TEXTO TRES
Текст трети
Texto
Текст
tat-tat-karma-pravartanāt
saṅga-tyāgāt sato vṛtteḥ
ṣaḍbhir bhaktiḥ prasidhyati
тат-тат-карма-правартана̄т
сан̇га-тя̄га̄т сато вр̣ттех̣
ш̣ад̣бхир бхактих̣ прасидхяти
Palabra por palabra
Дума по дума
utsāhāt — mediante el entusiasmo; niścayāt — mediante la confianza; dhairyāt — mediante la paciencia; tat-tat-karma — diversas actividades que favorecen el servicio devocional; pravartanāt — mediante la ejecución; saṅga-tygāt — dejando la compañía de los no devotos; sataḥ — de los grandes ācāryas anteriores; vṛtteḥ — siguiendo los pasos; ṣaḍbhiḥ — mediante estos seis; bhaktiḥ — servicio devocional; prasidhyati — avanza o logra el éxito.
утса̄ха̄т – чрез ентусиазъм; нишчая̄т – чрез увереност; дхаиря̄т – чрез търпение; тат-тат-карма – разнообразни дейности, благоприятни за предано служене; правартана̄т – като се извършват; сан̇га-тя̄га̄т – чрез отказ от общуване с неотдадени; сатах̣ – на предишните велики а̄ча̄рии; вр̣ттех̣ – следвайки стъпките; ш̣ад̣бхих̣ – чрез тези шест; бхактих̣ – предано служене; прасидхяти – напредва или постига успех.
Traducción
Превод
Hay seis principios que favorecen la ejecución del servicio devocional puro: (1) ser entusiasta, (2) esforzarse con confianza. (3) ser paciente, (4) actuar según los principios regulativos [tales como śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ smaraṇam: oír, cantar y recordar a Kṛṣṇa, (5) abandonar la compañía de los no devotos, y (6) seguir los pasos de los ācāryas anteriores. Estos seis principios aseguran, sin duda alguna, el éxito completo del servicio devocional puro.
Има шест принципа, благоприятстващи чистото предано служене: (1) ентусиазъм; (2) решителност; (3) търпение; (4) следване на регулиращите принципи (като шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ смаран̣ам – слушане, възпяване и помнене на Кр̣ш̣н̣а); (5) избягване на общуването с непредани; (6) следване примера на предишните а̄ча̄рии. Тези шест принципа несъмнено осигуряват пълен успех в чистото предано служене.
Significado
Пояснение
El servicio devocional no es una cuestión de especulación sentimental, ni de éxtasis imaginario. Su esencia es la actividad práctica. En su Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.1.11) śrīla Rūpa Gosvāmī ha definido así el servicio devocional:
Преданото служене не е сантиментална теория или въображаем екстаз. Негова същност е практическото действие. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното определение на преданото служене:
jñāna-karmādy-anāvṛtam
ānukūlyena kṛṣṇānu-
śīlanaṁ bhaktir uttamā
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
“Uttamā bhakti, o sea la devoción pura a la Suprema Personalidad de Dios, Śrī Kṛṣṇa, implica prestar servicio devocional de una manera que sea favorable al Señor. Ese servicio debe estar libre de todo motivo ajeno, y desprovisto de karma fruitivo, jñāna impersonal y de todos los demás deseos egoístas”.
„Уттама̄ бхакти, т.е. чистата преданост към Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се състои в отдаване на предано служене по начин, който удовлетворява Бога. Преданото служене трябва да е освободено от всякакви странични мотиви и да не е свързано с плодоносна карма, имперсоналистична гя̄на и други егоистични желания“.
