Skip to main content

25

Глава 25

Devoción Pura

Чиста преданост

tvayi me ’nanya-viṣayā
matir madhu-pate ’sakṛt
ratim udvahatād addhā
gaṅgevaugham udanvati
твайи ме 'наня-виш̣ая̄
матир мадху-пате 'сакр̣т
ратим удвахата̄д аддха̄
гангеваугхам уданвати

¡Oh, Señor de Madhu!, así como el Ganges fluye siempre hacia el mar sin obstáculos, que mi atracción se dirija constantemente hacia Ti, sin que se desvíe hacia nadie más.

О, господарю на Мадху, както Ганга вечно тече към морето без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никого другиго.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.42

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.42

La perfección del servicio devocional puro se alcanza cuando toda la atención se dirige hacia el trascendental servicio amoroso del Señor. Cortar el nexo de todos los demás afectos no significa la completa negación de los elementos más finos, tales como el afecto por alguien más. Eso no es posible. Un ser viviente, sea éste quien fuere, debe tener ese sentimiento de afecto por otros, porque ello es un signo de vida. Los signos de vida, como el deseo, la ira, los anhelos, los sentimientos de atracción, etc., no pueden aniquilarse. Únicamente tiene que cambiarse el objetivo. El deseo no puede negarse, pero en el servicio devocional el deseo de complacer los sentidos se cambia por el servicio del Señor. El llamado afecto por la familia, la sociedad, el país, etc., consiste en diferentes fases de complacencia de los sentidos. Cuando este deseo se cambia en aras de la satisfacción del Señor, se denomina servicio devocional.

Съвършенството на чистото предано служене се постига тогава, когато цялото внимание се насочи към трансценденталното любовно служене на Бога. Да разсечем възела на всички останали привързаности не означава напълно да се откажем от такива фини чувства като привързаността към някого другиго. Това не е възможно. Живо същество, каквото и да е то, трябва да има това чувство на обич към другите, защото това е симптом на живота. Симптомите на живот като например желание, гняв, копнеж и привличане не могат да бъдат унищожени. Само трябва да се промени тяхната цел. Не можем да премахнем желанието, но когато извършваме предано служене, желанието за него заменя желанието за сетивно наслаждение. Привързаността към семейството, обществото, държавата и т.н., се състои в различна степен от желание за сетивно наслаждение. Когато това желание се превърне в желание за удовлетворяване на Бога, това се нарича предано служене.

En el Bhagavad-gītā podemos ver que Arjuna, tan sólo para satisfacer sus propios deseos personales, no deseaba pelear con sus hermanos y parientes. Pero al oír el mensaje del Señor, el Śrīmad Bhagavad-gītā, cambió su decisión y sirvió al Señor. Y por hacer eso, se convirtió en un famoso devoto del Señor, pues en todas las Escrituras se declara que Arjuna alcanzó la perfección espiritual mediante el servicio devocional que prestó al Señor a través de la amistad. La pelea estaba ahí, la amistad estaba ahí, Arjuna estaba ahí y Kṛṣṇa estaba ahí, pero Arjuna se volvió otra persona mediante el servicio devocional. Por lo tanto, las oraciones de Kuntī también denotan los mismos cambios categóricos en las actividades. Śrīmatī Kuntī quería servir al Señor sin desviación, y eso era lo que pedía en su oración. Esa devoción pura es el objetivo supremo de la vida. Nuestra atención se dirige habitualmente hacia el servicio de algo que no es divino o, en otras palabras, que no es parte de los planes del Señor. Cuando los planes se transforman en el servicio al Señor, es decir, cuando los sentidos se purifican en relación con el servicio del Señor, dichos planes se denominan servicio devocional puro y sin mezcla. Śrīmatī Kuntīdevī quería esa perfección, y oró para que el Señor se la concediese.

В Бхагавад-гӣта̄ можем да видим, че Арджуна не желаел да се сражава със своите братя и роднини, защото искал да удовлетвори личните си желания. Но когато чул посланието на Бога – Шримад Бхагавад-гӣта̄, той променил решението си и започнал да служи на Бога. Така той станал велик и славен предан и всички писания провъзгласяват, че Арджуна постигнал духовно съвършенство, отдавайки предано служене на Бога като негов приятел. Бойното поле било там, приятелството било там, Арджуна бил там и Кришна бил там, но благодарение на преданото служене Арджуна станал друг човек. В молитвите на Кунтӣ също се говори за такава решителна промяна в характера на дейностите. Шримати Кунтӣ искала да служи на Бога без да се отклонява към нищо друго и го молела за това. Тази чиста преданост е крайната цел на живота. Обикновено вниманието на човек винаги се отклонява към служенето на нещо, което не е свързано с Бога или не се намира в плана му. Когато плана ни се промени в посока на служене на Бога или с други думи казано, сетивата ни се пречистят, ангажирайки се в служене на Бога, това се нарича искрено, чисто предано служене. Шримати Кунтӣдеви желаела това съвършенство и молела Бога за него.

El afecto de Kuntī por los Pāṇḍavas y los Vṛṣṇis no está fuera de los límites del servicio devocional, porque el servicio al Señor y el servicio a los devotos son idénticos. A veces servir al devoto es más valioso que servir al Señor. Pero aquí el afecto de Kuntīdevī por los Pāṇḍavas y los Vṛṣṇis se debía a la relación familiar. Ese nexo de afecto en términos de la relación material es la relación de māyā, porque las relaciones del cuerpo o la mente se deben a la influencia de la energía externa. Las relaciones del alma, establecidas en relación con el Alma Suprema, son relaciones verdaderas. Cuando Kuntīdevī quiso cortar la relación familiar, se refería a cortar la relación de la piel. La relación de la piel es la causa del cautiverio material, pero la relación del alma es la causa de la libertad. Esa relación de alma a alma puede establecerse por intermedio de la relación con la Superalma. Ver en la oscuridad no es ver. Pero ver con la luz del Sol significa ver el Sol y todo lo demás que no se veía en la oscuridad. Ésa es la naturaleza del servicio devocional.

