TEXTO CUATRO
Текст четвърти
Texto
Текст
guhyam ākhyāti pṛcchati
bhuṅkte bhojayate caiva
ṣaḍ-vidhaṁ prīti-lakṣaṇam
гухям а̄кхяти пр̣ччхати
бхун̇кте бходжаяте чаива
ш̣ад̣-видхам̇ прӣти-лакш̣ан̣ам
Palabra por palabra
Дума по дума
dadāti — da caridad; pratigṛhṇāti — acepta a cambio; guhyam — temas confidenciales; ākhyāti — explica; pṛcchati — pregunta; bhuṅkte — come; bhojayate — da de comer; ca — también; eva — ciertamente; ṣat-vidhaṁ — seis tipos; prīti — de amor; lakṣaṇam — sintomas.
дада̄ти – дава милостиня; пратигр̣хн̣а̄ти – приема в замяна; гухям – поверителни теми; а̄кхя̄ти – обяснява; пр̣ччхати – пита; бхун̇кте – яде; бходжаяте – храни; ча – също; ева – със сигурност; ш̣ат̣-видхам – шест вида; прӣти – на любовта; лакш̣ан̣ам – симптоми.
Traducción
Превод
Los seis síntomas del amor que comparte un devoto con otro son: ofrecer regalos como caridad, aceptar regalos caritativos, revelar la mente en forma confidencial, preguntar confidencialmente, aceptar prasāda y ofrecer prasāda.
Предлагане и приемане на подаръци, разкриване на мислите и доверено запитване, приемане и предлагане на праса̄да са шестте признака на любовта, споделяна между преданите.
Significado
Пояснение
En este verso Śrīla Rūpa Gosvāmī explica cómo realizar actividades devocionales en compañía de otros devotos. Hay seis tipos de actividades: (1) dar caridad a los devotos, (2) aceptar todo lo que los devotos puedan ofrecer a cambio, (3) abrir la mente a los devotos, (4) preguntarles sobre el servicio confidencial del Señor, (5) aceptar respetuosamente el prasāda, o sea el alimento espiritual, que dan los devotos, y (6) alimentar a los devotos con prasāda. El devoto de experiencia explica algo, y el devoto inexperto aprende de él.
Estos es guhyam ākhyāti pṛcchati. Cuando el devoto distribuye prasāda, que son los remanentes del alimento ofrecido a la Suprema Personalidad de Dios, debemos aceptar este prasāda, para mantener el espíritu de nuestro servicio devocional, considerándolo la gracia del Señor recibida a través de los devotos puros. También debemos invitar a los devotos puros a nuestra casa, ofrecerles prasāda, y estar preparados para complacerlos en todo sentido. Esto es llamado bhuṅkte bhojayate caiva.
В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява как да извършваме предано служене в общуването си с другите предани. Има шест вида дейности: (1) да даваме подаяния на преданите; (2) да приемаме от тях каквото ни предлагат в замяна; (3) да разкриваме мислите си пред преданите; (4) да ги питаме за поверителното служене на Бога; (5) да опитваме с почит праса̄да, духовната храна, дадена ни от преданите и (6) да даваме праса̄да на преданите. Опитният предан трябва да обяснява, а неопитният – да се учи от него. Това е гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати. Когато един предан ни дава праса̄да – храната, предложена на Бога, за да поддържа у нас духа на преданото служене, трябва да приемаме този праса̄да като милост на Бога, получена чрез чистите предани. Ние също трябва да каним чистите предани у дома си, да им предлагаме праса̄да и да сме готови да ги удовлетворим с всичко. Това се нарича бхун̇кте бходжаяте чаива.
