TEXT 40
ТЕКСТ 40
Tekst
Текст
asyādhiṣṭhānam ucyate
etair vimohayaty eṣa
jñānam āvṛtya dehinam
ася̄дхиш̣т̣ха̄нам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гя̄нам а̄вр̣тя дехинам
Synonyms
Дума по дума
indriyāṇi — meeled; manaḥ — mõistus; buddhiḥ — arukus; asya — selle iha; adhiṣṭhānam — pesitsuspaik; ucyate — nimetatakse; etaiḥ — kõigi nendega; vimohayati — ajab segadusse; eṣaḥ — see iha; jñānam — teadmised; āvṛtya — kattes; dehinam — kehastunu.
индрия̄н̣и – сетивата; манах̣ – умът; буддхих̣ – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣т̣ха̄нам – седалище; учяте – се нарича; етаих̣ – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣ах̣ – тази похот; гя̄нам – знанието; а̄вр̣тя – като покрива; дехинам – на въплътеното.
Translation
Превод
Meeled, mõistus ja arukus on selle iha pesitsuspaigad. Nende läbi katab iha kinni elusolendi tegelikud teadmised ning ajab ta segadusse.
Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.
Purport
Пояснение
Vaenlane on hõivanud tingimustest sõltuva hinge kehas mitmed strateegilised positsioonid ning seepärast annab Kṛṣṇa meile teada, millistes paikades vaenlane end peidab, et see, kes soovib seda vaenlast alistada, teaks tema asukohta. Mõistus on meelte kõikide tegevuste koordineerijaks ning seepärast, kuuldes meelte ihaldusobjektidest, täitub mõistus tavaliselt kõikvõimalike mõtetega võimalikest meelelistest naudingutest. Selle tulemusena muutuvad mõistus ja meeled iha pesitsuspaikadeks ning seejärel saab arukusest sellistele ihadele järeleandmise keskus. Arukus on aga vaimse hinge lähim naaber. Iha poolt vallutatud arukus sunnib vaimset hinge võtma omaks vale ego ja samastama end mateeriaga ning seeläbi mõistuse ja meeltega. Vaimne hing satub sõltuvusse materiaalsetest meelelistest naudingutest ning peab neid ekslikult tõeliseks õnneks. Seda, kuidas vaimne hing samastab end ekslikult mateeriaga, selgitatakse väga hästi „Śrīmad- Bhāgavatamis" (10.84.13):
Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кр̣ш̣н̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):
sva-dhīḥ kalatrādiṣu bhauma ijya-dhīḥ
yat-tīrtha-buddhiḥ salile na karhicij
janeṣv abhijñeṣu sa eva go-kharaḥ
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Inimene, kes samastab end oma kolmest elemendist koosneva materiaalse kehaga, kes peab oma keha järglasi enese sugulasteks, kes kummardab oma sünnimaad ning kes läheb pühadesse palverännakupaikadesse lihtsalt suplema selle asemel, et kohtuda sealsete transtsendentaalseid teadmisi omavate isiksustega, on võrdväärne eesli või lehmaga."
„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“