Привързаността на Кунтӣ към Пандавите и Вришните не излизала от пределите на преданото служене, защото да се служи на преданите и да се служи на Бога е едно и също нещо. Понякога служенето, което отдаваме на преданите е по-ценно от служенето, отдавано на Бога. Но в този случай привързаността на Кунтӣдеви към Пандавите и Вршните била предизвикана от роднинските ѝ връзки с тях. Този възел на привързаност или тази материална връзка, е ма̄я̄, защото връзките на тялото или на ума се създават под влиянието на външната енергия. Връзките, които душата установява с Върховната душа, са истинските връзки. Когато Кунтӣдеви молела Бога да разсече възела на семейните привързаности, тя имала предвид роднинството, основаващо се на външната обвивка. Това телесно роднинство е причина за материалното робство, а духовните привързаности водят до освобождение. Връзката между душите трябва да се изгражда върху основата на връзката със Свръхдушата. Да гледаш в тъмнината не означава, че виждаш. Но да гледаш когато има слънце, означава да виждаш както слънцето, така и всичко останало, което преди е било скрито от мрака. Това е пътят на преданото служене.

En el verso anterior del Śrīmad-Bhāgavatam, la reina Kuntī ora pidiendo que el Señor tenga la bondad de cortar la atracción que ella siente por sus parientes, las familias Pāṇḍava y Vṛṣṇi. Sin embargo, dejar la atracción que se tenga por las cosas materiales no es suficiente. Los filósofos māyāvādīs dicen: brahma satyaṁ jagan mithyā: «Este mundo es falso, y Brahman (el  espíritu) es verdadero». Nosotros admitimos esto, pero lo matizamos. Como entidades vivientes que somos, queremos disfrute. Disfrute significa variedad. Sin variedad no es posible disfrutar de nada. ¿Por qué ha creado Dios tantos colores y tantas formas? A fin de crear disfrute con la variedad, pues la variedad es la madre del disfrute.

В предишния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам Царица Кунтӣ се моли на Бога да отсече привързаността ѝ към нейните роднини, семействата на Пандававите и Вршните. Въпреки че да се откажеш от привързаност към материалните неща не е достатъчно. Философите Маявади казват: брахма сатям джаган митхя̄ – Този свят е лъжа, а Брахман (духът) е истина. Ние сме съгласни с това, но трябва да уточним. Като живи същества, ние търсим наслаждение. Наслаждение означава разнообразие. Не е възможно да се наслаждаваме на нещата без да има разнообразие. Защо Бог е създал толкова много цветове и форми? За да се създаде наслада от разнообразието, защото разнообразието е майка на наслаждението.

Los filósofos māyāvādīs, los impersonalistas, quieren negar esa variedad, pero, ¿cuál es el resultado de ello? Como no se ocupan en el servicio devocional, simplemente se someten a la ardua labor de las austeridades y las penitencias, sin lograr ningún resultado permanente. Eso lo explica una oración que hay en el Śrīmad-Bhāgavatam (10.2.32):

Философите Маявади имперсоналисти искат да отрекат това разнообразие, но какъв е резултатът? Тъй като те не извършват предано служене, те просто се заемат с тежката работа на аскетизъм и покаяние без да могат да постигнат някакъв траен резултат. Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.02.32):

ye ’nye ’ravindākṣa vimukta-māninas
tvayy asta-bhāvād aviśuddha-buddhayaḥ
āruhya kṛcchreṇa paraṁ padaṁ tataḥ
patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ
йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас
твайяста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣
а̄рухя кр̣ччхрена парам падам татах̣
патантядхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ангхраях̣

«¡Oh, Señor de los ojos de loto!, aquellos que creen que están liberados en esta misma vida pero que no Te prestan servicio devocional, deben tener la inteligencia impura. Aunque ellos aceptan severas austeridades y penitencias y se elevan hasta la posición espiritual —hasta la comprensión del Brahman impersonal—, caen de nuevo, porque no se ocupan de adorar Tus pies de loto».

„О Лотосооки Господи, този, който си мисли, че в този живот е постигнал освобождение, но не Ти отдава предано служене, трябва да се счита за личност с нечиста интелигентност. Въпреки че приема тежък аскетизъм и покаяние и се издига до духовната платформа на безличностния Брахман, той отново пада, защото е пренебрегнал обожанието на твоите лотосови нозе.“

La forma humana de vida tiene la finalidad de que restablezcamos nuestra relación con Dios y actuemos de conformidad con esa relación. Incluso en los tratos comunes, un comerciante que trata de hacer negocios con otro debe primero establecer cierta relación con él, y luego las transacciones pueden llevarse a cabo. De la misma manera, un hombre y una mujer establecen una relación mediante el matrimonio, y luego viven juntos. Igualmente, la vida humana tiene por objeto que restablezcamos nuestra relación con Dios. El mundo material entraña olvido de esa relación. En el mundo material no hay conciencia de Kṛṣṇa, pues tan pronto como la hay, tan pronto como hay acción en base a Kṛṣṇa, este mundo deja de ser el mundo material para convertirse en el mundo espiritual.