Incluso en las actividades sociales ordinarias, son imprescindibles estas seis clases de tratos entre dos amigos íntimos. Por ejemplo, cuando un hombre de negocios quiere ponerse en contacto con otro, organiza un banquete en un hotel, y durante el banquete expresa abiertamente lo que desea hacer. Luego le pregunta a su amigo de negocios cómo actuar, y a veces intercambian regalos. Así, siempre se llevan a cabo estas seis actividades cuando hay un trato de prīti, o sea amor en tratos íntimos. En el verso anterior Śrīla Rūpa Gosvāmī recomendó renunciar a la compañía mundana, y mantenerse en compañía de devotos (saṅga-tyāgāt sato vṛtteḥ). La Sociedad Internacional para la Conciencia de Kṛṣṇa ha sido establecida para facilitar esas seis clases de intercambios amorosos entre devotos. Esta Sociedad fue empezada sin ninguna ayuda, pero ahora se está respondiendo a la llamada, y está siguiendo este sistema de tratos mutuos. Nos alegra que la gente esté ayudando generosamente condonaciones para el desarrollo de las actividades de la sociedad, y también esté aceptando ávidamente cualquier humilde contribución que les estamos brindando en la forma de libros y revistas que tratan estrictamente sobre el tema del cultivo de conciencia de Kṛṣṇa. A veces celebramos festivales Hare Kṛṣṇa e invitamos a miembros vitalicios y amigos a que participen en el banquete aceptando prasāda. Aunque la mayoría de nuestros miembros proviene de los estratos superiores de la sociedad, no obstante vienen y toman el poco prasāda que podamos ofrecerles. Nuestros miembros y partidarios a veces preguntan muy confidencialmente sobre los métodos para practicar servicio devocional, y nosotros tratamos de explicárselo. Nuestra Sociedad está expandiéndose así exitosamente en todo el mundo, y la intelectualidad de todos los países está apreciando gradualmente nuestras actividades conscientes de Kṛṣṇa. La vida de la sociedad de conciencia de Kṛṣṇa se nutre con esas seis clases de intercambio amorosos entre sus miembros; por eso la gente debe recibir la oportunidad de asociarse con los devotos de ISKCON, pues el simple hecho de reciprocar de las seis maneras ya mencionadas, permite que el hombre ordinario reviva totalmente su conciencia de Kṛṣṇa latente. En El Bhagavad-gītā (2.62) se afirma, saṅgāt sañjāyate kāmaḥ: los deseos y aspiraciones de uno se desarrollan según la compañía que mantenga. A menudo se dice: "Dime con quién andas y te diré quién eres"; si el hombre ordinario se asocia con devotos, revivirá sin falta su conciencia de Kṛṣṇa, latente. Toda entidad viviente tiene innato el poder para comprender qué es conciencia de Kṛṣṇa, y dicha comprensión se encuentra desarrollada hasta cierto punto cuando la entidad viviente recibe un cuerpo humano. Se dice en El Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.107):
Тези шест вида отношения между двама близки приятели задължително присъстват и в общуването на обикновените хора. Например когато един бизнесмен иска да осъществи контакт с друг бизнесмен, той урежда прием и по време на угощението открива намеренията си. После пита приятеля си как да действа, а понякога двамата си разменят и подаръци. И така, когато във взаимоотношенията има любов, прӣти, тогава се извършват тези шест дейности. В предишния стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветваше да се откажем от светското общуване и да търсим компанията на преданите (сан̇га-тя̄га̄т сато вр̣ттех). Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено, за да улесни тези шест вида обмяна на любов между преданите. Обществото започна с един-единствен човек, но тъй като се присъединяват все нови и нови хора, които участват в процеса на даване и приемане, то се разпространи из целия свят. Ние се радваме, че хората правят щедри дарения за развиване на дейностите на Обществото и от друга страна, с голямо желание приемат скромните ни подаръци под формата на книги и списания за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога ние организираме Харе Кр̣ш̣н̣а фестивали и каним почетните членове и приятелите на движението да участват в празника и да приемат праса̄да. Макар че повечето от тях идват от висшите слоеве на обществото, те приемат праса̄да, който им предлагаме, колкото и незначителен да е той. Понякога членовете и привържениците ни много искрено ни питат за начините, по които се отдава предано служене, и ние се опитваме да им обясним. Така Обществото се разпространява из целия свят с голям успех и интелигенцията във всички страни постепенно започва да оценява дейностите ни в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Животът в Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание се поддържа от шестте вида обмяна на любов между членовете му; затова на хората трябва да се даде възможност да общуват с преданите от ИСКОН – защото общувайки по шестте начина, споменати по-горе, човек напълно може да съживи своето спящо съзнание за Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (2.62) се казва: сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣ – желанията и стремежите ни се развиват в съответствие с обкръжението ни. Често се казва, че човек се познава по приятелите си и ако един човек общува с предани, той със сигурност ще развие спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на всяко живо същество и когато живото същество се роди в човешко тяло, това съзнание вече е до известна степен развито. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.107) се казва:
śravaṇādi-śuddha-citte karaye udaya
са̄дхя кабху ная
шраван̣а̄ди-шуддха-читте
карайе удая
"El amor puro por Kṛṣṇa está asentado eternamente en el corazón de las entidades vivientes. No es algo que se tenga que adquirir de otra fuente. La entidad viviente se despierta con naturalidad cuando el corazón se purifica al oír y cantar”. Ya que la conciencia de Kṛṣṇa es inherente en todas las entidades vivientes, éstas deben recibir la oportunidad de oír acerca de Kṛṣṇa. Por sólo oír cantar - śravaṇaṁ kīrtanam - uno purifica su corazón directamente, y su conciencia original de Kṛṣṇa se despierta de inmediato. Esta conciencia de Kṛṣṇa no es impuesta artificialmente en el corazón, sino que ya existe allí. Cuando uno canta el santo nombre de la Suprema Personalidad de Dios, limpia el corazón de toda la contaminación mundana. El Señor Śrī Caitanya Mahāprabhu dice en la primera estrofa de Su Śrī Śikśāṣṭaka:
„Чистата любов към Кр̣ш̣н̣а съществува вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което се получава от някакъв външен източник. Когато чрез слушане и възпяване сърцето се пречисти, живото същество се пробужда по естествен начин.“ Тъй като съзнанието за Кр̣ш̣н̣а е присъщо на живото същество, на всеки трябва да се даде възможност да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Просто като слушаме и възпяваме – шраван̣ам̇ кӣртанам, – сърцето ни се пречиства и изначалното ни Кр̣ш̣н̣а съзнание се събужда. Кр̣ш̣н̣а съзнание не идва изкуствено отвън, то вече съществува в сърцето ни. Когато повтаряме святото име на Върховната Божествена Личност, сърцето ни се изчиства от всички материални замърсявания. В първата строфа на Шрӣ Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху казва:
śreyaḥ-kairava-candrikā-vitaraṇaṁ vidyā-vadhū-jīvanam
ānandāmbudhi-vardhanaṁ prati-padaṁ pūrṇāmṛtāsvādanaṁ
sarvātma-snapanaṁ paraṁ vijayate śrī-kṛṣṇa-saṅkīrtanam
бхава-маха̄-да̄ва̄гни-нирва̄пан̣ам̇
шреях̣-каирава-чандрика̄-
витаран̣ам̇ видя̄-вадхӯ-джӣванам
а̄нанда̄мбудхи-вардханам̇
пратипадам̇ пӯрн̣а̄мр̣та̄сва̄данам̇
сарва̄тма-снапанам̇ парам̇
виджаяте шрӣ-кр̣ш̣н̣а-сан̇кӣртанам
"Todas las glorias al Śrī Kṛṣṇa saṅkīrtana, el cual limpia el corazón de todo el polvo acumulado por muchos años y extingue el fuego de la vida condicionada, de repetidos nacimientos y muertes. Este movimiento de saṅkīrtana es la bendición principal para la humanidad en general porque difunde los rayos de la luna de la bendición. Es la vida de todo el conocimiento trascendental, y nos permite saborear completamente el néctar que siempre estamos ansiando".
„Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, който пречиства сърцето от праха, трупал се с години и потушава пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сан̇кӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцедентално знание. То увеличава океана от трансцедентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.“
No únicamente se purifica el que canta el mahā-mantra, sino que también se limpia el corazón de cualquiera que llegue a oír la vibración trascendental de Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare. Incluso las almas encarnadas en otras especies de vida, también quedan purificadas y listas para volverse completamente conscientes de Kṛṣṇa, por el solo hecho de oír la vibración trascendental. Ṭhākura Haridāsa explicó esto cuando Caitanya Mahāprabhu le preguntó cómo pueden ser salvadas del cautiverio material las entidades viviente inferiores a los seres humanos. Haridāsa Ṭhākura dijo que el canto de los santos nombres es tan poderoso que, incluso si uno los canta en las partes más remotas de la jungla, los árboles y animales avanzarán en el sendero de conciencia de Kṛṣṇa por sólo oír la vibración. El Mismo Śrī Caitanya Mahāprabhu efectivamente comprobó esto cuando pasó por el bosque de Jhārikhaṇḍa. En esa ocasión los tigres, las serpientes, los venados los demás animales, abandonaron su animosidad natural y comenzaron a cantar y a bailar en saṅkīrtana. Por supuesto que nosotros no podemos imitar las actividades de Śrī Caitanya Mahāprabhu, pero debemos seguir Sus pasos. No somos suficientemente poderosos para encantar animales inferiores tales como tigres, serpientes, gatos, y perros, o atraerlos para que bailen, pero al cantar los santos nombres del Señor, podemos realmente volver consciente de Kṛṣṇa a mucha gente de todo el mundo. Un ejemplo sublime de contribuir o dar caridad (el principio dadāti) es contribuir o distribuir el santo nombre del Señor. Por la misma razón, uno también debe seguir el principio de pratigṛhṇāti, y estar dispuesto y deseoso de recibir el regalo trascendental, Se debe indagar sobre el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa y abrir la mente para comprender la situación de este mundo material. Así se cumple los principios de guhyam ākhyāti pṛcchati.