Bhakti es un tipo de cultivo. Tan pronto como decimos “cultivo” estamos hablando de actividad. El cultivo de la espiritualidad no significa sentarse ociosamente a meditar, tal como enseñan algunos seudoyogīs. Puede que dicha meditación ociosa le sirva a los que no tienen información sobre el servicio devocional, y por ese motivo es recomendada a veces como un medio para detener actividades materialistas que distraen. Meditación significa parar con todas las actividades disparatadas, por lo menos durante algún tiempo. Sin embargo, el servicio devocional no únicamente acaba con todas las actividades mundanas y disparatadas, sino que también lo ocupa a uno en actividades devocionales significativas. Śrī Prahlāda Mahārāja recomienda:
Бхакти е вид култивиране, което предполага дейност. Култивиране на духовност не значи да седим бездейно и да медитираме, както учат някои псевдо йогӣ. Такава медитация може да е подходяща за тези, които още не знаят за преданото служене; затова понякога тя се препоръчва като начин да се спрат разсейващите материални дейности. Медитация означава да се прекъснат всички безсмислени дейности, поне в този момент. Обаче преданото служене не само слага край на всички безсмислени светски дейности, но и ангажира човек в извършването на разумни дейности с преданост. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа препоръчва:
smaraṇaṁ pāda-sevanam
arcanaṁ vandanaṁ dāsyaṁ
sakhyam ātma-nivedanam
смаран̣ам̇ па̄да-севанам
арчанам̇ ванданам̇ да̄сям̇
сакхям а̄тма-ниведанам
Los nueve procesos del servicio devocional son los siguientes:
Деветте метода за предано служене са следните:
1. escuchar el nombre y las glorias de la Suprema Personalidad de Dios
1. да се слуша името и славата на Бога;
2. cantar Sus glorias
2. да се възпява величието на Бога;
3. recordar al Señor
3. да се помни Бога;
4. servir a los pies del Señor
4. да се служи в нозете на Бога;
5. adorar a la Deidad
5. да се обожава Бога в храма;
6. ofrecer reverencias al Señor
6. да се отдава почит на Бога;
7. actuar como sirviente del Señor
7. да се действа като слуга на Бога;
8. hacer amistad con el Señor
8. приятелство с Бога;
9. entregarse completamente al Señor
9. пълно отдаване на Бога.
Śravaṇam, o escuchar, es el primer paso para adquirir conocimiento trascendental. Uno no debe escuchar a personas desautorizadas, sino que debe acercarse a la persona indicada, tal como se recomienda en El Bhagavad-gītā (4.34)
Шраван̣ам, или слушането, е първата стъпка в постигането на трансцедентално знание. Човек не трябва да слуша неупълномощени личности; той трябва да се обърне към подходящата личност, както се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ (4.34):
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
“Tan sólo trata de aprender la verdad acercándote a un maestro espiritual. Hazle preguntas sumisamente y préstale servicio. El alma autorrealizada puede impartirte conocimiento porque ha visto la verdad”.
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.“
En El Muṇḍaka Upaniśad se recomienda tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet: “Uno debe acercarse a un maestro espiritual fidedigno para comprender esa ciencia trascendental”. Así pues, este método de recibir conocimiento trascendental y confidencial con sumisión, no se basa meramente en la especulación mental. Al respecto, Śrī Caitanya Mahāprabhu le dijo a Rūpa Gosvāmī:
По-нататък в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад се препоръчва: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – „За да разбере тази трансцедентална наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител.“ С други думи, този метод – смирено да се приема поверителното трансцедентално знание – не се основава просто на умозрителни разсъждения. В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва на Рӯпа Госва̄мӣ:
guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja
кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де
па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
“Durante su travesía por la creación universal de Brahmā, quizá algún alma afortunada reciba la semilla de bhakti-latā, la enredadera del servicio devocional. Todo esto se debe a la gracia del guru y de Kṛṣṇa”. (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 19. 151) El mundo material es un lugar donde están recluidas las entidades vivientes, quienes por naturaleza son ānandamaya, buscadoras de placer. Ellas en realidad quieren estar libres del encierro que es este mundo de felicidad condicional, pero al desconocer el proceso de liberación, son forzadas a transmigrar de una especie de vida a otra, y de un planeta a otro. Las entidades vivientes están así errando en todo el universo material. Cuando alguien entra por fortuna en contacto con un devoto puro, y lo escucha pacientemente, comienza a seguir el sendero del servicio devocional.