Човешката форма на живот е предназначена за възстановяване връзката ни с Бога и действа в съответствие с тази връзка. Дори и в обикновените отношения, един бизнесмен, който има намерение да прави сделка с друг, първо трябва да установи връзка с него, а след това може да осъществи някаква сделка. По същия начин съпругът и съпругата първо установяват връзка с брак, а след това заживяват заедно. По подобен начин, човешкият живот е предназначен за възстановяване връзката ни с Бога. Материалният свят означава забравяне на тази връзка. В него няма Кришна съзнание, но ако това съзнание по някакъв начин се появи и Кришна стане основа на дейностите, това вече не е материалният свят, това е духовният свят.

Como mujer, Kuntīdevī tenía una relación con dos familias. Ése era su apego. Por consiguiente, oró a Kṛṣṇa pidiéndole que cortara esas relaciones y la liberara. Pero después de ella liberarse, ¿qué debía hacer? Ésa es la pregunta. Puede que alguien esté empleado en alguna empresa y, al sentirse molesto, renuncie. Puede que esa renuncia esté bien, pero si por renunciar se queda desempleado y sin ocupación, entonces, ¿de qué sirve la renuncia?

Като жена Кунтӣдеви имал връзка с две семейства. Това била нейната привързаност. Ето защо тя се молила на Кришна да разсече този възел и да я освободи. Но след като се освободи какво трябва да прави? Това е въпросът. Човек може да започне някаква работа, а после, ако се чувства притеснен, да подаде оставка. Това с оставката може да е добро решение, но ако в резултат човек стане безработен и няма ангажимент, тогава каква е стойността на оставката?

Aquellos que están frustrados y confundidos, quieren negar el mundo material. Ellos saben lo que no quieren, pero no saben lo que quieren. La gente siempre está diciendo: «No quiero esto». Pero, ¿qué quieren? Eso no lo saben.

Тези, които са разочаровани и объркани искат да се отрекат от този материален свят. Те знаят какво не искат, но ​​не знаят какво искат. Хората винаги казват: „Аз не искам това.“ Но какво искат? Това те не знаят.

Kuntīdevī explica lo que verdaderamente se debe querer. Ella dice: «Que mis relaciones familiares cesen, pero que mi relación contigo (Kṛṣṇa) se confirme». En otras palabras, no quiere sentirse atraída por nada más aparte de Kṛṣṇa. Eso es la perfección, y eso es algo verdaderamente deseable.

А какво в действителност човек трябва да желае, се обяснява от Кунтӣдеви. Тя казва: „Нека моите семейни отношения да приключат, но нека връзката ми с теб да се задълбочи.“ С други думи, тя не иска да бъде привлечена към нищо друго, освен към Кришна. Това е съвършенството, това всъщност трябва да желаем.

La palabra ananya-viṣaya significa ananya-bhakti, servicio devocional que no se desvía. Simplemente debemos estar apegados a Kṛṣṇa las veinticuatro horas del día, sin desviación. De esa manera, nuestra renuncia puede ser perfecta. Si pensamos que podemos estar apegados a Kṛṣṇa y a las cosas materiales al mismo tiempo, nos equivocamos. No podemos encender un fuego y al mismo tiempo verter agua en él. Si lo hacemos, el fuego no actuará.

Думата ананя-виш̣ая̄ означава ананя-бхакти, неотклонно предано служене. Ние просто трябва да бъдем свързани с Кришна двадесет и четири часа на ден, без отклонение. Така можем да достигнем пълно отречение. Ако ние мислим, че може едновременно да бъдем привързани към Кришна и към материалните неща, грешим. Ние не можем да палим огън и в същото време да изливаме вода върху него. Ако го правим, огънят няма да се появи.

Los sannyāsīs māyāvādīs renuncian a este mundo (brahma satyaṁ jagan mithyā). Es muy bueno predicar que se renuncie al mundo, pero paralelamente debemos tener atracción por alguna otra cosa, pues, de lo contrario, nuestra renuncia no perdurará. Nosotros vemos a muchos sannyāsīs māyāvādīs que dicen: brahma satyaṁ jagan mithyā; pero después de que adoptan sannyāsa, regresan al mundo material a abrir hospitales y a hacer obras filantrópicas. ¿Por qué? Si han dejado este mundo por considerarlo mithyā, falso, ¿por qué regresan a abrazar la política, la filantropía y la sociología? De hecho, eso tiene que ocurrir, pues somos entidades vivientes y somos activos. Si por frustración tratamos de volvernos inactivos, fracasaremos en el intento. Tenemos que ocuparnos en actividades.

Маявадите сання̄сӣ се отказват от този свят (брахма сатям джаган митхя̄). Да се проповядва отречение от света, това е много добре, но заедно с това ние трябва да развиваме привързаност към нещо, в противен случай отречението няма да продължи дълго. Виждаме много Маявади сання̄сӣ, които казват: брахма сатям джаган митхя̄, но след като приемат сання̄са, те се връщат в материалния свят, за да отварят болници и да вършат благотворителна дейност. Защо? Ако те са изоставили този свят, считайки го за митхя̄, фалшив, защо те се връщат, за да се захванат с политика, филантропия и социология? Всъщност това е трябвало да се случи, защото ние сме живи същества и сме активни по природа. Ако поради разочарование се опитваме да спрем дейностите си, нашите опити са обречени на провал. Ние трябва да се ангажираме в някакви дейности.