Пречиства се не само този, който повтаря маха̄ мантрата, пречистват се сърцата и на всички, които имат възможност да чуят трансцеденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Пречистват се дори душите, въплътени в низши животни, насекоми, дървета и други форми живот. Като слушат трансцеденталната вибрация, те се пречистват и подготвят да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Когато Чайтаня Маха̄прабху попитал Т̣ха̄кура Харида̄са как живите същества, по-низши от човешките, могат да се освободят от робството на материята, той обяснил следното: повтарянето на святите имена има такава сила, че ако възпяваме дори в най-затънтените части на джунглата, просто като слушат вибрацията, дърветата и животните ще напреднат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху на практика доказал това, когато минавал през гората Джха̄рикхан̣д̣а. Тигрите, змиите, сърните и всички други животни забравили естествената си вражда и започнали да пеят и танцуват в сан̇кӣртана. Разбира се, ние не можем да подражаваме на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но трябва да следваме примера му. Не сме достатъчно могъщи, за да запленим низши животни като тигри, змии, котки и кучета или да ги вдъхновим да танцуват, но като повтаряме святите имена на Бога, можем да насочим много хора по света към осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Разпространението или съдействието за разпространение на святото име на Бога е висш пример за милостиня и помощ (принципът дада̄ти). По същия начин трябва да следваме и принципа пратигр̣хн̣а̄ти, с желание и готовност да приемем трансцеденталния дар. Трябва да се интересуваме от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да отворим ума си, за да разберем какво представлява материалния свят. Така можем да следваме принципите гухям а̄кхя̄ти пр̣ччхати.
Los miembros de la Sociedad Internacional para la Conciencia de Kṛṣṇa invitan a sus miembros y partidarios a que coman con ellos cuando celebran convites en todos sus centros cada domingo. Mucha gente interesada viene y acepta respetuosamente el prasāda, y cuando es posible invitan a los miembros de la Sociedad a sus casas y los alimentan suntuosamente con prasāda. De esta forma se benefician tanto los miembros de la Sociedad como el público en general. La gente debe abandonar la compañía de los supuestos yogīs, jñānīs, karmīs, y filántropos pues nadie se beneficiara al relacionarse con ellos. Si uno realmente quiere alcanzar la meta de la vida humana, debe asociarse con devotos del movimiento de conciencia de Kṛṣṇa, pues es el único movimiento que enseña a desarrollar amor por Dios. La religión es la función específica da la sociedad humana, y constituye la diferencia entre la sociedad humana y la sociedad animal. La sociedad animal no tiene iglesias, ni mesquitas, ni sistemas religiosos. En todas partes del mundo existe algún sistema religioso, sin importar lo oprimida que se encuentre la sociedad humana. Incluso los aborígenes de tribus de la jungla poseen sistemas de religión. Un sistema religioso es exitoso cuando evoluciona y produce amor por Dios. Tal como se afirma en el Primer Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam ( 1.2.6):
Членовете на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание канят своите привърженици и приятели на празник всяка неделя в центровете на Обществото. Много интересуващи се хора идват да почетат праса̄да, а при възможност, и те канят членовете на Обществото у дома си и ги гощават с праса̄да. Това е ползотворно за всички. Хората трябва да изоставят обкръжението на така наречените йогӣ, гя̄нӣ, кармӣ и филантропи, защото общуването с тях не носи полза никому. Ако наистина искаме да осъществим целта на човешкия живот, трябва да общуваме с преданите от движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – това е единственото движение, което ни учи как да развием любовта си към Бога. Религията е отличителна черта на човешкото общество; в нея се заключава разликата между човешката и животинската общност. Обществото на животните няма църкви, джамии или религиозна система. Във всички части на света, колкото и да е угнетено човешкото общество, то има някаква религиозна система. Дори аборигенските племена в джунглите имат религия. Когато една религиозна система се развива и доведе до любов към Бога, тя е успешна. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) се казва:
yato bhaktir adhokṣaje
ahaituky apratihatā
yayātmā suprasīdati
ято бхактир адхокш̣адже
ахаитукй апратихата̄
яя̄тма̄ супрасӣдати
"La ocupación suprema {dharma} para toda la humanidad es ésta mediante la cual los hombres puedan alcanzar el servicio devocional amoroso al Señor trascendente. Tal servicio devocional debe ser inmotivado e interrumpido para poder satisfacerlo completamente a uno".