La persona sincera recibe semejante oportunidad. La Sociedad Internacional para la Conciencia de Kṛṣṇa está brindando esa oportunidad a la humanidad en general. Si por fortuna alguien aprovecha esta oportunidad de dedicarse al servicio devocional, se abre inmediatamente el sendero de su liberación.
„Докато прекосява вселенското творение на Брахма̄, някоя щастлива душа може да получи семето на бхакти лата̄, растението на преданото служене. Това се дължи изцяло на милостта на духовния учител и Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 19.151). Материалният свят е затвор за живите същества, които по природа са а̄нандамая, търсещи щастие. Те всъщност искат да се освободят от затвора на този свят на обусловено щастие, но тъй като не знаят начина за освобождение, са принудени да се преселват от един вид живот в друг и от една планета на друга. По този начин живите същества скитат из цялата материална вселена. Когато някой има щастието да срещне чист предан и го слуша търпеливо, той започва да следва пътя на преданото служене. Такъв шанс получава този, който е искрен. Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага тази възможност на цялото човечество. Ако човек има късмет да се възползва от нея и се заеме с предано служене, пред него веднага се открива пътят на освобождението.
Uno debe aceptar muy entusiastamente esta oportunidad de regresar a casa, ir de vuelta a Dios. Nadie puede tener éxito si carece de entusiasmo. Aun en el mundo material hay que ser muy entusiasta en un campo particular de actividades para poder tener éxito. El estudiante, el hombre de negocios, el artista, o cualquier otro, debe ser entusiasta si desea tener éxito en su especialidad. En forma similar, uno debe ser muy entusiasta en el servicio devocional. Entusiasmos significa acción, pero ¿acción a favor de quién? La respuesta es que uno siempre debe actuar a favor de Kṛṣṇa- kṛṣṇārthākhila-ceṣṭā (Bhakti-rasāmṛta-sindhu).
Ние трябва да приемем много възторжено възможността да се върнем в своя дом, обратно при Бога. Без ентусиазъм няма да сполучим. Дори в материалния свят човек трябва да действа с вдъхновение, ако иска да постигне успех в областта, към която са насочени усилията му. Студентът, бизнесменът, художникът или всеки друг, който иска да успее в работата си, трябва да има ентусиазъм. По същия начин трябва да сме много вдъхновени в преданото служене. Ентусиазм означава действие. Но действие за кого? – Трябва винаги да действаме за Кр̣ш̣н̣а – кр̣ш̣н̣а̄ртха̄кхила чеш̣т̣а̄ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху).
A fin de alcanzar la perfección del bhakt-yoga, se debe ejecutar actividades devocionales bajo la dirección del maestro espiritual en todas las fases de la vida. No es que se deban restringir o reducir las actividades. Kṛṣṇa es omnipresente, y por lo tanto, nada es independiente de Kṛṣṇa, tal como Kṛṣṇa Mismo afirma en El Bhagavad-gītā (9.4):
Във всички етапи на живота си човек трябва да отдава предано служене под ръководството на духовен учител, за да постигне съвършенство в бхакти йога. Не е нужно да се ограничават или стесняват дейностите. Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ. Затова нищо не е независимо от Кр̣ш̣н̣а, както самият той заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.4):
jagad avyakta-mūrtinā
mat-sthāni sarva-bhūtāni
na cāhaṁ teṣv avasthitaḥ
джагад авякта-мӯртина̄
мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни
на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣
“En Mi forma no manifiesta penetro todo este universo. Todo los seres están en Mí, pero Yo no estoy en ellos”. Bajo la dirección del maestro espiritual genuino, uno debe hacer que todo sea favorable para el servicio de Kṛṣṇa. Por ejemplo, ahora estamos utilizando un dictáfono. El materialista que inventó este aparato lo destinó para los hombres de negocios, o para los escritores de temas mundanos. Lo cierto es que nunca pensó utilizar el dictáfono en el servicio de Dios, pero nosotros lo estamos usando para escribir literatura consciente de Kṛṣṇa. Todas las piezas del aparato, incluyendo los dispositivos electrónicos, están hechas de diferentes combinaciones e interaciones de los cinco tipos básicos de energía material, a saber: bhūmi, jala, agni, vāyu y ākāśa. El inventor usó su cerebro para construir este complicado aparato, pero su cerebro, y también los ingredientes, los proveyó Kṛṣṇa. Según la afirmación de Kṛṣṇa, mat-sthāni sarva- bhūtāni:
“Todo está dependiendo de Mi energía”. El devoto puede así entender que todo debe ser enlazado con el servicio a Kṛṣṇa, pues nada es independiente de la energía de Kṛṣṇa.