La actividad suprema, la actividad Brahman (espiritual), la constituye el servicio devocional. Desafortunadamente, los māyāvādīs no saben esto. Ellos creen que el mundo espiritual está vacío. Sin embargo, el mundo espiritual es exactamente igual que el mundo material, en el sentido de que tiene variedades. En el mundo espiritual también hay casas, árboles, calles, cuadrigas... hay de todo, pero sin las embriagueces materiales. Como se describe en el Brahma-saṁhitā (5.29):

Най-висшата дейност, Брахман (духовната) дейност, е преданото служене. За съжаление Маявадите не знаят това. Те си мислят, че духовният свят е пуст. Всъщност духовният свят е точно като материалния свят в това, че там има разнообразие. В духовния свят също има къщи, дървета, пътища, колесници – всичко има, но няма материално опиянение. Както е описано в Брахма Самхита̄ (5.29):

cintāmaṇi-prakara-sadmasu kalpa-vṛkṣa-
lakṣāvṛteṣu surabhīr abhipālayantam
lakṣmī-sahasra-śata-sambhrama-sevyamānaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

«Yo adoro a Govinda, el Señor primigenio, el primer progenitor, que está cuidando las vacas, cumpliendo todos los deseos, en moradas construidas de gemas preciosas espirituales y rodeadas de millones de árboles de deseos. Es constantemente servido con gran reverencia y afecto por cientos y miles de diosas de la fortuna, o gopīs».

Обожавам Говинда, първоначалния Бог, родоначалникът на всичко, който пасе кравите, който изпълнява всички желания. Неговата обител е изградена от духовни камъни, заобиколена от милиони дървета на желанията. Там винаги с голяма любов и почит му служат стотици хиляди богини на щастието или гопи.

En el mundo espiritual hay árboles kalpa-vṛkṣa, los cuales suministran cualquier tipo de fruta que deseemos. En el mundo material, un árbol de mango no puede dar uvas, ni puede una vid dar mangos. En el mundo espiritual, sin embargo, si tomamos un mango de un árbol y al mismo tiempo deseamos uvas, el árbol las suministrará. Eso se denomina «árbol de deseos». Ésas son algunas de las realidades del mundo espiritual.

В духовния свят има калпа-вр̣кш̣а дървета, които дават плодове, каквито пожелаем. В материалния свят манговото дърво не може да роди грозде, нито лозите – манго. В духовния свят обаче едно мангово дърво, ако пожелаем, може да ни даде грозде. Това се нарича дърво на желанията. Това е само част от действителността в духовния свят.

En el mundo material requerimos de luz del Sol y de la Luna, pero en el mundo espiritual no hay necesidad de ello, porque todo y todos son refulgentes. En el kṛṣṇa-līlā, Kṛṣṇa robó mantequilla, y las amigas vecinas de madre Yaśodā se quejaron. En verdad, no se estaban quejando, sino que tan sólo estaban disfrutando de los rasgos corporales y de las diversiones de Kṛṣṇa. Ellas dijeron a madre Yaśodā: «Tu hijo va a nuestra casa y roba mantequilla. Nosotras tratamos de esconderla en la oscuridad, de modo que Él no pueda verla, pero, sin embargo, de una u otra forma Él la encuentra. Lo mejor es que Le quites todos Sus adornos, porque creemos que la luz de Sus joyas Lo ayudan a encontrar el tarro de la mantequilla. —Madre Yaśodā respondió—: Sí, Le quitaré todos Sus adornos. —Pero las vecinas respondían—: No, no. Es inútil. De alguna manera este niño tiene una refulgencia que sale de Él, y puede encontrar la mantequilla incluso sin los ornamentos». Así pues, el cuerpo trascendental es refulgente.

Existe luz debido a la refulgencia del cuerpo trascendental de Kṛṣṇa. Toda la luz que vemos es simplemente luz prestada de la refulgencia de Kṛṣṇa. Como se afirma en el Brahma-saṁhitā (5.40):

В този материален свят ние се нуждаем от слънчевата и лунната светлина, но в духовния свят няма нужда от тях, защото всичко и всеки излъчва сияние. В кр̣ш̣н̣а лӣла̄ Кришна откраднал масло и съседките, приятелки на майка Яшода се оплакали. Всъщност те не са се оплаквали, а просто са се наслаждавали на неговата красота и забавленията му. Те казали на майка Яшода: „Синът ти идва в нашата къща и краде масло. Ние се опитваме да го скрием в тъмното, така че Той да не може да го види, но някак си все пак го намира. По-добре е да махнеш всичките му украшения, защото мислим, че светлината на неговите бижута му помага да намери гърнетата с масло.“ Майка Яшода отговорила: „Да, аз ще сваля всичките му украшения.“ Но съседките отговорили: „Не, не, безсмислено е. Това момче някак си излъчва сияние. То може да намери маслото дори и без украшения.“ Да, трансценденталното тяло е сияйно.

yasya prabhā prabhavato jagad-aṇḍa-koṭi-
koṭiṣv aśeṣa-vasudhādi vibhūti-bhinnam
tad brahma niṣkalam anantam aśeṣa-bhūtaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и-
кот̣иш̣в ашуш̣а-васудха̄ди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

«En los millones y millones de universos hay innumerables planetas, y cada uno de ellos es diferente de los demás en su constitución cósmica. Todos esos planetas están situados dentro de la refulgencia espiritual denominada brahmajyoti. Ese brahmajyoti es la refulgencia corporal de la Suprema Personalidad de Dios, a quien yo adoro».

„В милионите вселени съществуват безброй планети и всяка една от тях по своята природа е различна от останалите. Всички тези планети са разположени в духовното сияние, наречено брахма-джьотир, което е сияние от тялото на Бога, Върховната Личност, когото аз обожавам.“

La refulgencia corporal de Kṛṣṇa genera millones de universos. En este sistema solar, el Sol produce muchos planetas, y debido a la luz del Sol los planetas son cálidos y las estaciones cambian. Gracias al Sol hay árboles, hojas, frutas y flores. De la misma manera, todo lo que vemos en la creación se debe a la refulgencia corporal de Kṛṣṇa.

