamit üksnes selle hõrgutava maitse pärast ja sööb seetõttu liiga palju, langeb ta samuti keele nõudmiste ohvriks. Śrī Caitanya Mahāprabhu õpetas meile, et väga maitsvaid toite tuleb vältida isegi juhul, kui tegu on prasādamiga. Kui me pakume jumalusele maitsvaid toite kavatsusega neid hõrgutavaid roogi seejärel ise süüa, siis on meie tegevus suunatud keele nõudmiste rahuldamisele. Ning ka siis, kui me võtame vastu rikka inimese küllakutse põhjusel, et ta pakub meile maitsvaid toite, püüame me tegelikult rahuldada vaid keele nõudmisi. „Caitanya-caritāmṛtas" (Antya 6.227) öeldakse:

Има шест вида раси (вкусове) и ако човек е възбуден от който и да е от тях, става зависим от желанията на езика. Някои хора обичат да се хранят с месо, риба, раци, яйца и други неща, произведени от сперма и кръв, които се ядат под формата на мъртви тела. Други предпочитат зеленчуци, салати, спанак или млечни продукти, но само за да задоволят желанията на езика си. Такъв начин на хранене, който цели сетивно удоволствие – включително използването на прекалено големи количества подправки като чили и тамаринд, – трябва да се изостави от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Употребата на па̄н, харитакӣ, бетелови ядки, тютюн, ЛСД, марихуана, опиум, алкохол, кафе и чай – означава, че се отдаваме на непозволени желания. Ако свикнем да приемаме само остатъците от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а, тогава ще можем да се освободим от примката на ма̄я̄. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млечните продукти и водата могат да се предлагат на Бога, както предписва и самият Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако обаче човек приема праса̄да само заради изключителния му вкус и по тази причина яде прекалено много, той също става жертва на опитите да задоволи желанията на езика си. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи да избягваме пикантните ястия дори когато ядем праса̄да. Ако предлагаме на Бога вкусни ястия с намерението после да се наслаждаваме на тази храна, ние пак се опитваме да удовлетворим желанията на езика си. Ако приемаме поканите на богати хора с идеята да ядем деликатесна храна, също се опитваме да задоволим подтиците на езика си. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя 6.227) е казано:

jihvāra lālase yei iti-uti dhāya
śiśnodara-parāyaṇa kṛṣṇa nāhi pāya
джихва̄ра ла̄ласе йеи ити-ути дха̄я
шишнодара-пара̄ян̣а кр̣ш̣н̣а на̄хи па̄я

„Inimene, kes tormab ringi, püüdes rahuldada oma keelt ning kes on alati kiindunud mao ja genitaalide soovide rahuldamisse, ei suuda jõuda Kṛṣṇani."

„Човек, който ходи насам-натам в търсене на начин да удовлетвори езика си и който е привързан към желанията на стомаха и гениталиите си, не може да достигне Кр̣ш̣н̣а“.

Nagu eespool öeldud, keel, kõht ja genitaalid asuvad kõik ühel joonel ja kuuluvad samasse kategooriasse. Jumal Caitanya rääkis: bhāla nā khaibe āra bhāla nā paribe. „Ärge kunagi kandke luksuslikke rõivaid ja ärge sööge hõrgutavaid roogi." (Cc. Antya 6.236)

Както споменахме преди, езикът, стомахът и гениталиите са разположени в права линия и спадат към една и съща категория. Бог Чайтаня е казал: бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе – „Не се обличай богато и не яж вкусни храни“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Антя 6.236).

Sellise analüüsi põhjal võib järeldada, et haige magu on üheks tunnuseks sellest, et inimene ei oma kontrolli kõhu soovide üle. Kui me soovime süüa rohkem kui vaja, tekitame me oma elus automaatselt suurel hulgal ebamugavusi. Kui me aga peame kinni paastudest sellistel päevadel nagu ekādaśī ja janmāṣṭami, suudame me kõhu nõudeid ohjeldada.

Тези, които страдат от стомашни заболявания, не биха могли да контролират желанията на стомаха си, поне според този анализ. Когато искаме да ядем повече, отколкото ни е нужно, неизбежно си създаваме много проблеми. Ако съблюдаваме дните за пости, например Ека̄дашӣ и Джанма̄ш̣т̣амӣ, можем да овладеем желанията на стомаха си.