„Цялата вселена е проникната от мен в непроявената ми форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.“ Под ръководството на истински духовен учител човек трябва да прави всичко, което е благоприятно за служенето на Кр̣ш̣н̣а. Например, ние често използваме диктофон. Материалистът, който е изобретил тази машина, я е създал за бизнесмени или за хора, пишещи по светски въпроси. Определено не е мислил този диктофон да се използва в служене на Бога, но ние го използваме, за да създаваме литература за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, произвеждането на диктофона е изцяло в рамките на енергиите на Кр̣ш̣н̣а. Всички части на това устройство, включително електронните системи, са направени от различни комбинации и взаимодействия на петте основни типа материална енергия – бхӯми, джала, агни, ва̄ю и а̄ка̄ша. Изобретателят е използвал мозъка си, за да създаде тази сложна машина, а мозъкът му, както и частите, са дадени от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни – „Всичко зависи от моята енергия.“ Преданият разбира, че тъй като нищо не е независимо от енергията на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на него.
El esfuerzo desempeñado con inteligencia dentro del sendero de conciencia de Kṛṣṇa es llamado utsāha, o sea entusiasmo. Los devotos encuentran los medios correctos para utilizarlo todo en el servicio del Señor (nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe yuktaṁ vairāgyam ucyate). La ejecución de servicio devocional no es una cuestión de meditación ociosa, sino una acción práctica muy importante en la vida espiritual.
Интелигентните усилия, полагани с пълно съзнание за Кр̣ш̣н̣а, се наричат утса̄ха, ентусиазъм. Преданите знаят правилния начин, по който всичко може да се използва в служене на Бога (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе юктам̇ ваира̄гям учяте). Преданото служене не е бездейна медитация, а практическо действие на преден план в духовния живот.
Hay que llevar a cabo estas actividades con paciencia. No se debe ser impaciente al seguir el proceso de conciencia de Kṛṣṇa. Este movimiento de conciencia de Kṛṣṇa, en efecto, fue empezado sin ninguna ayuda, y al principio no hubo una acogida, pero debido a que continuamos ejecutando nuestras actividades devocionales con paciencia, la gente empezó a comprender gradualmente la importancia de este movimiento, y ahora está participando con vehemencia. No se debe ser impaciente al desempeñar el servicio devocional, sino recibir instrucciones de labios del maestro espiritual y ejecutarlas con paciencia, y depender de la misericordia del guru y de Kṛṣṇa. La ejecucción exitosa de actividades conscientes de Kṛṣṇa requiere tanto de paciencia como de confianza. La joven recién casada espera naturalmente que su esposo le dé hijos, pero no puede esperar engendrarlos inmediatamente después de casarse. Claro que tan pronto como se casa puede intentar engendrar un hijo, pero debe entregarse al esposo, confiando que su hijo se desarrollará y nacerá a su debido tiempo. Similarmente, entrega al ejecutar servicio devocional significa sentir confianza. El devoto piensa, avaśya rakṣibe kṛṣṇa:” Sin duda Kṛṣṇa me protegerá y me ayudará a desempeñar exitosamente el servicio devocional”. A esto se le llama confianza.
Дейностите трябва да се вършат с търпение. В Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не трябва да е нетърпелив. Всъщност движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе започнато без никаква чужда помощ и в началото не срещаше отзвук, но тъй като ние търпеливо продължихме да изпълняваме преданите си дейности, хората постепенно започнаха да разбират важността на движението и сега се присъединяват към него с голямо желание. Не трябва да проявяваме нетърпение, когато отдаваме предано служене. Трябва да приемаме наставленията на духовния си учител и търпеливо да ги следваме, уповавайки се на милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а. Успехът на дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание изисква търпение и увереност. Естествено е едно току-що омъжено момиче да иска дете от съпруга си, но то не може да го очаква веднага след женитбата. Разбира се, щом се омъжи, тя може да се опита да има дете, но трябва да се отдаде на съпруга си с увереността, че детето ще се развие и ще се роди в определеното време. Така и в преданото служене да се отдадеш, значи да си уверен. Преданият мисли: авашя ракш̣ибе кр̣ш̣н̣а – „Кр̣ш̣н̣а със сигурност ще ме закриля и ще ми помага успешно да служа.“ Това се нарича увереност.