Сиянието от тялото на Кришна ражда милиони вселени. В тази слънчева система слънцето дава начало на много планети. Благодарение на слънцето планетите са топли и има различни сезони. Благодарение на слънцето има дървета, зелени листа, плодове и цветя. По същия начин, каквото виждаме в творението, всичко се дължи на сиянието от тялото на Кришна.

Los māyāvādīs simplemente ven la refulgencia, que es impersonal. Ellos no pueden ver nada más. Puede que veamos un avión que se eleva por el cielo, pero después de un rato lo perdemos de vista, debido al deslumbrante brillo del Sol. El avión está allí, pero no podemos verlo. De igual modo, si simplemente tratamos de ver el refulgente brahmajyoti, seremos incapaces de ver dentro de él. Por consiguiente, uno de los mantras del Īśopaniṣad pide al Señor que retire Su refulgencia, de modo que a Él se Le pueda ver bien.

Маявадите виждат само сиянието, което е безличностно. Нищо повече. Самолетът се издига в небето, но след известно време се скрива от погледа ни и това се дължи на ослепителното слънце. Самолетът е там, но ние не можем да го видим. По същия начин, ако ние просто се опитваме да видим сиянието брахма-джьотир, ние не сме в състояние да видим това, което е в него. Една от мантрите в Ишопаниш̣ад изразява молба към Бога да прибере сиянието си, така че Той да може да бъде видян правилно.

Los filósofos māyāvādīs no pueden ver las actividades personales de Kṛṣṇa, ni el planeta en el que Kṛṣṇa está activo personalmente. El Bhāgavatam dice: āruhya kṛccheṇa paraṁ padaṁ tataḥ patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ: Como no ven los pies de loto de Kṛṣṇa, tienen que regresar a este mundo material, pese a todas sus sinceras penitencias y austeridades. Así pues, la renunciación por sí sola no nos ayudará. Puede que renunciemos artificialmente, pero de nuevo nos volveremos mal llamados disfrutadores. Esa clase de renuncia y disfrute es como un péndulo que va de un lado a otro. Por una parte, nos convertimos en renunciantes falsos, y por la otra, nos convertimos en disfrutadores falsos. El remedio, sin embargo, está aquí. Si verdaderamente queremos desapegarnos del mundo material, debemos aumentar nuestro apego por el cultivo de conciencia de Kṛṣṇa. La renuncia sola no nos ayudará. Por lo tanto, Kuntīdevī ora, diciendo: tvayi me ’nanya-viṣaya. Ora pidiendo que su atracción se dirija constantemente hacia Kṛṣṇa, sin que se desvíe hacia nada más. Eso es bhakti, servicio devocional puro, pues, como indica Rūpa Gosvāmī, el servicio devocional debe ser puro (anyābhilāṣitā-śūnyam jñāna-karmādy-anāvṛtam).

Философите Маявади не могат да видят нито личните дейности на Кришна, нито планетата, на която Той ги проявява. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: а̄рухя кр̣нчхрен̣а парам падам татах̣ патантй адхо 'на̄др̣таюш̣мад-ан̣гхрая – защото те не виждат в лотосовите нозе на Кришна, те трябва да се върнат в този материален свят, въпреки всичките си сериозни покаяния и аскетизъм. Затова отречението, само по себе си, няма да ни помогне. Ние можем външно, фалшиво да се отречем, но отново ще трябва да се върнем към така наречените наслаждения. Такова отречение и наслаждение са като двете страни на махало, което се люлее насам-натам. В едната страна ние ставаме фалшиви отшелници, а в другата – фалшиви наслаждаващи се. Но имаме изход от това положение. Ако наистина искаме да се откъснем от този материален свят, ние трябва да увеличим своята привързаност към Кришна. Отречението, само по себе си не ще ни помогне. Затова Кунтӣдеви се моли: твайи ме унаня-виш̣ая̄. Тя моли винаги да бъде привлечена към Кришна без да се отклонява към нищо друго. Това е бхакти, чисто предано служене. Както казва Рӯпа Госва̄мӣ, преданото служене трябва да бъде съвсем чисто, искрено (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там).

En el mundo material hay jñānīs y karmīs. Los karmīs son tontos que trabajan muy duro innecesariamente, y los jñānīs son aquellos que, cuando se han elevado un poquito, piensan: «¿Para qué trabajar tan duro? No se necesita de tantas cosas. ¿Para qué acumular tanto dinero y comida, y tanto prestigio falso?». El jñānī piensa de esa manera. El bhakta, no obstante, está más allá del karmī y del jñānī. El karmī tiene muchos deseos, y el jñānī trata de librarse de todos los deseos, pero la ausencia de todo deseo sólo puede lograrse cuando deseamos servir a Kṛṣṇa. De lo contrario, no es posible librarse de los deseos. Jñāna-karmādy-anāvṛtam. Como bhaktas, no debemos tener deseo de jñāna y karma. No debemos tener apego por las cosas materiales, sino que debemos tener apego por Kṛṣṇa. De esa manera, nuestro desapego se volverá firme.