Mis puudutab genitaalide ihasid, siis jagunevad ka need kahte kategooriasse – kohaseks ja sündsusetuks ehk seaduslikuks ja ebaseaduslikuks seksuaaleluks. Kui mees jõuab sugulise küpsuseni, võib ta vastavalt śāstrates antud reeglitele abielluda ning kasutada oma genitaale korralike laste sigitamiseks. See on seaduslik ja religioosne. Vastasel juhul võib juhtuda, et ta laseb genitaalide rahuldamiseks käiku mitmed kunstlikud vahendid, loobudes seejuures kõikidest piirangutest. Kui inimene astub aga ebaseaduslikku seksuaalellu, mille hulka śāstrates loetakse nii vahetu seksuaalvahekord kui ka sellest mõtlemine, selle planeerimine, sellest rääkimine või genitaalide rahuldamine kunstlike vahenditega, satub ta māyā küüniste vahele. Need juhendused puudutavad mitte ainult perekondlikke inimesi, vaid ka tyāgīsid ehk loobumusliku elukorralduse kohaselt elavaid isiksusi. Śrī Jagadānanda Paṇḍita kirjutab oma raamatu „Prema-vivarta" seitsmendas peatükis:

А що се отнася до импулсите на гениталиите, те са два вида – правилни и неправилни, т.е. водене на позволен и на непозволен полов живот. Когато един мъж стане достатъчно зрял, той може да се ожени според правилата и предписанията на ша̄стрите и да използва гениталиите си да зачева добри деца. Това е позволено и религиозно. Иначе той би могъл да се отдаде на различни неестествени начини за удовлетворяване желанията на гениталиите си и да не практикува никакво въздържание. Когато човек се наслаждава на извънбрачен полов живот, което според ша̄стрите означава чрез мислене, планиране, говорене, действително полово сношение или чрез задоволяване на гениталиите с изкуствени средства, той се хваща в клопката на ма̄я̄. Тези съвети са в сила не само за семейните, но и за тя̄гӣте, т.е. хората на жизненото стъпало на отречението. В седма глава на книгата си Према виварта Шрӣ Джагада̄нанда Пан̣д̣ита казва:

vairāgī bhāi grāmya-kathā nā śunibe kāne
grāmya-vārtā nā kahibe yabe milibe āne


svapane o nā kara bhāi strī-sambhāṣaṇa
gṛhe strī chāḍiyā bhāi āsiyācha vana


yadi cāha praṇaya rākhite gaurāṅgera sane
choṭa haridāsera kathā thāke yena mane


bhāla nā khāibe āra bhāla nā paribe
hṛdayete rādhā-kṛṣṇa sarvadā sevibe
ваира̄гӣ бха̄и гра̄мя-катха̄ на̄ шунибе ка̄не
гра̄мя-ва̄рта̄ на̄ кахибе ябе милибе а̄не


свапане о на̄ кара бха̄и стрӣ-самбха̄ш̣ан̣а
гр̣хе стрӣ чха̄д̣ия̄ бха̄и а̄сия̄чха вана


яди ча̄ха пран̣ая ра̄кхите гаура̄н̇гера сане
чхот̣а харида̄сера катха̄ тха̄ке йена мане


бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе
хр̣дайете ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а сарвада̄ севибе

„Mu kallis vend, olles vastu võtnud loobumusliku elukorralduse, ei tohiks sa kuulata jutte tavalistel maistel teemadel, ja teistega kohtudes ei tohiks sa ka ise sellistel teemadel kõneleda. Ära mõtle naistest isegi unes. Sa oled vastu võtnud loobumusliku elukorralduse tõotusega, mis keelab sulle naistega suhtlemise. Kui sa soovid suhelda Śrī Caitanya Mahāprabhuga, pead sa alati meeles pidama, mis juhtus Choṭa Haridāsaga, kelle Jumal hülgas. Ära soo hõrgutavaid roogi ega kanna peeneid rõivaid. Ole alati alandlik ja teeni Nende Kõrgeaususi Śrī Rādhāt ja Śrī Kṛṣṇat oma südame sügavustes."