Como ya se explicó, uno no debe ser ocioso sino muy entusiasta por cumplir los principios regulativos, tat-tat-karma-pravartana. El incumplimiento de los principios regulativos destruirá el servicio devocional. Este movimiento de conciencia de Kṛṣṇa sigue cuatro principios regulativos básicos que prohiben la vida sexual ilícita, comer carne, los juegos de azar y drogarse. El devoto debe ser muy entusiasta por seguir estos principios. Si él afloja el seguir cualquiera de ellos, su progreso seguramente se detendrá. Śrīla Rūpa Gosvāmī por lo tanto recomienda, tat-tat- karma-pravartanat:
“Se deben seguir estrictamente los principios regulativos del vaidhī bhakti”. Además de estas cuatro prohibiciones (yama), hay unos principios regulativos positivos (niyama), tales como cantar diariamente dieciséis rondas en las cuentas de japa-mālā. Estas actividades regulativas se deben llevar a cabo fielmente y con entusiasmo. Esto recibe el nombre de tat-tat-karma-pravartana, o sea actividades diversas en el servicio devocional.
Както вече обяснихме, човек не трябва да е бездеен, а трябва с много ентусиазъм да следва регулиращите принципи – тат-тат-карма-правартана. Пренебрегването на регулиращите принципи ще унищожи преданото служене. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание има четири основни регулиращи принципа, които забраняват извънбрачния полов живот, месоядството, хазарта и употребата на интоксиканти. Преданият трябва да следва тези принципи с голям ентусиазъм. Ако пренебрегне следването на който и да е от тях, напредъкът му неминуемо ще се затрудни. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва: тат-тат-карма-правартана̄т – „Човек трябва стриктно да спазва регулиращите принципи на ваидхӣ бхакти.“ В допълнение към четирите забрани (яма) има и позитивни регулиращи принципи (нияма), като ежедневното повтаряне на шестнадесет кръга с броеница джапа-ма̄ла̄. Тези регулирани дейности трябва да се извършват с вяра и ентусиазъм. Това се нарича тат-тат-карма-правартана, т.е. разностранно ангажиране в предано служене.
Se debe además abandonar la compañía de gente indeseable si se quiere tener éxito en el sendero del servicio devocional. Esto incluye a los kamīs, los jñānīs, los yogīs y otros no devotos. En una ocasión, un devoto casado de Śrī Caitanya Mahāprabhu Le preguntó sobre los principios generales del vaiṣṇava, y Śrī Caitanya Mahāprabhu inmediatamente le contestó, asat-saṇga tyāga, ---ei vaiṣṇava ācāra:
“Como característica propia, el vaiṣṇava es alguien que abandona la compañía de gente mundana, o sea los no devotos”. Śrīla Narottama dāsa Ṭhākura por lo tanto ha recomendado, tāṅdera caraṇa sevi bhakta-sane vāsa: se debe vivir en compañía de devotos puros, y cumplir los principios regulativos establecidos por los ācāryas anteriores, los seis Gosvāmī (a saber, Śrī Rūpa Gosvāmī, Śrī Sanātana Gosvāmī, Śrī jīva Gosvāmī, Śrī Raghunātha dāsa Gosvāmī, Śrī Gopāla Bhaṭṭa Gosvāmī y Śrī Raghunātha Bhaṭṭa Gosvāmī). Si se vive en compañía de devotos, hay poca posibilidad de asociarse con los no devotos. La Sociedad Internacional para la Conciencia de Kṛsṇa está abriendo muchos centros, con el único objeto de invitar a la gente para que viva en compañía de devotos, y practique los principios regulativos de la vida espiritual.
