Skip to main content

TEXT 46

ТЕКСТ 46

Tekst

Текст

yāvān artha uda-pāne
sarvataḥ samplutodake
tāvān sarveṣu vedeṣu
brāhmaṇasya vijānataḥ
я̄ва̄н артха уда-па̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣

Synonyms

Дума по дума

yāvān — kõik see; arthaḥ — on mõeldud; uda-pāne — vett täis kaevus; sarvataḥ — igas suhtes; sampluta-udake — suures veekogus; tāvān — samamoodi; sarveṣu — kõikides; vedeṣu — vedalikes pühakirjades; brāhmaṇasya — inimese, kes teab Kõigekõrgemat Brahmanit; vijānataḥ — kes omab täielikke teadmisi.

я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.

Translation

Превод

Väikesel kaevul ei saa olla otstarvet, mida ei rahuldaks suur veekogu. Samamoodi saavutab kõik „Vedade" eesmärgid see, kes teab nende lõppeesmärki.

Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.

Purport

Коментар

Rituaalid ja ohverdused, millest räägitakse vedakirjanduse karma-kāṇḍa osas, on mõeldud järk-järgulisele eneseteadvustamisele kaasa aitamiseks. Eneseteadvustamise eesmärgist räägitakse selgelt „Bhagavad-gītā" viieteistkümnendas peatükis (15.15): „Vedade" uurimise eesmärk on õppida tundma Jumal Kṛṣṇat, kõige algset põhjust. Seega tähendab eneseteadvustamine Kṛṣṇa ning Tema ja meie vaheliste igaveste suhete mõistmist. Elusolendite suhetest Kṛṣṇaga räägitakse samuti „Bhagavad-gītā" viieteistkümnendas peatükis (15.7). Elusolendid on Kṛṣṇa lahutamatud osakesed ning seepärast on Kṛṣṇa teadvuse taastamine iga elusolendi jaoks kõrgeima täiuslikkuse tasand vedalikes tarkustes. Seda kinnitatakse „Śrīmad- Bhāgavatamis" (3.33.7) järgmiselt:

ПОЯСНЕНИЕ: Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):

aho bata śva-paco ’to garīyān
yaj-jihvāgre vartate nāma tubhyam
tepus tapas te juhuvuḥ sasnur āryā
brahmānūcur nāma gṛṇanti ye te
ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те

„Oo, mu Jumal, inimene, kes kordab Sinu püha nime, ehkki olles sündinud madalasse caṇḍāla [„koerasööja"] perekonda, asetseb eneseteadvustamise kõrgeimal tasandil. Selline inimene on kindlasti eelnevates eludes sooritanud mitmesuguseid vedalikke rituaale, askeese ja ohverdusi ning uurinud vedakirjandust juba mitmeid kordi, pärast enese pesemist kõikides pühades palverännaku paikades. Sellist inimest tuleb pidada aarialaste perekonna parimaks liikmeks."

„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните.“

Seega tuleb olla piisavalt arukas, et mõista „Vedade" otstarvet, kiindumata üksnes rituaalidesse ning soovimata tõusta taevalikesse kuningriikidesse, et saada suuremaid meelelisi naudinguid. Tänapäeval ei ole kõikide vedalike rituaalide reeglite järgimine tavalise inimese jaoks enam võimalik, samuti pole võimalik uurida põhjalikult kõiki vedānta ja „Upaniṣadide" õpetusi. Kõikide vedalike ettekirjutuste täitmine nõuaks väga palju aega, energiat, teadmisi ja vahendeid. Käesoleval ajastul on see praktiliselt võimatu. Vedaliku kultuuri olulisim eesmärk saavutatakse ometi üksnes Jumala pühade nimede kordamisega – meetodiga, mida soovitas Jumal Caitanya, kõikide langenud hingede päästja. Kui suur vedalik õpetlane Prakāśānanda Sarasvati küsis Jumal Caitanyalt, miks Tema, Jumal, kordab Jumala püha nime nagu sentimentalist selle asemel, et uurida vedānta filosoofiat, vastas Jumal, et Tema vaimne õpetaja oli leidnud, et Ta olevat suur rumalpea ning seepärast palunud Tal korrata vaid Jumal Kṛṣṇa püha nime. Seda Ta tegigi ning saavutas seeläbi tohutu ekstaasi. Käesoleval kali ajastul on enamik inimesi küllalt rumalad ega oma piisavat haridust vedānta filosoofia mõistmiseks. Vedānta filosoofia olulisima eesmärgi võib aga saavutada korrates solvanguteta Jumala püha nime. Vedānta on vedalike teadmiste viimane sõna ning vedānta filosoofia autor ja parim tundja on Jumal Kṛṣṇa. Suurim vedānta tundja on aga see kõrgeltarenenud hing, kelle naudinguks on Jumala püha nime kordamine. See on kogu vedaliku müstitsismi lõplik eesmärk.

Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд.“ В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.