В този материален свят има гя̄нӣ и кармӣ. Кармӣте са глупаци, които ненужно, но много усилено работят, гя̄нӣте са тези, които, издигнали се малко, започват да мислят: „Защо трябва да се работи толкова усилено? Много от нещата не са необходими. Защо да се трупат толкова много пари и храна и лъжлив престиж?“ Гя̄нӣ мисли по този начин. Но един бхакта превъзхожда кармӣте и гя̄нӣте. Кармӣте имат много желания, а гя̄нӣте се опитват да се отърват от всички желания, но свобода от всички желания може да се постигне само когато желаем да служим на Кришна. В противен случай не е възможно да се освободим от желанията. Джна̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. Като бхакти ние не трябва да имаме желания за гя̄на и карма. Ние трябва да нямаме привързаност към материални неща, но трябва да сме привързани към Кришна. По този начин нашето отречение ще бъде стабилно.

Debemos cultivar conciencia de Kṛṣṇa favorablemente (ānukūlyena kṛṣṇānuśīlanaṁ). Esto significa pensar en cómo hacer que Kṛṣṇa se sienta satisfecho. Siempre debemos pensar en Kṛṣṇa, como las gopīs. La conciencia de Kṛṣṇa que tenían las gopīs era perfecta, porque en ellas no había ningún otro deseo más que tratar de complacer a Kṛṣṇa. Eso es la perfección. Por consiguiente, Caitanya Mahāprabhu recomienda: ramyā kācid upāsanā vraja-vadhū-vargeṇa yā kalpitā: No hay mayor proceso para adorar a la Suprema Personalidad de Dios que ese método que adoptaron las gopīs.

Трябва да развиваме Кришна съзнание по позитивен, благоприятен начин (а̄нукӯлиена кр̣ш̣н̣а̄нусӣланам). Това означава, да мислим за това как Кришна ще бъде удовлетворен. Ние винаги трябва да мислим за Кришна точно като гопӣте. Съзнанието на гопӣте за Кришна е съвършено, защото те нямат друго желание, освен да се опитват да удовлетворят Бога. Това е съвършенство. Затова Чайтаня Махапрабху препоръчва: рамя̄ ка̄нид упа̄сана̄ враджа-вадхӯ-варген̣а я̄ калпита̄ – няма по-добър начин да се обожава Бога, Върховната Личност, от този на гопӣте.

Las gopīs no tenían ningún otro deseo más que satisfacer a Kṛṣṇa. Todas las gopīs trataban de satisfacerlo, incluso las gopīs mayores, Yaśodā y sus amigas, así como también los gopas mayores, como Nanda Mahārāja y sus amigos. Los muchachos y muchachas de Vṛndāvana de la misma edad de Kṛṣṇa también trataban de satisfacerlo. Todo el mundo trataba de satisfacer a Kṛṣṇa, hasta las vacas, las flores, las frutas y el agua de Vṛndāvana. Esto se debe a que en Vṛndāvana todo es espiritual; nada es material.

Гопӣте не са имали други желания, освен да удовлетворят Кришна. Всички гопи се опитвали да го удовлетворят, включително по-възрастните – Яшода и нейните приятелки, а също така и възрастните мъже като Нанда Махараджа и приятелите му. Момчетата и момичетата на Вриндавана, които са били на същата възраст като Кришна също се опитвали да го удовлетворят. Всеки се опитвал да удовлетвори Кришна, дори кравите, цветята, плодовете и водата на Вриндавана. Това е така, защото всичко във Вриндавана е духовно, нищо не е материално.

Debemos entender la diferencia que hay entre espiritual y material. Aquello que es material no presenta signos de vida, y aquello que es espiritual tiene todos los signos de la vida. Tanto los árboles del mundo espiritual como los del mundo material son entidades vivientes, pero en los árboles de aquí los signos de vida están ausentes. Un ser humano es una entidad viviente y los devotos del mundo espiritual también son entidades vivientes, pero en los seres humanos que no están conscientes de Kṛṣṇa los verdaderos signos de vida están ausentes.

Ние трябва да разберем разликата между духовното и материалното. Това което е материално няма симптоми на живот, а това което е духовно има всички такива симптоми. Дървета в духовния свят, както и тези в материалния свят, са живи същества, но у дърветата тук симптомите на живот отсъстват. Човешките същества са живи същества и преданите в духовния свят също са живи същества, но у човешките същества, които не са в Кришна съзнание, истинските симптоми на живот отсъстват.

En verdad, no existe ninguna otra conciencia que no sea la conciencia de Kṛṣṇa. Y esa conciencia es espiritual. Así pues, incluso mientras estemos en el mundo material, si simplemente aumentamos nuestra conciencia de Kṛṣṇa, viviremos en el mundo espiritual. Si vivimos en el templo, estamos viviendo en el mundo espiritual, porque en el templo no hay más ocupación que el proceso de conciencia de Kṛṣṇa. Existen muchísimas ocupaciones que se desempeñan para Kṛṣṇa. Aquellos que siguen estrictamente las regulaciones del proceso de conciencia de Kṛṣṇa viven de hecho en el mundo espiritual, no en el mundo material. Puede que pensemos que vivimos en Nueva York, Los Ángeles, o en alguna otra parte, pero de hecho vivimos en Vaikuṇṭha.

Всъщност няма друго съзнание освен Кришна съзнание. И това съзнание е духовно. По тази причина, ако ние развиваме своето Кришна съзнание, дори да се намираме в този материалния свят, всъщност ще живеем в духовния. Ако живеем в храма, ние живеем в духовния свят, защото в храма няма нещо, което да не е свързано с Кришна. Има толкова много дейности за удовлетворението на Кришна, които могат да се извършват. Тези, които строго съблюдават правилата на Кришна съзнание, всъщност живеят в духовния, а не в материалния свят. Ние може да мислим, че живеем в Ню Йорк, Лос Анджелис, или някъде другаде, но всъщност ние живеем във Вайкунтха.