Освен това, за да успее в преданото служене, човек трябва да се откаже от нежелано общуване. В това число влизат кармӣте, гя̄нӣте, йогӣте и други неотдадени. Веднъж Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху бил запитан от един свой семеен предан за принципите на Ваиш̣н̣авизма и за основните дейности на един ваиш̣н̣ава. Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху веднага отговорил: асат-сан̇га-тя̄га – еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра – „Характерна черта на един ваиш̣н̣ава е отказът от общуването със светски хора, т.е. с неотдадени.“ Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура е препоръчал: та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са – човек трябва да живее сред чисти предани и да спазва регулиращите принципи, посочени от предишните а̄ча̄рии, шестимата Госва̄мӣ (Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ и Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ). Ако човек живее в обкръжението на предани, възможността да общува с неотдадени е много малка. Международното общество за Кришна съзнание открива много центрове, за да покани хората да живеят сред предани и да следват регулиращите принципи на духовния живот.
Servicio devocional sigfica actividades trascendentales. En el plano trascendental no existe la contaminación causada por las tres modalidades de la naturaleza material. Esto recibe el nombre de viśuddha-sattva, el plano de bondad pura, o sea bondad libre de la ignorancia. En este movimiento de conciencia de Kṛṣṇa le pedimos a todo el mundo que se levante muy temprano, a más tardar a las 4 A.M., y asista al maṅgala-ārati, o sea la adoración matutina, luego lea El Śrīmad- Bhāgavatam, participe en el kīrtana, etc. Nosotros tenemos así actividades ininterrumpidas de servicio devocional. durante las veinticuatro horas del día. A esto se le llama sato vṛtti, o sea seguir los pasos de los ācāryas anteriores, quienes eran expertos en llenar cada instante de su tiempo con actividades conscientes de Kṛṣṇa.
Предано служене означава трансцедентални дейности. На трансцеденталната платформа няма замърсявания от трите проявления на материалната природа. Тя се нарича вишуддха саттва, равнище на чистото добро, т.е. доброто, освободено от замърсявания с качествата страст и невежество. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание всички трябва да стават рано сутрин, преди четири часа, да участват в ман̇гала а̄рати, утринното обожание, после да четат Шрӣмад Бха̄гаватам, да правят кӣртан и т.н. Дейностите в преданото служене са така организирани, че продължават денонощно. Този начин на действие се нарича сато вр̣тти – следване примера на предишните а̄ча̄рии, които много опитно са запълвали всеки миг от времето си с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Uno de seguro avanzará en el sendero del servicio devocional si sigue estrictamente el consejo que Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura señala que el cultivo del conocimiento a través de la especulación filosófica, la acumulación de opulencia mundana mediante el avance de las actividades fruituvas, y el deseo por yoga-siddhis, o sea perfecciones materiales, son todos opuesto a los principios del servicio devocional. Uno debe volverse completamente insensible a estas actividades temporales y en vez de eso poner atención a los principios regulativos del servicio devocional. De acuerdo con El Bhagavad-gita (2.69):
Ако човек стриктно следва съвета, даден от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в този стих – да бъде ентусиазиран, уверен и търпелив, да се откаже от нежелано общуване, да следва регулиращите принципи и да живее сред предани – той със сигурност ще напредне в преданото служене. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че развиването на знание чрез философски разсъждения, трупането на светско богатство чрез разширяване на плодоносните дейности и желанието за йога сиддхи, материални съвършенства, са напълно в разрез с принципите на преданото служене. Човек изобщо не трябва да се интересува от такива преходни дейности. Вместо това трябва да насочи усилията си към следването на регулиращите принципи на преданото служене. Според Бхагавад-гӣта̄ (2.69):
tasyāṁ jāgarti saṁyamī
yasyāṁ jāgrati bhūtāni
sā niśā paśyato muneḥ
тася̄м̇ джа̄гарти сам̇ямӣ
яся̄м̇ джа̄грати бхӯта̄ни
са̄ ниша̄ пашято мунех̣
“Lo que para todos los seres es noche, es momento de despertar para el autocontrolado; y el momento de despertar para todos los seres, es noche para el sabio instropectivo”.