„Скъпи братко, ти си на жизненото стъпало на отречението и не трябва да слушаш разговори за обикновени светски неща, нито пък да говориш за такива неща, когато се срещаш с други хора. Не мисли за жени дори в сънищата си. Приел си жизненото стъпало на отречението с обет, който ти забранява да общуваш с жени. Ако искаш да общуваш с Чайтаня Маха̄прабху, трябва постоянно да помниш случая с Чхот̣а Харида̄са и как той бе отхвърлен от Бога. Не яж богати ястия, не се обличай в скъпи дрехи, бъди винаги смирен и служи на Техни Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в дълбините на сърцето си“.

Kokkuvõtteks võib öelda, et inimest, kes suudab kontrollida nii kõnet, mõistust, viha, keelt, kõhtu kui ka genitaale, tuleb nimetada svāmīks või gosvāmīks. Sõna svāmī tähendab „valitseja" ja gosvāmī tähendab „go ehk meelte valitseja". Kui inimene võtab vastu loobumusliku elukorralduse, omandab ta automaatselt tiitli svāmī. See aga ei tähenda, et temast saab oma suguvõsa, kogukonna või ühiskonna valitseja – ta peab olema oma meelte valitseja. Seni, kuni inimene ei ole oma meelte valitseja, tuleb teda nimetada mitte gosvāmīks, vaid go-dāsaks – meelte teenriks. Järgides Vṛndāvana kuue Gosvāmī eeskuju peavad kõik svāmīd ja gosvāmīd rakendama end armastusega ja täielikult Jumala transtsendentaalsesse teenimisse. Go-dāsad teevad vastupidist – nemad teenivad oma meeli ja materiaalset maailma. Selles seisneb kogu nende tegevus. Prahlāda Mahārāja kirjeldas go-dāsasid sõnaga adānta-go, mis viitab isikule, kelle meeled ei ole allutatud kontrollile. Adānta-go jaoks ei ole võimalik Kṛṣṇa teenriks saamine. Prahlāda Mahārāja räägib „Śrīmad-Bhāgavatamis" (7.5.30):

Изводът е, че който може да владее речта, ума, гнева, езика, стомаха и гениталиите си, трябва да бъде считан за сва̄мӣ или госва̄мӣ. Сва̄мӣ означава господар, а госва̄мӣ – господар на го, т.е. на сетивата. Когато човек се посвети на живот в отречение, едновременно с това той приема и титлата сва̄мӣ. Това не означава, че е господар на семейството си, на близките си или на обществото. Той трябва да бъде господар на сетивата си. Ако не е господар на сетивата си, не трябва да се нарича госва̄мӣ, а го-да̄са – слуга на сетивата. Следвайки стъпките на шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана, всички сва̄мӣ и госва̄мӣ трябва изцяло да се отдадат на любовно трансцедентално служене на Бога. Обратно, го-да̄сите служат на сетивата си, т.е. на материалния свят. Те не се занимават с друго. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е описал го-да̄са още като ада̄нта-го, което се отнася за този, чиито сетива не са под контрол. Един ада̄нта-го не може да стане слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

matir na kṛṣṇe parataḥ svato vā
mitho ’bhipadyeta gṛha-vratānām
adānta-gobhir viśatāṁ tamisraṁ
punaḥ punaś carvita-carvaṇānām
матир на кр̣ш̣н̣е паратах̣ свато ва̄
митхо 'бхипадйета гр̣хаврата̄на̄м
ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам̇
пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м

„Nende jaoks, kes on otsustanud jätkata oma eksistentsi selles materiaalses maailmas meeleliste naudingute nimel, ei ole Kṛṣṇa teadvuseni jõudmine võimalik ei isiklike jõupingutuste, teiste inimeste juhenduste ega ühiste arutelude abil. Ohjeldamatud meeled tirivad neid teadmatuse pimedaimatesse regioonidesse ning nõnda sooritavad nad hullumeelsetena tegevusi, mille kohta öeldakse „läbi näritu uuesti närimine."

„Тези, които са решили да продължат съществуването си в материалния свят, за да удовлетворяват сетивата си, нямат шанс да станат Кр̣ш̣н̣а-осъзнати нито чрез лични усилия, нито чрез обучение от страна на други, нито чрез дискусии. Необузданите им сетива ги влекат в най-тъмните области на невежеството и по този начин те, заблудени, просто дъвчат това, което вече е било дъвкано“.