TEXT 5
ТЕКСТ 5
Tekst
Текст
nātmānam avasādayet
ātmaiva hy ātmano bandhur
ātmaiva ripur ātmanaḥ
на̄тма̄нам аваса̄дайет
а̄тмаива хй а̄тмано бандхур
а̄тмаива рипур а̄тманах̣
Synonyms
Дума по дума
uddharet — inimene peab vabastama; ātmanā — mõistuse abil; ātmānam — tingimustest sõltuvat hinge; na — mitte kunagi; ātmānam — tingimustest sõltuvat hinge; avasādayet — madalamale viima; ātmā — mõistus; eva — kindlasti; hi — tõepoolest; ātmanaḥ — tingimustest sõltuva hinge; bandhuḥ — sõber; ātmā — mõistus; eva — kindlasti; ripuḥ — vaenlane; ātmanaḥ — tingumustest sõltuva hinge.
уддхарет – човек трябва да се освободи; а̄тмана̄ – посредством ума; а̄тма̄нам – обусловената душа; на – никога; а̄тма̄нам – обусловената душа; аваса̄дайет – деградира; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; хи – наистина; а̄тманах̣ – обусловената душа; бандхух̣ – приятел; а̄тма̄ – ум; ева – несъмнено; рипух̣ – враг; а̄тманах̣ – на обусловената душа.
Translation
Превод
Inimene peab kasutama oma mõistust enda vabastamiseks, mitte aga mandumiseks. Mõistus on tingimustest sõltuvale hingele nii sõber kui ka vaenlane.
Човек трябва да използва ума си, за да постигне освобождение, а не за да деградира. Умът е приятел на обусловената душа, но също и неин враг.
Purport
Пояснение
Sõna ātmā tähistab erinevates olukordades kas keha, mõistust või hinge. Joogasüsteemis on eriti tähtsad mõistus ja tingimustest sõltuv hing. Kuna mõistus omab jooga praktiseerimises keskset kohta, tähistab ātmā siin mõistust. Jooga praktiseerimise eesmärk on saavutada kontroll mõistuse üle ning tõkestada mõistuse kiindumist meelte ihaldusobjektidesse. Selles värsis rõhutatakse, et mõistust tuleb treenida nii, et see saaks päästa tingimustest sõltuva hinge teadmatuse soomülkast. Materiaalses elus on elusolend mõistuse ja meelte mõjuvallas. Õigupoolest on puhas hing sattunud materiaalse maailma köidikuisse, kuna mõistus on omaks võtnud vale ego, mis soovib materiaalse looduse üle valitseda. Seepärast tuleb mõistust treenida nii, et seda ei ahvatleks materiaalse looduse sära, ning sel moel võib tingimustest sõltuv hing materiaalsest maailmast pääseda. Inimene ei tohiks lasta end manduda meelte ihaldusobjektidesse kiindumiseni. Mida enam on ta kiindunud meelte ihaldusobjektidesse, seda enam takerdub ta materiaalse eksistentsi köidikuisse. Parim viis neist vabanemiseks on hõivata oma mõistus alati Kṛṣṇa teadvusega. Sõna hi kasutatakse selle mõtte rõhutamiseks, s.t. et seda peab tegema. Samuti öeldakse:
Думата а̄тма̄ означава тяло, ум или душа в зависимост от контекста. Умът и обусловената душа са особено важни в йога системата. Тъй като умът заема централно място в практиката на йога, тук думата а̄тма̄ се отнася до ума. Йога системата цели контрол над ума и освобождение от привързаността към сетивните обекти. Тук се подчертава, че умът трябва да бъде обучен, за да освободи обусловената душа от блатото на незнанието. В материалното съществуване човек е подвластен на ума и сетивата. Всъщност чистата душа е оплетена в мрежите на материалния свят, защото умът е повлиян от фалшивото его, което желае да господства над материалната природа. Затова умът трябва да бъде обучен да не се привлича от нейния блясък. Така обусловената душа може да се спаси. Не трябва да деградираме заради влечението си към сетивните обекти. Колкото повече сме привлечени от сетивните обекти, толкова повече се заплитаме в материалното съществуване. Най-сигурният път към освобождение е постоянно да насочваме ума си към Кр̣ш̣н̣а. С думата хи се подчертава, че човек трябва да действа по този начин. Казано е още:
kāraṇaṁ bandha-mokṣayoḥ
bandhāya viṣayāsaṅgo
muktyai nirviṣayaṁ manaḥ
ка̄ран̣ам̇ бандха-мокш̣айох̣
бандха̄я виш̣ая̄сан̇го
муктяи нирвиш̣аям̇ манах̣
„Mõistus on nii inimese vangistuse kui ka vabanemise põhjuseks. Mõistus, mis on süvenenud meelte ihaldusobjektidesse, põhjustab vangistust, mõistus, mis on eemaldunud meelte ihaldusobjektidest, põhjustab aga vabanemist." („Amṛta-bindu Upaniṣad" 2)
Seega toob mõistus, mis on alati süvenenud Kṛṣṇa teadvusse, elusolendile ülima vabanemise.
„Причината за робството и освобождението на човека е неговият ум. Умът, погълнат от обектите на сетивата, става причина за робство, а умът, непривързан към тях, е причина за освобождение“ (Амр̣та-бинду Упаниш̣ад, 2). Умът, винаги зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е причина за висшето освобождение.