„Висшата дейност (дхарма) на човечеството е тази, чрез която хората могат да стигнат до любовно предано служене на трансцеденталния Бог. Това предано служене трябва да е немотивирано и непрекъснато, за да донесе пълно удовлетворение на душата.“
Si los miembros de la sociedad humana realmente quieren paz mental, tranquilidad, y relaciones amistosas entre hombres y naciones, entonces deben seguir el sistema de religión consciente de Kṛṣṇa, con el cual pueden perfeccionar su amor latente por Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios. Tan pronto como la gente haga esto, su mente se llenará de inmediato con paz y tranquilidad.
Ако членовете на човешкото общество наистина искат умиротворение, спокойствие и доброжелателство в отношенията между хората и нациите, трябва да следват религиозната система на Кр̣ш̣н̣а съзнание, чрез която могат да развият спящата у тях любов към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веднага щом направят това, съзнанието им ще се изпълни с мир и спокойствие.
Al respecto Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura advierte a todos los devotos dedicados a difundir el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa, que no hablen con los māyāvādīs impersonalistas, quienes siempre están determinados a oponerse a tales movimiento teístas. El mundo está lleno de māyāvādīs y ateos, y los partidos políticos del mundo se aprovechan de la filosofía māyāvāda y de otras filosofías ateas, para promover el materialismo. A veces incluso respaldan a un partido poderoso para que se oponga al moviento de conciencia de Kṛṣṇa. Los māyāvādīs y otros ateos no desean el desarrollo de conciencia de Kṛṣṇa, pues educa a la gente cómo desarrollar conciencia de Dios. Así es la política de los ateos. No se logra ningún beneficio al alimentar a una serpiente con leche y plátanos, debido a que ella nunca estará satisfecha. Al contrario, al tomar leche y plátanos la serpiente sólo se vuelve más venenosa (kevalaṁ viṣa-vardhanam). El veneno de una serpiente simplemente aumenta si se le da a beber leche. Por un motivo similar, no debemos revelar nuestras mentes a los serpentinos māyāvādīs y karmīs. Tales revelaciones nunca servirán. Es mejor evitar asociarse con ellos por completos y nunca preguntarles nada confidencial, ya que no pueden aconsejarnos bien. Tampoco debemos hacer invitaciones a los māyāvādīs ni a los ateos, ni aceptar sus invitaciones, pues con dicho intercambio íntimo, puede afectarnos su mentalidad atea (saṅgāt sañjayate kāmaḥ). El mandato negativo de este verso es que debemos abstenernos de darles cualquier cosa o aceptar cualquier cosa de los māyāvādīs y ateos. Śrī Caitanya Mahāprabhu también ha advertido, viṣayīra anna khāile duṣṭa haya mana: " Nuestra mente se vuelve perversa si comemos alimentos preparados por materialistas".
A menos que alguien sea muy avanzado, no podrá utilizar la aportación de todos para promover el movimiento de conciencia de Kṛṣṇa; por lo tanto, por principio, uno no debe aceptar la caridad de los māyāvādīs ni de los ateos. En realidad, Śrī Caitanya Mahāprabhu ha prohibido que los devotos se asocien incluso con hombres ordinarios demasiados adictos a la complacencia material de los sentidos.
