Skip to main content

TEXT 6

ТЕКСТ 6

Tekst

Текст

tatra sattvaṁ nirmalatvāt
prakāśakam anāmayam
sukha-saṅgena badhnāti
jñāna-saṅgena cānagha
татра саттвам нирмалатва̄т
прака̄шакам ана̄маям
сукха-сангена бадхна̄ти
гя̄на-сангена ча̄нагха

Synonyms

Дума по дума

tatra — seal; sattvam — vooruse guṇa; nirmalatvāt — olles puhtaim materiaalses maailmas; prakāśakam — valgustades; anāmayam — patuste tegude järelmõjudeta; sukha — õnnega; saṅgena — suhtlusega; badhnāti — muudab tingimustest sõltuvaks; jñāna — teadmistega; saṅgena — suhtlusega; ca — samuti; anagha — oo, patutu.

татра – там; саттвамгун̣ата на доброто; нирмалатва̄т – като най-чистото; прака̄шакам – като осветява; ана̄маям – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сангена – с общуване; бадхна̄ти – условия; гя̄на – със знание; сангена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.

Translation

Превод

Oo, patutu, vooruse guṇa, mis on puhtam kui teised, valgustab elusolendit ning vabastab ta kõikide patuste tegude järelmõjudest. Need, kes viibivad vooruse guṇa mõju all, satuvad sõltuvusse õnnetundest ning teadmistest.

О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.

Purport

Коментар

Materiaalse looduse tingimustest sõltuvuses olevaid elusolendeid on erinevaid. Mõned neist on õnnelikud, mõned väga aktiivsed, mõned aga abitud. Kõik need erinevad psühholoogilised avaldumised määratlevad selle, mil viisil elusolendid on tingimustest sõltuvad. Erinevaid tingimustest sõltumise viise kirjeldataksegi käesolevas „Bhagavad-gītā" osas. Esmalt räägitakse vooruse guṇast. Arendades materiaalses maailmas vooruse guṇat, saab inimene targemaks kui need, kes on tingimustest sõltuvad mõnel muul viisil. Vooruse guṇa mõju all olevat inimest ei puuduta kuigivõrd materiaalsed hädad ning ta peab end materiaalsetes valdkondades arenenuks. Hea näide seda tüüpi inimestest on brāhmaṇad, kes on vooruse guṇa mõju all viibivad isiksused. Õnnetunne tuleneb sellest, et vooruse guṇani jõudnud inimene on enam-vähem vaba patuste tegude järelmõjudest. Vedakirjanduses öeldakse, et vooruse guṇa tähendab suuremaid teadmisi ning suuremat õnnetunnet.

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гун̣ата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гун̣а в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един бра̄хман̣а – за него се предполага, че е в гун̣ата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гун̣ата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гун̣ата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.

Ainsaks probleemiks on sel juhul aga see, et vooruse guṇa mõju all viibiv inimene satub sõltuvusse tundest, et ta on teistest parem ja targem. Sel moel satub ta tingimustest sõltuvusse. Parimad näited sellest on teadlased ja filosoofid. Kõik nad on väga uhked oma teadmiste üle ning kuna nad reeglina võivad endale lubada häid elamistingimusi, kogevad nad teatud materiaalset õnnetunnet. See tingimustest sõltuvas elus kogetav edasijõudmise tunne seob neid materiaalse looduse vooruse guṇaga. Kuna nad on kiindunud vooruse guṇas tegutsemisse, on nad selle kiindumuse jätkudes sunnitud omandama uusi looduse guṇade poolt valitsetavaid kehasid, ning seega ei saavuta nad vabanemist ega vaimsesse maailma tõusmist. Elusolend võib korduvalt olla filosoof, teadlane või poeet ning ühtlasi korduvalt kannatada sünni ja surma ebamugavuste käes. Kuid materiaalse energia illusiooni tõttu peavad nad ise sellist elu ometigi meeldivaks.

Проблемът е в това, че намирайки се в гун̣ата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гун̣ата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гун̣а и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гун̣ите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.