Es una cuestión de conciencia. Puede que un insecto se encuentre en el mismo asiento que el maestro espiritual, pero como el maestro espiritual tiene una conciencia desarrollada y el insecto no, son diferentes. Puede que estén sentados en el mismo lugar, pero el insecto sigue siendo un insecto, y el maestro espiritual sigue siendo el maestro espiritual. La posición en el espacio puede que permanezca igual, tal como nosotros permanecemos en el mundo material o en el mundo espiritual, pero si nuestra conciencia de Kṛṣṇa es fuerte, no estamos en el mundo material.

Това е въпрос на съзнание. Насекомото може да кацне на мястото, където стои духовният учител, но защото духовният учител е развил съзнание, а буболечката – не, те са различни. Те могат да стоят на едно и също място, но насекомото си остава насекомо, а духовният учител – духовен учител. Положението ни в пространството може да остане същото, точно както ние оставаме в материалния или в духовния свят, но ако нашето Кришна съзнание е стабилно, ние не сме в материалния свят.

Así pues, la renunciación por sí sola, el simple hecho de abandonar las cosas mundanas, no es suficiente. Puede que la renunciación sea un proceso útil, pero no ayudará de un modo absoluto. Cuando aumentemos nuestro apego a Kṛṣṇa, nuestra renunciación será perfecta. A medida que aumentemos el apego a Kṛṣṇa, disminuirá automáticamente el apego al mundo material. El apego a Kṛṣṇa y al mundo material no pueden ir de la mano. Si una mujer está apegada a dos hombres —su esposo y su amante—, no puede mantener su apego a ambos. Su apego al amante aumentará. Aunque puede que ella trabaje muy bien en la casa de su esposo, su mente va a estar apegada a su amante, y pensará: «¿Cuándo llegará la noche, para reunirme con él?». De la misma manera, si aumentamos nuestro apego a Kṛṣṇa, el desapego o la renuncia al mundo material aparecerá de forma natural (bhaktiḥ pareśānubhavo viraktir anyatra ca, Bhāg. 11.2.42).

Самоотречението и изоставянето на светските неща не са достатъчни. Отречението може да помогне, но тази помощ няма да е абсолютна. Когато ние увеличаваме нашата привързаност към Кришна, нашето отречение ще бъде съвършено. Когато ние засилим привързаността си към Кришна, привързаността ни към този материален свят автоматично ще намалее. Привързаността към Кришна и към материалния свят не могат да вървят ръка за ръка. Ако една жена е привързана към двама мъже – съпруга си и любовника си, тя не може да запази привързаността си и към двамата. Привързаността към любовника ѝ ще се увеличи. Въпреки че при своя съпруг тя може да върши домакинската си работа много добре, умът ѝ ще бъде привързан към любовника и тя ще си мисли: „Как да се срещна с него тази вечер?“ По същия начин, ако можем да засилим нашата привързаност към Кришна, непривързаността или отречението ни от този материален свят автоматично ще дойде – бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.11.42).

De modo que, Kuntīdevī ora a Kṛṣṇa pidiéndole que le otorgue la misericordia mediante la cual pueda estar apegada a Él. No podemos aumentar nuestro apego a Kṛṣṇa sin la misericordia de Kṛṣṇa. No podemos volvernos devotos sin la misericordia de Kṛṣṇa; por consiguiente, simplemente tenemos que servir a Kṛṣṇa, pues mediante el servicio se satisface a Kṛṣṇa.

Ето защо Кунтӣдеви моли Кришна за милостта му, чрез която тя ще може да се привърже към него. Ние не можем да увеличим нашата привързаност към Кришна без милостта на Кришна. Ние не можем да станем предани без милостта на Кришна. Ето защо ние просто трябва да служим на Кришна, за да го удовлетворим.

Kṛṣṇa no requiere del servicio de nadie, pues Él es perfecto en Sí mismo. Sin embargo, si Le prestamos servicio sinceramente y de todo corazón, entonces, por Su misericordia, avanzaremos. Sevonmukhe hi jihvādau svayam eva sphuraty adaḥ. Dios se nos revelará. No podemos ver a Dios con nuestros torpes ojos. Entonces, ¿cómo podemos verlo? Premāñjana-cchurita-bhakti-vilocanena santaḥ sadaiva hrdayeṣu vilokayanti (Brahṁa-samhitā 5.38): Tenemos que ungir nuestros ojos con el ungüento del amor; así Kṛṣṇa Se nos revelará. Kṛṣṇa Se presentará de hecho ante nosotros.

Кришна не иска служене от никого, защото Той самият е съвършен. Въпреки това, ако с цялото си сърце му дадем нашето искрено служене, по неговата милост ние ще напреднем. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхурат адах̣. Бог ще разкрие себе си за нас. Ние не можем да видим Бог с нашите безполезни очи. Как тогава можем да го видим? Према̄нджана-чхурита-бхакти-вилочанена / сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти (Брахма Самхита̄, 5.38). Ние трябва да намажем очите си с елея на любовта, тогава Кришна ще ни се разкрие. Кришна наистина ще се яви пред нас.