„Това, което е нощ за всички същества, е време за пробуждане на себеовладяния; а времето за пробуждане на всички същества е нощ за вглъбения в себе си мъдрец.“
La vida misma de la entidad viviente consiste en dedicarse al servicio devocional del Señor. Es la meta deseada y la perfección suprema de la vida humana. Uno debe tener confianza sobre esto, y también tener la seguridad de que todas las demás actividades que no sean servicio devocional-tales como la especulación mental, el trabajo fruitivo o el esfuerzo místico-nunca producirán un beneficio perdurable. Si uno tiene plena confianza en el sendero del servicio devocional, podrá llegar a la meta deseada, pero si intenta seguir otros senderos sólo quedará agitado. En el Séptimo Canto de El Śrīmad-Bhāgavatam se afirma:” Se debe estar plenamente convencido de que alguien que ha abandonado el proceso de servicio devocional, para dedicarse a hacer severas austeridades con otros propósitos, no tiene una mente purificada, a pesar de sus elevadas austeridades, pues no tiene información alguna sobre el trascendental y amoroso servicio al Señor”.
Отдаването на предано служене е смисъл и цел за живото същество. То е желаното върховно съвършенство на човешкия живот. Убеден в това, човек трябва да е уверен, че всички дейности, различни от преданото служене – умозрителни разсъждения, плодоносна работа или мистични усилия, – никога няма да му донесат трайна полза. Пълната вяра в пътя на преданото служене ще му помогне да постигне желаната си цел, а опитите му да следва други пътища само ще го направят неспокоен. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: „Човек трябва да е напълно убеден, че тези, които са се отказали от преданото служене, за да поемат сурови отречения с други цели, не са с чист ум въпреки тежките си отречения, защото не знаят за трансценденталното любовно служене на Бога.“
En el Séptimo Canto se afirma además: “Aunque los especuladores mentales y trabajadores fruitivos hagan grandes austeridades y penitencias, de todos modos caen, En El Bhagavad-gītā (9.31) la Suprema Personalidad de Dios le asegura a Arjuna, kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ paraṇaśyati: “¡Oh hijo de Kuntī!, declara osadamente que Mi devoto jamás perece”.
По-нататък в Десета песен се казва: „Спекулативните философи и материалистите могат да си налагат големи лишения и покаяния, но въпреки това те не успяват, защото не познават лотосовите нозе на Бога.“ Преданите на Бога обаче никога не се провалят. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Върховната Божествена Личност уверява Арджуна: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „О, сине на Кунтӣ, смело можеш да заявиш, че мой предан никога не пропада.“
En El Bhagavad-gītā (2.40) Kṛṣṇa nuevamente dice:
Пак в Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Кр̣ш̣н̣а казва:
pratyavāyo na vidyate
svalpam apy asya dharmasya
trāyate mahato bhayāt
пратява̄йо на видяте
свалпам апй ася дхармася
тра̄яте махато бхая̄т
“En este esfuerzo no hay ninguna pérdida ni disminución, y un pequeño avance en esta senda lo puede proteger a uno del más peligroso tipo de temor”.
„В това усилие няма загуба или намаляване. Дори малко напредък по този път може да предпази човек от най-голяма беда.“
El servicio devocional es tan puro y perfecto que, habiendolo empezado, uno es arrastrado por la fuerza hasta el éxito final. Alguna persona a veces abandona sus actividades materiales ordinarias y, sentimentales, se refugia en los pies de loto del Señor Supremo, iniciando así la ejecución preliminar del servicio devocional. Aunque dicho devoto inmaduro caiga, no pierde nada. Por otro lado, ¿qué gana alguien que cumple los deberes prescritos de su varṇa y āśrama, pero que no adopta el servicio devocional? Aunque el devoto caído nazca luego en una familia baja, su servicio devocional sin embargo continuará a partir de donde haya cesado. El servicio devocional es ahaituky apratihatā; no es el efecto de alguna causa mundana, ni puede quedar permanentemente reducido debido a alguna interrpción material. El devoto en consecuencia debe sentir confianza en la ocupación que tiene, y no estar muy interesado en las actividades de los karmīs, los jñānīs y los yogīs.
