TEXT 3
ТЕКСТ 3
Tekst
Текст
loke ’smin dvi-vidhā niṣṭhā
purā proktā mayānagha
jñāna-yogena sāṅkhyānāṁ
karma-yogena yoginām
локе 'смин дви-видха̄ ниш̣т̣ха̄
пура̄ прокта̄ мая̄нагха
гя̄на-йогена са̄н̇кхя̄на̄м̇
карма-йогена йогина̄м
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — Jumala Kõrgeim Isiksus ütles; loke — maailmas; asmin — selles; dvi-vidhā — kahte tüüpi; niṣṭhā — usk; purā — varemalt; proktā — oli öeldud; mayā — Minu poolt; anagha — oo, pattudest vaba; jñāna-yogena — teadmiste ühendusprotsessi läbi; sāṅkhyānām — empiiriliste filosoofide; karma-yogena — pühendumuse ühendusprotsessi läbi; yoginām — pühendunute.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; локе – в света; асмин – тези; дви-видха̄ – два вида; ниш̣т̣ха̄ – вяра; пура̄ – по-рано; прокта̄ – са казани; мая̄ – от мен; анагха – о, безгрешни; гя̄на-йогена – чрез свързващия процес на знанието; са̄н̇кхя̄на̄м – на философите емпирици; карма-йогена – чрез свързващия метод на предаността; йогина̄м – на преданите.
Translation
Превод
Jumala Kõrgeim Isiksus ütles: Oo, pattudest vaba Arjuna, Ma olen juba selgitanud, et eksisteerib kahte liiki inimesi, kes püüavad teadvustada oma vaimset „mina". Ühed püüavad seda mõista empiirilistele filosoofilistele spekulatsioonidele toetudes, teised aga pühendunud teenimise läbi.
Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други – с предано служене.
Purport
Пояснение
Teise peatüki kolmekümne üheksandas värsis selgitas Jumal kahte liiki protsesse – sāṅkhya-joogat ja karma-joogat ehk buddhi-joogat. Antud värsis selgitab Jumal sedasama täpsemalt. Sāṅkhya-jooga ehk vaimu ja mateeria olemuse analüütiline uurimine pakub huvi inimestele, kes on altid spekulatsioonidele ning kes püüavad mõista maailma empiiriliste teadmiste ja filosoofia abil. Teine kategooria inimesi töötab aga Kṛṣṇa teadvuses, nagu seda selgitati teise peatüki kuuekümne esimeses värsis. Kolmekümne üheksandas värsis selgitas Jumal ka seda, et buddhi-jooga ehk Kṛṣṇa teadvuse põhimõtete kohaselt töötades vabastab elusolend end oma tegevuste järelmõjude köidikuist ning et see protsess on täiuslik. Sama printsiipi selgitatakse üksikasjalikumalt kuuekümne esimeses värsis, kus öeldakse, et buddhi-jooga tähendab sõltumist ainult Kõigekõrgemast (või täpsemalt väljendudes Kṛṣṇast), ning et sel viisil toimides on võimalik kergesti kõikide oma meelte üle kontroll saavutada. Seega on mõlemad joogad teineteisest vastastikuses sõltuvuses nagu religioon ja filosoofia. Religioon ilma filosoofiata on vaid sentimentalism, või ka fanatism, ning filosoofia ilma religioonita on omakorda vaid mõistuse spekulatsioon. Lõplik eesmärk on Kṛṣṇa, sest filosoofid, kes püüavad siiralt leida Absoluutset Tõde, jõuavad lõpuks Kṛṣṇa teadvuse juurde. Ka seda kinnitatakse „Bhagavad-gītās". Kogu protsess seisneb oma tõelise positsiooni mõistmises Ülihinge suhtes. Kaudne tee selle saavutamiseks on filosoofilised spekulatsioonid, mis võivad lõpuks tuua inimese Kṛṣṇa teadvuse juurde, kuid teine meetod on ühendada kõik oma elus otseselt Kṛṣṇa teadvusega. Nimetatud kahe meetodi hulgast on parem Kṛṣṇa teadvuse tee, sest see ei sõltu meelte puhastamisest filosoofia abil. Kṛṣṇa teadvuse praktiseerija puhastub automaatselt ning seetõttu on vahetu pühendunud teenimine üheaegselt nii lihtne kui ka ülendav.
Във втора глава, 39 стих, Бог описа два метода: са̄н̇кхя йога и карма йога, или буддхи йога. В този стих Той обяснява същото по-ясно. Са̄н̇кхя йога, аналитичното изучаване на природата на духа и материята, е за личности, склонни да размишляват и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата категория хора следват пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, описан в 61 стих на втора глава. В споменатия 39 стих Бог посочва, че съблюдавайки принципите на буддхи йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на действието; нещо повече – че методът е съвършен. Същият принцип е разтълкуван по-изчерпателно в стих 61 – буддхи йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кр̣ш̣н̣а) и по този начин всички сетива могат да бъдат обуздани много лесно. Ето защо тези два вида йога са взаимнозависими така, както религията и философията. Религия без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, а философия без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, защото философите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая също достигат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Същността на метода е да се разбере истинската позиция на душата по отношение на Свръхдушата. Философските размишления са косвеният метод; с него постепенно се достига позицията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият метод пряко свързва всичко с Кр̣ш̣н̣а. От двата по-добър е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото не зависи от пречистване на сетивата чрез философията. Кр̣ш̣н̣а съзнание, като непосредствено служене на Бога, само по себе си е пречистващ метод и едновременно с това – лесен и възвишен.