Cuando Dhruva Mahārāja estaba realizando penitencia y meditando en la forma de Viṣṇu que se hallaba dentro de su corazón, la forma de Viṣṇu desapareció repentinamente, y su meditación se interrumpió. Al abrir los ojos, Dhruva Mahārāja vio de inmediato a Viṣṇu ante él. Al igual que Dhruva Mahārāja, nosotros siempre debemos pensar en Kṛṣṇa, y cuando alcancemos la perfección, veremos a Kṛṣṇa ante nosotros. Ése es el proceso. No debemos apresurarnos demasiado. Debemos esperar que llegue el momento oportuno. Claro que es bueno estar ansioso de ver a Kṛṣṇa, pero no debemos desanimarnos si no Lo vemos de inmediato. Si una mujer se casa y quiere un hijo de inmediato, se decepcionará. No es posible tener un hijo de inmediato. Ella tiene que esperar. De la misma manera, no podemos pretender que sólo porque nos ocupamos en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa podemos ver a Kṛṣṇa al instante. Pero debemos tener fe en que Lo veremos. Debemos tener fe firme en que, como estamos ocupados en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, podremos ver a Kṛṣṇa cara a cara. No debemos decepcionarnos. Simplemente debemos continuar con nuestras actividades conscientes de Kṛṣṇa, y llegará el momento en que veremos a Kṛṣṇa cara a cara, tal como Kuntīdevī Lo ve. No hay duda alguna de esto.

Когато Дхрува Махарадж се подложил на покаяние и медитирал върху формата на Вишну в сърцето си, формата на Вишну изведнъж изчезнала и медитацията била прекъсната. Щом отворил очи, Дхрува Махарадж видял Вишну пред себе си. Подобно на Дхрува Махарадж, ние винаги трябва да мислим за Кришна и когато постигнем съвършенство, ще видим Кришна пред себе си. Това е процесът. Не трябва да бъдем прекалено прибързани. Ние трябва да се изчакаме нужното време. Разбира се, че е добре да бъдем нетърпеливи да видим Кришна, но ние не трябва да се обезсърчаваме, ако не го видим веднага. Ако една жена се омъжи и иска да има дете веднага, тя ще бъде разочарована. Не е възможно да има дете веднага. Тя трябва да изчака. По същия начин, ние не можем да очакваме, че само защото се ангажираме в Кришна съзнание, ще видим Кришна веднага. Ние трябва да имаме вяра, че ще го видим. Ние трябва да имаме пълна вяра, че тъй като сме се ангажирали в Кришна съзнание, ще бъдем в състояние да видим Кришна лице в лице. Не трябва да се разочароваме. Ние просто трябва да продължим с нашите дейности в Кришна съзнание и ще дойде време, когато ще видим Кришна, точно както Кунтӣдеви го вижда лице в лице. Няма съмнение в това.

En el Bhagavad-gītā se afirma que incluso si a veces se observa que alguien tiene un comportamiento un poco malo, si se ocupa continuamente en el servicio de Kṛṣṇa, se le debe considerar santo. A veces a los devotos americanos o europeos se les crítica por cometer errores y no estar al nivel del sistema requerido para adorar a la Deidad tal como se practica en la India, pero aun así, de acuerdo con el Bhagavad-gītā, se les debe considerar santos. Debemos fijar nuestra mente en servir a Kṛṣṇa con sinceridad y dedicación, y entonces, incluso si hay algún error, Kṛṣṇa lo excusará. Rūpa Gosvāmī dice: tasmāt kenāpy upāyena manaḥ kṛṣṇe niveśayet: Primero debemos fijar nuestra mente en Kṛṣṇa, y luego la capacidad de seguir las demás reglas y regulaciones vendrá de modo natural. Al principio debemos tratar lo mejor que podamos de fijar nuestra mente en los pies de loto de Kṛṣṇa, y luego todo lo demás se volverá correcto automáticamente.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, дори ако стане ясно, че някой в известна степен греши, ако той се ангажира стабилно в служене на Кришна, трябва да се гледа на него като на светец. Понякога американски или европейски предани са критикувани, за това че правят грешки и малко снижават стандарта на храмовото обожание, както се практикува в Индия, но все пак, според Бхагавад-гӣта̄, те трябва да се считат за светци. Ние трябва да съсредоточим съзнанието си върху служенето на Кришна искрено и сериозно, а след това, дори и да има някаква грешка, Кришна ще я прости. Рӯпа Госва̄мӣ казва: тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет – първо ние трябва да съсредоточим ума си върху Кришна, а след това способността да следваме другите правила и предписания автоматично ще се прояви. В началото ние трябва да правим всичко възможно да съсредоточим ума си върху лотосовите нозе на Кришна, а след това всичко останало автоматично ще се подреди.

Kuntīdevī se dirige a Kṛṣṇa llamándolo Madhupati. Kṛṣṇa tiene miles de nombres, y el nombre Madhupati indica que Él mató al demonio Madhu. El estado de conciencia de Kṛṣṇa se dice que es como un río, pero no un río cualquiera. Es como el río Ganges, que es muy puro y está directamente relacionado con Kṛṣṇa. Kuntīdevī ora diciendo que así como el río Ganges fluye hacia el mar, que así mismo su atracción fluya incesantemente hacia los pies de loto de Kṛṣṇa. Eso se denomina ananya-bhakti, devoción pura. De esa manera, Kuntīdevī ora pidiendo que su atracción por Kṛṣṇa fluya sin impedimento.

Кунтӣдеви се обръща към Кришна с името Мадхупати. Кришна има хиляди имена, а името Мадхупати показва, че той е убил демона Мадху. Кришна съзнание се оприличава на река, но не обикновена река. То е като реката Ганг, която е много чиста и пряко свързана с Кришна. Кунтӣдеви се моли, просто както река Ганг вечно тече към морето, нейната привързаност непрекъснато да се стреми към лотосовите нозе на Кришна. Това се нарича ананя-бхакти, чиста, безрезервна преданост. Така Кунтӣдеви се моли пред привързаността ѝ към Кришна да няма препятствия.