Преданото служене е толкова чисто и съвършено, че веднъж започнало, човек дори въпреки волята си стига до крайния успех. Понякога някой изоставя обикновените си занимания и от сантименталност приема подслон в лотосовите нозе на Върховния Бог – така започва началният стадий на преданото служене. Дори ако този незрял предан се отклони от пътя, той не губи нищо. От друга страна, каква полза би имал, ако изпълнява предписаните според неговата варн̣а и а̄шрама задължения, но не се занимава с предано служене? Въпреки че „падналият“ предан може да се роди в низше семейство, преданото му служене ще започне пак от точката, в която е било прекъснато. Преданото служене е ахаитуки апратихата̄; то не е последица от светски причини, не може да се прекрати по светски причини и резултатите му не могат да се изчерпят вследствие на материални трудности. Затова преданият трябва да е уверен в избрания от него път и да не се интересува много от дейностите на кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте.
Los trabajadores fruitivos, los especuladores filosóficos y los yogīs místicos tienen de seguro muchas buenas cualidades, pero todas las buenas cualidades se desarrollan automáticamente en la personalidad del devoto. No se necesita ningún esfuerzo ajeno. En El Śrīmad-Bhāgavatam (5.18.12) se confirma que todas las buenas cualidades de los semidioses se manifiestan progresivamente en alguien que ha desarrollado servicio devocional puro. El devoto no queda contaminado materialmente, debido a que no está interesado en ninguna actividad material. El se sitúa inmediatamente en el plano de la vida trascendental. Sin embargo, alguien que se ocupa en actividades mundanas no puede llegar a la etapa más elevada denominada mahātmā, aunque sea un supuesto jñānī. yogī, karmī filántropo, nacionalista, o lo que sea. Él permanece como un durātmā, o sea una persona de mentalidad tullida. Según El Bhagavad-gītā (9.13):
Несъмнено, кармичните работници, спекулативните философи и йогӣте мистици имат много положителни качества, но всички добри качества се развиват автоматично в характера на предания. Не са нужни отделни усилия. Както потвърждава Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12), всички добри качества на полубоговете постепенно се проявяват у този, който е развил чисто предано служене. Тъй като един предан не се интересува от никакви материални дейности, той не се замърсява от материята. Той веднага се установява на равнището на трансцеденталния живот. Но този, който се занимава със светски дейности, бил той гя̄нӣ, йогӣ, кармӣ, филантроп, националист или каквото и да било друго, не може да постигне висшия стадий маха̄тма̄. Той си остава дура̄тма̄, човек с осакатен ум. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) се казва:
daivīṁ prakṛtim āśritāḥ
bhajanty ananya-manaso
jñātvā bhūtādim avyayam
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям
“¡Oh, hijo de Pṛthā!, aquellos que no están alucinados, las grandes almas, están bajo la protección de la naturaleza divina. Ellos se dedican completamente al servicio devocional pues Me reconocen como la original e inagotable Suprema Personalidad de Dios”.
„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са в заблуда, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото са ме осъзнали като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.
Ya que todos los devotos del Señor están bajo la protección de Su potencia suprema, no deben desviarse del sendero de servicio devocional para adoptar los senderos del karmī, del jñānī o del yogī. Estos es llamado utsāhān niścayād dhairyāt tat-tat-karma-pravartanāt,llevar a cabo entusiastamente las actividades regulativas del servicio devocional con paciencia y confianza. De esta forma uno puede progresar sin impedimentos en el servicio devocional.
Тъй като всички предани на Бога се намират под покровителството на върховната му енергия, те не бива да се отклоняват от пътя на преданото служене и да поемат пътя на кармӣте, гя̄нӣте или йогӣте. Това се нарича утса̄ха̄н нишчая̄д дхаиря̄т тат-тат-карма-правартана̄т – следване на регулиращите принципи на преданото служене с ентусиазъм, търпение и увереност. По този начин човек може сигурно да напредва по пътя на преданото служене.