В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура предупреждава преданите, заети с разпространение на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, да не влизат в разговори с имперсоналистите ма̄я̄ва̄дӣ, които постоянно се противопоставят на теистичните движения. Светът е пълен с ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, и политическите партии се възползват от техните философии, за да насърчават материализма. Понякога те дори застават срещу движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ма̄я̄ва̄дӣте и другите атеисти не искат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се развива, защото то дава на хората съзнание за Бога. Това е политиката на атеистите. Няма никаква полза да храним една змия с мляко и банани, защото така няма да я заситим. Напротив, като приема мляко и банани, тя става още по-отровна (кевалам̇ виш̣а-вардханам). Ако дадем на змията да пие мляко, отровата ѝ просто се увеличава. По сходни съображения не трябва да доверяваме мислите си на ма̄я̄ва̄дӣ и кармӣ змиите. Такава откровеност няма да ни помогне. Най-добре е изобщо да не общуваме с тях и да не обсъждаме нищо поверително, защото те не могат да ни дадат добър съвет. Не трябва да каним ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти, нито да приемаме поканите им, защото в резултат от близкото общуване може да се повлияем от атеистичния им манталитет (сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣). Забраната, изложена в този стих, е, да не предлагаме или приемаме каквото и да било от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също е предупредил: виш̣айӣра анна кха̄иле душ̣т̣а хая мана – „Когато ядем храна, приготвена от светски хора, умът ни става порочен.“ Ако не е много напреднал, човек не е в състояние да използва приноса на всеки към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова по принцип не трябва да се приемат подаяния от ма̄я̄ва̄дӣ и атеисти. Всъщност Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е забранил на преданите да общуват дори с обикновени хора, пристрастени към материалното сетивно наслаждение.
La compañía es que siempre debemos mantenernos en compañía de devotos, observar los principios regulativos devocionales, seguir los pasos de los ācāryas, y cumplir las órdenes del maestro espiritual con completa obediencia. De esta forma podremos desarrollar nuestro servicio devocional y nuestra conciencia de Kṛṣṇa latente. Se espera que el devoto que no es un neófito ni un mahā-bhāgavata (un devoto altamente avanzado), sino que ésta en la posición intermedia del servicio devocional, ame a la Suprema Personalidad de Dios, haga amistad con los devotos, favorezca a los ignorantes y rechace a los envidiosos y a los demoníacos. En este verso se menciona con brevedad el proceso para llevar a cabo transacciones amorosas con la Suprema Personalidad de Dios, y para hacer amistad con los devotos. Según el principio de dadāti, se espera que el devoto avanzado gaste por lo menos el cincuenta por ciento de sus ingresos en el servicio del Señor y de Sus devotos. Śrīla Rūpa Gosvāmī dio ese ejemplo en su vida. Cuando decidió retirarse, distribuyó el cincuenta por ciento de las ganancias de su vida al servicio de Kṛṣṇa, y el veinticinco por ciento a sus familiares, y guardó el veinticinco por ciento para emergencias personales. Todos los devotos deben seguir este ejemplo. No importa cuánto ganemos, el cincuenta por ciento debe gastarse en beneficio de Kṛṣṇa y Sus devotos, y esto satisfará los requerimientos de dadāti.
Изводът е, че постоянно трябва да сме сред предани, да съблюдаваме регулиращите принципи, да следваме примера на а̄ча̄риите и със смирение да изпълняваме наставленията на духовния си учител. По този начин ще можем да развием преданото си служене и спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Преданият, който не е нито начинаещ, нито маха̄ бха̄гавата (много напреднал), а заема средно положение, трябва да обича Върховната Божествена Личност, да е приятел с другите предани, да е благосклонен към невежите и да избягва завистливите и демоничните. В този стих са споменати любовните взаимоотношения с Върховната Божествена Личност и приятелските отношения с преданите. Според принципа дада̄ти, един напреднал предан би трябвало да отделя поне половината от приходите си за служене на Бога и на преданите му. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ е дал такъв пример със собствения си живот. Когато решил да се оттегли, той отделил половината от спечелените си пари за служенето на Кр̣ш̣н̣а, една четвърт дал на роднините си и една четвърт задържал за лични разходи. Този пример трябва да следват всички предани. Каквито и да са доходите ни, половината от тях трябва да изразходваме за Кр̣ш̣н̣а и преданите му – това ще удовлетвори изискванията на дада̄ти.
En el siguiente verso, Śrīla Rūpa Gosvāmī nos informa qué tipo de vaiṣṇava debemos seleccionar como amigo, y cómo se debe servir a los vaiṣṇavas.
В следващия стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни учи какъв ваиш̣н̣ава трябва да изберем за приятел и как да служим на ваиш̣н̣авите.